Изказване на министъра на външните работи Кристиан Вигенин пред Годишната конференция с посланиците на Р България София, 25-26 юли 2013 година

Изказване

на министъра на външните работи Кристиан Вигенин

пред Годишната конференция с посланиците на Р България

София, 25-26 юли 2013 година

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Имам удоволствието да Ви приветствам по повод откриването на Годишната конференция на Министъра на външните работи с посланиците на Р България.

Годишната конференция с посланиците на Р България, или както е по-известна – Посланическата конференция, е една добра традиция, от възможностите на която настоящото ръководство на МВнР, и аз лично, възнамеряваме да се възползваме в пълен обем. Считам, че подобна среща между най-висшите дипломатически представители на страната ни в чужбина и ръководството на министерството дава възможност за обмен в пряк диалог на информация за актуалните приоритети и направления на българската външна политика, както и за дискусия по начините и възможностите за тяхната реализация, в това число и за предизвикателствата, с които съответната реализация е свързана на терена.

В този смисъл, предлагам да процедираме при следния дневен ред: представяне от моя страна на приоритетите на настоящото програмно правителство на Р България във външно-политическата област и последващо – в рамките на двата дни на конференцията, работно обсъждане на детайлите и съпътстващите въпроси със съответните поканени за участие министри, представители на администрацията, членове на ръководството на МВнР и др. Препоръчвам и двустранни срещи на нашите посланици с ръководители и представители на държавната администрация по конкретни за съответното посолство въпроси.

 

Колеги,

Стратегическа цел на Правителството е да провежда активна и разумна външна политика, основана на българските национални интереси и европейски и евроатлантически ценности, която да осигурява максимално благоприятна външна среда за развитието и просперитета на българската държава и нация. Нашите външнополитически действия трябва да са насочени към отстояване и реализация на политическите, икономически и културни интереси на страната зад граница и към защита правата на българските граждани, общности и юридически лица в чужбина.

В този смисъл, ефективното възползване от членството на Р България в Европейския съюз и НАТО за реализация на българския национален интерес и повишаване относителната тежест на страната в международен план остава основополагащ приоритет и е белег за континуитет с политиката на предишните правителства по основните параметри на Европейския вектор.

България се стреми да бъде активен, пълноценен и предвидим партньор в рамките на ЕС. Убедени сме, че от интерес за страната, а и за целия Съюз в този труден период, през който преминава в момента, е заедно със сходно мислещите държави-членки да работим в посока на запазване ролята на ЕС и на основните принципи, на които той е изграден – солидарност, кохезия, единство, интегритет, равнопоставеност на страните-членки. Ние вярваме в необходимостта от развитие на единен, силен, ефективен и солидарен Европейски съюз, а визиите за развитието му на различни скорости, за разделянето му на ядро и периферия или за трайно формиране на различни групи в неговите рамки намираме за отдалечаващи ни от идеите на „бащите на Европа”.

С цел динамизиране на икономическото развитие на национално ниво, за нас е важно бързото и резултатно укрепване на капацитета на държавната администрация за максимално и устойчиво инвестиране на средствата от фондовете на ЕС, както и пълноценно участие в процеса на реформиране на Икономическия и паричен съюз с цел постигане на решения в рамките на ЕС, отчитащи българските интереси. В този смисъл, очакваме ЕК да представи в близко бъдеще законодателното си предложение за създаване на Единен механизъм за преструктуриране на банките като, според нас, следва на държавите-членки извън Еврозоната да бъде предоставена възможност да участват в неговата работа. Координацията следва да обхваща икономически политики със съществено влияние върху функционирането на Единния пазар. Очакваме, също така, националният суверенитет върху формулирането на реформите да запази водещото си начало в този процес. Държавите-членки следва да са в състояние да се възползват от конкурентните предимства на своите национални икономики. Затова запазваме чувствителност към разширяване на компетенциите на Съюза в областта на данъчната политика и не разглеждаме директното данъчно облагане като част от процеса на предварителна координация.

Бюджетът на ЕС е основният инструмент за постигане на растеж, заетост и преодоляване на икономическите и социални различия. Считаме, че за да бъдат ефективно използвани неговите възможности, е необходима достатъчна гъвкавост при прехвърлянето на средства, но и запазване на предсказуемостта и прозрачността по отношение на направените инвестиции и вече съгласуваните национални пакети.

Залегналите в Механизма за сътрудничество и оценка показатели изискват от нас продължаване на усилията, които да доведат до скорошно негово отпадане, предвид очевидните негативни външнополитически последици от действието му. Оставаме напълно ангажирани с постигането на целите на Механизма за сътрудничество и оценка и активно партньорство с ЕК и държавите-членки.

Друг важен въпрос в това направление, по който следва да продължим да работим много активно с европейските ни партньори, е присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство. Осигуряването на необходимата политическа подкрепа за финализиране на процеса по присъединяване на България, както и обезпечаването на дейностите, свързани с това членство, са с особена важност от практическа и имиджова гледна точка за България.

Следващ подприоритет по европейското направление е активното ни участие в изграждането на интегрираната енергийна политика на ЕС, насочена към сигурност на доставките, диверсификация на източниците и по-висока конкурентност на сектора. Нашата основна цел ще бъде постигането на достъпни и конкурентни цени на електроенергията. В този смисъл, за нас е изключително важно постигането на засилена роля на европейските структурни фондове във финансирането на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Не на последно място, участието с експертиза, с оглед специфичните национални интереси в институционалното изграждане на Европейската служба за външна дейност, е важно средство за постигане на националните приоритети и утвърждаване на националния ни профил в рамките на Съюза, който от 1 юли тази година разшири своята география с още един член – Хърватия.

И преди да завърша с Европейския вектор, бих искал да се спра на още два много важни за нас момента: предстоящото първо за България председателство на Съвета на ЕС, планирано за 2018 г., както и убеждението с практическа насоченост, че членството на България в ЕС не заменя двустранните отношения с държавите-членки, а ги разширява и обогатява.

В МВнР, съвместно с Министерски съвет, вече е в ход активната подготовка по бъдещото ротационно председателство на Съвета на ЕС. Проучва се опитът на други държави-членки на ЕС, оценява се необходимостта от специфичната подготовка на отделните министерства за поемане на ангажиментите по председателството. Изготвя се проект на нормативен акт за създаване на работна група на високо политическо ниво за разработване на Концепция за подготовка и осъществяване на председателството, като тази работна група ще бъде оглавена от министъра на външните работи и от вицепремиера, отговарящ за европейските фондове. Започна и оптимизация на дейността на Съвета по европейски въпроси към МС.

 

България разглежда развитието на Евроатлантическото партньорство като гаранция за мира и глобалната сигурност, като съществен допълващ елемент в интегралната концепция за външнополитическата си дейност.

Без съмнение, трансатлантическата връзка запазва първостепенното си значение в световната политика и, с оглед членството на България в НАТО и ЕС, от първостепенен интерес за страната ни е поддържането на ползотворно и конструктивно сътрудничество между тези две, основани на общи ценности, организации.

За деветте години членство в НАТО страната ни се доказа като пълноценен и надежден съюзник. Активно участва в развитието на целите и способностите на Алианса. България е пълноценен участник и в усилията на международната общност за гарантиране на мира и сигурността в Афганистан след 2014 г., както и в други невралгични за международната сигурност мисии.

Страната ни подкрепя политиката на „отворени врати” и евроатлантическата перспектива на съседните страни и я разглежда като част от изграждането на зона за стабилност, сигурност и просперитет на Балканския и Черноморския регион.

Регионалното сътрудничество и провеждането на активна политика в Югоизточна Европа и Черноморския регион настоящото правителство на България счита за свой съществен приоритет. Това е ниша, в която имаме своето поле на компетенция и експертиза, с която можем да подпомогнем общата европейска и евроатлантическа политика. Затова, като проява на своята отговорност пред партньорите, определяме за важно активното и разумно участие на България в промотирането на европейската и евроатлантическа перспектива пред страните от Западните Балкани, отбелязвайки необходимостта от изпълнение на съответните изисквания от тяхна страна и стриктно спазване на принципа за добросъседство.

Засилването на ролята на България в регионален план включва както активна работа във форматите на ЕС, на които се обсъжда европейската политика по отношение на Западните Балкани и Черноморския регион, така и в регионалните организации и формати, където членуваме. България има капацитета да отстоява позиции в рамките на ЕС в тези области, тя е търсен партньор както заради експертизата си, така и предвид последователно отстояваните виждания за реализиране на европейския дневен ред на страните от тези региони.

Регионалното сътрудничество, особено във времена на сериозна икономическа криза, следва да има за цел развитието и интегрирането на икономиката ни в регионален план на основата на добросъседството и с цел благоденствието на нашите общества. Трябва да правим необходимото за повишаването на икономическата конкурентоспособност на страните ни, за осигуряване на заетост и икономически растеж. Регионалното „свързване” е основна задача и политическа философия. ЕС стартира инструмента „свързване на Европа” или „Свързана Европа”. Ние също можем да си поставим за ключова цел свързването на ЮИЕ и Черноморския регион, но в много по-широк смисъл: да работим както за развитието на свързващата  - пътна, транспортна, енергийна - инфраструктура в региона, така и за културното, образователното и чисто човешкото – човешки контакти, побратимяване на градове – свързване. Формата на това свързване, следва да бъде по-нататъшното изграждане на регионална мрежа от мрежи.

Нашият интерес в Югоизточна Европа е да изградим заедно регион на стабилност, просперитет и сигурност, в който се прилагат европейските ценности, принципи и законодателство. България, като член на ЕС и НАТО, е един от най-активните поддръжници на присъединяването на целия регион към европейските и евро-атлантически структури на базата на споделените европейски стандарти и на индивидуалния напредък, съгласно установените критерии. За постигането на тази цел са необходими реформи и политическа воля. Те трябва да се съсредоточат върху следните основни приоритети: върховенство на закона и изграждане на правова държава; регионално сътрудничество и помирение; добросъседски отношения; икономически и социални предизвикателства.

Политиката ни в Черноморския регион е функция от необходимостта от активизиране на работата ни в политиките на ЕС, като „Политиката на съседство”, „Източното партньорство” и „Черноморската синергия”, разширяването на двустранните отношения и максималното използване на възможностите на регионалните и секторни формати. За България е важно сътрудничеството със страните от Черноморския регион да се развива чрез тясно взаимодействие с европейските и евроатлантическите интеграционни процеси, като на този етап се съсредоточи върху реализирането на икономически програми и инфраструктурни проекти с регионално и общоевропейско значение. В този смисъл, България има интерес да продължи с усилията за запазване на темата за Черноморското измерение в дневния ред на политиките на ЕС.

Както е добре известно, Черноморският и Каспийският регион имат съществено геополитическо значение за европейската енергийна сигурност, за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Изработването и следването на съгласуван колективен подход, който да изгради надеждна основа за успешни външнополитически и външноикономически ходове в ЮИЕ и Черноморско-Каспийския регион, е от интерес за страната ни.

Приоритет за България е и активното й участие в дефинирането и прилагането на инструмента на ЕС „Източно партньорство”, където страната ни би могла да даде добавена стойност. В този смисъл, и като се има предвид, че със създаването на инструмента „Източно партньорство” ЕС изпрати силен и дългосрочен политически сигнал за солидарност и готовност за по-нататъшна осезаема подкрепа по пътя към демокрация и пазарна икономика, тук е мястото да се подчертае, че политиката на България към страните от Източното партньорство ще бъде продължена. Считаме обаче, че тази помощ – особено във времена на икономическа криза, трябва да продължи и дори още по-осезаемо да бъде обвързана на принципа „повече за повече”, тоест колкото повече реформи – толкова повече подкрепа.

 

Както вече стана дума, живеем в нелеки икономически времена и това се отнася не само до страната ни, но и до целия континент и света. В този смисъл, използването на ресурса на дипломатическата служба за ефективно позициониране на България в глобалния икономически обмен - международното разпределение на производителните сили и външноикономическото сътрудничество, считаме за нов и важен приоритет. Това е направление на работа, което изисква тясно сътрудничество между различните държавни институции и най-вече между Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на външните работи. С това се цели: 

• създаване на благоприятни условия за увеличаване на българския износ;
• привличане на инвестиции и технологии, съдействие в подготовката и провеждането на междуправителствените смесени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество, както и на смесените комитети по наука и технологии и по информационни технологии и съобщения;
• организиране на бизнес форуми, съвместни проекти и дискусии с цел представяне на благоприятната бизнес среда в България, както и с цел разширяване на позициите на българския бизнес на традиционни пазари и разработване на нови пазари за българската продукция;
• сътрудничество при реализацията на проекти, имащи за цел осигуряването на достъп и транспортиране на енергоносители;
• привличане на инвестиционни и финансови ресурси в България и трансфер на технологии с партньорите; насърчаване на връзките в областта на науката, образованието, културата и на контактите между хората.

 

Друг неотменен приоритет – в или извън времена на икономическа криза, е подържаното на конструктивни и взаимоизгодни отношения с ключови партньори и фактори на международната сцена.

Продължаване на стратегическите съюзнически отношения със САЩ, произтичащи от споделените ценности и ролята на Вашингтон в света, са от особена значимост за нас. Отношенията с Вашингтон заемат традиционно много важно място във външната политика на България. Задълбочаването на политическия диалог и сътрудничество на всички равнища за разширяване на договорно-правната база на двустранните отношения и активизиране на търговско-икономическите връзки и сътрудничество е от първостепенен интерес за страната ни, както също и военно-политическото ни сътрудничество.

Наред с евроатлантическата ориентация на страната ни, продължаването на традиционните и взаимоизгодни отношения с Русия е важно най-вече икономически, но и в контекста на нейната относителна тежест в регионален и в глобален аспект. Страната ни има интерес от поддържането на приятелски, стабилни и предсказуеми отношения с Москва, с акцент върху сферите на икономиката и енергетиката, както и от активно участие в изграждането на стратегическото партньорство между ЕС и Русия.

Р България развива активни двустранни отношения и със страните от Азия, Африка, Америка, Австралия и Близкия изток.

Интересът на страната ни към активизиране на отношенията със страните от Азиатско-Тихоокеанския регион и със страните от БРИКС, е обясним. Отговаря на съвременните тенденции и се обуславя от постоянно нарастващото им значение в световната икономика, политика и финанси. В този смисъл, оптимално и пълноценно участие на България във формиране на цялостната политика на ЕС към държавите от Латинска Америка, АТР, Кавказ и Централна Азия и в механизмите за сътрудничество на ЕС с тези държави, е много важно.

Днес, централно място във вниманието на международната общност, заемат и събитията в Близкия изток и Северна Африка /БИСА/. Свидетели сме на процеси, които по своя обхват, дълбочина, предполагаема продължителност и значимост не могат да останат встрани от вниманието ни. От важно значение за нас е българската дипломация да бъде в състояние адекватно да реагира на тази сложна обстановка както с оглед отстояване на националните ни интереси, така и като национален принос в общата европейска политика. В този смисъл, трябва да се стремим към взаимоизгодна политика и разумни инициативи по отношение на страните от БИСА, както и към активизиране на отношенията със страните от Субсахарска Африка с цел реализация на икономическите интереси на страната ни, в това число и чрез използване на инструмента „Помощ за развитие”.

Провеждане на активна кампания за кандидатурите на България за Съвета по правата на човека /2019-2021/, Съвета за сигурност /2018-2019/ и за преизбиране на г-жа Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО /2013-2017/ са друга съществена задача.

Важен приоритет в областта на многостранната дипломация е активизирането на работата за осигуряване на значима, адекватна и видима роля на България в регионален и глобален план чрез участието ни в ООН и международните организации от нейната система. В този контекст трябва да се стремим към увеличаване на българския принос във формирането на позициите и политиките на ЕС по въпроси на международния мир и сигурност, предотвратяването на кризи и конфликти, борбата с тероризма и международната организирана престъпност, върховенството на правото, защитата на правата на човека, устойчиво развитие, климатични промени и други глобални проблеми и предизвикателства.

Сътрудничеството за развитие е друг важен акцент на външната ни политика. Вече участваме като донор по линия на многостранните инструменти на ЕС, но смятаме, че има поле и за ефективното двустранно сътрудничество в тази област.  Подготвени са съответните програмни  документи и се надявам в най-скоро време да започнем работа по изпълнението на конкретни двустранни проекти.Успоредно с това работим за продължаване на процеса на доизграждане на правната рамка за предоставяне на помощ за развитие и на укрепване на институционалния капацитет в тази сфера.

В момент, в който хуманитарните и бежански проблеми в близост до нашия регион придобиват кризисни измерения, нараства значението на сътрудничеството в хуманитарната област. България вече присъства като донор на хуманитарна помощ. Въпреки ограничените финансови ресурси, бяха отпуснати общо 500 000 лева за сирийските бежанци и за бедстващото население в тази страна. Предоставихме и около 100 000 дози ваксини на Хашемитско кралство Йордания. Подкрепяме и възстановяването на Мали чрез специален проект на ЮНЕСКО, насочен към младите хора.  Ще продължаваме да  търсим начини да помагаме на нуждаещите се, тъй като това е израз не само на нашите международни ангажименти, но и на чувството ни на съпричастност и солидарност. В тази връзка ще продължат усилията за активизиране участието ни в международните хуманитарни организации и разширяване на сътрудничеството с представителствата им, акредитирани у нас.

Защита на правата и интересите на българските граждани и общности в чужбина и международна проекция на българската национална идентичност и култура – са два неизменни приоритета в работата на МВнР и всяка една от дипломатическите ни мисии. Основна цел на българската външна политика спрямо българските общности и малцинства зад граница е да защити техните политически, икономически и културни права с оглед на утвърдените международни стандарти, като съдейства за запазване на българската етнокултурна идентичност на сънародниците ни и за изграждане и поддържане на техни трайни връзки с България. Продължаване на процеса на административна реформа, насочена към облекчаване на обслужването на българските граждани и предоставяне на консулски услуги зад граница, е друго измерение на същото това усилие, но това са азбучни истини, на които няма смисъл да се спирам по-нашироко пред аудитория като настоящата.

И, разбира се, не мога да не отделя внимание на необходимостта от стабилизиране на Дипломатическата служба и осигуряване на условия за ефективното й функциониране с оглед произвеждането на успешен и дълготраен външнополитически продукт в полза на българските национални интереси и граждани.

По този въпрос, ще говорим подробно и в хода на конференцията, но тук искам да подчертая само, че е в процес подготовката на нов Устройствен правилник, който очакваме да върне оперативността, ефективността и професионалния стандарт в ежедневната работа. Пред финализиране е и актуализацията на Наредбата за кариерното развитие. Надявам се, да получим и нужната подкрепа за известни корекции и в Закона за дипломатическата служба.

 

Колеги,

Накратко това са външнополитическите приоритети на настоящото програмно правителство. Надявам се заедно да работим ефективно в тази насока и за постигането на осезаеми резултати в интерес на българските граждани и страната ни.