Николай Младенов за предстоящите съкращения и реформи в българските посолства 23 юни 2010, Нова телевизия, "Здравей, България!"
23 Юни 2010 Изказвания и интервюта
Водещ: Казвам добре дошъл в нашето студио на външния министър Николай Младенов. Добро утро.
Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Вие имате ли личен блог?
Николай Младенов: Имам, но отдавна не съм имал време да го поддържам.
Водещ: Притеснихте ли се, като чухте за варианта, в който може да бъдете преследван, ако случайно там напишете нещо нередно?
Николай Младенов: Не.
Водещ: Да бъдат спокойни ...
Николай Младенов: Всички да бъдат спокойни. Мисля, че има основание да се погледне внимателно как се регламентира предизборната ситуация в печатните, в електронните медии, за да може наистина хората да са равнопоставени и да имат достатъчно информация. Но извън това, всеки е свободен да си изразява мнението. Няма проблем.
Водещ: Добре, да поговорим по вашия ресор, както се казва. Хареса ли ви филма „Мисия „Лондон”?
Николай Младенов: Хареса ми, да. Мисля, че е най-доброто, което съм гледал в последно време от българското кино.
Водещ: До колко отговаря на ситуацията, която заварихте във външно министерство и на мисиите ни по света?
Николай Младенов: Отговаря на ситуацията, в която живеем вече 20 години – първенющина, претенции, стари сгради, но това не се отнася само за някое конкретно министерство, а това се отнася за цялата ни страна, защото мисля, че въобще това, което се вижда от филма, поне е много добре представено всичките грешки на България, желанието да се представиш пред света, без малко да разбираш колко е комично понякога.
Водещ: Трябва да ви кажа, че лично аз съм имал възможност да се сблъскам с уникални неща в някои от мисиите ни в чужбина.
Николай Младенов: Сигурно.
Водещ: Няма смисъл да ги преразказвам тук.
Николай Младенов: Не, не знам, както искате дали да ги преразказвате или не, но въпросът е, че едно посолство, ако искате една фирма, няма значение, рефлектира до голяма степен на състоянието на обществото. Няма как представителството на България да е по-различно от начина, по който е организирана е организирана държавата ни тук. Това, което се опитваме сега да направим със стратегическия преглед на дипломатическата служба, който за първи път се прави в последните 20 години в България, е да се заложат някакви ясни правила, ясни стандарти за работа, така че да има спрямо какво да се измери работата на всеки един и малко така да се превърне в по, не знам как да го кажа, по-гъвкава, по-оперативна, по-иновативна, ако щете, защото от това имаме нужда в крайна сметка.
Водещ: Ще сложите ли край на тази порочна практика някой издънил се политик след това да бъде награждаван с посланическо място някъде в чужбина, защото това беше практика, която траеше много дълги години?
Николай Младенов: Това е практика, която се налага от това, че има една висока степен на непрозрачност на посланиците, особено в тази част, които са политически назначения. Аз още от началото казах, че ще се стремя в максимална степен предложенията, които правим за посланически назначения да бъдат логични, тоест когато представиш един човек, да обясниш защо го номинираш за посланик, но такава е неяснотата липсата на процедура за това, че в крайна сметка министърът предлага на правителството, но това се съгласува с президента. Тоест няма ясен критерий, който казва – предлагат се двама или трима, от които се избира един и т. н., нали минава през Народното събрание и т.н.
Водещ: Затова вие искате да сведете до 20% политическите назначения?
Николай Младенов: Не, те в закона са 20%. Въпросът е, че много е разтегливо понятието на политически назначения или по-точно казано външни назначения на системата на министерството, което е логично да има такъв вход за външни хора, защото в крайна сметка посланиците представляват държавата и изпълняват политиката на правителството. Ако един посланик не е съгласен с политиката на правителството, трябва да е добре дошъл да си подаде оставката и да се замести с друг. Затова има нужда да влизат външни хора на системата. Но малко, пак казвам, понятията ни са изкривени. За мен, колкото и да е важно да стават външни хора посланици на България, така е важно и да се запази професионализма на дипломатическата служба, която в по-голяма степен означава да има и конкуренция в дипломатическата служба, вътре в самото министерство.
Водещ: Как ще реагират сега вашите хора на идеята за съкращаване на бюджетите и затова, че трябва да получават 80% от парите си?
Николай Младенов: Може би трябваше от това да започнем, защото тук е настъпило едно леко недоразумение. Да, това е предложение, което беше направено, но през последните дни аз го оттеглих от Министерски съвет, защото в стратегическия преглед, който правим, ни показа други алтернативи, с които евентуално можем да намерим бюджетните спестявания, от които се нуждаем до края на годината и затова имаме нужда от повече време, за да преценим кой е най-ефективният начин да подходим...
Водещ: Кои са те?
Николай Младенов: ...с оглед на това не само да се съкратят разходите в системата, но и в минимална степен хората да бъдат засегнати и в максимална степен да се оптимизира работата, така че имаме други алтернативи, които в момента гледаме и затова не мога да кажа, че това е решение, което ще вземе окончателно.
Водещ: Какви са алтернативите?
Николай Младенов: Предпочитам първо да ги обсъдя с колегите до края на седмицата. Непрекъснато търсим спестявания има разходи от там, където има дублиране основно на разходи, места, където има прекалено голям щат, например работата може да се върши с по-малко хора, по-ефективни комуникации в системата, по-ефективна организация на работата. Има такива възможности. Но пак ви казвам, за първи път в последните 20 години се прави стратегически преглед на българската дипломатична служба. Когато той е готов, аз с удоволствие ще го представя в Народното събрание, ще го предоставя на медиите, за да могат всички да го видят, защото в него няма да има нищо, което представлява някаква държавна тайна. Напротив, колкото сме по-открити за проблемите, които съществуват, толкова по-лесно ще се справим с тях.
Водещ: Какво се случи с нашия посланик в Тайланд Камен Величков и секс скандала, който се вихреше с Красимира Трифонова? В крайна сметка отзовахте ли го?
Николай Младенов: Г-н Величков мисля, че трябва вече да е в България. Поне аз съм подписал за отзоваването му. От там нататък трябва вече компетентните органи да установят какво се е случило.
Водещ: Защото имаше съмнение, че всъщност нищо не е станало. Тя нарочно е писала доноси срещу него едва ли не.
Николай Младенов: Съмнения може да има винаги, когато искате. Причината за неговото отзоваване е свързано с неизпълнение на конкретните административни ангажименти, които той като посланик има, както и голямо количество оплаквания от граждани за работата на посолството и консулската служба там. За да може да се промени тази система и това отношение на българската мисия към българските граждани в чужбина, трябва да има много сурови наказания за много хора в министерството.
Водещ: Да, струва ми се, че това е голям проблем, от който гражданите се оплакват често, когато са имали някакъв проблем и са се обръщали към нашите мисии, са получавали изумителни отговори, ако въобще са се свързали с някой в интерес на истината.
Николай Младенов: Да, цялата административна култура в България не е насочена към това да обслужваш клиента или гражданина. По същия начин в много голямо отношение е и работата в консулската секция на външно министерство или в консулските отдели на нашите посолства и се гледа с едно пренебрежение от останалите. В крайна сметка, ако има няколко много ясни измерители за това как хората оценяват работата на едно външно министерство, един от тези измерители със сигурност ще бъде консулското обслужване. Аз самия така за краткото време, в което съм в министерството и обикалям и в наши посолства самият съм виждал невъзмутителни неща и няма да позволя те дълго да работят в министерството.
Водещ: Това е едно много хубаво обещание и дано да стане.
Николай Младенов: Да, дано да стане, защото едно е да го кажеш и друго е да го направиш.
Водещ: Проблемът е, че гражданите го знаят по-добре от нас.
Николай Младенов: Да, в крайна сметка аз това, което ще настоявам в много голяма степен е нашите посолства да излязат от анонимност. Да излязат от анонимност означава не само да бъдат открити и да бъдат с гражданите, а да бъдат открити и да застанат зад идеите, които предлагат.
Водещ: Може ли да ви дам едно предложение?
Николай Младенов: Да.
Водещ: Примерно да им промените работното време. Защото те работят с нормалното работно време, а хората по това време са на работа и няма как да отидат и по някакъв начин да им бъде оказана помощ в това работно време. Нещо ще ми покажете ли?
Николай Младенов: Да, ще ви го покажа. Защото наистина то си заслужава да бъде показано. Само да го намеря. Това е непростимо. Това е един списък, на който пише датите, на които съответната визова секция е затворена. Значи няма проблем да ги напишеш и да кажеш например на втори, на трети няма да работи визовата секция. Вижте го как изглежда. На листче хартия напечатано.
Водещ: 1, 2, 29, 26, 1, 2, 3-ти...
Николай Младенов: Това е нещо, което за мен е неприемливо. По този начин това показва отношението на една служба към хората, които работят.
Водещ: В коя страна се случва това, само да ни кажете.
Николай Младенов: Няма значение страната. Сега ще го окача във Фейсбук, за да може да го види всеки, който иска.
Водещ: Аз ще ви помоля все пак да кажете страната, за да знаят хората.
Николай Младенов: Не. Няма значение защото на няколко места има такива. Това не е изолиран случай. И този случай показва едно отношение, което има към гражданите. Не искам да кажа, не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа, че всички хора, които работят във МВнР го имат. Но системата години наред не е отваряна, не е превръщана в система, която е насочена към това да обслужва гражданите. Напротив, изграждана е като система, която трябва да бъде затворена за гражданите, която се занимава с някакво много сложно нещо, неразбираемо за простите хора навън, които няма как да го схванат и няма нужда да им се обяснява. Това е нещо, което трябва да се промени. Дипломатът не е някой, който вече живее в някакъв изолиран свят. Това е може би представата, която Московската школа създава, или е създавала през годините. Дипломатите трябва да бъдат комуникатори. Трябва да могат да обяснят на колегите си, на обществото какво се случва, да мислят по-бързо, да бъдат по-активни. Ние имаме много добри дипломати. Ще видите сега например, че със структурирането на Европейската дипломатическа служба, България ще заеме в нея доста добри позиции, защото имаме много добри хора. Но тези добри хора са станали добри, преодолявайки системата.
Водещ: Въпреки системата, а не благодарение на нея. Ясно.
Николай Младенов: Да. Това, което аз искам сега е така да заложим системата, че дори тя да е по-малка, да работим с по-малко хора, да имаме възможност да им платим по-добри заплати. Заплатите в това министерство са най-ниските в държавната администрация. Да им създадем по-добри условия на труд, да създадем по-добра конкуренция между вътрешни, външни хора, да позволим на средния ешелон, на по-младите хора да отидат крачка напред. И тогава ще видите как с една по-активна дипломатическа и външнополитическа дейност може и българската държава да бъде по-добре приета и оценена по света.
Водещ: Обещах да ви питам за това дали за България ще има някакви последици от газовия спор между Русия и Беларус. Хората в нашата страна се интересуват много, защото все пак имаме обеца на ухото. Каква е ситуацията?
Николай Младенов: Не би трябвало да има последици за България дотолкова, доколкото доставките, които стигат до страната ни, не минават през Беларус. Разбира се всеки път когато се повдигне въпросът за спор между която и да е страна, Русия, друга страна във връзка с газовите доставки, това е изключително неприятно. Защото създава усещането, че има някаква степен на несигурност в тези доставки или че те зависят не само от икономически причини. Днес сутринта четох една информация, че в Полша вече са намалели доставките на газ вследствие на тази криза, която се разразява. Затова и стратегията на правителството е насочена в две посоки. Първо България да не бъде 100% зависима от един източник, от една страна, без значение коя е тази страна. И второ, да имаме сигурност на доставките. Това означава повече източници, които да докарват енергия до България или да я произвеждат тук, и договори, които гарантират сигурните ни доставки. Много време е загубено, не знам – 10, 20 години е загубено, да не се постигне тази независимост, за която говорим. Все още стъпките са съвсем, съвсем първоначални. Говорим за ентерколектори, за връзки с нашите съседи, за увеличаване на капацитета за складиране на газ. Това са неща, които можеха спокойно преди 20 години да се направят.
Водещ: Не мога да не ви попитам последно за личното Ви мнение, дори ако трябва да изключим това, че сте министър в правителството, по отношение на най-актуалната тема, свързана с енергийните проекти на България. Какво смятате, трябва ли или не трябва, да се правят тези проекти? Говорим за „Белене”, говорим за „Бургас-Александруполис”.
Николай Младенов: Мисля, че трябва да се направи ясна оценка за какво са тези проекти, колко струват на българското общество, къде е най-добре да инвестираме парите си, и без това ограничените средства на държавата в момента, трябва да го имаме предвид. И най-вече, въпросът къде са източниците ни на растеж на нашата икономика. Дали ще търсим източниците на растеж в експорт на енергия, или ще търсим източниците на растеж в иновации, в създаване на повече работни места, в създаване на по-високо квалифицирана работна ръка в България. Или някъде в баланс между двете. Но не искам да разглеждам България като някакъв кръстопът или някакъв мост, или някакъв кръстопът на проекти, тръби и т.н., или някакъв мост между едното и другото. Защото българският народ много мъдро е казал отдавна: „на кръстопът къща не се строи”. А на мост човек никога не се спира. Минава обикновено по него. По-скоро ми се иска България да се разглежда като един център на една общност, място, където се събират различни интереси, различни възможности. Но в центъра на тях седи интересът на българското общество и на българския гражданин. Всичко останало означава да се интересуваме от чужди интереси, да се поддаваме на чужди лобисти, да следваме чужди стратегии. Най-важното за нас е да знаем какво искаме да направим тук, в тази държава, в България, в която всички ние живеем. Ако решим като общество, че това, в което живеем в момента ни харесва, да сме живи и здрави да го продължим. На мен ми се струва, че има много неща, които трябва да се променят.
Водещ: Желая ви успех в това. Дано наистина да промените нещата.