Николай Младенов: За първи път в историята на външно министерство произведохме сериозен стратегически анализ на цялата система

Водеща: В много добро настроение с министър Николай Младенов.

Водещ: Добре дошли, отново.

Водеща: Зрителите видяха как се смеем.

Водещ: Шегуваме се сутрин, това е хубаво. Казахме междувременно добре дошъл на министър Николай Младенов. Добро утро.

Николай Младенов: Добро утро.

Водеща: Добре дошъл. Н. Младенов: Радвам се да сме в София.

Водещ: Да, и ние. Обсъдихме вече това, че всъщност от десетина дни сме се прибрали. Не е лошо между другото да спрем и звука на този телевизор тук, миличък, който връща прекрасно звука. Благодаря ви, колеги.

Водеща: Как ще се чуваме какво говорим, дали някой не е направил грешка.

Водещ: Само по веднъж.

Водеща: Министър Младенов, много са темите. Да започнем със закриването на дипломатическите мисии.

Водещ: А не искаш ли да почнем с това, с което днес започнахме, част... и ти си го избра. .

Водеща: С Франция? Ами аз тук. . .

Водещ: . . . за начало на. . .

Водеща: Аз тук си го държа отпред, пред мен. . .

Водещ: Първата страничка на вестник "Сега".

Водеща: Първата страница на вестник "Сега", има логика, наистина прав си: "Франция иска карантина за България и Румъния". Париж предлага да се ограничи правото на свободно движение в ЕС. Има ли такава опасност?

Н. Младенов: Не, няма. Това е интерпретация. Аз вчера говорих с френския министър по европейските въпроси Пиер Льолуш, с който имаме много добър контакт. Говорихме по две причини. Първата причина е, защото исках да го уверя, че нашето разбиране във връзка със ситуацията, която се създаде във Франция и във всички подобни ситуации, че всички български граждани, дали те се намират на територията на България или на друга страна на ЕС, са длъжни да спазват законите на тази страна и европейските изисквания. Европейските изисквания, от 2004 г. има директива, която казва, че има свободно движение на хора в ЕС, но всеки, който отиде в друга страна след един период, мисля, че беше 3 месеца, трябва да може да се издържа, да има адресна регистрация, да живее някъде и, разбира се, да не нарушава другите закони. На базата на тази директива, ако това се случи в България, България има правото да върне чужди граждани в други страни, както и други страни към България. Ситуацията, която имаме в момента, засяга несравнимо по-малко количество български граждани, отколкото граждани на други страни от ЕС. Мисля, че днес очакваме още доброволно в България да се върнат двадесетина човека. Това е. . . всичко се прави, разбира се, на базата на европейското законодателство. Но и нашето посолство в Париж обиколи през последните седмици въпросните лагери или гета, не знам как да ги нарека, установи връзка с хората. Няма до този момент български граждани, които са върнати насилствено в България. И според мен целият проблем се експонира по един неправилен начин, защото, от една страна, това е вътрешнополитически дебат във Франция, в който малко, извинявайте за израза, се набутваме и ние. Второ, защото няма връзка между това, което ние правим, за да станем член на Шенген, и тази ситуация. Тази връзка понякога се прави в някои изявления, в медийни тълкувания, но такава не съществува. И това беше становището на Европейската комисия преди един или два дни. Същото нещо обсъдихме с френския министър. Между другото, ние с тях имаме много добро сътрудничество, както на полицейско равнище, така и на равнище на външно министерство, и мисля, че просто трябва малко, малко да се успокои топката по тази тема, наистина.

Водеща: Тоест няма опасност да се присъединим към Шенген след март 2011 година. . . Н. Младенов: Дали ще се присъединим или не, все още зависи от нас, частично - от начина, по който ще успокоим нашите партньори в Европа, че спазваме критериите, биометричните данни, граничния контрол и т.н. Но имаме още време, в което имаме още неща, които трябва да направим. Мисля, че в рамките на следващата година ще ги приключим и да се надявам, че, така, в рамките на следващата година ще може да приключи и процедурата за присъединяването ни към Шенген.

Водещ: Добре това звучи успокоително, слава богу, защото. . .

Н. Младенов: Не обещавам, но, така, не мога да не кажа и нещо друго, че все пак нали никой в България не се заблуждава, че има проблем с интеграцията на нашите съграждани от ромската етническа група и това е нещо, на което трябва да обърнем внимание. Значи, дали те ходят във Франция или в друга страна, или не, ние в България трябва направим достатъчно усилия, за да могат тези хора да се чувстват равно-. . . така, равни в обществото и да имат всички възможности да се образоват и да работят.

Водещ: Това е доста широка тема - ние я обсъждаме вече сигурно цяла седмица и какви ли не идеи и съвети се чуха. Да говорим все пак наистина и малко за темата, за която Ели започна в началото - по отношение на посолствата. Ще има ли закрити посолства? Каква ще бъде реформата в дипломатическата служба? Говореше се много, имаше даже и конкретни цитати. Аз даже, ако искате първо кажете дали ще има закрити посолства, за да ви питам после за конкретни от тях.

Н. Младенов: Сега, първо, да ви кажа, че, да, ще има. Второ, да ви кажа, няма да ви кажа кои.
Водещ: А, това не е честно.

Н. Младенов: Честно е, защото, това, което ние направихме, за първи път в историята на външно министерство произведохме един сериозен стратегически анализ на цялата система. За да можем да се впишем не само в бюджетните ограничения за тази година, за следващата година, но за да можем и да работим по-ефективно, ние трябва да оптимизираме както работата на министерството тук, така и задграничното ни представителство. Какво направихме? Направихме една матрица, в която прегледахме отношенията си с всички страни, видяхме къде има потенциал, възможности, български общности, икономически интереси и т.н. На базата на тази матрица направихме класификация, която казва, например: в страна от този размер, така да го наречем, нормално да поддържаме посолство означава толкова човека, разпределени по такъв начин. Ако имаме съответно пари и възможности, можем да ги увеличим, ако нямаме, да ги съкратим. Но имаме вече някаква схема, която да се наложи. Налагайки тази схема, вече ние виждаме къде трябва да направим съкращение. Защото има много неефективности в системата, които трябва да бъдат изчистени, и второ, защото, така, има страни, в които ние поддържаме мисии без да имаме реално сериозни икономически или политически отношения, мисии, които могат да се поддържат от друго място. А има страни, в които нямаме посолства, а пък имаме интереси.

Водеща: Тоест ще се открият нови.

Водещ: Добре, не искате да кажете кои ще бъдат, а поне бройката ще кажете ли?

Н. Младенов: Ами това е един доста. . . не искам да казвам, нали, местата и бройката. . .

Водещ: Добре де, плюс минус няколко.

Н. Младенов: . . . защото това е един процес. Закриването на едно посолство не е еднократен акт. Не е просто, казваш закривам го и от утре всичко се прибира. Има. . . това е процес, защото той изисква хората да се върнат, остават наеми, сгради, да се оправят отношения. . .

Водеща: Какво ще се случва с тях? Ще ги продава ли българската държава?

Н. Младенов: Различно е. Различно е наистина, защото в различните държави имотите ни са с различен статут. На някои места ние като държава сме ги купили. Например можем да ги продадем. На други те са ни дарени от съответната държава. На трети места те са по двустранни спогодби - ние им даваме сграда тук за посолство, те ни дават сграда за посолство там. Така че статутът е различен. Разбира се, така, чуха се някои мнения в обществото - не трябва да се ликвидират имотите ни зад граница, със сигурност не трябва да се ликвидират. Но трябва да имаме реална преценка за какво ни трябват, иначе, ще ви призная, аз като отидох от Министерство на отбраната във външно министерство, така, едно от нещата, които тайничко се зарадвах, е, че няма да се занимавам с имоти повече. Е, за съжаление това се оказа грешка.

Водещ: Оказа се, оказа се, че не е точно така. А, добре де, понеже, аз пак, все пак да се върна към цифричките. Говореше се за 30 посолства. Силно преувеличена ли е или малко преувеличена?
Н. Младенов: Не, не, говориха се много неща - много. . . силно преувеличено е. Много неща се говориха.

Водещ: А що не искате да кажете цифрата, аз не мога да разбера. В смисъл то не е. . .

Н. Младенов: Защото цифрата не е нещо, което в момента е фиксирано. . .

Водещ: Нещо приблизително все пак, ориентировъчно.

Н. Младенов: . . . и не може да се . . . и зависи много от подхода, който точно в общи линии в момента разработваме. Значи има. . . това, което през последните няколко години се случи, бяха два процеса. Единият процес е това, което например Великобритания направи. Закри доста посолства и концентрира капацитета си в няколко регионални посолства, които са акредитирани в различни страни. Това е единият вариант. Другият вариант е това, което доста иновативно, нали, Швеция прави в момента с така наречените, най-общо казано, да ги наречем пътуващи посланици. Значи посланикът си седи в Стокхолм, акредитиран е в съответната държава и пътува до нея, когато има работа. А другата дейност на място - консулско обслужване и т.н. се поема от почетен консул.

Водещ: Добре, аз все пак ще ви дам още две минути да размислите дали случайно не искате да кажете някоя цифра, ние ще пуснем рекламите и след това ще продължим отново разговора.

Н. Младенов: Добре. х х х

Водеща: Добро утро на тези зрители, които сега се присъединяват към нас. Говорим си с министър Николай Младенов за закриването на дипломатическите ни мисии в чужбина и тука го попитах точно преди рекламите дали няма да размисли и да каже някоя цифра.

Водещ: Обаче той каза, че няма да размисли. Добре, а искате ли да си поиграем на топло и студено, аз да ви казвам някоя страна, а вие да казвате дали е топло или е студено?

Водеща: Нагоре-надолу.

Н. Младенов: Дайте да си говорим за сериозни неща. . .

Водещ: Не, шегувам се, шегувам се. Не, защото, колкото и да изглежда тема, която може би не вълнува всеки български гражданин, все пак е топла тема и наистина. . .

Н. Младенов: Топла тема е, но за мен по-топлата тема, ако трябва така да се изразя, е по какъв начин функционира нашата външна политика, по какъв начин тя постига целите, които България и правителството си поставят, и по какъв начин най-вече защитава интересите на българските граждани чрез консулските ни служби. Ако трябва да фиксирам две големи теми, това е по-важната, защото в крайна сметка един български гражданин, когато отиде в определена страна и има проблем, нали, той не се интересува имаме ли дипломатически отношения с нея, там консулът дали е почетен, голямо или малко е посолството, той се интересува да знае, че може някой да му помогне в рамките на това, което е възможно. Затова и един от големите въпроси, който стратегическият преглед постави и който ще трябва да решим, това е въобще начинът, по който подхождаме към консулското обслужване на българите в чужбина.

Водеща: Какво ще се случи с тези проблеми, с българи, ако се закрие едно евентуално посолство?
Н. Младенов: Ами различни са вариантите. В някои места ние имаме почетни консули, които изпълняват тези функции. В други страни консулските функции могат да се поемат чрез двустранно споразумение от друга страна в ЕС, както ние правим например по отношение на Черна гора. Има пет страни, в които ние издаваме визи за Черна гора. Сега ще разширим това с още няколко страни, договаряме го в момента. По същия начин ние може да го правим и с други страни. Между другото това ще стане доста по-лесно, когато влезем в Шенген, защото тогава вече визата дали я взимаш от унгарското, българското или френското посолство, няма значение, тя е валидна за ЕС. Така че има различни механизми. Но моята задача е да осигурим ефективно изпълнение на външната политика на България, което означава да има, ако трябва по-малко хора, които да работят в системата, но те да са по-добре платени, да са по-квалифицирани, да имат по-добри условия за труд. И от другата страна, това е да осигурим, така, нормална консулска защита на гражданите.

Водещ: Като казвате по-квалифицирани хора и по-добри като качество, какво мислите за назначението на Шкумбата?

Н. Младенов: Ами то е предложение, което още не е назначено, аз не съм подписал все още заповедта за назначението му.

Водещ: А ще подпишете ли?

Н. Младенов: Има време, защото в момента съм спрял всички назначения на външни хора в системата, докато не приключим с бюджетните съкращения. Но това, което ми стана изключително неприятно, когато. . . но може би трябваше да се и предвиди, е, че всички в, така, в общественото пространство коментират един човек без да са погледнали въобще какви са неговите реални качества или способности. Все пак нека да оставим това да се прецени от. . . както от атестационната комисия в министерството, така и от работата, така, на самата консулска служба. Идеята е била той да бъде в консулството ни в Чикаго и да работи с българската общност там. Това е идеята, както седи на масата в момента. Той е одобрен от атестационната комисия, предстои вече. . . просто трябва да приключим нашия си процес на съкращения, за да може да свършим и да назначаваме нови хора.

Водещ: А от кого е дошла тази идея? В крайна сметка не се разбра.

Н. Младенов: Тази идея дойде от. . . извън министерството, но аз не виждам нищо лошо в нея, ако трябва да бъда честен. Мисля, че е хубаво да влизат. . .

Водещ: Не, не, мен ми е интересно просто кой е човекът, който е. . . как да кажа, инициирал тази идея. Знаем, че. . . от вашето министерство казаха - това е минало през Божидар Димитров. Той пък каза, че е забравил, че е подписал. Въобще. . .

Н. Младенов: Е, сега, забравил, че е подписал или откъде е дошло, това са неща, които, нали, вече са. . .

Водещ: Е, не, важно е все пак.

Н. Младенов: . . . в миналото. Това, което за мен е важно в момента, е, че ние имаме както в министерството изключително добри консули и дипломати, но казвам консули, защото говорим за консулски казус в момента, изключително добри хора, които са професионалисти, които от години са се готвили за тази работа. Има хора, които са влезли наскоро, които са извън системата и са се превърнали в много добри такива. Има хора и от двата случая, които, нали, не стават, но нека да не убиваме един човек, така, не знам, гилотината на общественото мнение, преди да сме видели все пак той какво може да направи, защото общественото мнение понякога може да бъде доста безапелационно по отношение на подобен тип назначения. Но мен ми се иска малко все пак да отидем една крачка отвъд това, което 20 години правим, и все пак да гледаме малко хората и за собствените им качества и собствените им възможности. Мисля, че той може да се справи с тази работа, пак казвам, нямаме, все още не е подписана заповедта за неговото заминаване. Тя ще бъде разгледана след като приключим процеса на съкращения, което в момента тече.

Водещ: Аз да ви кажа, ние нямаме нищо против Шкумбата като човек и въобще не става въпрос за някакви личностни взаимоотношения или оценка, или даване на някакви квалификации. Говорим за някакъв принцип, който изглежда странен.

Н. Младенов: Ами, принципът. . . обяснявам ви веднага, понеже предугаждам въпроса ви, принципът е така заложен от закона. Значи, в рамките на българското законодателство, дали на мен ми харесва или не, е отделен въпрос, но има възможност външни хора да влизат в системата. Значи, на ниво посланици трябва да са 20 процента, мисля, че беше 20 процента квотата на т.нар. външни назначения. Има логика това да се направи, но това е възможно и надолу в системата. Това, което на мен ми се иска в една бъдеща промяна на закона, която се надявам да стане през следващите месеци, е както е въведен принципът за конкурсното начало да се влиза в министерството, т.е., нали, ти кандидатстваш, започваш стажант аташе, аташе и лека полека се развиваш нагоре в кариерата, така и да се въведе конкурсното начало за тези, които влизат на по-горните нива в министерството, т.е. няма проблем ти да влезеш на ниво. . . не знам първи секретар, втори секретар, работиш в министерството, но пак влизаш с конкурс. По този начин. . . Разбира се, този конкурс ще е по-тежък от конкурса за начинаещи и ще става все по-тежък за всяко по-горно ниво. Но поне тогава имаш, както имаш отдолу критерии за влизане в системата, така имаш и отстрани критерии за влизане в системата на всички нива. Това е един от начините да се, така, хем да се обновява системата с нови хора, които да влизат, да се създава конкуренция, хем да се запази конкурсното начало.

Водещ: Ама това е само идея засега, в смисъл Шкумбата не е минал конкурс, нали?

Н. Младенов: Не, това е законът, който. . . това са част от промените на закона, които в момента обсъждаме, които произтекоха от стратегическия преглед.

Водещ: Защото аз пък се постарах вчера, и съм си извадил тук член 12, член 13, там свързани с атестационната комисия, за която говорихте, и тук откривам интересни неща. При оценката на дипломатическия служител се посочва в каква степен неговата квалификация, професионален опит и езикова подготовка се отразяват в изпълнението на служебните задължения за длъжността, за която се оценява. Професионалният опит на служителя се взима предвид, като се отчитат следните сфери на професионални изяви, натрупан опит по време на работата му - Европейски съюз, политика на сигурност, многостранна дипломация, двустранни, регионална дипломация, публична дипломация и връзки с медиите, международно право, протокол, консулска дейност, управление на човешки, финансови и административни ресурси. И се чудех на кои от тия точки отговаря това, за което казахте.

Н. Младенов: Това, което вие четете, е една изключително обща формулировка, която покрива всички служители в системата. Т.е. тя покрива и дипломати, и консули, и шофьори, и всичко, което, нали, влиза в системата. Така че прекалено широка е лентата, през която се опитвате да го погледнете случая, за да може да намерите в това нещо. Това е законовото изискване, тези неща се гледат. Но за мен по-интересният въпрос е, който пак на базата на стратегическия преглед видяхме, и това е, че сравнително малко от консулите, които са зад граница в момента, са минали сериозна консулска подготовка преди да заминат, което не би трябвало да е така, защото консулската работа е доста специфична. В крайна сметка това са хора, които работят с живи хора, българи, които имат нужда от паспорти, документи, недай си боже, някой са го арестували и т.н., нали, общностният живот, има българска общност, тя има там църква и т.н. Това е дейността и тя е доста специфична. Тя не е, затова тя е разделена консулската от дипломатическата работа. За да можеш това да го правиш, трябва да минеш сериозна подготовка, или ти си специализиращ консул и си вървиш по тази кариера съответно дълго време.

Водещ: И кога ще стане ясен в крайна сметка изходът от този казус? Шкумбата кога ще му подпишете?

Н. Младенов: Ами от всичките казуси лека-полека ще стане изходът, до края на годината, защото в момента, казвам ви как ще тече процесът, за да няма чуденки. Приключи въпросът със стратегическия преглед. Сега правим схемата, по която трябва да оптимизираме задграничния щат, т.е. какви съкращения, къде, защо, как и т.н. Следващият етап е да променим устройствения правилник на министерството, да преструктурираме дирекциите, защото в момента имаме доста дирекции, могат да бъдат по-малко, нали, да бъдат по-добре структурирани като тематика. Промените в закона, и мен ми се иска до края на годината да спрем с тези неща, за да може вече от началото на следващата година да не се занимаваме все още с административни реформи и т.н., а да се занимаваме вече наистина с реална дейност.

Водещ: С вашата си работа.

Н. Младенов: Да. Като това, което може би ще остане за догодина, просто защото във времето то ще изисква повече усилия, е да се. . . са две неща. Първото е прегледът на системата за кариерно развитие на хората в министерството и в дипломатическите ни представителства, и второто е, така, информационната среда, да го наречем, информационното обслужване вътре на системата - кое правим електронно, кое остава на хартия и т.н.

Водеща: Само един последен въпрос, ще ви помоля за бърз отговор, защото новините ни чакат. Започват преговорите между Израел и Палестина в САЩ, най-накрая след 2-годишно прекъсване. Шимон Перес, когато беше в България, каза, че България е едно прекрасно място за преговори. Не успяхме ли да ги поканим тук?

Н. Младенов: Не, и аз мисля, че България е едно прекрасно място не само за преговори, а за много хубави и други неща. И Варна е особено прекрасно място, за съжаление ние с вас не сме там в момента. Но на този етап нямаме разговори, защото преговорите са изключително тежки. Вие видяхте, че едвам - едвам започват. Мисля, че това, което ние можем да направим, и това, което ние правим, заедно с нашите приятели в Европейския съюз, е да. . . двете страни постепенно да стигнат до по-близки позиции. За България, между другото, това е уникална възможност, защото ние имаме много добри отношения с Израел, изключително добри отношения с Палестина. Но преговори в България. . .

Водеща: Няма да има. Благодаря много за този разговор.

Водещ: Добре, благодаря ви много за това участие.

Н. Младенов: Благодаря ви.