Николай Младенов: „Продължават усилията ни да приберем българските граждани”
24 Февруари 2011 Изказвания и интервюта
Николай Младенов: „Продължават усилията ни да приберем българските граждани”
"Нова телевизия", "Здравей, България", 24 февруари 2011 г., 8.11 часа
Водещ Витомир Саръиванов:Започваме разговора с външния министър г-н Николай Младенов.Добро утро и добре дошъл.
Николай Младенов:Добро утро.
Водещ:Има ли някаква промяна и някакви последни горещи новини от Либия, или обстановката е такава, каквото беше и снощи?
Н. Младенов:Продължава да е такава неясна, каквато и снощи. Продължават усилията ни да приберем българските граждани. Имаме поне една жена, но може би и още хора, които са успели вече да тръгнат към Турция вчера с кораб. Имаме няколко българи, които със съдействие на свои приятели и хора, с които работят, също от Турция, днес трябва да пресекат границата между Либия и Египет по суша и оттам вече съответно да се евакуират. И за днес е планирано голямото усилие за извеждането на по-голямата част от българските граждани - на тези, които искат - от Бенгази.
Водещ:Бенгази ли е проблемът в момента за нашите сънародници всъщност?
Н. Младенов:Бих казал, цялата държава е проблемът или това, което е останало от нея на този етап. Но в Бенгази проблемът е по-сериозен, защото източната част на държавата е завзета от бунтовници. Противоречиви са сигналите и какъв точно е характерът на бунта там. Има някои сигнали, които твърдят, че той е по-скоро ислямистки. Има някои сигнали, които твърдят, че това са просто племена, които са въстанали срещу властта, но със сигурност правителствен контрол върху тази част на територията няма. На... една държава-членка на Европейския съюз успя преди два дена да кацне самолет на летището, след което обаче персоналът на летището е избягал, впоследствие и пистата е била бомбардирана, така че този самолет не успя да излети. Имаме българи, които са в град Бейда и са намерили убежище в местната джамия заедно с други чужденци и са там под закрилата, ако мога така да се изразя, на новата власт. В тази ситуация информациите винаги са противоречиви и несигурни. Труден е въпросът и с тези, които са навътре в пустинята, на юг от средиземноморската ивица, които трудно могат да се придвижат до Триполи или до някой от по-големите градове.
Водещ: Имате ли представа колко всъщност като брой са нашите сънародници, които в момента са в Либия?
Н. Младенов: По наши данни, регистрирани в нашето посолство са около 500 човека. Има и повече, които работят в различни фирми. Между другото, всички тези събития, които се случват сега, форсират една идея, която ние отдавна имахме и сега, в следващия месец-два, ще я реализираме. Ще има отделен специален уебсайт на Министерство на външните работи, който ще бъде за българите, пътуващи в чужбина, и там всеки наш съгражданин, който иска – абсолютно доброволно - ще може да се регистрира и да каже: от тези дати до тези дати ще бъда еди-къде си...
Водещ: Ще бъде еди-къде си.
Н. Младенов: ...това са ми телефоните или имейлите за връзка, недай си боже, ако има нужда, да се организират хора да им се помага по някаква причина. Това не го правим ,от някакво чувство за паника, но все пак живеем в един достатъчно несигурен свят и мисля, че това, което и правителството поне иска, е да покаже, че в тежки ситуации ние сме там и държавата може, заедно с нашите партньори - където не можем сами - да помагаме на българските граждани.
Водещ: Ние цяла сутрин казваме на нашите зрители за евакуацията от Бенгази и за това как турски кораб би качил около стотина наши сънародници, но, ако искате, да изясним какво точно трябва да направят, включително и това за белите лентички, които трябва да слагат на ръката си като препоръка от ваша страна, защо се налага това?
Н. Младенов: Да, аз видях, че вие излъчихте, преди да влезем в студиото, отново подробна информация за това. Пак повтарям, на интернет сайта на Външно министерство са всички телефони, адреси, електронни, физически, за контакти с нашето посолство в Триполи, с консулите на Република Турция в Бенгази. Искам от името на българската държава да благодаря наистина най-сърдечно на нашите комшии, които се отзоваха толкова бързо на желанието ни да намерим общо решение за евакуация на нашите съграждани, имайки предвид, че те все пак имат десетки хиляди хора в тази държава и при тях операцията за евакуация е много по-мащабна и много по-сложна. Но това е един от добрите примери за това как две съседни страни могат да работят и да си помагат в такива тежки ситуации. Това, което препоръчахме, е наистина нашите съграждани да носят тези бели ленти на десния си ръкав, за да могат да се идентифицират, тъй като предполагаме, че в една ситуация, в която доста хора ще искат да напуснат, трябва да има начин, по който много лесно да могат да се видят кои са българите и по какъв начин, и те да могат да бъдат събрани. Още веднъж повтарям, до обед днес, до 12 часа, тези, които искат да напуснат Бенгази, трябва да бъдат на гражданското пристанище в Бенгази и да се идентифицират пред турските власти, за да може да се организира тяхното извозване. Разбира се, това е за тези, които желаят да го направят. Ако някой иска да остане и да продължи да живее там, не иска да се евакуира, препоръчвам и на тях все пак да се свържат с посолството и да кажат, че остават там и че има някаква връзка с тях. Видях от репортажите вчера и днес, че има много хора, които са скептични и казват, ама то нищо толкова не се е случило и т.н. Това е въпрос, който всеки сам преценява, но съответно носи и отговорността за собствените си решения.
Водещ: Прочетох някъде, че един от проблемите бил, че голяма част от желаещите да се евакуират нямат паспорти, тъй като са прибрани от работодателите им. Как ще постъпвате в този случай?
Н. Младенов: Да, Либия е една страна, която понякога напомня на България преди 1989 година. Там трябват изходни визи и сложни процедури за паспорти и т.н. за напускане на страната. Това, което направихме в евакуацията от Триполи, е, че представители на Външно министерство отидоха със самолетите там, на място, даже единият поне от тях остана в мисията ни, и дадохме възможност на място да се издадат съответните документи, от които има нужда. В първите дни или часове, да го кажем, там, в неделя, понеделник на тази седмица, имаше една несигурност сред всички страни - членки в Европейския съюз, за това трябват или не и как ще се справим с въпроса с изходните визи. И имаше хора, които се свързаха с нас, българи, които искаха да напуснат, и казаха, ама ние нямаме изходни визи. Тогава първоначално започнахме с някои страни членки да преговаряме, накрая в неделя вечер всички представители на страните-членки на Европейския съюз, поискаха среща с либийския министър-председател и външния министър. Те увериха, че ще окажат съдействие за решаването на този казус с изходните визи, защото той в един момент става много бюрократичен и се създава сериозна пречка. След което, това се преодоля през следващите дни и остана вече възможността ние да издаваме пасавани на тези, които нямат паспорти в момента, за да могат живи и здрави да си дойдат.
Водещ: Ще има, тоест ще има човек от външно и примерно днес в Бенгази, който ще може да реши този проблем...
Н. Младенов: Не, в Бенгази в момента няма да има...
Водещ:Няма ли да има? Как ще се преодолее...
Н. Младенов: Но това, което ще има, това, което вече направихме очаквайки някои хора да пристигнат в турското пристанище на Мармарис, е представители на нашето посолство в Турция да бъдат там, за да могат да им помогнат на място да им обработят документите, за да могат да влязат в Турция. Сега, разбирате, че когато новата власт е взела властта в Бенгази, изходните визи от старата власт са малко излишен въпрос.
Водещ: По-свободничко ще се действа.
Н. Младенов:Малко е сложно да се каже кое е по-свободничко, ама... да.
Водещ: Не мога да не ви питам за Вашето мнение относно този скандал вчера с директора на "Техноекспортстрой" Емил Коцев и всичко това, което се случи - уволнен, назначен. Къде се къса нишката?
Н. Младенов:Няма никакъв скандал. Нишката се къса в това, че в българското общество има прекалена чувствителност на всички теми, които са свързани с Либия, и може би една прекалена, не знам как да го нарека, логорея по медиите по темата. Аз не смятам, че...
Водещ:Е, медиите в случая...
Н. Младенов:...има някакво...
Водещ:...само отразиха това, което направи министър-председателят.
Н. Младенов:...има някакъв проблем. Фирмата "Техноекспортстрой" е най-големият български работодател в Либия. Разбира се, тя като всеки нормален работодател има задължения да осигури собствените си работници да бъдат извозени и т.н. Това е, което те направиха. Паралелно с това имаше и подготвен правителствен самолет, който да отиде в Либия. Мисля, че усилието, което направихме по отношение на Триполи между държавния самолет и съответно този на "Техноекспортстрой", показа, че българската държава, дали директно или чрез своите компании, в ситуацията, в която се намираме, няма да остави български граждани без грижа. Знам, че много хора не са свикнали по този начин да се отнася държавата към кризисни ситуации, защото това не е практиката през последните години. Но това правителство поне ясно показа от самото начало, че това е политиката, която ние ще следваме. Дали в Либия, дали в Египет, недай си боже това да се наложи да се прави и на други места, нашето желание е да имаме пълна възможност да помогнем на българските граждани, които изпаднат в такава беда. Разбира се, на тези от тях, които искат, а тези, които искат да останат, остават на собствен риск.
Водещ: Аз само да Ви цитирам, понеже, и затова ви казвам, че е скандал, вчера г-н Коцев каза: има хаос във Външно министерство, където действа измислен кризисен щаб. И освен това дава още някакви изявления...
Н. Младенов: Вижте, не съм се запознал с това, което е говорено вчера...
Водещ: Аз Ви го цитирам абсолютно точно.
Н. Младенов: Не знам откъде се приказват такива работи. Честно да ви кажа, не ме интересува, защото това, което ме интересува...
Водещ: Ама атакуват вашето министерство пряко.
Н. Младенов:...това, което ме интересува, е да си приберем хората от Либия. Това е първата ми задача. Аз няма да вляза в този сценарий, в който ние да имаме кризисна ситуация, с която да се справяме ежеминутно, ежечасно, ежедневно в момента, и да се разправяме по медиите кой какво казал. Това просто не ме интересува, няма да го коментирам. Не се занимавам с тази фирма, не знам нейната структура каква е и какъв хаос или каква организация има в нея. И ще помоля просто всеки да си гледа собственото канче, защото от това постоянно фриволно говорене, особено в ситуации, в които трябва да се справяме с тежки казуси, стигаме до този случай. И искам да кажа нещо може би, което ще прозвучи малко тежко рано сутринта в ефира на вашата телевизия, но ако по този начин се беше реагирало - ясно, бързо, координирано, ефективно, когато преди години стана случаят с медицинските сестри, щеше да изглежда доста по-различно ситуацията и с тях. Но това постоянно желание да седнем, да си приказваме кой, какво, защо, как и т.н., докато трябва да си свършим работата, мен не ми е интересно. Признавам.
Водещ: Понеже сам казвате за медицинските сестри и тази история, днес излезе информация, че всъщност заразяването е станало по нареждане на Кадафи. Вярвате ли на такова нещо, на такъв сценарий?
Н. Младенов: Вижте, когато става една такава революция ли да я наречем или някаква, така, сериозна обществена промяна, всякакви информации, всякакви тези ще излязат. Чухме вчера и за Локърби, чухме и за случая с децата, болни от СПИН. Мисля, че трябва да се успокоят малко нещата, преди да се уточни на базата все пак на някакви налични документи какво точно се е случило. Това, което се е случило и се случи, беше изключително неприятно както за България, така и за Либия. Както и за българските граждани, така и за либийските граждани. Аз с очите си видях преди няколко месеца, когато бях в Триполи, и случайно, така, говорейки с някакви хора на улицата, какво добро отношение имат те към нас. И виждаме сега и при хората, които се връщат оттам, че някои от тях казват - ами, аз не искам да се връщам, искам да се върна обратно там, да си живея живота, да си работя. Между нашите народи има достатъчно силни връзки. Все пак, да не забравяме колко обекти са построени в тази страна с българска подкрепа, жилища, пътища, колко лекари, колко сестри, колко всякакви специалисти, колко години са прекарали там. Така че това запазва една много силна връзка между хората. Не искам тя да се разваля, не искам тя по никакъв начин да се поставя под въпрос в момента. Явно в Либия има много сериозни размествания на обществените слоеве. Либия рискува да бъде за Северна Африка това, което беше Югославия за Източна Европа след падането на Берлинската стена. Трябва да сме много внимателни със случващото се там. По никакъв начин не бива да подценяваме потенциала и опасностите, които произтичат от него, не само за Либия, а и за съседните страни, и да не се отклоняваме от спокойния подход, който България има в отношенията си с всички арабски страни. Там стават големи промени...
Водещ: Аз точно това щях да ви питам.
Н. Младенов: ...които десетилетия напред още ще има да се нагласят.
Водещ: Имате достатъчно добра информация за това, което се случва в момента. Може ли да очакваме подобни неприятности, подобен развой на събитията и в други страни от този район и въобще, според Вас лично, кога ситуацията в Либия ще се изясни, не казвам успокои, но по някакъв начин на тази криза да й бъде сложен край?
Н. Младенов: Най-важното нещо в момента е да се спре с насилието, да се спре с това насилие и убийство на хора в Либия, което става в момента. Виждате ежедневните информации, които излизат, за атаки, за самолети, кораби, наемници и какво ли не, което се вижда. Това е изключително опасно, изключително вредно за всяко едно общество. Никакъв диалог не може да се случи, докато няма спиране на насилието и възстановяване все пак на някакъв ред, който да осигури всички в тази държава да могат заедно да седнат и да погледнат своето бъдеще напред. Мисля и аз неведнъж съм го казвал, всичко това, което се случва в арабския свят и в Северна Африка в момента, може да му се намерят някакви общи причини, някакви общи симптоми, ако искате, но във всяка страна обстановката е много различна и обстоятелствата са много различни. И ако навсякъде имаме общите симптоми - това са много младо население, много висока безработица, особено сред младите хора, нарастваща разлика между най-богатите и най-бедните, достъпът до интернет, достъпът до съвременните технологии, които дават на хората свобода на комуникациите, режими, които не са демократични, контрол, който е установен върху медиите, липса на свобода на словото и т.н., - то това са симптоми, които съществуват навсякъде или в повечето страни, но обстоятелствата са различни. Египет не може да бъде сравняван с Тунис, който не може да бъде сравняван с Либия, която не трябва да бъде сравнявана с други държави. Обстоятелствата са различни и съответно опасностите, които произтичат от една промяна, са различни и способностите на обществото да реагира на тях са също така различни. Виждаме в Тунис едно много сериозно желание на хората да изградят съвременна, модерна, демократична държава, която да се базира на правовите норми, а не на религиозни разбирания за живота. Виждаме в Египет, че ролята на армията беше ключова, роля, която е уникална по някакъв начин в арабския свят, заради самата структура на египетската армия и заради структурата на обществото там. Виждаме това, което се случва в Бахрейн и в други части на арабския свят, но това са процеси, които десетки години оттук нататък ще определят един дълъг период на нестабилност на юг от Средиземноморието, с която ние ще трябва да се съобразяваме, и трябва да намерим начин не толкова да управляваме, защото ние не можем да я управляваме, колкото да помагаме на хората там да се справят с нея. Малко дълго, извинявайте.
Водещ: Не, не, не, беше много интересно. Аз затова и така внимателно Ви слушах, защото смятам, че всички хора се интересуват от този въпрос и, разбира се, от неговото развитие. Благодаря Ви много за това участие, министър Младенов.
Н. Младенов: Благодаря и аз.
Водещ: Надявам се изцяло този проблем, който има пред нашето министерство с извеждането на българските ни сънародници, да приключи успешно. Благодаря още веднъж.
Н. Младенов: Това е част от работата ни.