Николай Младенов: "За издръжката на българските дипломати и работата на МВнР",БНР, Програма Хоризонт, „Неделя 150”

Водещ: Г-н Младенов, ще става дума отново за финансите, този път на външно министерство, за начина, по който ще действа управлението на това министерство, за да съкращава издръжката на дипломатическите ни представителства. Тези дни беше обявен вашият проект и вие можете да го представите в най-широкия публичен кръг.

Николай Младенов: Добър ден и от мен. В най-широкия публичен кръг искам да кажа, че това, което е важно за Министерството на външните работи (МВнР) в момента е да си дадат сметка всички, че не може да продължава по начина, по който е бил до този момент. При бюджетните съкращения, които имаме, 15% за тази година, при по-високите очаквания от страна на българските граждани за по-добро обслужване – консулско и т.н., при предизвикателствата да оправим образа на България в света и да имаме наистина реална действаща политика, външна политика в региона си, ние трябва да подходим по съвсем различен начин. Това означава да се съсредоточим върху структуриране на министерството по начин, по който решенията да се взимат много по-бързо, много по-адекватно, да може част от парите, които са в министерството да се заделят за обучението, за квалификацията на хората, които работят там и внимателно да прегледаме разположението на посолствата, на консулските служби зад граница, за да знаем къде всъщност са ни приоритетите. Защото човек, когато има по-малко пари, решава в крайна сметка кое му е приоритет и кое не. Ако не го правим, значи че нищо не прави. Това е идеята на това, което предлагаме в момента. И за да може да стъпим на някакъв реален анализ, защото аз неведнъж съм казвам, че не съм човек, който говори наизуст, не обичам да казвам – ще съкратя 10-20-30% и така да разхвърлям някакви думи във въздуха, които да се обезценяват бързо. За мен беше важно да имаме анализ, на който да стъпим. Направихме няколко работни групи в министерството, мисля, че около 80 човека бяха ангажирани с това, които направиха пълен стратегически преглед на дипломатическата служба, който има различни опции, различни варианти кое може да се направи. Сега сме в процес вече на изчистване на тези опции към конкретни решения.

Водещ: Каква е ролята на партньора на правителството – „Атака”, съюзникът на правителството? Тъй като те пледират да притежават, така да се каже, реформаторския дух за промяна във външно министерство. Доколко се вслушвате в техните съвети?

Николай Младенов: Аз се вслушвам в съветите на всички, но в крайна сметка решенията в министерството ги взимам аз, а в правителството ги взимат министрите.

Водещ: А защо е така – вашите партньори да бъдат движещата енергия за промяна или просто...

Николай Младенов: Не, аз мисля, че просто всеки тук има своята роля, хората, които са в парламента, партньорите ни в парламента са длъжни да гледат на нещата по-стратегически, ако искате, за да може правителството и въобще цялото мнозинство като цяло да върви напред и това не се отнася само до една конкретна партия. Всички партии, които са застанали зад това правителство, в крайна сметка искат промяна в България, искат модернизация. Може би това, на което хората не са свикнали, е това високо ниво на прозрачност и на обсъждане, което това правителство наложи с обществото, а не преди да решаваме... както беше – да се решава на тъмно някъде и после да се съобщават вече решенията на хората. Затова ние искаме да видим всички опции, да се сложат на масата, да се чуят, да се обсъдят кой какво смята. Разбира се, хубаво е, когато хората се изказват, да се изказват компетентно.

Водещ: Да, например, едно сравнение трябва да направим, защото публикация във вчерашния брой на вестник „Атака” говори за това какъв е бюджетът на външно министерство и колко от тези пари са за издръжката на дипломатическите представителства и е добре да ги повторите за слушателите на „Хоризонт”, така че разберем колко дипломатически представителства имаме и колко струва издръжката на един дипломат?

Николай Младенов: 65%, ако не ме лъже паметта, от бюджета на министерство отива за издръжка на задграничните представителства.

Водещ: А дали 123 милиона е бюджетът на вашето ведомство?

Николай Младенов: Толкова е, да. Толкова е преди съкращенията. Сега се съкращава с 15%, което мисля, че някъде около 18 милиона излиза съкращението.

Водещ: Минус?

Николай Младенов: Минус.

Водещ: А иначе колко представителства има в България?

Николай Младенов: Над сто, ако се съберат всичките посолства, генерални консулства и т.н. Но това, което е по-неприятното за мен... всъщност, да, има страни, в които може би трябва да съкратим мисиите си, но това, което е по-неприятното е, че има сериозен дисбаланс в състава на посолствата. Има места, където има много повече хора, отколкото ни трябват и на други места, където има много по-малко хора, отколкото ни трябват.

Водещ: В това броене влияят ли търговските представители?

Николай Младенов: Не, търговските представители, тук виждаме някъде, че в един вестник с една карта и с едно военно аташе се усмихва тук от Украйна, това са... военните аташета са към Министерство на отбраната, а търговските аташета са към Министерството на търговията. Друг е въпросът дали това е най-добрият вариант, но това е състоянието в момента на българското законодателство.

Водещ: Не оставайте слушателите в неведение, защото не е добре, така да се каже, едно аташе се усмихва и гледаме към източника, към вестника, където ген. Володя Цветанов е представен като новоназначения военен аташе в Украйна.

Николай Младенов: Да.

Водещ: Цветанов е брат на депутата от БСП и бивш вътрешен министър Румен Петков, който пък бе освободен от поста...

Николай Младенов: ... главен инспектор на Министерство на отбраната (МО), аз го познавам...

Водещ: Искам да кажа, че по-скоро Володя Цветанов бе освободен от поста инспектор на МО, където е бил назначен в последните дни от управлението на тройната коалиция.

Николай Младенов: Да. Назначен е заедно с цялата рокада на генералите в края на предходното управление.

Водещ: Иначе, трябваше да му търсим сметка за злоупотребите, които са ставали в министерството, той е бил инспектиращият.

Николай Младенов: Не, той става инспектиращият, когато встъпва в инспектората, т.е. с края на мандата на тройната коалиция. Аз познавам ген. Цветанов от времето, когато бях в МО и по принцип смятам, че всеки, когато се изказва за един човек, трябва да е спрямо неговите качества, а не брат или роднина на кой е.

Водещ: Впрочем, аз не съм се изказала.

Николай Младенов: Не, не вие, аз не го казвам по повод на вас. Но понеже чух коментари в медиите и в политическите среди. Ако ние започнем да коментираме кой на кого е брат или сестра, ще станем като комунистите през 40-те години. Затова мисля, че е хубаво хората, когато говорят за другите, да следят за личните качества на всеки един на първо място.

Водещ: Разбира се, роднинските назначения в България са важни, особено когато стават от управляващата партия в Народното събрание. Малко по-късно ние ще отделим време за бащи и дъщери в Народното събрание. Но тъй като вие не принадлежите към ГЕРБ, към вас въпроса, че вие трябва да съгласувате всяко назначение с българския президент...
Николай Младенов: Аз принадлежа към ГЕРБ, но пак трябва да съгласувам назначенията на посланиците с президента, защото това е системата, която имаме в България.

Водещ: Вече член ли сте на тази партия?

Николай Младенов: Отдавна.

Водещ: Това е, как да кажа...

Николай Младенов: Повече от година, може би и повече от две години...

Водещ: Много благодатно за вас... Вие въведохте този начин на говорене... искам да завършим този коментар. Тоест, вие споделяте назначението на Володя Цветанов, смятате, че той...

Николай Младенов: Не, не го коментирам, защото аз не отговарям за него, това е решение, което се взима от МО, военните аташета са към МО.

Водещ: Сега, ще говорим обаче за друго разкритие на човек от средите на „Атака”, това е депутатът от „Атака” Венцислав Лаков, който адресирал до Комисията за борба с корупцията съобщението, че бившият зам.-министър на външните работи от ДПС Радион Попов, който в последствие е посланик в Саудитска Арабия, по-скоро, неговото назначение бе спряло. Повод за това е историята с лобистките действия на семейство Попови. Тъй като според публикацията или според разкритията в комисията, неговата съпруга госпожата на Радион Попов е била лобистка – Таня Попова за една сделка с много пари, свързана с машина, как да я наречем тази машина, поточна за /.../ поточни линии... по това обвинение всъщност съдят и вашия предшественик в отбраната. 

Николай Младенов: Да, това е сигнал, който аз съм изпратил на прокуратурата като министър на отбраната.

Водещ: Въпросът е следният, дали г-жа Попова е взела тези пари?

Николай Младенов: Не знам, това трябва да го установи съдът.

Водещ: Вие само адресирахте сигнала, така ли?

Николай Младенов: Аз съм изпратил сигнала с цялата документация, защото смятам, че има нарушение, смятах тогава, когато бях в отбраната и когато го изпратих, че има нарушение на процедурата цялата, когато е сключен договорът за въпросната машина за поточната линия за хангари. Не е направена обществена поръчка и т.н. Прокуратурата прецени, че няма достатъчно основание за повдигане на обвинение и в момента тече делото в съда. Нека да видим до какъв извод ще стигне българският съд. Но що се отнася до назначението на г-н Попов за посланик в Саудитска Арабия, да, то е направено, той е имал указ, но аз няма да допусна той да замине за Саудитска Арабия, докато не станат ясни всички тези неща, които са свързани с намесването на него, на неговото семейство в това дело и не се изяснят. Още повече смятам, че Саудитска Арабия е прекалено важна страна, за да може така на килограм да решавам кой да е посланик там.

Водещ: Изглежда важно заради това, че има дело срещу Николай Цонев. Сега да кажете, пък и да изясните като бивш военен министър – вярно ли е това, че Радион Попов е пледирал за тази сделка още по времето на Симеон Сакскобургготски, пред предишния министър Веселин Близнаков? И дали също така е лобирал още преди да назначат Цонев? Това е много важно, за да може да се види дали това не обезсилва обвинението срещу Цонев?

Николай Младенов: Това са неща, които трябва да се установят от съда. Отговорността в случая за сделката, това, което аз смятам, че е нарушението, е липсата на обществена поръчка, липсата на основание да няма обществена поръчка и серия от действия, които практически... хора, които са казали, че не е нужно да се прави тази сделка, че тя не е спешна, не е необходима, наложено е отгоре решение за сключването и изваждането на парите от нещо, което всъщност е било нужно, за да се изхарчат пари за това. Но нека...

Водещ: А вярно ли е, че това е наложило за узаконяването на тези осем милиона да се търси помощ от нашите партньори от НАТО?

Николай Младенов: В смисъл?

Водещ: Тъй като не е имало условия да се тренират нашите специалисти?

Николай Младенов: Ако не ме лъже паметта, парите бяха взети от парите за гориво за военновъздушните сили.

Водещ: Тоест обучение на нашите партньори не е имало?

Николай Младенов: Не ви разбирам за какво обучение дали е имало...

Водещ: Тъй като непрестанно говорим за едни публикации и трябва да четем вестниците, след малко ще говорим и за това. Сега обаче се връщам на темата как вие ще преценявате качествата на хората, които ще получат дипломатически назначения?

Николай Младенов: За мен, особено когато става на въпрос за назначаване на посланици, в системата, в която съществува в България, т.е. министърът предлага на Министерски съвет (МС), МС предлага на президента, който се съгласява, след което се започва процедурата по назначението на посланик, е изключително важно назначенията, които се правят, да могат да бъдат обяснени на обществото и да бъдат защитени - защо лицето Х има определени качества, за да бъде предложено за посланик в държава У. Това е процедурата, която съществува в България. На мен тази процедура не ми харесва. Аз бих я направил по друг начин, но това е процедурата, която имаме по българския закон, по българската Конституция и трябва да живеем с нея. По закона 20% от назначенията на посланиците могат фактически да бъдат т. нар. външни за системата или както хората ги наричат – политически назначения. В това няма нищо лошо, защото в крайна сметка, когато правителствата се сменят има нужда и някакво движение, така че да може едно правителство да дойде и да заложи своята политика в определен период от време. Много обаче е тънка границата, много е сиво полето между това кое е политическо назначение или кое е външно назначение. И моето желание ще бъде в ротацията, която предстои, в следващата ротация, да започнем все пак да спазваме малко по-категорично този закон и да няма толкова сложна и толкова сива граница между това кое е външна граница и кое вътрешно назначение. Защото представяте ли си какво означава това за един млад човек, който сега например започва работа във външно министерство, минал е конкурсите, знае два езика, завършил е определени университети, започва със заплата от 300 лева и неговият шанс да стане посланик, той да стигне до върха на дипломатическата кариера, ако съберем всички срокове по закон, идва някъде след 28 години, когато този човек, жив и здрав, ще изкара един мандат като посланик и бързо вече ще трябва да се пенсионира. Като през целия му път препятствията, които трябва да преодолее от влизането на външни хора, от разместването на системата и т.н. са безкрайно много. На всеки един етап този човек може да бъде спрян. Така че ако сега започне, може да се окаже, че след 28 години няма да стане посланик. Задачата е... целта е колкото се може по-спокойно да се развива кариерата на хората в министерството, разбира се, като има и външен вход за системата, защото тя трябва да се обновява, тя трябва да има все пак някаква конкуренция... за да могат да излизат напред най-добрите. Но все пак да има ясни правила. Защото останалото, останалото е...

Водещ: Нарича се клиентелизъм и партокрация.

Николай Младенов: Да, клиентелизъм го наречете, наречете го и някакво безотговорно отношение към света, т.е. казваме – нас не ни интересува какво става по света, стига да можем да си правим далаверите тук на нашето гьолче. Това е безумие.
Водещ: Развива ли се симпатия към младите хора, които са възпрепятствани от подобни кариеристи, тъй като шансът за подготвените не е категоричен?

Николай Младенов: Да, не е категоричен, защото не е систематизиран, не е подреден, защото не са ясни правилата, по които това се случва. И това е нещо, което от дълги години наследявано. Надявам се, не знам дали ще успеем всъщност изцяло да го преподредим, но можете да сте сигурна, че ще направим много сериозен опит.

Водещ: Като правите вашите опции за промяна на дипломатическите представителства, на тази карта с какво сравнявате – с тоталитарната държава ли, къде са били там тежестите, или парите, които България е харчила, какво ще промените сега?

Николай Младенов: Направих си труда, взех една карта на света и си отбелязах на нея с различни цветове къде имаме посолства, къде имаме посланици, временно управляващи и т.н. и човек така, като ги разположи във времето, като ги разположи на картата и като се замисли за какво се е случвало, вижда всъщност, че сегашната система е нещо смесено от нещо, унаследено от времето на комунизма, нещо, променено през 90-те години, някои нови неща, които са чисто обективни, например появили са се нови страни на Балканите, Балтийските републики са станали независими, но трябва да има отношения с тях – и една в общи линии смесици. Но не отговарят на стратегическите приоритети на страна, като нашата. Т.е. ако си дадем сметка, че ние тук, където се намираме, най-важните ни региони са Балканите – Черно море, защото всичко това, което става в Черно море и на Балканите пряко ни засяга. Източното Средиземноморие и т.н. – би трябвало там да е съсредоточен капацитетът ни, а не както е сега, той е разхвърлян навсякъде. За това сега преподреждането трябва да стъпи на сериозен анализ, който да показва къде всъщност са ни приоритетите, от една страна. И от друга страна да ни казва – ок, ако тука е приоритетно да развиваме отношенията си, поради някакви икономически или други причини, то какви са ни опциите за посолството, което имаме там, какво е оптималният състав на посолството, за да можем да развиваме отношения с тази държава, какъв е минималният, при който трябва да слезем, ако нямаме пари, какъв е максималният, при който можем да се качим, ако наистина имаме и средствата, и възможностите да го направим. Това е анализът, който се прави в момента. Така че неизбежно е да има промяна, но аз няма да направя това, което не веднъж се е случвало досега в това министерството – просто да погледнеш и да кажеш, тука махаме, тука махаме. Когато решим какво правим, трябва да стъпваме на сериозен анализ.
Водещ: Все още говорим за анализ?

Николай Младенов: Не, анализът е готов, но все пак нали си давате сметка, че аз слушах тук Мартин Димитров за съкращения и т.н. Даде се пример за други страни. Извинявайте, но това, което ние правим в момента, като съкращаване на разходите в България за тази година, като опит да се преподреди администрацията, е Херкулесовско усилие за времето, с което разполагаме. Защото всички програми, за които говорим, Англия, Франция, Италия и т.н., дори и Гърция казват – намаляване на бюджетния дефицит през следващите 4 или 5 години с еди колкото си стотици милиарди. Това, което ние се опитваме в момента да направим, е в рамките на тази година. И за това, това е държава и нека да се отнасяме малко по-сериозно с нея.

Водещ: Колко струва издръжката на един български дипломат?

Николай Младенов: Средната издръжка, няма да е точно за дипломат, защото това е средно за техническия персонал и дипломата, е някъде около 80-90 хил. лв. годишно.

Водещ: Не мога да не оставя недовършена темата, свързана с Радион Попов, тъй като всяка дума е важна и вие трябва да го обясните. От сделката с машините за тенекиени хангари, бюджетът на Министерство на отбраната за 2009 г. е ощетен с повече от 8 млн. лв., колкото е цената за доставената производствена линия. С парите е трябвало да бъдат ремонтирани военно-транспортни самолети, заради далаверата самолетите останаха на земята, а парашутните части на армията останали без летателни машини за тренировка.

Николай Младенов: Факт е, че парашутните тренировки в Българската армия бяха спрени. Г-н Лаков го знае това, аз като бях министър на отбраната, защото самолетите не бяха ремонтирани. Факт е, че ние се обърнахме към нашите съюзници от САЩ. Извинявайте, как да разбирам въпроса, който ми зададохте преди малко, просто тогава не направих връзка с това, което имах да кажа.

Водещ: Вие изглежда за Радион Попов не сте много подготвен, щом го оставихте на това назначение?

Николай Младенов: Не, абсолютно подготвен съм, не съм го оставил на това назначение. И ви моля да ме слушате внимателно. Първо да приключим въпроса със самолетите. Да, самолетите са били спрени на земята, защото не е имало пари за ремонт. Временното решени, което успях да приема, когато миналата година идваха нашите съюзници, американците с техни самолети, за да може да се извършат тренировките на парашутните ни части, които бяха планирани за края на миналата година. Сега вече, след като съм напуснал Министерство на отбраната не знам какво става с ремонтите на тези самолети. Радион Попов е бил зам.-министър на външните работи, впоследствие е бил назначен за първия посланик на България в Саудитска Арабия. Междувременно неговото име излезе в цялата тази история покрай машината за хангари в Министерството на отбраната, когато бях, когато дадохме нещата на прокуратурата, тя да направи своята проверка и т.н. Тази проверка стигна до извода, че трябва да има дело в съда. Те заводеха дело срещу Цонев и не знам има ли други обвиняеми там. Но документите на Радион Попов за заминаването му в Саудитска Арабия все още стоят в моята каса и аз няма да ги пусна. Т.е. той няма да замине за Саудитска Арабия като посланик на България, защото първо докато не се изчисти този въпрос с машината, смятам, че това не би било коректно. Второ, смятам, че имаме нужда от друг тип посланик в Саудитска Арабия, особено след като за първи път изпращаме човек там.
Водещ: Всичко това се случва, защото съпругата на бившия зам.-външен министър е представител на производителя от САЩ?

Николай Младенов: Това трябва да го установи съда и да прецени до къде, какви конфликти на интереси има там.

Водещ: Това поражда принципния въпрос – до каква степен българските дипломати имат възможност да въртят частен бизнес, като се намират и пребивават на територията на представителствата и да създават групички по интереси, тъй като една голяма част от тях, както се вижда и с този пример, осребряват положението си.

Николай Младенов: Първо, г-н Попов не е дипломат, той е назначение политическо, бил е зам.-министър.
Водещ: Каква е разликата?

Николай Младенов: Доста сериозна.

Водещ: Обичай?

Николай Младенов: Не е обичай. Разликата е, че аз също не съм дипломат, аз съм политик. Ако не смятате, че има разлика.

Водещ: Не е ли все едно, това е български дипломат, все едно е как е назначен?

Николай Младенов: Не, не е все едно. Това, което е ограничението, че българските дипломати, докато са в мандат, докато представят страната ни не могат да се занимават с бизнес, не могат да се занимават и, ако искате така да го наречем, с някакви форми на далавери. И аз вече съм върнал поне един посланик в България, това е посланикът ни в Бразилия и на него му е наложено наказание, тъй като има определени информации за финансови нарушения и т.н., други неща, които са свързани с това. И това е някаква система, която няма как по друг начин да съществува. Защото ти или отиваш в чужбина да си правиш бизнес, като спокоен гражданин или бизнесмен, или ставаш представител на държавата с всичките плюсове и минуси.

Водещ: Срещите, които бяха осъществени, както се казва, на върха в Канада на страните от Г8 показват, че не се стига до споразумение за налагане на данък върху банките, като всяка страна запазва правото си да бъде свободна да го въведе или нея. Тази тема ще коментираме и с Любомир Христов, но дали г-н Младенов би могъл да даде първо мнение по този въпрос?

Николай Младенов: Ще си позволя леко да се върна към дискусията, която бяхте започнали преди да вляза тук, защото директивата за потребителските кредити, която сега се опитваме да приложим в българското законодателство, е директивата, която аз съм я работил една година в Европейския парламент. И искам от всичко, което чух до този момент в дискусията, искам да ви кажа, че това, което г-н Христов най-добре познава, е може би най-точното мнение по директивата. Защото 4 години в Европейския парламент и в съвета не можеше да се постигне консенсус за това – дали при предсрочно прекратяване на потребителския кредит, кредитополучателят дължи наказателна лихва или дължи таксите, които банките са обслужвали. Още един път, понеже чух и много неща до този момент по радиото, още веднъж апелирам към всички, които се изказват по тези въпроси, нека малко по-внимателно да анализират данните, нека малко по-внимателно да стъпват върху конкретни икономически цифри, а не така да говорят – банките правили едно, банките правили друго. За това се подписвам с две ръце под това, което каза г-н Христов в началото на предаването. Що се отнася до данъка върху банковите услуги, който се обсъжда в Г8, това също е много сложен въпрос, защото той има изключителни икономически последствия за цялата финансова система на целия свят. И има един много сериозен баланс, който трябва да се направи, между това дали от момента, в който ти очакваш да започнеш да излизаш от кризата, очакваш по-голям ръст на кредитирането отново, за да може да се задвижи икономиката – това е най-подходящият момент, в който да се наложи допълнително ограничени, което фактически да утежни и да оскъпи цената на всеки кредит. Така че, не се учудвам, че на Г8 не е постигнато съгласие.

Водещ: Г-н Младенов, през седмицата имахме поводи да говорим за това, че Европейската комисия отново поглежда критично към България и задейства наказателни процедури. Тъй като във вашата област, във вашето министерство е тази тема, свързана с монополизма на енергийния пазар, бихте ли могли да ни осведомите, какви глоби ни заплашват и как мислите да действате?

Николай Младенов: Не разбрах за кой монополизъм ме питате?

Водещ: Енергийният.

Николай Младенов: Той не е в моето министерство.

Водещ: Като законодателство, като разработка?

Николай Младенов: Не е във външно министерство, това е в Министерството на икономиката и енергетиката. Но, извинете, не ви разбрах въпроса.

Водещ: Въпрос към това – как ще действа българското правителство, за да се противопостави на възможността да има наказателни процедури към България?

Николай Младенов: Като спазва европейското законодателство и като прилага директивите навреме. Когато комисията смята, че има нарушения, тя образува наказателна процедура, след което трябва да я докаже в съда. Това е стандартната процедура.

Водещ: Константин Димитров не борави ли с тази тема, свързана с енергийния монополизъм?

Николай Младенов: Константин Димитров е зам.-министър, който отговаря за европейските въпроси в министерството. Пак не разбирам, какво разбирате под енергийния монополизъм. Мога да ви кажа аз какво разбирам.

Водещ: Какво разбира Европейската комисия би било по-правилно да осветлим?

Николай Младенов: Пак ви казвам, не мога да ви разбера въпроса, съжалявам.

Водещ: Тогава нека да приключваме. И така – г-н външният министър защити индиректно назначението на Воля Цветанов в Украйна.

Николай Младенов: Не, г-жо Маринкова, просто се опитах да ви кажа и на вас и го казвам на всички, когато се коментират хората, коментирайте техните качества, а не техните роднини – на първо място. После всеки е свободен да коментира всичко останало. Решенията за г-н генерал Цветанов се взимат в Министерство на отбраната, не се взимат в Министерство на външните работи. Аз мога да ви кажа, аз какво мисля за него като личност, но не в контекста на неговото семейство. Това би било смешно.

Водещ: Разбира се, тази тема не е предизвикана само от нас, тя се популяризира с вашите партньори, с хората, които ще гласуват в подкрепа на правителството. А пък за енергийната тема, енергийният монополизъм се надявам да получим малко просветление до края на предаването.