50 истории - Елена Камбурова
25 Юли 2022 Събития и дискусии
Мелбърн
Опора за новодошлите българи в Австралия
Пристигнах в Австралия през далечната 1978 г. Първите ми впечатления бяха доста шокиращи. Имах чувството, че съм на друга планета. Пейзажът от мястото, където ни настаниха, изглеждаше почти лунен, евкалиптовите дървета - много различни от нашите, птиците - също, всичко беше много странно за мен. Най -големият шок беше, когато застанах на един път и гледах как колите се движат без шофьор. Всеки би се ужасил. Очаквах да видя шофьор на седалката, а него го нямаше. После се сетих, че тук движението е наобратно.
Отвори се нова страница в моя живот. Трябваше да се вграждам в новата държава с нейните закони, правила, традиции и културни особености.
Започнах с изучаване на езика. Имаше безплатни уроци, забелязах, че всичко беше добре организирано и всички хора имаха добро отношение към емигрантите. Градът, в който пристигнах - Мелбърн, беше съвсем различен от това, което е сега. Никой не живееше в Ситито, както сега. Хората живееха по кварталите в къщи с градини и често чувах фразата "едноетажна Австралия". Сега не е така - населението нарасна от 2.5 милиона на близо 5 милиона и нуждата от жилища е огромна. Построиха се високи жилищни блокове и сега много хора живеят в Ситито. Градът израсна пред очите ми за тия няколко десетилетия и се превърна в един огромен, модерен град с красиви сгради, паркове, музеи, места за отдих, културни центрове.
След време започнах работа и ето че животът завъртя познатото си колело. По-късно с моя съпруг Борис Камбуров се включихме в изготвянето на българската радио програма към етническата радиостанция 3ZZZ. Имахме един час на седмица, предавахме новини от България, разглеждахме исторически събития, имаше много музика, поезия и хората оценяваха предаването, слушаха го с удоволствие. След промените в България започнахме да издаваме и да разпращаме по адреси вестник с новини, интересни четива, хумор. По това време бяха надошли от България много емигранти - млади специалисти, които имаха нужда от помощ в първите месеци да се ориентират в обстановката. След време от думите на някои разбрах колко важно е било за тия млади хора да слушат радиопрограмата и да получават вестничето. Нямайки връзка с България, изживявайки носталгия, те са оценявали нашата дейност. Заедно с моя съпруг и нашия приятел Боян Марков помагахме на новите емигранти в първите им дни в тази далечна страна. Те имаха нужда от информация за страната, порядките и начина на живот, а и за обикновените житейски проблеми.
За мен е било удоволствие да пътувам из необятните простори на Австралия. Удивлявахме се на добре поддържаните пътища, пресекли целия континент. Направихме пътешествие през пустинята, от най-южната точка на Австралия до най-северната, град Дарвин, и покрай тихоокеанското крайбрежие обратно. Чувството за просторност и широта е неописуемо. Червената скала Улуру, която на залез слънце сменя цвета си на всеки пет минути, срещите ни с аборигени и тяхното точково изкуство останаха завинаги запечатани в паметта ни. Австралия е страна континент и в нея има всичко.
Историята е от книгата „Българите в Мелбърн“ (2017) на Радост Рачева, която е също автор на снимките, предоставени безвъзмездно за проекта.
Допълнителни снимки
