Николай Младенов: Много опасно е да се наруши конфиденциалността на доверието между страните
10 Декември 2010 Изказвания и интервюта
Водеща Евгения Атанасова: Нова тема, свързваща България и света. През седмицата
последователно у нас пристигнаха египетският външен министър Ахмед Абул Гейт - първа подобна визита от над 3 десетилетия у нас. Ден по-късно в София беше израелският вицепремиер Либерман. Какви знаци четем в тези посещения ще говорим след секунди с
външния министър Николай Младенов.
Водеща: И Египет, и Израел безспорно са страни с много по-голямо влияние от своя собствен регион. Съвпадение ли е този близкоизточен акцент в българската външна политика или една
съвсем целенасочена тенденция?
Николай Младенов: Не, не е съвпадение. Това е целенасочена тенденция, защото още с идването си в Министерството на външните работи аз казах, че един от приоритетите ми ще бъде да възстановим отношенията си с арабски страни, с които имаме традиционни приятелски
отношения, и да развием нови отношения с нови страни, с които има потенциал това да се направи. Основната причина е в това, че ние трябва да търсим и да работим за намирането на пазари на нашата индустрия, на нашия износ, да задълбочаваме диалога си с тези страни, защото това е в интерес на сигурността ни. Това са може би двете главни причини.
Водеща: Мирният процес отново е в задънена улица. Видяхме дори, че и американската дипломация не се пребори с това да се наложи мораториум върху израелските поселища. Предстоят европейски срещи обаче за мирния процес. Какво може да направи Европа и как
ние ще участваме в този диалог.
Николай Младенов: Да, за съжаление мирният процес не достигна до резултатите, които всички очаквахме. За мен най-опасното е да има един процес на разговори, който не води доникъде. Това може само да задълбочи недоверието между страните. Надявам се сега, през следващите дни, все пак да се постигне съгласие да продължат срещите между палестинските и израелските преговарящи, да започне да се оформя една рамка как би изглеждало едно окончателно решение в логиката на това да има две страни - една палестинска и една израелска, които да живеят в сигурност една с друга. Но какво може Европа да направи? Европа може да се съсредоточи в момента много целенасочено върху ситуацията в Газа, която е тежка. Хората, които живеят там, живеят в изолация, въпреки че през последните месеци се подобри достъпът
на стоки до Газа, включително и преди два дни израелското правителство взе решение да допусне повече износ оттам. Но има много какво да се направи по контрола на границата между Газа и Израел, по осигуряването на достъп до някаква индустрия, някаква икономика, която може да позволи хората вътре все пак да имат приходи, да имат възможност да живеят по-спокоен живот. И това са част от темите, които ще обсъждаме в следващите дни в
Европейския съюз.
Водеща: Има ли някаква българска инициатива или някакво намерение как да участваме конкретно в тези намерения?
Николай Младенов: Ние заемахме много категорична и много целенасочена позиция в това да се фокусираме върху този проблем. Това, което може Европа да направи, е да осигури мониторинг на границата между Газа и Израел, може да осигури контрол върху КПП-тата, така че всички да се чувстват сигурни, че през тях не минават военни средства и не минават оръжия, и да се реактивира споразумението, което съществува между израелските власти и палестинските за
споделяне на приходите от таксите, които се събират реално на тази граница. Това беше голяма част от разговора, който имахме с двамата министри, за начина, по който Европа може да помогне на ситуацията в Газа.
Водеща: Вие наскоро бяхте и в Либия, има ли намек за затопляне на българо-либийските отношения, изобщо споменахте за икономизиране на отношенията с арабския свят?
Николай Младенов: Има дотолкова, доколкото... аз се срещнах по негова молба с министър-председателя на Либия, докато бях там. Говорихме много конкретно за това в крайна сметка какво оттук нататък може да се направи, защото отношенията между нашите две страни са много
стари, много българи са свързали живота си с тази страна, много хора от Либия са учили в България и би било грехота с оглед на това, че ние трябва да търсим все повече източници на
икономически растеж в България, да не инвестираме отново в отношенията си с една страна, която... чисто на човешко ниво много хора имат доста интензивни и топли отношения, въпреки
трагедията, която се случи покрай историята с българските медицински сестри, което остави...
Водеща: Да, което остави горчив спомен и в двете страни по някакъв начин.
Николай Младенов: ...много горчив спомен и при нас, и при тях, но трябва да имаме сили да погледнем и напред.
Водеща: Не мога да не ви попитам накрая, казахте, че случаят "Уикилийкс" беше 11 септември за дипломацията, това беше фраза, която се повтори и по света... Как ще се промени дипломацията след изтичането, защото светът се промени след 11 септември, какво мислите, че беше това?
Николай Младенов: Предполагам, че първата реакция ще бъде малко на стъписване и на свиване, защото всеки ще започне да внимава какво говори с партньорите си. За мен най-хубавият начин е да използваш и малко хумор в тази ситуация. Последните няколко дни, когато искам да кажа нещо по-конфиденциално на хората, с които говоря, казвам "казвам ви го и се надявам да не го чета след една седмица в интернет, нали". Но в дългосрочен план ще трябва да променим въобще начина, по който си комуникираме, защото, ако има едно нещо, което е много опасно да се наруши, това е конфиденциалността на доверието между страните. А тази акция е вредна, защото тя изкривява представата на хората за това кое... всъщност как стават нещата. Живеем в свят, който е свикнал ако не може нещо да се изкаже в 30 секунди, никой да не иска да го чуе. Когато вземеш една грама, извадена от контекста, и видиш едно изречение в нея, оттам нататък стигаш до: отношенията между две страни изглеждат по еди-какъв си начин. Никой не се замисля, че това е един дълъг процес, в който това, който ти
четеш, е един само малък елемент от оформянето на цялата картина.
Водеща: Аз ви благодаря, че вие все пак за кратко време казахте важни неща.
Николай Младенов: Благодаря ви и аз.