50 истории - Александър Попов
25 Юли 2022 Събития и дискусии
Мелбърн
Енорийски свещеник в българския храм “Св. Св. Кирил и Методий”
„Църквата е да просветява духовно хората, да ги насърчава към активна дейност в православната християнска вяра, в която са покръстени.”
Aз и семейството ми бяхме изпратени в Австралия през 1973 г. от Светия синод на Българската православна църква. Моята мисия е да служа като енорийски свещеник в българската църква “Св. Св. Кирил и Методий” в Мелбърн. Избирайки ме за тази служба в чужбина, Светият синод се съобрази и с факта, че съпругата ми д-р Мария Попова е специалист по български език. Нейната задача беше да преподава български на деца и възрастни с български произход и тя го правеше дълги години.
Нашите сънародници, които подкрепяха църквата тогава, се състояха от три групи: религиозни православни християни, родени в Северна Гърция (Егейска Македония); българи, които са били студенти в Германия преди и по време на Втората световна война; българи, избягали от комунистическия режим. Църквата обединяваше всички и наистина беше център на нашата етническа група.
Днешната българска общност в Мелбърн се състои от българи, дошли след падането на комунистическия режим. Те са хора, приети в Австралия като квалифицирани професионалисти. В неделя се провеждаха и се провеждат Света Литургия, както и вечерни събирания и пикници. Освен целта си да поддържа вяра и език, църквата помогна на нашата общност да се интегрира в австралийския начин на живот и да запознае австралийците с нашата култура чрез изложби и музикални изпълнения на гостуващи групи. Мултикултурен женски хор, изпълняващ български народни песни „Петрунка“, беше организиран и ръководен от средната ми дъщеря – Багряна Попова.
Историята е от книгата „Българите в Мелбърн“ (2017) на Радост Рачева, която е също автор на снимките, предоставени безвъзмездно за проекта.