Николай Младенов: Във Външно нямам право на грешка
01 Февруари 2010 Изказвания и интервютаПровалът на Румяна Желева ви отвори пътя към дипломатическия връх във Външно, г-н Младенов. Премиерът Борисов призна, че вие сте били първият му вариант за външен министър. Съжалявате ли за това закъснение от половин година?
Не. Даже е по-добре. Честно го казвам. Защото, първо, работата в отбраната ми бе изключително интересна (това бе първият ми министерски пост) и емоционално оставам свързан нея. И второ, докато бях в отбраната, едно от нещата, които осъзнах, е, че външно министерство стои много изолирано от вътрешните дела на България. И е много опасно да нямаш представа какви са ти реалните възможности, да поемаш ангажименти навън и после да не знаеш как ще ги изпълняваш. Сега съм много по-реално стъпил на земята.
Вие сте потомствен дипломат, баща ви е бил посланик. В. “Банкер” обяви, че сте племенник на Петър Младенов...
Не съм племенник на Петър Младенов. Нищо общо нямам с него.
Какво ви казаха в семейството за новия пост?
Баща ми почина преди 7 години. А майка ми? Когато отидох в Министерството на отбраната, ми каза, че баща ми би бил по-доволен да ме види там. Но сега, след като станах външен министър, й пролича, че всъщност това биха искали да видят от мен моите родители.
Видях ви, че на клетвата се прекръстихте. Какво си казахте в този момент?
Бог пред мен и ние всички след Него. Вярващ съм и знам, че човек трябва да си дава сметка, че има някой отгоре.
Засегнахте ли се от отсъствието на Румяна Желева, която наруши протокола и не ви сдаде поста?
Не. Тя бе подложена на такава грозна атака в медиите, че има нужда да се отдръпне и да се успокои.
За вас се казаха много суперлативи. Това не ви ли притеснява?
Притеснява ме, защото, отивайки в МО, очакванията бяха много ниски. Сега очакванията са изключително високи и аз нямам право на грешка. Ако в МО можеше да сбъркам нещо, щяха да кажат: Неопитен е и не знае какво прави. Сега във Външно от първия ми ден всичко трябва да е подредено. Но аз няма да променя начина си на работа. Първо, много внимателно ще разбера как работи системата и тогава ще започна да правия реална политика.
Румяна Желева вече направи структурни промени във Външно и доста съкращения. Ще ги ревизирате ли, или ще продължите нейната линия?
Днес (неделя) съм посветил деня си на устройствения правилник във Външно, ще се запозная с предложенията за съкращения. В събота имах срещи с директора на дирекция “Човешки ресурси”. Аз съм противник на това да кажеш: съкратихме 10-20%. Има места, където може би трябва да съкратиш повече, а другаде да не пипаш никого. Не може да теглиш чертата и да кажеш: всички под тази линия отпадат. Ще огледам всичко.
Каква ще бъде съдбата на двамата ни бивши посланици в САЩ и в Турция, които Желева уволни заради изборните нарушения там?
В момента те са в отпуск. Ще се срещна с тях. Струва ми се, че трябва по-внимателно да се проучат причините за случилото се. Дори посланиците да имат вина и актът на тяхното оттегляне да е символичен, то и в министерството, и надолу в посолствата има грешки, допуснати по организацията на изборите. Ще говоря и с ЦИК. Искам да разбера къде е пробивът в системата. За да не се създава усещането, че някой зад граница само защото никой не го вижда от България, може да оставя съмнения у всички нас.
Този случай доведе до силно обтягане на отношенията президент - правителство. А и много често досега външният министър се е опитвал да загърбва държавния глава, да го поставя пред свършен факт. Соломон Паси беше пример в това отношение. Вие как ще действате?
Това се е случвало и с министъра на отбраната. Не виждам причина президентът да се изолира или да се поставя пред свършен факт. Когато държавният глава и правителството са от различни политически семейства, винаги ще има различни виждания. Но отбраната и външната политика трябва да се правят на базата на консенсуса, като се търси разумен баланс. И това да става в рамките на постоянен диалог. Докато бях министър на отбраната, неведнъж съм се срещал с президента, имали сме различия по дадени въпроси, но никога не сме допускали те да се превърнат в обществен конфликт. Надявам се да продължим да работим по същия начин и в сферата на външната политика.
Премиерът Борисов води изключително активна външна политика. Няма и за месец “ошета” Германия, Израел, Турция, сега се готви за Англия. Как се вписва в дипломатическите среди?
Премиерът се готви много внимателно и сериозно за всяка визита. Никога не отива на среща, без да е прочел много дълго материалите, които му се дават, и да е осмислил темите. Печели с директното назоваване на проблемите. Ако се замислите, в цяла Европа се налага такъв тип политика - на директния контакт, на директното говорене. Правят го и Саркози, и Берлускони, и Меркел. Даже Ердоган го прави в Турция. Дори английските консерватори днес нямат нищо общо с времето на Маргарет Тачър.
Как ще се развиват отношенията ни с Русия?
Няма да е лесно. В тези отношения има много наслагвания, залитания, недоизказани неща. Сега не трябва да се бърза с резки движения. Не можем да се правим, че Русия не съществува. Тя е до границата ни. Но в същото време ние сме част от ЕС и това е първият ни приоритет. Ако свалим всички емоционални наслагвания, много по-лесно ще започнем да си решаваме въпросите: енергийни, финансови и др. И да преценяваме в кой контекст е най-добре за нас - дали от гледна точка на общата европейска политика и общото европейско виждане за Русия или от позицията на двустранните ни връзки. Кой каква музика слуша, каква поезия чете, какво пие, къде са му приятелите - това са си лични въпроси. Но когато става въпрос за междудържавните отношения, не може да имаме някакво сватбарско отношение към тях.
Поставили ли сте си вече първата цел на вашата дипломация?
Да. Искам най-напред да погледнем в района, в който живеем - Балканите. Доста сме се изолирали и сме забравили съседите. Това може да бъде приносът на България към европейската политика в тази част на света. Решил съм бързо да обиколя съседните страни, да набележа проблемите. Искам да сме по-активни. Не е достатъчно да казваме: Ние подкрепяме пътя към ЕС на страните от Западните Балкани. Винаги съм се дразнил, когато слушам, че България се присъединява към инициативата на еди-кого си. Искам най-накрая ние да излезем с инициатива и другите да се присъединят. Това ще изисква бърз преглед на политиката ни към региона. Другата цел, която съм си поставил и вече мисля по нея, е как нашата външна политика да върви преди българския бизнес и да създава възможности за нови пазари.
Как тълкувате заръката на Борисов пред Ердоган: Без партии посредници в отношенията ни?
Държавите трябва да си говорят директно, без тези контакти да минават през партийни централи. У нас хората си мислят, че връзките ни с Турция минават през определени партии. Има данни, че огромна част от турския бизнес, за да дойде в България, трябва да мине през централата на дадена политическа сила. Това повече не бива да се допуска. Който иска да работи в България - има си министерства, с които трябва да осъществи директния контакт. А не да се оставя впечатлението, че някой има посредническа роля. Затова освен политическата рамка споразуменията, които министър Трайчо Трайков подписа в областта на енергетиката, са ключови за това посещение.
Протестите на границата ще влошат ли отношенията ни с Гърция?
Надявам се, че няма да ги влошат. Има правила, които трябва да се спазват. Ние трябва да защитим нашите интереси на базата на законодателството в ЕС. Много важно е кризисният щаб, който се създаде, ежедневно и точно да събира информацията за щетите. Защото, когато България постави въпроса за компенсациите в Брюксел, той трябва да е обоснован така, че брюкселската бюрокрация да го разбере. Да не се наложи пак емоционално да викаме: “Леле-мале, какво стана”, а да го докажем с конкретни факти.
-Илиян Михов си тръгна, казвайки, че е бил жертва на политическия мач между Борисов и Костов. Не е ли прекалено силно вмешателството на Костов в работата на кабинета?
Право на всяка партия е да дава мнение. Но всички решения на това правителство се вземат в правителството и от министър-председателя.
В ЕНП не ви ли подкачат за подкрепата на “Атака”?
Това е вътрешен въпрос. Ще ви разочаровам, но и ЕНП, и ПЕС не се месят толкова във вътрешната политика, колкото тук, в България, мнозина предполагат. Всичко е въпрос на обяснение и на комуникация. На предишните управления това им бе голям дерт. Кой друг министър-председател денонощно обяснява по медиите какво прави и как го прави.
Това медийно ухажване ли е?
Не. Това е единственият начин да се преодолее огромното недоверие към властта, натрупано от неизпълнени обещания, от подозрения, наслоени с години назад. Любима приказка на българските политици досега бе - да възстановим доверието в институциите. Това няма как да стане с пускане на съобщения в пресата за пресконференции. Трябва първо да действаш и после да обясняваш. Това връща доверието в институциите. А не да си говориш чрез сайтове.
Страховете ви?
Страх ме е от това, че не познавам външното министерство до степента, до която мога бързо да съм наясно с всичките инструменти за реагиране. Страх ме е да не се случи някаква извънредна ситуация, в която ние не можем да реагираме веднага, защото аз още не съм стигнал до това как работи системата. И не знам кое копче да натисна, най-грубо казано. Страх ме е от това, че имам много малко време, за да се преборя с подозренията, които има в министерството, с разделенията вътре, с недоверието отвън. Това трябва бързо да изчезне. Предстои ми просто да се надбягвам с времето.