Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

50 истории - Елена Камбурова

25 Юли 2022 Събития и дискусии

Мелбърн

Опора за новодошлите българи в Австралия

Пристигнах в Австралия през далечната 1978 г. Първите ми впечатления бяха доста шокиращи. Имах чувството, че съм на друга планета. Пейзажът от мястото, където ни настаниха, изглеждаше почти лунен, евкалиптовите дървета - много различни от нашите, птиците - също, всичко беше много странно за мен. Най -големият шок беше, когато застанах на един път и гледах как колите се движат без шофьор. Всеки би се ужасил. Очаквах да видя шофьор на седалката, а него го нямаше. После се сетих, че тук движението е наобратно.

Отвори се нова страница в моя живот. Трябваше да се вграждам в новата държава с нейните закони, правила, традиции и културни особености.

Започнах с изучаване на езика. Имаше безплатни уроци, забелязах, че всичко беше добре организирано и всички хора имаха добро отношение към емигрантите. Градът, в който пристигнах - Мелбърн, беше съвсем различен от това, което е сега. Никой не живееше в Ситито, както сега. Хората живееха по кварталите в къщи с градини и често чувах фразата "едноетажна Австралия". Сега не е така - населението нарасна от 2.5 милиона на близо 5 милиона и нуждата от жилища е огромна. Построиха се високи жилищни блокове и сега много хора живеят в Ситито. Градът израсна пред очите ми за тия няколко десетилетия и се превърна в един огромен, модерен град с красиви сгради, паркове, музеи, места за отдих, културни центрове.

След време започнах работа и ето че животът завъртя познатото си колело. По-късно с моя съпруг Борис Камбуров се включихме в изготвянето на българската радио програма към етническата радиостанция 3ZZZ. Имахме един час на седмица, предавахме новини от България, разглеждахме исторически събития, имаше много музика, поезия и хората оценяваха предаването, слушаха го с удоволствие. След промените в България започнахме да издаваме и да разпращаме по адреси вестник с новини, интересни четива, хумор. По това време бяха надошли от България много емигранти - млади специалисти, които имаха нужда от помощ в първите месеци да се ориентират в обстановката. След време от думите на някои разбрах колко важно е било за тия млади хора да слушат радиопрограмата и да получават вестничето. Нямайки връзка с България, изживявайки носталгия, те са оценявали нашата дейност. Заедно с моя съпруг и нашия приятел Боян Марков помагахме на новите емигранти в първите им дни в тази далечна страна. Те имаха нужда от информация за страната, порядките и начина на живот, а и за обикновените житейски проблеми.

За мен е било удоволствие да пътувам из необятните простори на Австралия. Удивлявахме се на добре поддържаните пътища, пресекли целия континент. Направихме пътешествие през пустинята, от най-южната точка на Австралия до най-северната, град Дарвин, и покрай тихоокеанското крайбрежие обратно. Чувството за просторност и широта е неописуемо. Червената скала Улуру, която на залез слънце сменя цвета си на всеки пет минути, срещите ни с аборигени и тяхното точково изкуство останаха завинаги запечатани в паметта ни. Австралия е страна континент и в нея има всичко.

Историята е от книгата „Българите в Мелбърн“ (2017) на Радост Рачева, която е също автор на снимките, предоставени безвъзмездно за проекта.

Допълнителни снимки

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация