Заместник-министър Елена Шекерлетова участва в декемврийското заседание на Съвет “Външни работи” на ЕС в Брюксел
11 Декември 2023 Новини
Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова участва днес в редовното месечно заседание на Съвет “ Външни работи” на ЕС в Брюксел. Външните министри на ЕС обсъдиха продължаващата руска агресия срещу Украйна, ситуацията в Близкия Изток и положението в региона на Сахел. Проведена беше и министерска среща на Източното партньорство.
Заседанието на Съвета започна с традиционната вече неформална размяна на мнения с украинския външен министър Дмитро Кулеба. Той запозна колегите си с актуалната ситуация в неговата страна вследствие на продължаващата агресия на Русия и атаките на руските въоръжени сили срещу гражданската инфраструктура на Украйна. “България подчертава важността от продължаване на всеобхватната подкрепа на ЕС за Украйна, докато е необходимо, и за напредък на Украйна по европейския път. Страната ни подкрепя Формулата за мир на президента Зеленски и допринася в дипломатическите усилия за нейното насърчаване в глобален план”, заяви заместник-министър Шекерлетова. В своето изказване по темата тя се спря също на необходимостта от укрепване на украинския енергиен сектор, особено през зимния сезон, както и за продължаване на помощта на ЕС за отбраната на страната, включително чрез създаване на специален Фонд за подпомагане на Украйна в рамките на Европейския инструмент за мир. Отбеляза със загриженост и влошената ситуация по сигурността в региона на Черно море. България подкрепя препоръката на ЕК за започване на преговори за членство в ЕС с Украйна на базата на собствените заслуги, заяви българският заместник-външен министър, като отбеляза важния напредък на Киев по ключови реформи.
Външните министри от ЕС дискутираха и актуалната ситуация в Близкия Изток вследствие на терористичните атаки срещу Израел от “Хамас” и други терористични организации. Обсъдено беше хуманитарното положение в Ивицата Газа и осигуряването на непрекъснат хуманитарен достъп до цивилното население. Европейската комисия информира за значителното увеличаване на хуманитарната подкрепа и помощта за развитие на ЕС за палестинското население. Обсъден беше и въпросът за бъдещето на Газа с фокус върху необходимостта от укрепване на легитимността на Палестинската власт в палестинските територии. Акцентирано беше върху продължаването на дипломатическите усилия на ЕС за създаване на политически хоризонт за възобновяване на близкоизточния мирен процес, когато условията позволяват, и за съхраняване на перспективата за решение на близкоизточния конфликт на основата на две държави. “България остро осъжда взимането на заложници от ‘Хамас’ и призовава за незабавното и безусловното им освобождаване. Защитата на цивилното население е основна задача. Страната ни продължава предоставянето на помощ за палестинското население. Борбата с тероризма остава споделена цел на международната общност”, изтъкна българският заместник-министър на външните работи.
Съветът обсъди и изработването на единен и адаптиран общ подход на ЕС спрямо региона на Сахел. Ситуацията на терен остава сложна и динамична след поредицата от военни преврати в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Основен интерес за ЕС остава възстановяването на конституционния ред в страните в региона, защитата на правата на човека, продължаването на борбата с тероризма и справяне с нелегалната миграция, както и укрепване на сътрудничеството с регионалните организации.
След края на заседанието се проведе и среща на министрите на външните работи на ЕС с техните колеги от държавите от Източното партньорство – Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, като мястото на Беларус отново бе оставено празно поради репресивния режим на Лукашенко и съучастието му в руската агресия срещу Украйна. Потвърден бе силниятангажимент и подкрепата на ЕС за източните партньори, като бе проведен стратегически обмен относно значението на партньорството в контекста на политиката на разширяване на ЕС и въздействието на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна. От страна на България бе изразена подкрепа за задълбочаване и укрепване на сътрудничеството на ЕС с партньорите от Източното съседство във всички сфери, като бе откроено значението на развитието на транспортната и енергийната свързаност, и на засилването на икономическите връзки, което ще допринесе за сигурността и просперитета на региона. Поставен бе акцент също върху укрепването на върховенството на закона и съблюдаването на правата на човека като ключови приоритети.