Никой не може да е богат и щастлив, ако съседите му не са
21 Декември 2017 Изказвания и интервюта
Никой не може да е богат и щастлив, ако съседите му не са, казва в своя статия специално за годишното издание на "Икономист" - "Светът през 2018", вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Ще започна с Чърчил. Една от най-цитираните му реплики за нашия регион е, че „Балканите имат много повече история, отколкото могат да понесат”.
И ще стигна до Борисов, който наскоро каза на колегите си от съседните страни: „На Балканите всички сме велики – Велика Албания, Велика България, Велика Сърбия, Велика Македония. А сме най-бедните в Европа. Разбрахме се на Балканите да няма велики и да покажем на Брюксел, че тук има отговорни политици”.
Балканите са основният външнополитически приоритет на България не само по време на председателството. Избрахме тази тема и за Срещата на върха през май догодина в София не защото търсихме ниша в морето от проблеми на Европейския съюз, или да бъдем оригинални с нещо. Редица наши партньори от Западна Европа дискретно ни разубеждаваха преди месеци, че едва ли някой ще ни подкрепи, че Съюзът е просмукан от евроскептицизъм и популизъм и думата „разширяване” дълго време ще е табу.
Не се отказахме, защото имаме няколко причини:
1. Европейският съюз никога няма да е стабилен без Балканите
Помислете си колко войни преживяхме на Балканите. Твърде много хора, които все още са живи, са преживели лично някои от тях. Това се видя и по реакциите на стотици хора след обявяването на присъдата на Ратко Младич. Усещаме тези мрачни спомени от близкото минало и в речите на някои политици, и в погледа на стотиците млади хора от региона, които напускат завинаги родните си страни, защото не искат живота на родителите си. Да, но Западните Балкани няма как да се преместят от картата на Европа, те са в нейното сърце. И ако Европа се оттегли от тях, друг е готов да заеме веднага нейното място.
Напускането на Великобритания от ЕС бе доста ясен знак за т.нар. Стара Европа, че европейската интеграция не е невъзвратим процес.
Трябва да е ясно на всички европейци, че без стабилни и демократични Балкани Европейският съюз никога няма да е силен и проспериращ. Това важи и за България – никой не може да е богат и щастлив, ако съседите му не са.
2. Ние и нашите съседи имаме право да живеем достойно
Трябва да ви призная, че откакто станах министър на външните работи на България, опознах до най-малкия детайл летището във Виена. През него са най-добрите връзки за нашите съседни страни. За съжаление, трябва да пътуваме през австрийската столица, защото нямаме дори директни полети.
Сараево е само на 580 км от София, но пътуването с кола отнема близо 12 часа, ако сметнем и чакането по границите. Същото е положението, ако искаме да стигнем до Будва. Дори до Скопие нямаме магистрала.
Няма как хората от Балканите да се опознаят добре, да си ходят на гости, да посещават курортите в съседните държави, когато дори нямат пътища.
Същото е положението с бизнеса – на нашите предприемачи им трябват магистрали и жп линии. Трябват ни електрически далекопроводи и газови връзки. Наричаме всичко това свързаност. Затова е важно не само политически да подкрепяме нашите партньори, но и да им предложим практическа помощ.
3. Мястото на нашия регион е в Европейския съюз
По време на целия преход обяснявахме един на друг как и кога ще влезем в Европа. Сега същото се повтаря с нашите съседи, които не са в ЕС. Никъде не трябва да ходим и да влизаме. Винаги сме били част от Европа. Винаги нашите страни са били свързани културно, икономически и политически с другите европейски държави. Затова е съвсем естествено да бъдем част не само от Европа, но и от Европейския съюз, защото нашите граждани споделят същите ценности, имат същите мечти.
Какво направихме до момента?
На всичките външнополитически срещи на представители на българското правителство неизменно убеждаваме нашите партньори, че трябва да подкрепят европейската интеграция на Балканите, защото това ще помогне не само на младите хора от региона да останат и да се опитат да го направят по-добро място за живот, но че това ще се отрази пряко на всички граждани на Европейския съюз.
Обърнахме поглед към съседите и намерихме протегната ръка. Подписахме договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония. Направихме го без посредничество, сами. Премиерите Борисов и Заев се поклониха заедно пред паметника на Самуил в София и на гроба на Гоце Делчев в Скопие. За тези три малки в очите на европейските ни партньори крачки бяха нужни две десетилетия. Правителствата ни се срещнаха в Струмица, заедно имаме планове във всички сектори на икономиката. Знаете, че на последните местни избори в Република Македония за първи път антибългарската реторика, вместо да носи политически дивиденти, донесе загуба на тези, които я използваха. Всичко това ни дава вярата, че заедно ще може да гледаме напред. Както казват неведнъж моите колеги от останалите страни в региона, дадохме силен пример за всички тях.
Заедно с нашите приятели от Албания направихме голяма крачка в двустранните отношения – българското малцинство там бе признато със закон. Така всъщност възстановяваме историческата справедливост и нашите сънародници, които са запазили своя език и обичай десетилетия наред, ще могат да ги опазват и с помощта на България. Припомням, че страната ни винаги е подкрепяла желанието на албанците за собствена държава, а независимостта и освобождението на Албания идват в резултат на победите на Българската армия. Няма да забравим и приноса на албанските имигранти в България за изграждането на страната ни след Освобождението – те са напълно интегрирани в обществото ни и имат важен принос за българската икономика. Надявам се да продължим да работим заедно в интерес на нашите два народа.
Изключително съм доволна, че за първи път България бе поканена в Берлинския процес, който същевременно пое ясен финансов ангажимент за подобряване на инфраструктурата на Балканите. 500 милиона евро ще бъдат в свързаност, която ще гарантира по-добро икономическо развитие на нас и нашите съседи.
Продължават усилията на българската дипломация съвместно с моите колеги от другите страни – членки на ЕС, от региона – Гърция, Румъния и Хърватия. Четиримата искаме да подкрепим не само политически нашите съседи, но и да им помогнем с експерти, техническа помощ и всичко останало, което им е необходимо, в процеса на присъединяване. Винаги казвам на колегите си, че има какво да научат от нас, включително от грешките, които сме допускали.
Оказа се, че усилията на българската дипломация са заразителни. В резултат на стотиците ни срещи в Брюксел и в редица европейски столици получаваме безпрецедентна подкрепа на най-високо равнище за интеграцията на Западните Балкани.
За първи път от 13 години в годишната си реч пред европейските посланици ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини заяви, че Балканите са един от петте външнополитически приоритета на Европейския съюз.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в годишната си реч за състоянието на Съюза: „Ако искаме в съседните региони да има по-голяма стабилност, трябва също така да запазим надеждна перспективата за разширяване за държавите от Западните Балкани”.
Какво очакваме да се случи догодина?
Надяваме се всяка страна да получи ясна оценка и перспектива на базата на собствените заслуги.
Някои държави са много напред с преговорите и би трябвало вече да им се покаже светлината в тунела, т.е. да получат осезаем хоризонт за присъединяване. Ясно е, че това няма да стане в мандата на тази Комисия, но пет години например биха били реалистичен срок за част от тях, при условие че скоростта на реформите не намалява.
Други държави несправедливо стоят от години в чакалнята и би трябвало да получат покана за започване на преговори.
Трети са в самото начало, но за тях мотивацията също е много важна – правителствата им трябва да бъдат сигурни, че гледат в правилната посока. А България от своя страна е готова да предложи своя опит.
Знаем, че на Балканите ревността и завистта са много разпространени чувства, но те не може да са градивни и да мобилизират както обществото, така и политическите елити.
Наред с политическата подкрепа очаквам да се случат съвсем практични неща, от които да имат полза всички граждани на региона. До няколко месеца се надявам да намалеят в пъти таксите за роуминг с Република Македония. Същото се да надявам се случи в следващите месеци със Сърбия, Черна гора и Албания.
Стартирахме проекти за газови връзки, модерни и бързи пътища, жп линии, електропроводи. В дългосрочен план те ще повишат конкурентоспособността на нашите стоки, ще намалят цените на определени стоки и енергоносители, ще помогнат да преодолеем енергийната зависимост, ще дадат нови пазари на нашите производители и търговци.
Аз се гордея, че съм от Балканите, защото регионът носи името на най-хубавата ни планина, защото тук живеят умни, трудолюбиви и способни хора. Надявам се да допринесем заедно и за бъдещето на Европейския съюз, за да продължи да е пример за демокрация и просперитет в целия свят.