Амбицията за климатична неутралност на ЕС не трябва да пречи на икономическото и социално развитие
10 Декември 2019 Новини
България подкрепя общата цел за климатична неутралност на ЕС до 2050 г., но амбицията на политиките по климата не бива да са пречка за социалното и икономическо развитие. Особеностите на всяка държава-членка, както и правото й сама да определя енергийния си микс, трябва да бъдат отчитани. Водещи следва да бъдат принципите за технологична неутралност, солидарност и осигуряване на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво.
Тази позиция представи днес заместник-министър Петко Дойков, който участва в редовното заседание на Съвета „Общи въпроси“ в Брюксел. Съветът завърши подготовката на предстоящия Европейски съвет, който ще бъде посветен на темите изменението на климата, Многогодишната финансова рамка 2021-2027, отношенията ЕС-Африка, идеята за Конференцията за бъдещето на Европа.
Европейският съвет ще финализира насоките с оглед приемането на дългосрочната стратегия на ЕС за изменението на климата, чиято цел ще бъде поемане на ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и да очертае задвижващата рамка, позволяваща реализирането на тази цел.
Настояваме за ясен и адекватен ангажимент на европейско ниво към държавите-членки с БВП по-ниско от средното за ЕС и към регионите и групите, които ще понесат най-голямата тежест от прехода към климатична неутралност, заяви в изказването си зам.-министър Дойков. Той подчерта, че в страни като България, в чийто енергиен микс въглищата заемат висок дял, този преход ще изисква значителни инвестиции и активни мерки в социалната сфера. Предстоящото предложение на ЕК за специален фонд в подкрепа на прехода трябва да включва детайлни оценки на въздействието и на инвестициите, необходими в различните региони. Средствата за този фонд не бива да идват за сметка на допълнителни съкращения на останалите европейски фондове, категоричен бе българският представител.
В подготовка за дебата на лидерите Съветът „Общи въпроси“ проведе първа дискусия на министерско ниво по ревизираната Преговорна кутия по МФР с включени цифри, представена от Финландското председателство в началото на декември. България оценява предложената Преговорна кутия като недостатъчно добра основа за постигане на балансирано споразумение. За нас е неприемливо намаляване на общото ниво на разходите спрямо предложението на ЕК до 1.07 % от БНД на ЕС27. Финансирането на новите приоритети не следва да бъде за сметка на традиционните политики – Кохезионна и Обща селскостопанска.
От самото начало на преговорите по МФР България е сред държавите-членки, които последователно подкрепят необходимостта от амбициозен бюджет. За да можем да отговорим на множеството предизвикателства, пред които сме изправени, общият размер на следващата финансова рамка трябва да бъде поне 1,114 % от Брутния национален доход, каквото е предложението на ЕК, заяви зам.-министър Петко Дойков. Той отбеляза, че предложението по отношение на Кохезионната политика е силно разочароващо. За пореден път настояваме, че най-бедните региони в ЕС се нуждаят от допълнителна подкрепа, категоричен бе той. Предложеното ниво от 50 % национално съфинансиране за извеждането от експлоатация на затворените реактори от АЕЦ „Козлодуй“ е твърде високо и ще доведе до затруднения в изпълнението на програмата. Що се отнася до приходната част на бюджета, подкрепяме запазването на настоящата система на събиране и прехвърляне на традиционните собствени ресурси.
Съветът проведе второ изслушване в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС относно спазването на принципите на правовата държава в Унгария. ЕК представи кратка информация относно актуалното състояние на процедурите по член 7, параграф 1 от ДЕС относно принципите на правовата държава в Полша. Настоящото Финландско председателство и предстоящото Хърватско председателство предстиха пътната карта за Европейския семестър за 2020 г. В точка „Разни“ ЕК информира относно намеренията си по отношение на политиката на разширяване.
Допълнителни снимки
.jpeg)