Николай Младенов: Нашата дипломатическа служба се нуждае от сериозна модернизация
27 Юли 2010 Изказвания и интервюта
Водещ:
Продължаваме с външния министър Николай Младенов. Добро утро, здравейте, г-н Младенов.
Николай Младенов:
Добро утро.
Водещ:
Административната реформа, отражението й върху външно министерство, мисиите зад граница, дипломатическата служба на Европейския съюз, посещението в Афганистан. Това като теми за разговора. Нека да започнем с административната реформа. Как тя ще се отрази, оптимизирането на администрацията, как ще се отрази на външно министерство?
Н. Младенов:
Нека да започнем обаче с Румен Петков.
Водещ:
Така ли? Искате да отговорите, да, добре.
Н. Младенов:
Понеже аз седях да слушам, преди да вляза тук, и се учудих колко евтини са станали думите в България и колко, така, безотговорно може да се говори по телевизията. Искам хората, само ще кажа едно, когато си дават оценка за какво е свършено и кой какво казва, да си дадат сметка, че от едната страна на везната имаме Европейския съюз и това, което казва Европейската комисия в доклада тази година. За първи път, откакто такива доклади има, положителна оценка за България. От другата страна са думите на бившия вътрешен министър Румен Петков. Да изберат на кого искат да вярват - на Европейската комисия или на Румен Петков. С това приключвам темата.
Водещ:
Да, политическа воля, устрем за реформи, беше констатирано в доклада. И така. Административната реформа как ще се отрази на външно министерство?
Н. Младенов:
Трудно ще се отрази, но тя е неизбежна. Неизбежна е по две причини. Първо, защото това е финансовата среда, в която в момента живеем, трябва да имаме съкращение на средствата. Второ, защото нашата дипломатическа служба се нуждае от сериозна модернизация. За да не подхождаме, така, лаически към начина, по който тази модернизация ще се направи, предприехме в министерството за първи път от 20 години в България стратегически преглед на дипломатическата служба, който в крайна сметка беше направен от хората, които работят в системата. Не от някакви външни консултанти, а от хората, които работят вътре. На базата на прегледа се изработиха принципи, на които, и препоръки, разбира се, на които ще се стъпи сега, когато започне процесът на модернизация. Разбира се, най-спешното, което трябва да направим, е да съкратим разходите за тази година, за да може...
Водещ:
2010?
Н. Младенов:
Да, за 2010. За да може да направим това, има няколко стъпки, които трябва да направим, първо. Първата от тези стъпки е съкращаването на задграничния ни щат. Казвам щат, а не посолства, защото закриването на едно посолство е доста по-сложен процес, отколкото съкращаването на бройки в едно посолство. Второто, което трябва да направим, е да си създадем нова информационна среда, в която функционира министерството, да направим някои промени в законодателството, които да позволят на хората в системата да имат ясна перспектива за кариерното си развитие, и в крайна сметка да се отърсим от този образ, който, така, доста успешно филмът "Мисия Лондон" създаде за българската дипломатическа служба през последните 20 години. Казвам успешно, защото той до голяма степен за мен символизира целия преход, цялата тая парвенющина на последните 20 години. Тя и далеч надхвърля едно министерство. Казвам за съжаление, защото във външно министерство има изключително сериозни и компетентни хора, които работят много коректно, много целенасочено, и млади, и по-възрастни, от всички поколения, с изграден капацитет, които работят наистина за държавата си. Но на мен ми става все по-трудно на базата на тези заплати, които им плащаме, да мога да ги мотивирам да работят, предвид и възможностите, които имат пред тях в европейската дипломатическа служба и навсякъде другаде.
Водещ:
Демотивирани са, така ли?
Н. Младенов:
Ами, когато получаваш ниска заплата, когато не знаеш на кой етап в кариерата ти някой ще ти кацне отгоре политическо назначение, ще те размести, когато не се чува...
Водещ:
Те нали взимат командировъчни, освен заплата нали взимат командировъчни, когато са в посолствата в чужбина?
Н. Младенов:
Когато са в командировка, взимат командировъчни, разбира се, ама какво очаквате, как да живеят? Когато нямаш сигурност за кариерното си развитие, когато няма, така, нямаш онази модерна, съвременна информационна среда, аналитична среда, която всеки вече очаква, всеки има с компютъра си вкъщи, ако щете, тогава вече и хората се демотивират. А това е капацитет, който се градимного години и не трябва да се изпуска.
Водещ:
Добре, казахте, ще се съкращават щатове...
Н. Младенов:
Да.
Водещ:
...не посолства, ще се правят икономии. Имате ли приблизително или точно число, една трета ли...
Н. Младенов:
Да, имаме направена, на базата на прегледа всъщност бяха изработени няколко принципа, на които, като се наложат върху сега съществуващата система, може да се види къде трябва да бъдат потърсени съкращенията. Разбира се, първо съкращенията ще бъдат потърсени от административно-техническия персонал. Какво означава на практика това? Означава, че ще увеличим възможността за нашите посолства зад граница да наемат местни лица да работят там, защото това излиза и на държавата по-евтино, и доста често е по-ефективно. Разбира се, ще преструктурираме и административния щат тук, в София, на министерството. След което ще трябва да потърсим и прекратяване на командировките, така да го наречем най-точно, на задгранични мандати на наши дипломатически представители зад граница.
Водещ:
Като процент? Като бройка?
Н. Младенов:
Мисля, че като бройка отива някъде около 250 може би мандата зад граница, които трябва да се оптимизират.
Водещ:
Това какъв процент е от общия брой?
Н. Младенов:
Ами, това е съществен процент, някъде около 15-20 процента отива. Казвам това, защото това е, така, най-важната мярка от гледна точка на състоянието на бюджета. В перспектива вероятно ще отидем и към съкращаване на посолства, закриване на посолства.
Водещ:
И дотам ще се стигне.
Н. Младенов:
Да. Казвам вероятно и казвам в перспектива, защото закриването на едно посолство не е еднократен акт, доколкото знам, че на много от вашите колеги в медиите им се иска да видят, нали, списъци, посолства, държави и т.н.
Водещ:
Не че им се иска да бъдат... да има конкретика, за да са наясно хората какво се случва.
Н. Младенов:
Ами, аз предпочитам да си свършим работата коректно, така че тя да е, така, и коректна към хората в България, и към, съответно и към нашите партньори зад граница, след което да го обясним на медиите, вместо да го обясняваме, а пък после нищо дане направим.
Водещ:
Така или иначе в тази посока ще се върви, така ви разбрах.
Н. Младенов:
Да. Така, ще има и в тази посока действия, но пак казвам, те ще са малко по в перспектива, защото те са доста по-сложни и продължителни във времето. Не е въпрос просто да дръпнеш шалтераи да затвориш една мисия от днес за утре.
Водещ:
Това в следващите години до края на мандата примерно. Или?
Н. Младенов:
По принцип да, през следващите една до две години.
Водещ:
Една до две години. Добре. Вчера си мислех има ли, има ли ясен критерий за ефективността на една българска мисия в чужбина. Кой е показателят, който да покаже, че българската мисия, да речем, сега, произволно, в Мароко или в Алжир, или в Тунис е по-ефективна, отколкото другата, съседната?
Н. Младенов:
Ами, няма такъв ясен критерий. Разбира се, то е много трудно да бъде направен. Има, аз съм чел доста разработки, хората са се опитвали да измислят такива критерии и за мисии, и за цели министерства. Подходът трябва да бъде индивидуален, но има неща, които могат да се имат предвид като индикатори. Например нивото на политическия ни диалог с една страна, дали има българска общност в тази страна и дали тя има достатъчно сериозно консулско обслужване. Дали имаме сериозен икономически обмен, дали той расте, дали спада, дали е положителен балансът за България или за съответната страна. Има различни индикатори, които трябва да се вземат предвид. И, разбира се, да се оценяват при поставянето на конкретни задачи. Дали конкретни задачи могат да бъдат изпълнени или не. Например България кандидатства за, не знам, за някакъв важен международен пост, дали съответното посолство може да осигури подкрепата на държавата. Така че има такива възможности да се формулират критерии. Имаме конкретни идеи за, как това да се случи. Но за мен, казах ви в началото, така, просто много, едно нещо, което напоследък много ме вълнува, е това колко евтини станаха думите в българското публично пространство и колко лесно се говорят нещата. Не искам да изговарям сега неща, които планираме може би да правим след една или две години, защото искам това, което сме казали до този момент, това, което сме съгласували с другите колеги в другите министерства, това, което е обсъдено вътре в министерството, да го направим. Това ни е задачата до края на годината.
Водещ:
Да, разбирам ви. Колко струва на българския данъкоплатец приблизително издържането на мисиите ни в чужбина годишно?
Н. Младенов:
Ами, ако приемете, че, ако ориентировъчно кажем, че бюджетът, грубо казано, на министерството е 100 милиона, някъде 70 процента от него отиват за издръжка на мисиите...
Водещ:
Седемдесет милиона лева.
Н. Младенов:
...зад граница. Да.
Водещ:
Голям е този процент...
Н. Младенов:
Не, той е естествен, защото...
Водещ:
...според вас. Или?
Н. Младенов:
Той е естествен, защото това е всъщност, това е работата на външно министерство, това не е някакво странично задължение да имаш посолство, това е същността на работата. Проблемът е друг, че когато 70 процента от бюджета ти е ангажиран от текущи разходи, каквито са всъщност издръжката на посолствата, ти нямаш средства, за да инвестираш в дейности, което фактически би трябвало да докаже и ефективността на твоята работа.
Водещ:
Добре ли е да се разделим с някои имоти? Добре ли е да се разделим, говорите и в перспектива, така, за закриване на посолства, мисии. Има ли такававъзможност, резерв?
Н. Младенов:
Има, разбира се.
Водещ:
И добре ли е да се направи?
Н. Младенов:
България е трупала имоти през последните 20, 30, 40 години по цял свят. Ние, така, по принцип сме много привързани към нашите си имоти в България всички. Спомням си от Министерство на отбраната каква привързаност беше.
Водещ:
Народопсихология е това на българина, връзката с имота, общо взето.
Н. Младенов:
Да, обаче аз предпочитам да имаме пари за дейност, да бъдем ефективни, да бъдем образовани, да можем да работим по съвременен начин, отколкото да се тупаме, бедни, но горди, че имаме много имоти по света. Това, което до края на годината ще направим, е, че има някъде, мисля, че бяха 7 имота, които сме подготвили в процедура за продажба. Те ще бъдат продадени до края на годината.
Водещ:
Къде са те?
Н. Младенов:
В различни страни. Има в Германия, в Австралия са, двете, които си спомням в момента, но има и в други държави. Желанието ни не е безцелно да се продават имотите. Там, където ние нямаме нужда от тях, да ги продадем, защото управлението на един имот също струва. Там, където можем, да ги развием под други форми. Например да говорим с нашите партньори в Европейския съюз, ако те искат да открият посолство там или те имат нужда от апартаменти, да им ги дадем под наем или да им ги продадем на тях, или както, както например сега имаме много добре в Брюксел, където имаме 2 сгради, едната е мисията ни към Европейския съюз, другата е старата ни мисия към Европейския съюз, която сега сме отдали под наем на Унгария, която след 6 месеца поема председателсвото в Европейския съюз. Както посолството ни в Афганистан, което е било голямо по съветско време, нали, ние никога вече няма да имаме нужда от него. То е отдадено под наем преди няколко години на Великобритания. Ние имаме малко посолство, което ни върши работа засега. Така че...
Водещ:
Тоест е възможно оптимизиране и за взимане на доходи от тези, приходи...
Н. Младенов:
..има различни възможности за оптимизиране, но това трябва да бъде странична дейност. Това не може да се превръща в основнадейност на министерството.
Водещ:
Да не се превърне в агенция за недвижими имоти външно министерство.
Н. Младенов:
Да, просто започвам да изпитвам едно дежа вю, което много мепритеснява.
Водещ:
А Европейската дипломатическа служба и участието на България в нея?
Н. Младенов:
От вчера можем да се поздравим, че вече има решение за Европейската дипломатическа служба. Тя трябва да започне работа до, от 1 декември, а оттук нататък г-жа Аштън трябва да обяви конкурсите първо за директорските места в службата. За първите десет бройки, които ще й трябват най-вече, за да може да работи тя. А конкурсите ще бъдат обявени с критерии, с място, за да може да се съберат кандидати от всички страни членки, след което ще започне вече запълването до края на годината на останалата част от щата на службата. По принцип това, което ние успяхме да издействаме, ако мога така да се изразя, заедно с други страни, разбира се, беше гаранция от г-жа Аштън, че една трета от състава на службата ще бъде запълнен от хора от дипломатическите служби на страните членки. Защото натискът е много голям. Представете си, че сега се структурира една нова служба. Досега е имало едни хора, които работят в Европейската комисия, едни хора, които са работили в съвета, и едни хора, които са работили в страните членки. И всички те сега ще се състезават за едно място, което ще остане в европейската служба. Значи, ще има например един човек, който се занимава с определена държава. Дали ще отиде там този, който ще дойде... досега го е правил в комисията, в съвета или в някоя страна членка, състезанието ще етежко.
Водещ:
Сериозна конкуренция. Добре, накрая две думи за, две изречения за Афганистан. Вие бяхте там скоро, какво видяхте? Между другото агенциите са пълни с тези доклади, тези информации, които изтекоха в интернет, в световни медии. Поставят ли под някакво съмнение цялата операция, всичко, което като мисия беше извършено там?
Н. Младенов:
Това изтичане със сигурност, аз не съм виждал материалите, съвсем снощи набързо в министерството, понеже десетки хиляди страници, погледнах в Уики ликс да видя едно-две, така, произволно, какво представляват. Безспорно това е нещо, което не е добро, защото товаразкрива много от вътрешната страна на операцията в Афганистан и това заплашва сигурността в крайна сметка на съюзниците, които са в Афганистан.
Водещ:
А поставя ли въобще под съмнение моралната кауза...
Н. Младенов:
Не. Моралната кауза не се поставя под съмнение от това. Моралната кауза може да се постави под съмнение, ако правителството на Афганистан, властите в Афганистан не изпълнят ангажиментите, които поеха сега на конференцията в Кабул и преди това в Лондон. Тоест, ако няма ясно управление, което да се структурира в Кабул, което да бъде партньор на международната общност, ако няма управление, което може да изгради силна афганистанска армия, силна полиция, които да поемат отговорността от нашите съюзнически войски там, тогава моралният казус ще стане доста валиден, защото никой вече няма да може дасе оправдае на кого помагаме там. Ние в крайна сметка помагаме на...
Водещ:
Имате съмнения май, така усещам по думите ви, че май имате съмнение, че...
Н. Младенов:
Поне...
Водещ:
...може така ще се окаже.
Н. Младенов:
Винаги има такива съмнения. Но мисля, че това, което всички в момента правят, включително и след изборите, надявам се, новото правителство на Афганистан, е да си дадат ясна сметка за това съмнение. И много бързо да предприемат мерки, които трябваше преди години да предприемат.
Водещ:
Добре, много ви благодаря за този разговор.
Н. Младенов:
Благодаря и аз.
Водещ:
Николай Младенов беше наш гост.