Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

50 истории - проф. Наталия Николова

10 Август 2022 Събития и дискусии

Професор по вземане на решения, Австралийски морски колеж, Университет на Тасмания

 

Скок в неизвестността

“Първото, което си помисляш е, че си в Англия. После разбираш, че мястото няма нищо общо с Англия!” Доста полезен съвет … ако познавате Англия! Така ми беше описана Австралия за първи път, от британо-индио-канадско-австралиец (и по това време, мой шеф).

Мястото, наречено “Там долу” е наистина много различно от света, който познавах в Европа. Ако някой ви каже: „Заминавате като професор в Австралия”, ще ви прозвучи като: „Заминавате на мисия до Марс“! Така започна „мисията“ ми преди няколко години. Един път в живота правим такъв скок в неизвестността. Независимо колко добре сме подготвени, неизвестността е там. Надяваме се на най-доброто … но се готвим за най-лошото. А „най-лошото“ също идва, даже и в най-красивите и подредени страни.

За мен „скокът“ не беше просто към Австралия, а към Тасмания – “бижуто на короната” (с което много австралийци не се съгласяват лесно), място, известно основно благодарение на … тасманийския дявол (това малко, пухкаво, сладко животинче, което може да ви отхапе я ръка, я пръст, но всъщност няма да го направи, бидейки мършояд). Е, приятели … тук има и хора в пълно неведение за това, че повечето земляни не знаят за тяхното съществуване! Всъщност, мястото може да се похвали с голям колорит на нации. Имах щастието да се запозная с хора от всички краища на света – гърци, китайци, шриланкийци, индонезийци, виетнамци, тайландци, малайзийци, канадци, италианци, шведи, англичани, германци, французи, саудитци, емирати, ливанци, новозеландци, южноафриканци, либийци, иранци, колумбийци, непалци, индийци и др.! Така изглежда моят свят – може би е избор, а може би съдба. 

За добро или за зло, Австралия е много далеч от всичко! Може би „добро“ за мен е липсата на огромното историческо „бреме“, което приемаме за част от живота в Европа. Друго „добро“ е необходимостта от дълги полети, за да стигнете докъдето и да било – чудесна новина за маниаци на тема „полети“ като мен, които са прелетели над Атлантика на 5-годишна възраст и са се влюбили в авиационния транспорт още тогава! „Злото“ стана особено очебийно през пандемията. Да си на хиляди километри от семейство, близки и приятели има висока цена. А животът в България продължава, независимо дали сте там или не. А понякога и свършва … независимо дали сте там или не. За жалост, разбрах от първа ръка и двете. 

И докато тук всичко е много различно, едно остава същото – човешката природа. Моят най-искрен съвет към тези, които днес правят своя скок в неизвестното, е да помнят този циничен факт – човешката природа ще е винаги там, с вас, около вас, във вас, с ехидна усмивка.

Та, докато правите своя скок в неизвестността, разбирате най-същественото нещо, което винаги ще ви липсва – вашата родна земя и култура, тази, която ви е научила на чувство за хумор, на мъдрост, на постоянство, и ви е дала желание да издържите, да победите. Това е България.

Допълнителни снимки

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация