Николай Младенов: Интересите на страната ни на този етап са гарантирани

Българско национално радио, програма “Хоризонт” – предаване „Неделя 150”, 29 януари 2012 г.

Водеща Лили Маринкова:
Министър Николай Младенов е в студиото на "Неделя 150" поради множество поводи от седмицата, но може би най-вече заради решението на Народното събрание за т.н. фискален борд и вашите опасения дали България си запазва свободата да реагира, ако нещата потръгнат неблагоприятно и не в наша посока  от гледна точка на данъците и Европейския съюз.

Николай Младенов: Добър ден.

Водеща: Добър ден.

Н. Младенов: Аз нямам опасения в това отношение, защото текстът, който е договорен от страните-членки на Европейския съюз, както и ясният мандат от Народното събрание са достатъчна гаранция за това, че България, подписвайки този пакт, няма да си създаде допълнително препятствия за в бъдеще. Имам предвид, когато един ден страната стане част от еврозоната, това няма да попречи на свободата на   икономическата й политика да прави съществени, фундаментални реформи в обществото, да поддържа ниски данъци. За страна като нашата това е ключов елемент от цялостната ни национална стратегия за постигане на по-високо икономическо развитие и за постигане на доходи на нашите граждани, сравними поне със  средните на Европейския съюз. Едва когато стигнем това ниво, вече можем да говорим за политики, които биха довели до някакво уеднаквяване на данъците в Европа и т. н., от наша гледна точка. Ние не сме сами в тази политика. Много страни-членки на Европейския съюз, предимно страните от бившата Източна Европа, застъпват тази позиция. Интересите на страната ни на този етап са гарантирани и мисля, че това беше първият, така мога да кажа, сложен договор - защото той юридически е доста комплициран - с който се сблъскахме, откакто сме в Европейския съюз,  и се справихме доста добре.

Водеща: Вашият предшественик г-н Ивайло Калфин повдигна въпроса вчера,  че тази тема е благоприятната за български референдум. То е  ясно, че в българската 22-годишна демокрация не е имало нито  един референдум. Вие споделяте ли, че тази сложна материя можеше да бъде обсъдена с българските граждани?

Н. Младенов: Не, не споделям. Защото смятам, че в българската конституция ясно са заложени правомощията на Народното събрание, на Министерския съвет да  се взима отношение по такива въпроси, да се преговаря от името на  България и, съответно, в перспектива да се ратифицират такива договори. Искам тук да отбележа, че България беше една от  първите три страни, всъщност третата страна в Европа, когато се  взе решение да се прави този договор. Българският премиер г-н Борисов заяви, че не може да вземе отношение дали да се подпише или не този договор от името на България без консултация с българското Народно събрание. След нас  това заявиха и останалите страни, които не са част от еврозоната, и така се случи във всички страни, които не са част  от еврозоната, или ако не във всички, то почти във всички. Така че  процедурата е извървяна, на всеки етап в разговорите ние сме  информирали народните представители редовно. Пак казвам,  договорът е изключително комплициран от юридическа гледна точка, имаше много големи подводни камъни, особено в началото, които  трябваше да бъдат преодолени, за да се гарантира не само  българският интерес, но в максимална степен да се гарантира и  общностното начало в Европа. Защото за тези, които са запознати  с подробностите, може би няма да звучи като изненада, но  този договор в самото начало не беше част от системата от  договори от Европейския съюз. Това беше нещо съвсем различно.  Оттам тръгнахме. Вече последният текст на този договор - това, което ще се  обсъди и от министър- председателите на страните-членки в  понеделник -  постепенно влиза в рамките на  европейското право, което беше и една от целите, които ние си  поставихме като страна.

Водеща: А как ще бъдат сега подредени стъпките, които вие очаквате?
Какви разговори предстоят?

Н. Младенов: Очакванията ни са в понеделник на неформалния европейски  съвет да се осъществи последното обсъждане на проекта, да се  вземе политическо решение от страните, които го подписват, коя  ще го подпише, коя не, да се направят тези заявки. Ако има  някакви последни промени в него, да се съгласуват. Живот и  здраве, намерението е да се подпише официално на 1 март. Желанието на страните от еврозоната, защото той в най-голяма степен засяга тях, е колкото се може по-бързо този договор да влезе в сила, което се  надяват да стане в рамките на 1 година след подписването. И вече  след подписването, при ратификацията, нашата страна, както и  други, предполагам,  ще излязат с интерпретативни декларации, в които ще заявят едностранно определени параметри на начина, по който ще прилагат договора. Защото в зависимост от това кога той ще влезе в сила, има юридически последствия за нашето  законодателство и т.н., които трябва да бъдат изчистени в едностранно тълкувателна декларация на българския парламент при  ратификацията, но това е по-нататъшен етап.

Водеща: Докато говорим за тези солидарни усилия, може би върви сега да определите европейската мярка по енергийния въпрос, свързан с Иран. Има развитие на темата и в днешните информации по  "Хоризонт", но какво ви се струва, че представлява общото решение на европейските министри?

Н. Младенов: Общото решение от миналата седмица беше за налагане на  петролно ембарго, както и за налагане на ембарго на определени  икономически субекти от Иран - банки, компании. Икономическото  ембарго и петролното ембарго най-вече идват в отговорна, ако мога да го кажа, буквално страха на Европа и на  световната общност, че Иран отива към разработването на ядрена  програма, която не е само за мирни цели. От години  тече диалог, което е слаба дума, защото диалог реално няма от доста  време, между Иран и Международната агенция по атомна енергетика. За съжаление, Иран отказва да се съобрази с препоръките и изискванията на Международната агенция за атомна енергетика, както и с международноправните си ангажименти, за да докаже  пред света категорично и да потвърди, че програмата не е с  военна цел. Затова са наложени и тези санкции. Аз мисля, че те  са сериозен инструмент в натиска, който трябва да се окаже от  международната общност към управляващите в Иран: те да се върнат на масата на преговорите, да сложат всичките си карти на масата, да  докажат, че програмата им не е насочена към военно използване и  че е съобразена с най-високите стандарти на Международната  агенция за атомна енергетика и международно-правните  ангажименти на държавата.

Водеща: Днес вече беше потвърдено, че служители на МАГАТЕ са  пристигнали в Техеран. От друга страна, от там съобщават, че Иран ще прекрати вноса на стоки от страните на евросъюза още от утре.

Н. Младенов: Това ще бъде лошо само за гражданите на Иран.

Водеща: А, според ирански експерти, за Европа ще бъде трудно да намери алтернатива на иранския петрол на същата цена.

Н. Младенов: Ще има, предполагам, някакво разместване на пазарите, вследствие на тези санкции. Европа приемаше около 25 процента от иранския петрол. Между другото, България не е сред страните, които внасят съществени ...

Водеща: Ние сме на моноснабдяване, както е известно.

Н. Младенов: ..от Иран. Да, нашият казус е различен.

Водеща: Може би...

Н. Младенов: Гърция беше страна, която имаше внос от Иран. Разбира се,  заради икономическата ситуация там в момента трябваше да се предприемат определени мерки, за да се защити държавата от това, което е ефектът на санкциите. Но имаме уверенията - всички  страни- членки на Европейския съюз, че  страните от Залива, Саудитска Арабия на първо място, ще увеличат производството, за да балансират цените на световния пазар и да покрият количествата, които биха, така да кажем, изчезнали при  налагането на санкциите върху Иран.

Водеща: Беше съобщено за предстоящо посещение в началото на февруари на американския държавен секретар. Дали това посещение има  връзка с тези новини и със събитията в Иран?

Н. Младенов: Посещението на г-жа Клинтън е отдавна подготвено. То има  няколко цели. Първо, да поговорим сериозно за стратегическото  партньорство, което има между България и Съединените щати в  областта на сигурността в НАТО, във всички системи, в които ние заедно участваме и в които имаме много съществени ангажименти  един към друг. Разбира се, ще поговорим и за операциите на НАТО  в Афганистан. Това е неизбежно, това продължава да бъде много  важна мисия на НАТО, имайки предвид, че през май месец в Чикаго ще бъде Срещата на върха на Северноатлантическия алианс, на която ще присъствам от страна на България. Делегацията ще  бъде водена от президента Плевнелиев. Разбира се, имаме още теми, по които да поговорим, две от които са много важни за България. Това е нашето сътрудничество тук, в региона на Балканите, където все още имаме доста несвършена работа по отношение на  нашите съседи в Западните Балкани. И на второ място, да обсъдим  обстановката в Близкия изток, която пряко засяга и сигурността  на нашата страна, особено ситуацията в Сирия, която   продължава да се влошава. За съжаление днес и Арабската лига  прекрати работата на своята наблюдателна мисия. Данните през последните дни сочат продължаване на убийствата, разстрели, насилие. Това е път, по който Сирия няма да излезе от кризата, в която се намира. Има проект на резолюция на Съвета  за сигурност, която трябва да се обсъди. България е страна, която пряко следи тези проблеми, защото има не само много български граждани, смесени бракове в този район, но има традиционно много добри отношения между нашата страна и арабския свят.

Водеща: А кои въпроси може да уточните в Западните Балкани?

Н. Младенов: В Западните Балкани имаме много въпроси, които са важни. На  първо място е,  по степен на значение за сигурността на региона, е диалогът между Белград и Прищина и начинът, по който ще продължи да се води този диалог. Той започна под  егидата на Европейския съюз, не без много категоричната подкрепа от наша страна. В Босна и Херцеговина предстои  най-накрая, след дълъг период от време, създаването на ново правителство. България беше една от ключовите държави, която подкрепя Босна в нейната интеграция в НАТО. Надяваме се един ден тя да започне. Имаме конкретен дневен ред там с отговорности, в които нашата страна може да е особено полезна. Това е важно за България, защото, колкото по-сигурен е регионът около нас, колкото по-добра е перспективата за развитието на нашите съседи, толкова по-добре е и за нашата държава. Разбира се, ще поговорим за всичко това и ще начертаем един дневен ред, в който България и Съединените щати могат да бъдат полезни не само на своите граждани, но и на сигурността на държавите си. Между другото, аз се надявам да поговорим много сериозно и по два други въпроса в тази среща. Това е перспективата за  американската визова политика спрямо България, както и за определени договорености, които искаме да постигнем по отношение  на признаването на трудовия стаж на българи, които са работили в Съединените щати. Има споразумения, които подготвяме за подписване. Мисля, че няма да сме готови, когато г-жа Клинтън дойде тук, но се надявам, че ще имаме сериозен напредък по тях, включително и по споразумения в културната област.

Водеща: Междувременно българското правителство се готви да уважи шенгенските визи в България. Това е нещо, което ще поясните заедно с други нови особености в управляваното от вас Министерство на външните работи. Но дойде една смразяваща новина, тя беше тиражирана и от Франс прес, че докладът на Европейската комисия за България ще бъде неблагоприятен. Тъй като липсват официални сведения за този междинен доклад за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред, може ли да коментирате това, което знаете, което очаквате?

Н. Младенов: Очаквам докладът да бъде обективен, защото сътрудничеството, което имаме с Европейската комисия,  е много добро. Всички  данни, всички информации се предоставят от наша страна и не мога да коментирам публикации на Франс прес или на някой друг, спекулативни, преди докладът да е излязъл. Бих предпочел всички  да изчакаме да излезе докладът и тогава вече да дадем своята оценка за него.

Водеща: Обикновено при тези въпроси, които в еднаква степен важат за София и Букурещ, едната от двете страни търпи негатива на  другата. Как е в случая? Или пък какво мислите за политическата криза в Румъния и излизането от нея?

Н. Младенов: Имаше един период в България преди години, в който се  надбягвахме с Румъния. И когато ние смятахме, че сме ги задминали напред, бяхме особено горди. Когато те смятаха, че са ни задминали, бяхме особено нещастни. Мисля, че от момента, в който вече сме в Европейския съюз, подобен тип съревнование е  доста смешно и доста излишно. Нашите страни имат невероятни конкурентни предимства, ако работят заедно. България, Румъния и Гърция са три страни, които формират един цял регион на Европейския съюз. Сигурността и просперитетът на всяка една от трите засяга сигурността и просперитета на всяка друга. Затова  аз не съм привърженик на това съревнование. Неизбежно е, когато двете страни биват разглеждани заедно по определени казуси, това, което се случва в едната, да има ефект и върху другата.  Това е неизбежно, затова кризата, която в момента я има,  политическата криза в Румъния, не се отразява добре на региона,  не се отразява добре на страната.

Водеща: На тяхната страна?

Н. Младенов: На тяхната страна, разбира се. В петък разговарях с новия  външен министър на Румъния, на когото му предстои в най-скоро  време да посети София, по един повод, който е пряко доказателство за това как българите и румънците отдавна вече не  се интересуват от това съревнование. Двете страни бяха заринати от сняг през последните няколко дни. Има няколко случая, в които български граждани в Румъния са спасили живот на румънци и са помогнали пряко, за да се излезе от кризата със снега там. Така че сътрудничеството ни е много добро. Не трябва да се надбягваме, трябва всеки да си свърши работата и да вървим напред, защото дневният ни ред в крайна сметка е в голяма степен общ.

Водеща: Може ли да дадете вашето мнение за това как ще действа  България, ако докладът на Европейската комисия се окаже  действително неблагоприятен? И най-вече за този огромен разлом, който коментирахме в началото на нашето предаване, между хора, които съвместно би трябвало да придвижват напред тази борба с правосъдието. Имаме предвид изключително...

Н. Младенов: Предполагам, че имате предвид борбата с престъпността, а не борбата с правосъдието.

Водеща: Извинете ме за израза, тя се превърна в борба срещу правосъдието, доколкото Цветан Цветанов обвини шефа на Съюза на съдиите в това, че работи за наркомафията. По-драстично изказване май че в тези години не се помни.

Н. Младенов: Доста емоционални изказвания има в тази област.

Водеща: В парламента?

Н. Младенов: Не само в парламента. Аз винаги съм смятал, че основно задължение на българската правосъдна система е да осигурява правосъдие на хората. И когато в България българските граждани имат усещането, че българският съд е справедлив, че справедливо се произнася, че бързо работи по делата, тогава и всичките съмнения на нашите партньори в Европейския съюз, в Европейската комисия също ще отпаднат. Мисля, че има много, много неща, които трябва да се направят в съдебната система. Много неща, които от години трябваше да се направят. Години пропуснато време, години изчакване, такава несигурност, неяснота на посоката, по която се работи, отлагане на трудни решения. Така че сега е моментът, в който в крайна сметка всички тези работи трябва да се подредят. И то да се подредят по начин, по който със сигурност да се гарантира независимостта на българския съд, но и да се гарантира справедливостта. Да паднат съмненията за  подкупи, за страхове, за кой какво е  казал и на кого какво направил. Тогава няма да има и доклади от Европейската комисия.

Водеща: Съзнавам, че ви противопоставям на вицепремиера. Вицепрезидентът Маргарита Попова намери за необходимо да каже, че този конфликт може да се отрази твърде зле върху оценките за България, а, от друга страна, вие с действията на новия  президент побързахте да ускорите новоназначенията на български  посланици. Предполагам, че гледате на това като на някаква нова  ера, която настъпва за българската демокрация.

Н. Младенов: Ами, то е -  от 10 години не сме имали нов президент.

Водеща: Същевременно има... вие си давате сметка за изключителното  коварство на този кадрови момент. Имаме трима български  дипломати, които осъдиха държавата заради това, което постановява Конституционният съд. Как ще действате с тези, които спечелиха делата?

Н. Младенов: Доколкото знам, тези дела са в процес на обжалване, така че, докато не приключат на последна инстанция...

Водеща: Съдебните процедури.

Н. Младенов: ...не бих ги коментирал. В крайна сметка решението на  правителството и на президента е ясно и категорично и това е България да не бъде представлявана от хора, свързани с Държавна сигурност. Колкото и да викат и да крещят от БСП и от опозицията, знам, че много ги боли, че им се прекъсва така пъпната връв към една система, жалко за тях, но това трябваше да  се случи още началото на 90-те години.

Водеща: А сега как ще действате и в тези назначения? Има отзоваване  на едни дипломати, първа серия от имена, по-късно кога ще  лансирате другите имена?

Н. Младенов: Продължаваме през следващата седмица с консултациите с  президента и с премиера, за да може да подготвим предложенията за всички, които трябва да бъдат сменени, защото на много хора им изтичат мандатите, приключва нормалната ротация. Не трябва да излизаме от нея. Няма нищо драматично в това. България има  достатъчно подготвени кадри да я представляват пред света.  Този дебат аз не мога да го разбера - предизвикването на този дебат, защото всяка страна би  трябвало да се радва от момента, в който прекъсва такава връзка с миналото. И когато само една политическа партия, нали, застава като Раймонда Диен в защита на Държавна сигурност, това означава, че наистина е имало през тези 20 години едни кръгове, едни връзки, които са били резервирани и запазени само за едни хора.

Водеща: Въпросът е за тези визи, които вие ще уважите, шенгенските  визи...

Н. Младенов: Това е може би по-важният въпрос. Това е най-важният въпрос  за мен тази седмица.

Водеща: Това, предварително изчислението, което е направено, това всъщност се очаква да бъде решено от българското правителство.  Само с няколко изречения за ефекта, който очаквате.

Н. Младенов: Ефектът ще бъде огромен за българската икономика и туризъм,  няма да се почувства веднага, но ще се почувства през следващите седмици и години. На практика за хора от трети страни вече няма да има никакво значение дали България е, или не е в Шенген, защото те ще могат да влизат в нашата страна свободно и спокойно и ще се намали рискът от такива смешни ситуации, в които неведнъж сме били поставени - сериозни бизнесмени, хора, които искат да инвестират в България, както правят в останалите страни от Европа, по някакво стечение на обстоятелствата - защото са  забравили някаква бележка, не получават българска виза.

Водеща: Това, разбира се, говори лошо за българската администрация, но, ако ускори и, разбира се, стимулира...

Н. Младенов: Целта ни е повече хора да идват в България да правят бизнес и туризъм и да са по-платежоспособни.

Водеща: До последната минута информирахме, драги слушатели, за  последните действия на българското правителство в областта на  външната политика с участието на г-н Николай Младенов.