Стратегически преглед на дипломатическата служба
02 Юли 2010 НовиниМинистерството на външните работи представя Стратегически преглед на дипломатическата служба – анализ на състоянието, целите и приоритетните области на българската външна политика. Документът беше вече представен пред Колегиума и служителите на институцията. Седем работни групи, включващи над 70 служители на министерството, са участвали в изготвянето на Стратегическия преглед.
Министерството беше изправено пред големите външнополитически промени от последните десетилетия като края на Студената война, глобализацията, приемането на България в НАТО и в Европейския съюз. Сега, през 2010 г., се очертават контурите на дълбоките премени в работната среда на българската външна политика. Благосъстоянието на България и българския народ все повече зависи от случващото се по света.
През тези две десетилетия дейността, статутът, ролята и организацията на Министерството на външните работи претърпяха значителни промени, които отразяват както хода на историческото развитие на България, така и динамиката в международните отношения. През този период са взимани различни решения, които в различна степен са отговаряли на потребностите от промяна. Това е довело до натрупването на различни модели и концепции в институцията. Целта на този първи стратегически преглед и на решенията, които ще последват е, да отговорим на тези предизвикателства като създадем дипломатическа служба, която ще бъде адекватна на условията и изискванията поне през следващите две десетилетия.
Тези принципни предизвикателства, пред които е изправено българското външно министерство, изискват детайлен преглед на четири основни аспекта на работата на институцията:
Как работи дипломатическата служба и как е организирана;
Адекватна ли е службата на съвременния политически процес и на динамиката на националните интереси;
Какъв „продукт” във вид на управленски решения и на услуги за гражданите произвежда и на каква цена;
Какви професионалисти работят в Дипломатическата служба и отговарят ли те на очакванията на обществото.
Стратегическият преглед анализира основните процеси в министерството и в задграничните представителства и дава предложения по 7 теми, които на практика обхващат дейността на Дипломатическата служба.
Нова система от цели и приоритети на външната политика
Целта е да направим ясно разграничение между тези цели и приоритети, за които ще изграждаме собствен потенциал и ще инициираме програми за действие, и другите, за постигането на които ще работим главно в рамките на НАТО и ЕС и с нашите стратегически партньори.
Тази приоритизация ще рефлектира върху организацията на министерството, географското разпределение и състава на посолствата и върху разпределението на човешките и финансовите ресурси.
Усъвършенстване на организационния модел на министерството
Дейността на министерството ще се базира на дългосрочни документи по основните въпроси на външната политика. Работата на политическия кабинет ще се фокусира върху политическите решения и ще се премахне практиката на оперативно ръководство на дирекции.
Броят на дирекциите ще се намали, а щатните бройки ще се фокусират в специализираните дирекции. Нормативно ще се повиши личната отговорност и самостоятелността на ръководителите и изпълнителите. Ще се въведат практики за управление на основата на изпълнението и резултатите, чрез които да се оценява обективно дейността на служителите и ефективността на организациите.
Оптимизиране на състава и разположението на задграничните представителства
МВнР разполага с 83 посолства, 6 постоянни представителства към международни организации, 19 генерални консулства, 1 консулство и 2 дипломатически бюра, които са изграждани с десетилетия и с цената на сериозен ресурс. Дипломатическите мисии са от първостепенна важност за формулиране на българската външна политика. От тяхната функционалност и географско разпределение в най-голяма степен зависи ефективността на външната политика. Ролята на представителствата се увеличава във всяко едно отношение – взаимодействие с други страни, колективни действия в рамките на ЕС и НАТО, задачи в кризисни ситуации, промотиране на България и българската икономика.
Докато светът продължава да се променя, мрежата на нашата задгранични представителства също трябва да бъде насочена към десетилетието на 2020 г. Трябва да увеличим ресурсите в страни, чиято важност за нас расте. Съобразяването с ограничените ресурси обаче означава, че трябва да намалим присъствието ни в други части на света. Така че броят на посолствата ще бъде съкратен в течение на няколко години, решение за което ще се вземе от Съвета по сигурността и Министерския съвет.
Нашето министерство – както почти всяко външно министерство по света – използва система, в която се осъществява ротация на служителите на всеки 3-4 години. Тази система ще бъде допълнена от гъвкави практики, които позволяват определянето на съществено по-кратки или по-дълги мандати, когато това е необходимо.
Ще бъде извършена категоризация на посолствата и в зависимост от категорията и ще бъде определена съответна структура и състав.
За всички длъжности в задграничните представителства ще се разработят длъжностни характеристики и назначаването ще става чрез конкурс.
Ще бъде разработена специална програма за управление на имотите зад граница.
Подобряване на нормативната уредба на дипломатическата служба
Целта на прегледа е да покаже какви промени в Закона за дипломатическата служба и други закони и подзаконови актове ни трябват, за да се подобри координацията на външната политика. Това обхваща регламентиране на функциите на министерството и отговорностите на другите министерства и власти по външната политика, подобряване на условията за кариерно развитие на дипломатическите служители, усъвършенстване на регламента на консулските услуги, подобряване на координацията при реагиране на кризисни ситуации в чужбина, създаване на регламент на работещите в ЕСВД и на длъжности в международни организации и други.
Подобряване на кадровата политика
Стратегическият преглед фиксира нуждата от дългосрочна стратегия по кадрите, за да бъде изправена „обърната пирамида” в дипломатическата служба. В момента само 32 служители са с ранг „аташе”, докато 98 са с ранг „пълномощен министър и 86 - с ранг „посланик”.
Има нужда да се подобри системата на ранговете, за да не влизат в колизия дипломатическите и административните рангове и това да не пречи на кариерата на дипломатическите служители.
Състоянието на службата изисква и премахването на практиката на задграничен мандат да се изпращат дипломати или външни лица на предпенсионна възраст.
Развитието на нови дипломати изисква и нова система за продължаващо обучение в министерството. Това предполага и нова роля на Дипломатическия институт.
Европейската служба за външно действие няма да замести националната дипломация. Нито една страна членка на Европейския съюз няма да премахне своята мрежа от посолства заради ЕАДС. Чрез нея обаче България ще има възможността да преследва в глобален мащаб интереси, които са от голямо значение за нас, но за които нямаме достатъчен ресурс.
Оптимизиране на консулската служба
Досега на консулската служба се гледаше по начин, наследен от миналото – като на средство за защита на една затворена държавна система. Затова е нужна огромна промяна на консулската служба. Тя трябва да се превърне в служба за предоставяне на услуги на гражданите и за поддръжка на българите в чужбина. Реформата на консулските услуги е от ключово значение.
Подобряване на комуникационно-информационната среда в министерството и задграничните представителства
Състоянието на комуникациите в МВнР символизира всички процеси, които са минали през последните 20 години през тази институция и държавата. Наложително е използването на нови технологии и комуникации, които дават бързина и достъпност, но и сигурност.
Следващи стъпки
По-нататъшните действия по Стратегическия преглед на Дипломатическата служба са насочени към координиране на изводите и съгласуване на решения с другите министерства и ведомства, които участват във формулирането и изпълнението на външната политика на страната, или се ползват непосредствено от нейните резултати, като българския бизнес, академичните и културните среди.