Мораториум за продажба на земеделски земи
23 Октомври 2013 Изказвания и интервютаВодещ:Български евродепутати признават, че решението на НС да удължи едностранно мораториума върху продажбата на земеделски земи на чужденци е в противоречие с договорните ни задължения и ще бъде трудно за защитаване пред Брюксел. Ето какво каза пред Диана Чепишева Евгений Кирилов от БСП.
Евгений Кирилов: Няма как, влизайки в такова противоречие, да нарушаваме договори. Нещата са доста ясни. Нека само да си спомним, примерно Козлодуй. Тогава искахме също мораториум и т.н. Но просто няма подобен прецедент, няма и как да стане. Разбира се, това е и демокрацията. Депутати, избрани, са гласували. Но аз смятам, че това не би донесло нищо конкретно. Този мораториум, за съжаление, няма как да успее. Тези неща се правят далеч, още когато се преговаря. Мисля, че като че ли прекалено се драматизира въпросът. Тези условия са поставени отдавна. Драматизирането в последния момент пък не води и до силни аргументи.
Репортер:А не се ли спекулира, според вас, с този въпрос, използвайки точно това, че хората са много чувствителни към подобни теми.
Евгений Кирилов: Хората са чувствителни, тъй като слушат най-различни страховити изявления. И естествено, когато става дума за земята, българинът наистина се е привързал към земята. Но не вярвам, че това ще донесе някакво решение на проблема. Мисля, че прекалено много се спекулира със страховете на хората.
Водещ:Преслав Борисов от ГЕРБ не знае защо правителството на Бойко Борисов не е договорило по-дълъг преходен период през 2010 г., когато е имало възможност за това.
Преслав Борисов: Наистина би било много трудно това нещо да се защити в момента в Европа. Имало е възможност това да се направи. Има срокове. Ние като че ли не се сещаме точно навреме. Но така или иначе това по никакъв начин не трябва да ни възпира, след като това е сериозен проблем в България, българската държава да се бори. По този начин и ние ще покажем все пак, че можем да отстояваме нашите интереси. А аз смятам, че ние ще ги отстояваме по законния начин.
Репортер:Да разбираме ли, че според вас България може да си позволи предоговаряне на присъединителния си договор и нови ратификации?
Преслав Борисов: Не може да си го позволим. По-важно е да опита, при условие, че има такъв натиск. Да направи всичко възможно тя да го предоговори. Все пак в този договор всяка една държава има право да поиска поне промяна, ако смята, че това нещо е в ущърб на нейните граждани. Дали ще го получи, това е вече друг въпрос.
Репортер:Имате ли представа защо през 2010, когато България е имала възможност да предоговори продължителността на този преходен период, това не се е случило?
Преслав Борисов: Тогава не съм бил в Министерство на земеделието. Знаете, 2009, в началото на 2010 г. напуснах Министерство на земеделието и не мога да ви кажа защо това не е направено. Но определено това не е направено не само от България, това не е направено и от други държави, които са в сходно положение като нас. И просто показва, че все още сме нови и не до там добре отстояване... Тоест дали защитаваме интересите си. Проблемът е много наболял. Хората имат сериозни основания за това. Ако се върнем назад във времето, можем да видим как англичаните, които купуваха по малките села къщи, стигнаха до там, че хората вдигнаха до там цените, че хората от самите села стана невъзможно да закупуват тези имоти. Именно това е и опасението на хората, които се занимават със земеделие, които са свързани със земята и които не искат земя, защото не искат в края на краищата в един момент да се окаже, че са чужденци в собствената си държава.
Водещ:Колегата Никола Миладинов вече е в студиото, а на пряката ни линия е външният министър Кристиан Вигенин. Добро утро.
Кристиан Вигенин:Добро утро.
Водещ:Г-н Вигенин, написахте вчера в социалните мрежи – мораториум върху продажбата на земя на чужденци не е възможен. Българските депутати обаче решиха, че той си е съвсем възможен. Коментирайте това решение на парламента? Изненада ли ви?
Кристиан Вигенин:Изненада ме преди всичко начина, по който се взимат такива решения, които могат да имат, и ще имат най-вероятно, сериозни последици за държавата и за отношението към България в рамките на ЕС. Защото освен, така, субективните страхове и субективните анализи, индивидуални на един или друг народен представител, това решение не се базира на никакъв по-сериозен анализ всъщност – наистина има ли такъв интерес към закупуване на българска земя, няма анализ как това се отразява на пазара на земя, как това би се отразило на българските граждани. Единствено заради, така, субективните страхове, че някой ще дойде и ще изкупи българската земя, се взимат решения, които на практика дискредитират България, тъй като до този момент България никога не си е позволявала да нарушава ангажименти, поети чрез договорите, които подписва и ратифицира.
Водещ:Ако българският парламент в очите на външния ни министър взема дискредитиращи България решения, как трябва да реагира правителството, част от което сте и вие?
Кристиан Вигенин:В края на краищата това е суверенна воля на най-висшата институция в Република България – Народното събрание. И правителството трябва да се опита и да изпълни това решение, дотолкова доколкото то е възможно. Разбира се, аз все пак смятам, че има все още възможности ние, въпреки това решение, внимателно още веднъж да анализираме какво следва от него и дали всъщност то има реално възможността реално да наложи такъв мораториум. Защото все пак договорът за присъединяване е международно правен договор, който ние сме ратифицирали и който ние сме длъжни да изпълняваме. И не съм убеден, че чрез национални решения ние можем да имаме, тоест да вземаме решения, които стоят по-високо от този договор, който правно обвързва България. Така че тук въпрос вече и на тълкуване вероятно и на Конституционния съд – как това решение може и трябва да бъде изпълнявано. Но пак подчертавам, в края на краищата това е решение на НС и правителството трябва да се съобрази, трябва да направим всичко възможно това решение да бъде, така да се каже, да бъде реализирано на практика.
Водещ:Едно финално изречение за тази тема. Допускате ли, че е възможно депутатите да ревизират решението си, за да не стига то до Конституционния съд, или пък да не влизаме в тежки процедури, които вероятно ще доведат до санкции за България?
Кристиан Вигенин:Това е на теория възможно. На практика не знам дали е възможно. Истината е, че с това прибързано бих го нарекъл решение, без да бъдат направени предварително необходимите анализи и как то може да бъде изобщо реализирано, ни вкарва в една наистина доста сложна ситуация. Ще го обсъждаме с колегите и ще преценим как може да реагираме и какви биха могли да бъдат оттук-нататък стъпките на институциите.
Водещ:Има ли полезни ходове въобще?
Кристиан Вигенин:Точно така.
Репортер:Добро утро и от мен, г-н Вигенин. Поводът да ви поканим тази сутрин е участието ви в срещата на външните министри в Люксембург, от която вие се завърнахте. Една от централните теми беше източното партньорство, и по-конкретно акцентът беше върху Украйна. Въпросът ми е следният – какъв е рискът приобщавайки все повече Украйна ЕС да предизвика нова руско-украинска газова криза и спиране на транзитния природен газ за България тази зима? Питам ви това, защото Владимир Путин предупреди, че подписването на споразумение за асоцииране и за търговско споразумение с Украйна ще влоши икономическите отношения между Москва и Киев?
Кристиан Вигенин:В най-лошите сценарий не е невъзможно да се стигне и до нови проблеми по отношение на доставките на газ между Русия и Украйна. Но все пак ситуацията в Украйна и по отношение на газовия пазар и доставките на газ е по-различна отколкото тогава, когато много българи останаха на студено. Защото през това време Украйна успя да изгради един доста по-сериозен капацитет по отношение на резервите, с които разполага. Все пак смятам, че освен това Русия не би си позволила да засегне по такъв начин отново редица страни-членки на ЕС. А и в края на краищата решенията, които ЕС взима, и съответно Украйна, не бива да се взимат въз основа на икономически и политически натиск, който идва от трета страна. Ако това е суверенното решение на Украйна тя да подпише споразумение за асоцииране и съответно за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с ЕС, то трябва да бъде уважено и България подкрепя Украйна в тези й намерения.
Репортер:Трябва ли ЕС да подпише с Украйна това споразумение, ако Юлия Тимошенко не бъде освободена от затвора? И вие каква позиция по въпроса изразихте в съвета?
Кристиан Вигенин:Ние участваме ... и в една работна закуска на т.нар. приятели на Украйна, а след това активно и в дискусията, която се проведе в рамките на заседанието на съвета. Нямаме особени различия в рамките на ЕС. Украйна е поела ангажименти по няколко основни въпроса, които трябва да реши преди подписването на тези споразумения. И едно от тези условия е т.нар. селективно правосъдие. И най-яркият изразил на тази политика в Украйна в предишните години е Юлия Тимошенко и все още пребиваването й в затвора. Има предложения, има конкретни идеи как може да стане. Но е факт, че излизането на Юлия Тимошенко от затвора е едно от условията, за които няма как да бъдат направени компромиси и натиск от страна на ЕС ще продължи до последния момент. Подчертавам, че това е не извиване на ръце, това са ангажименти, поети от Украйна преди много време и очакваме наистина Украйна да изпълни този ангажимент дали по хуманитарни причини, дали по някакъв друг начин. Но трябва да се намери едно разумно, приемливо за всички страни и трайно решение на проблема с Юлия Тимошенко.
Репортер:Ваши колеги, евродепутати от БСП ви призоваха да поставите пред Турция въпроса за нелегалното пресичане на границата. Направено ли е това? И ако да, получихте ли отговор на въпроса – защо Турция допуска безпрепятствено сирийците да преминават браздата към България?
Кристиан Вигенин:Този въпрос е обсъждан в детайли между министрите на вътрешните работи на България и на Турция и са договорени някои конкретни стъпки, които в момента са в процес на реализация. След срещата обаче, и така договорените въпроси между двамата министри на вътрешните работи, като че ли не се наблюдава особено подобрение на контрола на границата откъм турска страна. Затова и моята преценка е, че вече идва време този въпрос да се постави и на по-високо политическо равнище. Ето защо съм поискал среща с моя колега, министъра на външните работи на Турция, за да обсъдим тези и някои други въпроси. Разбира се, очаквам това посещение мое до Анкара да стане възможно най-скоро. А междувременно го поставих и пред председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой в два аспекта, вчера имахме такава възможност. Единият е, така, политическа подкрепа и за България. От една страна, за наистина поставянето на въпроса и на най-високо равнище от страна на ЕС пред Турция по отношение на охраната на границата с Гърция и с България. И вторият елемент, да се положат нови и допълнителни усилия ЕС да сключи споразумението за реадмисия с Турция, да се направи отново преглед на спорните въпроси по него и да се ускори работата максимално. Защото подписването му ще даде, разбира се, и допълнителни възможности на България да се справя с бежанския поток, който влиза в страната.
Репортер:Строителството на заграждения по границите не е ли доказателство за липсата на сътрудничество от страна на турските власти? Но в контекста на присъединителния процес на Анкара България все още не го е поставила това като проблем?
Кристиан Вигенин:Вижте, този въпрос е сравнително отскоро. На практика от може би малко повече от два месеца имаме този засилен поток. Тогава положението без да е, така, безпроблемно не беше в такава степен драматично, каквото е в момента. Затова и този въпрос не е обвързан по никакъв начин с, така, усилията на Анкара да продължи преговорите и процеса на присъединяване към ЕС.
Репортер:Не. Защото някои хора могат да кажат, че ето България има, така, теза срещу започването на преговори за членство с Македония, но няма проблем с подновяването на преговорите за членство с Турция, както това беше предложено и от Е.
Кристиан Вигенин:Значи, по този въпрос естествено в рамките на процеса на преговори по споразумението за реадмисия например, което, пак казвам, искаме да бъде ускорено. Защото това става все по-сериозен проблем не само за България, но в този смисъл за Гърция и за другите страни, които косвено са засегнати от това, което се случва. Освен това, ние приехме отварянето, от много време насам всъщност беше блокиран преговорния процес. Ние подкрепихме отварянето на Глава 22 като сигнал за подкрепата на ЕС за възстановяването така да се каже на европейския ангажимент на Турция. Но не сме на етап, на който трябва да поставяме ултиматуми. Смятам, че все още не са изчерпани другите механизми за въздействие върху турската страна. А самото построяване на загражденията е една превантивна мярка. Трябва все пак да бъдем и така, да проявяваме, така, разбиране и към проблема, че това е една дълга граница и не може да очакваме абсолютно всички, които желаят да пресекат границата, да бъдат спиране и от турската страна...Ние също трябва да изпълним нашия ангажимент в този смисъл. Но пак казвам, ще поставя този въпрос пред колегата външен министър.
Репортер:Времето ни изтече. Само с да или не, моля ви, да потвърдите – македонската преса твърди, че по време на съвместното ви изявление в Атина с гръцкия външен министър сте употребил съчетанието Бивша югославска република Македония, а не конституционното й име. Да или не – вярно ли е това или не?
Кристиан Вигенин:Има запис от изявленията ни. Да, това е официалното наименование на Македония, на Република Македония, което се употребява в рамките на ЕС и от самата Гърция. Като гост на гръцката страна, не смятам, че направих грешка, употребявайки точно това име. Но разбира се, България няма отношение към проблема за името и е признала Република Македония под това име - Република Македония. И то се използва официално от нашата страна в двустранните ни отношения.
Водещ:Да. Външният министър Кристиан Вигенин в „Преди всички” в една интервю на Никола Миладинов.