Николай Младенов: Компромиси няма да бъдат правени. Това е риск за страната ни в международен и вътрешен план и той трябва веднъж завинаги да бъде решен.

Водещ: Започваме веднага разговора с външния министър г-н Николай Младенов, добро утро и добре дошъл. Предполагам, че успяхте да чуете известна част от разговора ни преди малко с г-н Иванов. Защото там даже и персонално за вас се казаха някакви думи. Не знам дали чухте.

Николай Младенов: Не, съвсем накрая го чух. Даже исках да ви питам защо каните някакви гримаси от старите ленти, някакви политически полицаи отпреди 30 години да коментират....
Водещ: Гримаси, интересен израз.

Николай Младенов: ... да коментират българската дипломация.

Водещ: Ние искахме по-скоро експертно мнение по отношение на това какво...

Николай Младенов: Кое, експертно мнение на тези, които са следели кой какво прави, това ли трябва е експертното мнение?

Водещ: Аз смятам, че г-н Иванов имаше какво да каже. Друг е въпросът, че той не пожела да бъде съвсем конкретен. Но беше въпрос на гледна точка.

Николай Младенов: Хубаво, въпрос на гледна точка е всеки, който иска да се изказва в момента. Само че оттук нататък искам едно да е ясно. Оттук нататък България няма да бъде представлявана в чужбина на ниво посланик, генерален консул и т.н. от хора, които са свързани със службите на бившия режим. Точка. Това е. Нямам какво повече да добавя. Няма да бъде, който каквото иска да говори, която политическа партия иска да се изказва по въпроса, каквито искате експертни мнения събирайте. Да, има човешки трагедии наистина, да, има изключително компетентни хора, но има и много човешки трагедии на хора, които са искали за тези 20 години да станат част от системата на външно министерство, и са се удряли в стъкления похлупак, през който не могат да минат нагоре, за да развият експертизите си. И те са хора, и те имат човешката си трагедия. Някой говори ли за тях? Някой говори ли за всички тези, които за последните 20 години искаха наистина да се превърнат в гръбнака на новата дипломация? И който смята, че 20 или 30 човека или колкото смятаме в момента от тези, които излизат, че това е гръбнакът на нашата дипломация две десетилетия, след като приключи комунизмът в България, много дълбоко бърка. Така че всички коментари са много интересни, понякога скучни, разбира се, повечето от тях смешни. Но оттук нататък това няма да се случва.

Водещ: Вие казвате точка, обаче как ще решите проблема с президентството, защото сами явно няма да можете явно да се справите?

Николай Младенов: Аз съм започнал консултации с политическите сили в Народното събрание. Разбира се, първо с ГЕРБ, откъдето имахме предварителен разговор още преди два дни с парламентарната група, със Синята коалиция, с "Атака", днеска имам среща със социалистите и с ДПС. На всички обяснявам едно и също. Без значение какви са индивидуалните качества, достойнства или трагедии на хората, които са публикувани от Комисията за разкриване на досиетата, в крайна сметка рискът за България е много по-голям от всеки един от тях. 45 % от посланиците за последните 20 години да са свързани с ДС е колосална излагация. Още по-неприятно е, когато се видят данните, че те вместо да намаляват за последните 10 години, те се увеличават.

Водещ: Но това е станало и по време на вашето правителство също, не е ли така.

Николай Младенов:Ако в периода от 1997 до 2001 г. 30 % да от този списък, който сега излиза, то по времето на настоящия президент Първанов те стигат 50 и над 50 %. Това не може да продължи, България по този начин. Има сериозен международен риск за авторитета си. На фона на това, че едвам-едвам успяхме с последния влак влезем в ЕС, с условията, които ни бяха наложени на мониторинговия механизъм, с репутацията на страната ни като място, където има корупция, които престъпност, и т.н., и т.н. с всички тези проблеми, които наследихме от последните години. Аз не мога да си позволя върху нашата страна да седи залепено петното на връзката с комунистическите служби на миналото. Ние сме последната страна в Югоизточна Европа, която не се е справила с този проблем, смешно е, някои са го направили още 90-те години. Ако тогава го бяхме направили, досега въпросът щеше да бъде решен. Не е моя инициатива да излизам с тези списъци.
Водещ: А защо излязоха точно сега, излязоха точно година и нещо след началото на управлението на ГЕРБ?

Николай Младенов: Защото всеки, който се интересува от подробностите, ще погледне, че в закона за разкриване на достъп до данните на Комисията за досиетата, той е с едно сложно название законът, има един график, по който се проверяват всички – медии, журналисти, БАН, министерство външно, вътрешно и т.н. Просто сега дойде редът на тази проверка и тя сега трябва да се публикува.

Водещ: А няма ли практика, когато се предлага за конкретен пост някой човек, той все пак да бъде проверяван, преди да бъде изпратен? Питам ви, защото във в. „Сега” са публикувани 14 имена на хора, които вие не сте отзовали въпреки излязла преди това справка.

Николай Младенов: Кого не съм отзовал? Аз не съм отзовал никого.

Водещ: Да, да, точно това, че вече се е знаело, че те са агенти, и са продължили да си вършат работата.

Николай Младенов: Да, защото има ясни правила как се подхожда в такива ситуации. Какво искате, аз, може ли да видя списъка?

Водещ: Да, ето го.

Николай Младенов: Да си избера някой и да кажа ето например този не ми е симпатичен, него ще го отзова, а онзи ми е симпатичен, него няма да го отзова. Въпросът е, че когато има такава цялостна проверка, тя цялостната проверка се прави именно за това. За да няма двойни стандарти. А онзи, който ги е изпратил на мандат или президентът, който е подписал указите за изпращането им, ако са преценявали, че това е въпрос, който трябва да вземат предвид, са могли да го вземат предвид. Има много хора, за които данните за това, че са сътрудничели по един или друг начин, пак казвам, не давам никаква оценка на техните професионални качества, нито на какво пише в досиетата им, се е знаело, преди да излязат на мандат. Просто каквото е било, било. Оттук нататък няма да бъде така. Това е моментът, в който ние затваряме тази страница, колкото и болезнено да е за някои хора, колкото и да е трудно за една част от системата, системата на външно министерство има достатъчно сили да го преодолее това, аз няма да продължа да живея в този сапунен сериал на последните 20 години, когато периодично някой вади едно листче и казва виж този, виж онзи. Или говори се, че Иван бил такъв, говори се, че Петкан бил такъв. Това трябва да се приключи, трябва да има нови хора, които да работят, да се развиват, като капацитет и като професионалисти и да се върви напред.

Водещ: А колко технологично време ще отнеме това според вас?

Николай Младенов: Ами мисля, че в началото на годината ще внесем проекта за промени в закона, горе-долу по същото време, най-късно ще прегледаме тези назначения, които зависят от Министерски съвет и генерални консули и т.н.

Водещ: За които нямате нужда от одобрение от президентството.

Николай Младенов: За които няма нужда от указ президентски. И след което горе-долу по същото време ще трябва да направя и един много сериозен разговор с президента. Аз ще му обясня абсолютно коректно всички въпроси, които ме притесняват и мисля, че трябва в един разговор да намерим правилното решение, което е в интерес в крайна сметка на името на България. Защото погледнете интернет, не интернет, а международните агенции, от два дни това е новината, свързана с България. Не искам да се случва това никой, който дойде след мен на този пост.

Водещ: Аз не вярвам, че на някого му е приятно, въпросът, аз не случайно ви питах колко време ще отнеме. Защото какво ще се случва през това време, докато се стигне до някакво крайно решение и евентуално за отзоваването на тези, те ще продължават да си...

Николай Младенов: Не, не, няма да се отнеме толкова много време, не се притеснявайте от това. Няма да отнеме толкова много време, всички са си на местата, всеки продължава да си изпълнява функциите, както са му поверени и както са съгласувани с приемащата страна. Решението, разбира се, е на изпращащата страна, на България, кога и по какъв начин ще вземе кой ще я представлява. Мисля, че до няколко месеца ще се намери разумен изход, който да е най-вече в защита на българските интереси и който да е законов.

Водещ: А очаквате ли някой прояви доблест и сам да се откаже, за подаде оставка?

Николай Младенов: Зависи от индивидуалната преценка на всеки един.

Водещ: А вашето усещане какво е? Познавате ли ги всички тия хора, за които става дума?

Николай Младенов: Не всички, познавам някои от тях, за някои от тях и за мен е учудващо наистина, че са в този списък, за други не е учудващо. Разбира се, не съм се запознавал с досиетата, какво пише в папките на всеки един от тях, не искам да бъркам толкова дълбоко в душите на хората какво им се е случило преди 20-30 години. Но пак казвам, въпросът не е в индивидуалните характеристики на всеки един човек. Погледнете картата на света и ми кажете, че като гледате тази карта, смятате, че България може да си позволи това да продължи. В смисъл говорим за 2011 година, не говорим за 1991 г. Ако 1991-1992-1993-а това е било възможно и логично, то от тогава насам този контингент от хората спада, защото между временно се появяват нови, това, което реално виждаме, че през последните години този контингент се увеличава. Това е непростимо, това е риск, морален за страната, в международен план, във вътрешен план, откъдето искате да го погледнете. И той трябва веднъж завинаги да бъде решен.

Водещ: Между другото вчера вашите предшественици, и г-н Паси, и г-н Калфин казаха, че са наясно с всичко това, че са знаели, че не е никаква изненада. И го споменавам, защото вашата първа реакция, която беше публикувана във всички вестници, беше, че сте изненадан.

Николай Младенов: Че съм изненадан, да, и всички много се учудиха защо аз съм изненадан. Ами ако някой е знаел за всичко това, още по-зле за него. Защото не знам откъде може да знаеш, при положение, че докладът на комисията, който е единственият официален, сертифициращ документ, който казва за това лице има данни, за това лице няма данни и т.н., се публикува вчера. Аз не съм ходил да се ровя по досиетата на хората, ако някой го е правил, пак казвам, толкова по-зле за него. Второ, да, изненадан съм. И ще ви обясня много ясно защо съм изненадан. Всички някак си реагираха ама той как може да се изненада, ние всички знаем колко са много. Изненадах се от някои неща, първо наистина се изненадах колко наистина са много, защото 45 % е много сериозен процент, второ, изненадах се от факта, че вместо този процент да намалява през последните години, той се увеличава. Разбирате ли, това е нещото, което аз не мога да приема, няма да приема и няма да позволя да се свързва с името на България оттук нататък. Каквато и цена да трябва да се плати за това. Законодателна промяна, и т.н, и т.н. Не можем да се държим като някакви живеещи на луната хора, които не са свързани със света. И да седим и да си казваме, ама те са разузнавачи, градени в годините, с голям капацитет. 20 години минаха оттогава. За 20 години не може ли да се изгради друг капацитет? За какво разчитаме иначе.

Водещ: Имате ли ресурс във външно министерство за такава радикална промяна2

Николай Младенов: Има, разбира се, пак казвам, става дума за 33 човека, които са в момента на мандат. Ако се съсредоточим върху тях, защото има и други, които работят в министерството, ние трябва, разбира се, ще направим анализ и ще намерим подходящи хора, които да ги заместят. Дори някой да сбърка, да не е най-точният човек или да има някакъв проблем в бъдеще, по-добре това сега да го разберем, сега да го видим, за да могат да се развият тия хора, а не да разчитаме на някаква стара слава. Извинявайте, знаете ли, че от първите конкурси, които са направени в средата на 90-те години за млади хора да влязат във външно министерство, говорим за 1997-1998 г. Сега ще ви излъжа точно коя е годината, но на единия конкурс мисля, че някъде около трийсетина човека влизат във външно министерство. Двама, най-много трима от тях са останали все още в системата. Всички други са напуснали. И в някои случаи, когато хората са били наистина ценни, качествени и са се развивали и когато са стигнали да напускат и техните началници са казали, чакайте, трябва тоя човек да го спасим, защото той наистина е много хубав, добър, трябва да му помогнем да се развива тука, да не бяга от външно министерство, човекът напуска, тези началници имената са им в тези списъци. Съжалявам много, това не може да се случва, не може да се случва 2011 г.

Водещ: Аз точно това щях да ви питам, не е ли странно, че през 2010 г. в България трябва да се занимаваме с подобен проблем и не сме ли пак на опашката, ние сме последните от всички социалистически страни.

Николай Младенов: Ами, да, странно е, ние сме абсолютно последната страна. Даже обръщам се към вас, ако искате, направете си един сериозен репортаж, вижте във всяка страна кога това се е случило. Чехия например е разрешила този казус още в началото на 90-те години. Никой не си спомня вече за това.

Водещ: А защо в крайна сметка се случи така, че ние цели 20 години продължаваме да се занимаваме точно с тази тема и периодично отнякъде излизат досиета, излизат едни листчета, както вие сам казахте, на които пише нещо, което се използва в конкретен момент срещу конкретни хора?

Николай Младенов: Моето лично мнение е, защото това е удобно на хората, които искат да манипулират, хората, които искаха и винаги са искали да манипулират българското обществено мнение. Разчитайки на някаква клюкарница и на някакви слухове. Абе, за тоя има, какво има, къде го има. Има го в твоята папка вкъщи. Но аз ще ти кажа. Но покажи ми, дай да видим. Няма го. Когато има скрити неща в едно общество по този начин и когато не е регламентирано ясно и категорично по какъв начин става достъпът до тях, се създават митове, създават се легенди, създават се конспирации. И те насочват общественото мнение в една или в друга посока. Извинявайте, но половината от нещата, които чух вчера да се изговарят, бяха пълни глупости. Пълни глупости. Хората дори и не глупости, защото някой не се е запознал, а целенасочено казани, за да заблудят общественото мнение.

Водещ: Коя беше най-голямата заблуда, която чухте вчера?

Николай Младенов: О, ужас, сега с тези разкрития се подкопава авторитетът на българското разузнаване. Нито един от тези хора, който е огласен, не работи в момента за българското разузнаване. Това, как сега е структурирано сътрудничеството между разузнавателните служби, външно министерство и другите части от държавата, е абсолютно отделен въпрос, който няма нищо общо с миналото. И създаването на едно такова фалшиво напрежение само цели да ни обърква, разбирате ли, да създава едно впечатление за несигурност в нашата страна. Вътре в страната ни и в чужбина. Абе, България е членка на НАТО и на ЕС, ама не точно.

Водещ: Е, то имаше достатъчно голяма съпротива срещу влизането ни и в НАТО, и в ЕС от хора, които сега изпълняват доста важни задачи в държавата.

Николай Младенов: Само да ви са работили, сетих се току-що защо я влача тази папка от сутринта, които са работили в системата на Държавна сигурност, чиито цели са били в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, непрекъснато да разширяват, да задълбочават интеграционните процеси между двете разузнавания.

Водещ: Какъв е този документ?

Николай Младенов: Това е разузнавателното управление доклад от някоя, не видях коя година. Очите и ушите на партията, изваден меч на пролетарската диктатура, целящ да защитава социалистическия обществен и държавен строй. За какво говорим? Нали това всичко е било едно време, да, мина, свърши, но като свърши, означава свърши, не означава свърши за едни, но не свърши за други. Защото тези хора, които през различните тези години, в цялата държава и тук излизаме извън външно министерство напълно, всичките тези хора в крайна сметка за кого работят? Аз не смятам, че те работят за една централа и някой да седи и да натиска копчетата и да им казва какво да правят. Но това е един кръг от хора, които се подкрепят, които си помагат, които се развиват, които се стимулират, ако искате, назначават един друг, и огромна част от българското общество не може да пробие през този стъклен капак, който те слагат на много места. Каквото е било по времето на социализма е било, но това свърши преди 20 години. Не може днеска да виждаме от тези списъци кой кого е вербувал и да виждаш, че един посланик сега, който вербувал четири други настоящи посланици. Да, сигурно в тях има наистина трагедии, както това, което чух накрая от журналиста, който се включи по отношение на посланик Кючуков в Лондон. Всичко това е така, но извинявайте, да не влизам в подробности.

Водещ: Щяхте да кажете сигурно нещо интересно.

Николай Младенов: Щях да кажа, да. Няма значение.

Водещ: Интересен е фактът, че вчера примерно цитирам ви президента Първанов, който каза, ами, добре, след като казват, че Тодор Живко е бил добър политик и е оставил хубави неща на страната, как така пък изведнъж тези посланици станаха лоши. Т.е. някакъв...

Николай Младенов: Какво значи това, извинете, цитирате го, ама какво означава това? В смисъл това е заглавие в жълт вестник, което казвате. Не може по този начин...

Водещ: Не, не е от жълт вестник...

Николай Младенов: Не може, такъв стил е това изказване

Водещ: Ето, аз ще го цитирам буквално: „ако Тодор Живков е бил добрият държавен ръководител, защо посланиците и дипломатите от този период насам да са лоши.”

Николай Младенов: Извинявайте, дотолкова ли чалгализирахме, не знам какъв израз, превърнахме в чалга българския политически диалог, че държавният глава подобни реплики да казва. Какво значи тази реплика? Говорим за държавния глава, който е символът на суверенитета на българската държава. Прощавайте, с цялото ми уважение към г-н Първанов, не може държавен глава да си позволи по този начин да се изразява. Един политик в Народното събрание, управляващ, в опозиция, както искате, може да говори каквото иска. Но държавен глава, имайте малко достойнство. Аз това, което видях от неговото изявление, аз ще отида при него по същия начин, по който отивам при всички политически сили в момента. С всички данни, които ще покажа, и казвам едно и също на всички – това е риск за България. Не става дума за хората, не става дума за индивидуалните им качества. Ако някой смята, че може да живее, носейки на ревера си ордена, че е защитил тази карта, която тук седи при вас, с 30 страни 2011 г., с 2-ма представители в Обединените нации в Женева и в Париж, които по един или друг начин са били свързани с това, със системата на ДС, ако някой смята, че това е нещо, което гордо ще си закачи на ревера, да бъде жив и здрав да си го носи. Но аз това няма да го позволя.

Водещ: Доста сте гневен, да ви кажа честно. За първи път поне аз ви виждам така.

Николай Младенов: Ами гневен съм, защото ми омръзна, омръзна ми наистина да се занимавам с тези глупости. Имаме толкова други неща и в Министерството на външните работи, и във външната политика на България, и в държавата по принцип, върху които трябва да се съсредоточим. А не да се занимаваме с някакви гримаси от миналото, които ще се опитват да ни казват какво да правим оттук нататък, ХХІ век. Това свърши. Край.

Водещ: Последно да ви питам. Понеже вчера някъде ви чух да казвате, че всеки казус ще бъде разглеждан поотделно и ще се взима решение спрямо конкретния човек, а от това, което сега казвате, оставам с впечатлението, че всички ще бъдат сложени под общ знаменател. Ще допуснете ли по някакъв начин компромиси с някои от тези хора?

Николай Младенов: Не, компромиси няма да бъдат правени, единственото, което трябва да бъде направено, е внимателно да се погледне в какъв момент и по какъв начин трябва да се вземат решенията. За всяко едно място, за тези, които в момента съществуват. Разбира се, това трябва да стане в рамките на един общ политически мандат, на едно общо политическо решение и на една политическа оценка, която аз се надявам не само правителството, което вчера даде своята оценка, и някои политически сили, с които се срещнах, но аз очаквам Народното събрание като цяло да даде политическата си оценка за тази ситуация. Защото говорим за нещо, от което цялата държава и държавните институции като такива трябва да се разграничат, иначе стават съучастници в подкопаването на авторитета на страната ни.

Водещ: Добре, много ви благодаря, г-н Младенов, за този разговор.