Министърът на външните работи Николай Младенов
21 Май 2010 Изказвания и интервюта
Водещ: Здравейте отново. В студиото сме с министъра на външните работи Николай Младенов. Добро утро. Здравейте, г-н Младенов.
Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Няколко теми за разговора ни. НАТО, посещението на генералния секретар на пакта в нашата страна. Противоракетната отбрана на НАТО. Поисканите пари за обновяване на летища, български военни, на наша територия става въпрос, пък се оказа, че бюджетът на НАТО също бил много, така, с големи проблеми. Искане за увеличаване на нашия ангажимент в Афганистан. Редукция на мисията ни зад граница. Българските моряци, някои освободени,други още в плен на сомалийски пирати. Нека да започнем с противоракетната отбрана. Има ли спешна нужда от изграждането на такава система за сигурност на НАТО в момента?
Н. Младенов:Има нужда, не знам, какво разбирате под спешна, но има нужда, защото заплахата по две линии от ракети, е доста по-сериозна сега, отколкото беше преди. Първо, имаме вече достатъчно сериозна информация, това не е от вчера, за факта, че в някои държави в Близкия изток такива ракети, които достигат до територията на натовски държави, включително и България, са налични.Второ, през последните години се забелязва един процес на по-бързо разпространение на технологиите за производство на подобен тип ракети. И тъй като същността на НАТО е да бъде един съюз, който да защитава страните членки, нали, това е смисълът на колективната отбрана, сега трябва да намерим новия смисъл на тази колективна отбрана в изграждането на такава система, която да ни предпазва. И мисля, че вчера генералният секретар много ясно защити тезата защо противоракетната отбрана на Европа, на територията на НАТО, цялата, трябва да се превърне в една от мисиите на НАТО.
Водещ: Добре, това по принцип е така.
Н. Младенов: Да.
Водещ: Сам казвате, не е от вчера, не е от днес тази заплаха, която съществува. В същото време светът е в икономическа и финансова криза, включително и страните, които са членки на НАТО. Бяха постигнати договорености между САЩ и Русия, съвсем наскоро, които като че ли свалиха напрежението. По отношение на Иран, след договореностите между Иран, Турция и Бразилия по отношение на ядреното гориво като че ли. . . целта беше също да се свали напрежението. Не може ли този проект да изчака малко, докато отмине кризата?
Н. Младенов: Ами, този проект не е насочен срещу Русия, затова темата на разговорите, които бяха между президентите Медведев и Обама, в договора, който беше подписан в Прага, беше по линия на ядрените оръжия на САЩ и Русия. Така че той директно с противоракетната отбрана няма нищо общо. Напротив, даже има повече възможности за сътрудничество сега между НАТО и Русия, защото заплахата от това разпространение на ракети в региони, които са високо рискови заради нестабилност, радикални режими и т.н., е заплаха както за нас, така и за тях. Не мисля, че можем да кажем: понеже сега нямаме пари, не трябва да го правим. Защото разчетите, които са направени, заедно с нашите партньори, е, че свързването на съществуващите системи за противоракетна отбрана, които вече някои държави имат, например САЩ имат такава за Америка и някои европейски държави имат по-малки системи, които могат да бъдат дислоцирани, когато войските им са в театъра на действието например, свързването на тези системи и изграждането на тази обща защита не е толкова скъпо. Става въпрос за една цифра от около 200 милиона евро, която, разхвърляна в един период от 10 години във времето, разделена между 28 държави членки, си струва цената, за да изградиш защита на цялото население на всички страни в НАТО.
Водещ: Българският дял от тези 200 милиона какъв би трябвало да бъде според вас?
Н. Младенов: Не може в момента така да се поставят нещата, защото то се смята за цялото изграждане на свързващите елементи между системата. Разбира се, за да може тя да бъде функционална, тя ще стане функционална на различни етапи. Един от етапите е например на разполагането на способности в Средиземно море, в морските територии на алианса. После минаването към наземни установки, радари и т.н., които са в най-застрашените територии, и т.н. лека по-лека системата да се изгради. Така че не може просто да се раздели на колко би струвало на всяка една страна.
Водещ: То не може и поравно да бъде, убеден съм в това.
Н. Младенов: Не, то не. . .
Водещ: Колко е справедливото финансово участие на България в такъв….
Н. Младенов: Не, не, няма такъв разговор на този етап, защото говорим за една. . . за свързването на съществуващите системи, които в момента държавите имат, с различни елементи, които трябва да се доизградят. Как и по какъв начин това ще стане? Първата ни задача е през есента на тази година, когато е срещата на върха на НАТО в Лисабон, да получим политическия мандат, а именно, че противоракетната отбрана вече става една от мисиите на НАТО, една от, така, основните интерпретации, да го наречем, на какво означава колективната отбрана. Защото не е достатъчно да смятаме, че със старите средства, които имаме всички, със старите . . . логика на нещата, ще може да се предпазим от нови опасности, например ракетната заплаха, например тероризмът. Сега да подредиш, така, 10 танка на фронта. . . какво ще спре това някой терорист, който е минал границата по друг начин. Кибератаките, имаше много неприятни ситуации в Естония преди две-три години с хакването на държавни компютри и т.н., нали, това са нови заплахи за сигурността. Един от въпросите, който ние поставихме и вчера, и в дискусиите си с НАТО преди . . . когато се формулираше новата стратегическа концепция, е въпросът за енергийната сигурност на страните членки, защото мисля, че преди две години усетихме колко е неприятно, когато някой ти спре кранчето на газта, не е хубаво да изпадаш въобще в такава ситуация. Тоест енергийните проблеми се превръщат също в проблеми на сигурността на всички нас. Значи, това са новите заплахи, това са новите теми, по които НАТО трябва да бъде актуален като алианс, за да може да осигури на всички нас онази защита, която. . . заради която всички сме вътре.
Водещ: Натам ли трябва да върви алиансът, в тези посоки, които говорихте - енергийна инфраструктура, цени на енергоносители, срещу кибератаки. . .
Н. Младенов: Не, не, не говоря за цени на енергоносители.
Водещ:. . . и т.н. Защото и такива идеи, да има, отвъд териториалните. . .
Н. Младенов: Говоря за това, че. . .
Водещ:. . . граници да излязат, да се глобализира.
Н. Младенов: . . . когато ти казваш, че имаш алианс, чиято цел е да те предпазва, която. . . колективната отбрана, чиято цел. . . е основната цел, това означава на първо място ти да имаш и способностите, и съюзническите ангажименти да защитаваш територията на страните членки, на първо място. Това значи традиционната роля на отбраната до голяма степен, но и нови роли, защото заплахи като тероризъм, като ракети и като, нали, въпросите на енергийната сигурност всичкото това са нови заплахи, срещу които ние трябва да имаме инструментите, с които да реагираме. Противоракетната отбрана е един такъв инструмент. Всичко това са дискусии, които текат в НАТО от доста време. Между другото за първи път, бих казал, по един изключително прозрачен начин всеки може да види доклада на г-жа Олбрайт и Групата на мъдреците, която беше назначена да формулира предложенията. Ние имахме среща с Групата на мъдреците в България, дори имаше и, така, доста широк семинар с представители на академичната общност, с гражданското общество, политическите сили. Докладът им е прозрачен. Вече всеки може да го прочете в интернет. Сега предстои генералният секретар да вземе този доклад, да види кое от него може да се интегрира, да го обсъди с държавите членки и постепенно да се подготви така, че когато дойде краят на годината срещата в Лисабон, да се одобри новата стратегическа концепция на алианса, която да включва всички тези елементи, живот и здраве.
Водещ: Трябва ли да увеличим ангажимента си в Афганистан?
Н. Младенов: Мисля, че на този етап не. Това, което сме направили като увеличение тази година е доста сериозно. Това е един. . . До края на годината ще бъдем с около 600 военнослужещи в Афганистан, 500 бяха миналата година. Структурата на увеличението, което беше направено през тази година, отговаря точно на нуждите на ситуацията в Афганистан, т.е. повече обучители, които да работят с афганистанската армия, за да може тя да бъде боеспособна и т.н., за да може по-бързо да се прехвърли отговорността на афганистанците.
Водещ: Повече обучители, такива трябва ли да изпратим по някакъв начин?
Н. Младенов:Ами, ние голяма част от тези, които тази година отиват свръхтова, което беше миналата година, са именно обучители.
Водещ: Тоест това е горе-долу границата, която. . .
Н. Младенов: Мисля, че това е. . . Да, за нашите възможности това е едно много добро представяне. Между другото, хората са изключително сериозни. Аз, както можете да си представите, в различни качества ги познавам, вече няколко пъти съм ги виждал. Това са изключителни професионалисти, много сериозни хора и приносът, който имат е много високо ценен не само от НАТО, от афганистанските власти, но и от обединените нации, от. . . Последният човек, с когото разговарях по този въпрос, беше специалният представител на генералния секретар на НАТО. . . на Обединените нации в Афганистан, който координира усилията на ООН, който изрично дойде при мен и ми каза: виж, ние се познаваме с него отдавна, той каза - виж, нямам причина да идвам при теб, но истината е, че навсякъде чувам много добри неща за вашите хора.
Водещ: А докога ще останем там? Имам предвид не, така, принципен отговор, че докато се. . . има възможност да се стабилизира ситуацията, да се предаде контролът върху местните власти и т.н.Имам предвид и не само българското участие, а въобще мисията на НАТО във времеви хоризонт?
Н. Младенов: Ами, вие си отговорихте на въпроса - докато си свършим
работата.
Водещ: Докога, кога ще стане това, година, половин година, 2
години,, 5, 10?
Н. Младенов:Не, не може така да се формулира като време. Според мен по-коректно е да се формулират като конкретни цели, които трябва да си поставим - например цел определени провинции, определени градове в Афганистан, отговорността за тях да се прехвърли в, така, на местната армия, полиция, на местното правителство.
Водещ: Стъпка по стъпка.
Н. Младенов: Стъпка по стъпка, да. Защото в последните, така, седмици вие видяхте в провинция Хелманд имаше много голяма операция на НАТO по разчистване на талибаните. Тя не беше широко отразена в медиите, но истината е, че като погледнем данните, те са доста положителни, има видим ръст на броя на децата, които отиват на училище, особено на момичета. Започват да работят пазари, търговия, движението по улиците, по пътищата на тази провинция се е увеличило 4 пъти за рамките на няколко месеца. Това показва една постепенна стабилизация. Сега, доколко това може да се каже, че това е началото на тенденция, това по-скоро експертите, които са на място, трябва да коментират.
Водещ: Г-н Младенов, имаме ли нужда от всички посолства, мисии в чужбина, това в условията пак на криза, пак се връщам към въпрос, който преди малко ви зададох? Може ли там да се затегне коланът и до каква степен?
Н. Младенов: Може винаги да се затегне коланът, защото, като нямаш пари, няма какво да правиш, трябва да затегнеш колана.
Водещ: Имаме ли нужда, имаме ли нужда от всички въпросни мисии?
Н. Младенов: Въпросът е, че като погледнете структурата на нашите мисии, както на индивидуалната структура на мисиите и, така, местата, където имаме мисии, ще видите един. . . ще видите, че липсва логика. Значи, това е, първо, едно наследство отпреди промените, в което е наследена една много, много голяма мрежа от посолства по цял свят. После е имало едни съкращения. После са се открилинякъде посолства или консулства, защото например са се появили български общности или е имало други причини.
Водещ: Вие готов ли сте с анализа, какво трябва да остане и какво може да се съкрати?
Н. Младенов:В голяма степен сме готови, но тъй като присъствието на едно посолство в една държава не е само въпрос на външно министерство, то все пак представлява цялата държава, има различни дейности, които текат в едно посолство, има търговски, културни и т.н., различни ведомства имат отношение, затова желанието ни е да видим повече становища вътре в администрацията, в държавата, да може да направим тази преценка. За мен по-важното е не просто да кажем - ами, съкратихме 5 или 10 посолства и от това спестихме толкова пари, и да се тупаме в гърдите, това не е правилно. Правилното е да можем ясно да обясним защо го правим, така че да не се нарушат интересите на България и дори, ако трябва, и да открием някъде посолства, защото има места, където например можем да развиваме контакти, имаме нужда от политическо присъствие, но нямаме такива посолства.
Водещ: Хайде така да ви попитам - къде приоритетно би могло да се лишим от някои мисии, да речем, в Африка. Там може ли да бъде по-голяма редукцията за сметка на други региони?
Н. Младенов: Ами, пак ще ви отговоря, както ви отговорих предния път, когато ми зададохте този въпрос. Всичко това подлежи на анализ.
Водещ: Ами, защото мина време.
Н. Младенов: Това, което сега правим, е пък, че започнахме един преглед, не го наричам даже преглед, да, да го наречем направо стратегически преглед на цялата дипломатическа служба, който включва не само посолствата вече, а той включва нормативната база, включва, така, цялостната координация на външната политикав държавата. Искаме да имаме една цялостна картина, за да знаем къде се вписват, ако има съкращения на посолства, ако има съкращения на хора, къде се вписват новите, въобще новата информационна политика, начинът на комуникация, нали, как всичкотова отговаря на приоритeтите, външнополитическите, на България. Защото има. . . нали, всяко правителство идва и казва: за мен тази тема или другата тема е приоритет. Това е в крайна сметка причината, поради която хората избират едно правителство, но има и някои приоритети, които или приоритетни региони, да ги наречем, или области, които си остават. Без значение кое правителство е на власт, не може да не обърнеш внимание какво става на Балканите или в Черно море, или в региона около нас. Вече тематично как го правиш е въпрос на политическо решение. Така че този преглед в момента тече. Сигурно някой ще каже - о, все го слушаме, че говори за прегледи и т.н.
Водещ: Не е приключил, казвате, още анализът. . .
Н. Младенов: Не и за мен не е правилно да се бърза с такива решения, които засягат живота на хората, професионалното им развитие и в крайна сметка институции и структури, които ще останат и след като ние си тръгнем.
Водещ: Добре, трябва да приключваме. Да ви питам само за похитените български моряци. Някои от тях се връщат, става въпрос тези, които бяха. . . днес се прибират в България, тези, които бяха похитени от кораба "Сейнт Джеймс парк".
Н. Младенов: Да, днес пристигат в България от кораба "Сейнт Джеймс парк". Те два или три дена прекараха в Оман. Аз още първия ден, когато пристигнаха, успях, говорих с единия от тях по телефона. Имат нужда от малко спокойствие, малко почивка. Ние сме създали условията, ако имат нужда от медицински прегледи и т.н., да получат всичко в България. Но молбата ми към вас и към всички български медии е нека да дадем на тези хора малко време, глътка въздух, преди да ги погълнете по сутрешните блокове, за да могат да дойдат. . .
Водещ: Те колегите от вечерните новини също се точат за тях, така че. . .
Н. Младенов: Добре, но все пак да имат време малко да дойдат на себе си. Сега, нали си представяте, че това няколко месеца е било доста кошмарно напрежението.
Водещ: Абсолютно, да, надявам се, че ще проявим човещина.
Н. Младенов: Да.
Водещ: Един последен принципен въпрос. Знам, че. . . не искам да съм на вашето място да отговарям на него, ама вие сте министър. Трябва ли да се плаща откуп в такава ситуация?
Н. Младенов: Важното е хората да си дойдат в България. Това е основното нещо, което ни е грижа в момента. Да могат живи и здрави всички, разбира се, и тези, които не са българи, да се приберат и те по домовете си, това ни е първата задача. Втората ни задача е да, по-принципната, ако искате, е да намерим начина, по който да се намали рискът от това пиратство. То че ние няма да може 100 процента да го премахнем, вероятно много дълго време ще е така, но поне да се намали още рискът. Защото това, което виждаме сега, въпреки тези неприятни, изключително неприятни инциденти, е един доста сериозно намален риск с корабоплаването в тази част на света. Но как това се случва, не искам да влизам в подробности, все пак имаме още два кораба с български граждани там.
Водещ: Добре. Много ви благодаря за този разговор.
Н. Младенов: Благодаря и аз.