Първият Универсален периодичен преглед на България
10 Юни 2010 НовиниПървият Универсален периодичен преглед на България ще се състои в Женева на 4 ноември 2010 г. В процес на финализиране е работата по изготвянето на проекта на националния ни доклад за прегледа. Докладът съдържа актуална информация за състоянието на правата на човека в нашата страна, предоставена от всички компетентни в тази област държавни институции. В рамките на неговата подготовка бяха консултирани и основните български неправителствени организации, работещи в областта на насърчаването и защитата на правата на човека.
Функции
Универсалният периодичен преглед е нов уникален механизъм на Съвета по правата на човека, който функционира от м. април 2008 г. Той представлява преглед на положението на правата на човека във всяка държава-членка на ООН, който се извършва от останалите държави-членки веднъж на всеки четири години. Това означава, че 48 държави годишно подлежат на универсален преглед в рамките на Съвета по правата на човека.
Предмет на прегледа са свързаните с правата на човека практики на държавите, както и спазването на техните задължения в областта на правата на човека. Универсалният периодичен преглед се основава на актуална информация, която държавата представя под формата на национален доклад в Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека 12 седмици преди началото на прегледа.
Процесът на Универсалния периодичен преглед се състои от три етапа. Първият етап включва преглед на държавата в рамките на тричасово заседание на работната група по Универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека. Резултатът от разглеждането в работната група представлява документ, който съдържа препоръки на извършващите прегледа държави и доброволни ангажименти, които държавата, обект на прегледа, поема. Вторият етап е приемането на този документ в работната група, което става не по-рано от 48 часа след приключването на прегледа на съответната държава. Третият етап се изразява в приемането на документа по време на пленарна сесия на Съвета по правата на човека.
Какви задължения по правата на човека подлежат на разглеждане?
В текста, относно институционалното изграждане на Съвета по правата на човека/от. Рез. A/HRC/RES/5/1 от 18 юни 2007 г./ се посочва, че при извършването на прегледа ще се оценява доколко държавите спазват своите задължения в областта на правата на човека, произтичащи от:
• Устава на Организацията на обединените нации;
• Всеобщата декларация за правата на човека;
• Актове, уреждащи правата на човека, по които държавата е страна (договори по правата на човека, ратифицирани от съответната държава);
• Доброволно дадени обещания и ангажименти, поети от държавата, обект на прегледа, поема (включително тези, свързани с представянето на нейна кандидатура за избиране в Съвета по правата на човека);
• Приложимо международно хуманитарно право.
На какво се основава прегледът?
При извършването на прегледа се използват три основни документа:
Информация, изготвена от държавата обект на прегледа - може да бъде представена под формата на национален доклад, изготвен съгласно „Общите насоки за изготвяне на информация за целите на Универсалния периодичен преглед“ (приети без гласуване на 27 септември 2007 г. от Съвета по правата на човека – Решение A/HRC/DEC/6/102). Обемът на документа не трябва да надхвърля 20 страници.
Изложение от не повече от 10 страници, изготвено от Службата на Върховния комисар за правата на човека, съдържащо информация от официални документи на ООН, в т.ч. доклади на договорните органи и специалните процедури, както и бележки и коментари на съответната държава по тях.
Друга „достоверна и надеждна информация“, предоставена от други заинтересовани страни, включително и неправителствени организации, която е обобщена от Службата на Върховния комисар за правата на човека в документ, чийто обем не надвишава 10 страници.
Документите, изготвени от Службата на Върховния комисар за правата на човека, също трябва да следват „Общите насоки за изготвяне на информация за целите на Универсалния периодичен преглед“.
Посочените три документа обикновено са достъпни на Интернет страницата на Службата десет седмици преди началото на сесията на работната група по Универсалния периодичен преглед.
Състав и функции на работната група по Универсалния периодичен преглед
Работната група е съставена от всички държави-членки на Съвета по правата на човека и се председателства от неговия председател.
Други заинтересовани страни, като неправителствени организации, могат да присъстват на заседанията на работната група, но нямат право да се изказват.
Работната група се подпомага от т. нар. „тройка“, която отговаря за изготвянето на доклада на тази група.
Процедура
Заседанията на работната група протичат както следва: в първата фаза е представянето от държавата на нейния национален доклад, както и отговорите по предварително изпратените писмени въпроси и теми. Тези въпроси трябва да бъдат предварително представени на тройката, която ги предава на Секретариата, който от своя страна ги изпраща на държавата, обект на прегледа, не по-късно от десет работни дни преди началото на Универсалния периодичен преглед.
Въпросите и темите следва да бъдат разпространени и до останалите държави преди заседанието на работната група, освен ако страната, обект на прегледа, или държавата, която ги е поставила за разглеждане, не са против.
Следващата фаза от процедурата включва интерактивен диалог, в рамките на който държавите могат да задават допълнителни въпроси и да отправят препоръки по съдържанието на трите основни документа за прегледа. През тази фаза на държавите-членки на Съвета по правата на човека се предоставя време за изказване от три минути, а на държавите със статут на наблюдатели – две минути.
Процедурата завършва с представяне на заключителни коментари от държавата, обект на прегледа. Общото време за изказвания, с което тя разполага е 60 минути.
Страната, която се разисква може да отговори на направените препоръки в хода на заседанието на работната група, както и по всяко време в периода между заседанието на групата и пленарната сесия на Съвета по правата на човека включително.
Какво представлява тройката и какви са нейните функции?
Съгласно текста относно институционалното изграждане на Съвета по правата на човека, тройката се състои от трима докладчици, които подпомагат работната група.
Членовете на тройката се избират чрез теглене на жребий измежду членовете на Съвета по правата на човека. Те трябва да са от различни регионални групи и могат да бъдат както членове на делегациите, така и експерти, определени от избраната чрез жребий държава. За всяка държава, обект на прегледа, се сформира отделна тройка. Тази страна има право еднократно да поиска един от тримата членове на тройката да бъде от нейната регионална група и/или един от членовете на тройката да бъде сменен. Същевременно, член на тройката може също да поиска да бъде изключен от участие в конкретен процес на преглед.
Роля на тройката
Ролята на тройката добива конкретни измерения с изказването на председателя на Съвета по правата на човека от 9 април 2008 г., както и в хода на самата практика по извършване на Универсалния периодичен преглед.
Преди прегледа
Тройката получава поставените от държавите писмени въпроси или теми и ги предава на Секретариата, който ги изпраща на държавата, обект на прегледа, в срок от десет работни дни. Членовете на тройката групират въпросите и темите, като следват структурата и съдържанието на изготвения от тази страна доклад.
В хода на интерактивния диалог
Членовете на тройката нямат особена роля по време на интерактивния диалог. Същевременно, те могат да вземат думата като представители на своята държава и да посочват принадлежността си към тройката.
Изготвяне на доклада на работната група
Тройката изготвя доклада на работната група, който отразява изчерпателно как е протекло заседанието. Един от членовете на тройката отговаря за представянето на доклада преди приемането му в групата.
Изходният документ от прегледа
Продуктът от тричасовото заседание е доклад, изготвен от тройката с участието на държавата, обект на прегледа и със сътрудничеството на Секретариата.
Докладът съдържа обобщение на интерактивния диалог, отговорите на държавата, отправените от другите страни препоръки и доброволно поетите от разглежданата страна ангажименти.
Държавата може да приеме или отхвърли отправените препоръки. В доклада се включват както приетите, така и отхвърлените препоръки.
Приемане на доклада в работната група
Приемането на доклада в работната група е в рамките на 30 мин., но не по-рано от 48 часа след прегледа. Държавите могат да внасят изменения в доклада, в рамките на две седмици след приемането му.
Приемане на доклада в Съвета по правата на човека
След като докладът бъде приет на заседание на работната група, той трябва да бъде съгласуван и на пленарна сесия на Съвета по правата на човека. За приемането на доклада се предвижда един час от пленарната сесия, който се разпределя по следния начин:
- 20 минути за страната, за да отговори на въпросите или темите, които не са били добре разгледани по време на заседанието на работната група и да вземе отношение по препоръките, дадени от държавите в хода на интерактивния диалог.
- 20 минути за държавите-членки и държавите със статут на наблюдатели, за да изразят становище относно резултата от прегледа.
- 20 минути за неправителствени организации и други заинтересовани страни за общи коментари.
Кой взема решение относно това коя държава ще бъде обект на преглед и кога?
В текста относно институционалното изграждане на Съвета по правата на човека от 18 юни 2008 г. се предвижда, че всички държави-членки на Съвета, подлежат на преглед през периода на членството им (като първо ще бъдат разгледани онези, чието членство изтича през 2007 и 2008 г.). Държавите със статут на наблюдатели също подлежат на преглед, тъй като механизмът е всеобхватен.
Могат ли да участват неправителствени организации и национални институции по правата на човека?
Те могат да представят информация, която ще бъде използвана за целите на прегледа и да се изказват преди приемането на окончателния документ от Универсалния периодичен преглед по време на сесията на Съвета по правата на човека.
Какво се случва в четиригодишния период между два прегледа?
Държавата следва да изпълни препоръките, които е приела и които се съдържат в окончателния документ. Следващият преглед проследява именно изпълнението на отправените препоръки.
http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/UPR/Pages/UPRMain.aspx
http://www.ohchr.org/EN/countries/ENACARegion/Pages/BGIndex.aspx