Черно море е този хиндерланд, който свързва конфликтите в Украйна и Близкия изток

Водещ: Министърът на външните работи Даниел Митов в студиото на „Седмицата”, добро утро.

Даниел Митов: Добро утро.

В: „Като част от една общност, ние трябва да предприемем смели стъпки и ефективна политика, която да позволи успешното ни адаптиране към променената геостратегическа среда”, малко по-дълъг цитат от Вашето изказване при откриването на Годишната конференция по сигурността, организирана от Софийския форум за сигурност и БАН. Каква е променената геостратегическа среда? Бихте ли описали къде е България по време на правителството, в което участвате?

ДМ: България практически никога не е излизала от мястото, където е, но в един момент имаше леки колебания у нашите партньори от ЕС и НАТО дали сме надежден партньор. Аз мисля, че по време на служебното правителство, а и сега вече, никой няма подобни съмнения. България е част от ЕС, България е част от НАТО и никой не трябва да има съмнения, че ние сме лоялен и надежден партньор в тези две организации, към които много други държави се стремят.

Промяната в геополитическата, геостратегическата среда е очевидна вече за всички. От една страна, кризата в Украйна се очертава като все по-проблемна. Ние настояваме да се спазва Споразумението от Минск и да се стигне до деескалация на конфликта, но за съжаление, напоследък се получават сигнали за това, че конфликтът продължава да бъде устойчив. Разбира се, надеждите остават, че Споразумението ще започне да се спазва, че ОССЕ ще реализира мандата си по наблюдение по руско-украинската граница и на спазване на самото Споразумение, но така или иначе трябва да наблюдаваме с голямо внимание случващото се и да реагираме своевременно. Знаете, че на годишната среща на върха на НАТО бяха взети решения за заздравяване и укрепване на източния фланг на НАТО, така че Алиансът да може да реагира във всяка една ситуация.

От друга страна, ситуацията в Близкия изток също буди сериозно безпокойство. Т. нар. „Ислямска държава” е завзела територии, които са от съществено значение за стабилността на региона. Близкият изток буквално е през една граница от нас, този конфликт е от другата страна на Турция и заплашва да дестабилизира държави като Ливан, като Йемен. Сирия в момента е в гражданска война, а Ирак, тук искам да подчертая важността на това държавите от региона да бъдат много по-активни по отношение решаването на този конфликт. Усилията на международната общност трябва да доведат до елиминиране на „Ислямска държава” на територията на Сирия и Ирак, трябва да се прекъснат всички възможни и съществуващи начини за финансиране на бойците от „Ислямска държава”. Също така усилия трябва да се насочат в посока делигитимирането на идеологията на ИДИЛ, за да стане ясно, че въпросните хора нямат нищо общо с исляма. Аз съм безкрайно доволен, че представителите на мюфтийството в България много бързо реагираха на този призив и взеха публична позиция за практическо делигитимиране на тази идеология и пиеха ангажимент настоятелно да поддържат подобна линия. Това трябва да бъде съчетано със способността да се идентифицират бойци на „Ислямска държава”, които са с европейски паспорти и въпросните хора, ако тръгнат да се завръщат обратно към Европа, да бъдат подвеждани под отговорност за престъпленията си.

В: Ние ще имаме доста време подробно и за двете теми. По-скоро идеята беше да опишете пред нашите слушатели света, както си го представя българският външен министър и стигнахте доста близко в описанието – на изток до Русия и Украйна, на югоизток – до Близкия изток. Това ли е хоризонтът на българската външна политика?

ДМ: Разбира се, че не. Хоризонтът е много по-широк и тук трябва да прибавим и зараждащите се кризи в Северна Африка, като няма как да не споменем и Либия. Тези кризи са свързани и като погледнем чисто стратегически и географски, връзката между конфликта в Украйна и Близкия изток е тук. Черно море е този хиндерланд, който свързва двата конфликта…

В: Кажете първата смела стъпка, която искате България да предприеме. Какво да направи България?

ДМ: Ние трябва да заздравим защитните си механизми. Аз споменах вече чуждестранните бойци. Трябва да приемем закон за криминализация на участието на български граждани на страната на т.нар. „Ислямска държава”.

В: Какво имате предвид?

ДМ: От една страна, ние трябва да улесним влизането на наши съюзници тук, така че да заздравим отбраната си, а, от друга страна, да възпрепятстваме по всякакъв начин влизането т. нар. на чуждестранни бойци.

В: С коя от двете големи теми, които очертахте, според Вас, трябва да започнем? Руските действия в Украйна или „Ислямска държава” е по-голяма заплаха за България? Как ги градирате?

ДМ: Аз не мисля, че трябва да разделяме двете неща, трябва да ги адресираме заедно. Ако трябва да правя някаква градация, безспорно на първо място е обръщане на внимание на миграционния натиск в следствие на действията на „Ислямска държава” в Сирия и Ирак.

В: С какво да участва България в коалицията срещу „Ислямска държава”, освен с 6 млн. лв. за кюрдите в Ирак под формата на оръжие и боеприпаси, които за момента са изпратени? Освен това трябва ли нещо повече?

ДМ: До момента ние сме направили това, което не е малко. Според възможностите си сме участвали, участвали са и много държави от ЕС и не само, дори страни-кандидатки, като Албания изпратиха по същия начин военна помощ на кюрдите в Ирак. Разбира се, можем да изследваме възможностите за изпращане на хуманитарна помощ. Оттук насетне обаче всички ние заедно със съюзниците ни трябва да направим много по-добър анализ на това как нашите действия до момента са донесли определени резултати.

В: А хора, българи да бъдат изпращани войници, медицински части, хуманитарни работници трябва ли?

ДМ: Към момента това не се обсъжда. Хуманитарни работници винаги могат да бъдат изпращани по линията на съответните организации. Има българи, които работят за международни хуманитарни организации и те, ако искат да участват, могат да го направят. Ние няма как да им попречим или да ги стимулираме. Но ние участваме със свои наблюдатели в мисията на ОССЕ в Украйна. Имаме трима души в тази мисия и аз за това изразих надежда още от самото начало, че въпросната мисия ще може, ще й бъде дадена възможност да си свърши работата, защото е изключително притеснителен развоят на събитията. Споразумението от Минск имаше своята пътна карта за това как да трябва да се стигне до деескалацията на конфликта, но виждаме, че там въоръжените сблъсъци не са прекратени. Постоянно се нарушава примирието и перманентните призиви на ЕС, както и на цялата международна общност са за спазване на споразумението от Минск.

В: А бият ли се българи за „Ислямска държава” или не се бият? Военният министър Велизар Шаламанов казва, че има такива данни, след това премиерът Г. Близнашки казва, че няма.

ДМ: Нямаме такива данни. Казвам го съвсем директно.

В: Тогава защо трябва да се криминализира нещо, което го няма?

ДМ: Превантивно.Няма защо да чакаме да започне да го има, за реагираме тогава.

В: Има ли написан проект? Това за промяна в Наказателния кодекс ли е?

ДМ: Точно така. Има създадена междуведомствена работна група, където МВнР е водещо. Включени са и всички институции, които имат отношение към въпроса и се изготвя проект.

В: Там какво ще пише? Принципна ли ще е формулировката или ще се споменава конкретно т.нар. „Ислямска държава”? Ще може ли българин да се бие за свободата на други народи?

ДМ: Трябва да изчакаме доклада на въпросната междуведомствена комисия, за да ви кажа точно какво ще пише вътре. В случая имаме проблем не само с т. нар. „Исляска държава”. Има и други терористични групи, които са формулирани като такива от страна и на ООН, и на всички други наши международни партньори, като Ал-Шабаб или Боко-Харам в Нигерия и т.н. Въпросът е по-широк.

В: Не може за терористични организации, но например, ако се биеш за освобождение на Косово…

ДМ: Такива хипотези ние в момента не залагаме. Адресираме един определен проблем и той е разрастването на международния тероризъм и определени организации, които вече са идентифицирани на международно ниво като терористични.

В: Важна е дефиницията… Тя ще бъде: „българин не може да участва, без да бъде преследван от закона, в армии, терористични организации извън граница”… Какво наказание се предвижда? Тежко ли ще е? Пет години…

ДМ: Достатъчно тежко ще бъде, но все още не е излязъл докладът на комисията, така че не бих могъл да кажа нещо, което утре може да решим в дискусията да променим или да подложим на по-голям дебат. За това да изчакаме с този разговор. Аз ще бъда щастлив, ако имаме възможност да си говорим специално по подготвения законопроет.

В: През август говорихте за опасност от внос на терористи от Ирак. Има ли такива случаи?

ДМ: За момента нямаме подобни случаи, но опасността продължава да съществува и то не само от Ирак, говорим за всички държави, в които има такава потенциална опасност - има опасност от внос на терористи както от Сирия, така и от Ирак, така и от мн. др. държави, в които съществува този тип нестабилност и радикално-ислямски групи се опитват да завладяват територии.

В: Но това е само опасност. Не говорите с факти…

ДМ: Българският външен министър не може да премълчава подобни опасности. Трябва да се алармира превантивно за сериозни рискове, които стоят пред България. Дори и да нямаме данни, дори и да няма подобни случаи, ние трябва да си даваме сметка точно за променящата се геостратегическа среда, за динамиката в света и трябва да реагираме превантивно. В Сарафово имаше едно подценяване на обстановката и се случи това, което се случи. Сега трябва да сме много внимателни и трябва да работим в абсолютен синхрон с нашите партньори, да обменяме информация и да сме наясно в кой момент каква опасност съществува.

В: Преди месец казвате, че бежанският поток се е увеличил към България – това го потвърждават и фактите от последните дни, и, че България ще иска помощ от ЕК. Поиска ли, какво точно поиска и какво получи?

ДМ: Ние постоянно повдигаме този въпрос, както пред ЕК, така и пред нашите трансатлантически партньори. Тепърва предстои да направим оценка на това по линията на какви инструменти можем да поискаме помощ. Трябва да стане ясно на нашите партньори, че ние сме външна граница на ЕС.

В: Само пари ли иска България?

ДМ: Не, разбира се, помощ може да се окаже под всякаква форма.

В: Например като приемат бежанци на тяхна територия. Това правят ли го?

ДМ: Да, правят го.

В: Каква част от влизащите в България ги приемат в други държави в ЕС?

ДМ: Съществува този механизъм на солидарност вътре в ЕС и има държави, които вече поеха част от тежестта като Швеция, Германия и др. Въпросът е, че ние трябва да охраняваме много добре границите си. Не става въпрос само за тази с Турция, а и за южната ни граница, където в партньорство с Гърция имаме инструментите, за да контролираме този поток.

В: А влизат ли и от Гърция?

ДМ: И от там има такива възможности. И от там има случаи, при които влизат хора. Влезли веднъж в Гърция те се опитват да се придвижат на запад. Целта на много от тези хора не е да останат в България, а да се придвижат към други държави-членки на ЕС. Трябва да стане ясно на нашите партньори, че помощ на България е нужна именно защото ние охраняваме външна граница и натискът върху нас е силен и това засяга пряко и тях. Ако при много от нашите партньори на Запад се води вътрешно-политически дебат по отношение на имиграцията, те трябва да си дадат сметка, че трябва да помогнат на България, за да охранява много по-добре границите. Ние правим много в момента и наистина полагаме страхотни усилия, за да ограничаваме този натиск и, разбира се, говорим за изграждане на съоръжението…

В: Временна ли е оградата с Турция? На 25 септември казвате на турския външен министър Ахмед Давутоглу, че изграждането от българска страна по общата граница на съоръжение са временни и не трябва да се разглеждат като фактор с негативно въздействие върху двустранните отношения…

ДМ: Тръгнаха много спекулации по отношение на точно тази формулировка…Аз като служебен външен министър тогава съм използвал формулировката на вицепремиера Йовчев, който дефинира това съоръжение като съоръжение с временен характер. Ние изграждаме това съоръжение, защото трябва да се справим с определен проблем, а проблемът е, както вече споменахме, засиленият имиграционен натиск към България. Съоръжението се изгражда, за да можем да ограничим достъпа и преминаването през нашата граница на нерегламентирани участници, т.е. да се насочи целият този поток към КПП, както трябва да бъде. Това, което сме казали, е цел да уверим нашите турски партньори, които са наши съюзници в НАТО, че въпросно съоръжение не е насочено срещу тях и не бива да бъде разглеждано, както вие цитирахте, като фактор в двустранните отношения, още повече негативен фактор. Това помага и на самите турски власти, защото и за тях е полезно да има подобно съоръжение.

В: А кога ще я махате тази ограда?

ДМ: Никой не говори за махане на оградата. Моето лично мнение е, че трябва да се продължи изграждането, за да можем наистина ефективно да контролираме границата. Ние работим с Турция активно за слючване на спогодба за контрол на границите – имаме такава от 1967 г. Надяваме се, че подписаното споразумение между ЕС и Турция за реадмисия ще започне да се прилага ефективно възможно най-скоро. От друга страна, оформяне също така на КПП К. Андреево на център за взаимен контрол на границата с Гърция и Турция.

В: Преди да излезем от Близкия изток, ми се ще да използваме Вашия богат опит и експертиза в този регион. Вие, всъщност, работихте в Кюрдистан. Какъв е Вашият отговор на въпроса: кой е отговорен за „Ислямска държава”? Четох коментар в сайта на Дарик, че американците са виновни – свалиха Саддам и предизвикаха ограмна криза. Изправиха се срещу Асад и педизвикаха криза. Какво отговаряте на това обяснение?

ДМ: Американците напоследък биват обвинявани за всички злини на света – това е несериозно. Въпросът е, че конфликтите в БИ са много по-дълбоки, те са исторически. Разделението вътре в самата ислямска общност на шиити и сунити има дълбоки корени. До голяма степен държавите в БИ имат своите съперничества, своите стремежи към някакво увеличаване на тяхното регионално влияние. Не може да се гледа едностранно на този проблем и да се каже „свалихме един диктатор и всичко излезе извън контрол”. В един момент хората започнаха да негодуват срещу диктаторите в Близкия изток, които години наред смятахме за фактори на стабилността. Оказа се, че една диктатура не може да живее вечно. Всичко тръгна от Тунис, от т. нар. „Арабска пролет”, но като вълна обзе целия Близък изток. Диктатурите не могат да бъдат подържани от никого и краят им идва рано или късно. До голяма степен кризите в Близкия изток в момента и зраждането на „Ислямска държава” се дължи на това, че това напрежение бе държано в Близкия изток под похлупак. Представете си един свят, в който определена идеология, определен светоглед бива държан подтиснат много дълго време и се налага през диктатура нещо друго – отделните диктатори се представяха като бащи на нациите и едва ли не хора, които поддържат стабилността, но се идентифицираха до голяма степен със светското. Тук е голямото разковниче на проблема според мен. Когато една диктатура е видяна като светска, в един момент, когато всичко гръмне и диктаторът бива предизвикан от страна на хората и бива свален, естествено махалото отива в другата посока. Хората решават да опитат другото, което до момента е било държано подтиснато под похлупак. Тогава започва една динамика, която виждаме, че в момента излиза извън контрол. Демокрацията за това е хубаво нещо, защото дава възможност на едни определени хора влязат, да използвам това клише, в едни „кабинети на властта” и да покажат какво могат. В един момент се оказва, че определени хора, борили се за власт много дълго време, влизат в кабинетите на властта и не знаят какво да правят или това, което правят, е неразпознато от хората като добро. Демокрацията за това е хубаво нещо, защото дава възможност на някакви хора да покажат възможностите си и да се провалят съответно. Аз съм убеден, че ако ние като общност, която поддържа определени стандарти на човешки права, на върховенство на закона и т.н., продължим да полагаме усилия тези държави да приемат подобни стандарти, постепенно нещата ще се нормализират. Но с радикални и терористични групи трябва да се действа радикално и много остро.

В: Ако използваме понятията, които използвахте досега, и ги пренесем по на север, диктатура или демокрация е Русия?

ДМ: Не мога да говоря в тези категории по отношение на Русия. Руската държава има право да избира как да се управлява …

В: Вие по тази логика също трябва да кажете, че и сирийската държава може да избира как да се управлява…

ДМ: Разбира се, въпросът е обаче, че в случая „Ислямска държава” не е нещо, с което можем да се примирим, т.е. т. нар. „Ислямска държава” е терористична организация, която ние и целият свят е идентифицирал като такава.

В: А към Асад какво е отношението?

ДМ: Към Асад е ясно какво е отношението, то е негативно. В момента ние имаме следният проблем: от Русия много често ни се казва, че либералният капитализъм или либералната демокрация, както и да я наричаме, е изчерпана и че Русия не приема да й се налагат западни ценности. Чудесно! Това си е право на руската държава. Но няма ясно артикулирано от другата страна какво точно се предлага, с какво говорим, с какъв социално-икономически конструкт и архитектура говорим от другата страна. Това трябва да ни стане ясно. Съвсем добронамерено… С Русия никой не иска да се кара, това трябва да става ясно, но не можем в същия момент да пренебрегваме фактите, не можем да пренебрегнем факта, че Русия грубо погазва международното право, когато анексира Крим. В момента е ясно, че сепаратистите в Украйна са подкрепяни от Русия.

В: Може ли всъщност, докато точно за това говорите, да кажете кой е основният мотив, заради който България не признава изборите в Дунецк и Луганск, като обясните как избираме българите, Европа, Америка коя независимост да признава и коя да не признава. Защо Косово признаваме, а Тайван не признаваме? Кой е водещият фактор, за да реши България, че Луганск и Донецк няма да ги признава, а Косово ще признае? Или Македония преди години призна…

ДМ: Ние сме казали ясно, както и всички наши партньори, имаме обща позиция, че подкрепяме териториалната независимост и суверенитета на Украйна. Това означава, че за нас избори в Украйна се провеждат по украинското законодателство. Това е и духът на мирното споразумение в Минск. Не можем, разбира се, да отчетем и факта, че има проблем, че на двата региона – Донецк и Луганск, трябва да се обърне специално внимание. Самите украински власти признаха специален статут, но когато се провеждат избори, те трябва да се проведат по украинското законодателство. Когато това не се случва, естествено, че ние няма да признаем подобни избори. Дори Русия не призна изборите, тя каза първоначално, че тя уважава проведения вот, но не казаха „признава”.

В: А какво отговаряте на тези, които правят сравнение с други райони на света, където международната общност, западният свят ги признава? Може много примери да се дадат. Южен Судан колко години искаше независимост, която дълго време не му даваха, но най-накрая му дадоха и стана отделна държава…

ДМ: Най-популярният паралел е с Косово. Тук трябва да стане ясно едно: 1) международната общност, когато тръгна да се намесва в Косово, това стана, след като имаше ясно очертана тенденция на геноцид и етническо прочистване в тази територия. От друга страна, никой не анексира Косово, нали така? А Крим беше анексиран и директно присъединен към друга държава. Това е абсолютно противоречащо на всякакви международни норми. Затова ние търсим решение на конфликта в Украйна, в Донецк и Луганск. Никой не е казал какво ще се случи с тези области, но суверенитетът и териториалната цялост на Украйна за нас са важни и ние ги подкрепяме.

В: Това ли е водещият принцип на българската външна политика? Суверенитетът и териториалната цялост пред самоопределението на народа?

ДМ: Самоопределение в случая може да има тогава, когато няма конфликт. Тогава, когато се даде възможност на въпросните граждани на определена територия да се самоопределят. Двете области са напълно ясно и категорично част от Украйна. Оттук насетне, когато се провеждат някакви избори, референдуми, те трябва да стават по украинското законодателство. Аз не знам какво може и какво не може да очакваме, защото избори там не се провеждат нормално. Не може някой да си организира избори на територията на суверенна държава, като не уважава законодателството й. Това е принципът. Няма как да бъдат признати тези избори. Косово и Крим са два различни казуса.

В: Трябва ли да продължат санкциите срещу Русия?

ДМ: За момента няма тенденция на отпускане на санкционния режим.

В: Веднага възниква аргументът, че България губи много. Вие казвате през септември, че загубите са около 10 млн. евро главно в селското стопанство. Колко са сега? Казвате, че ще търси България компенсации, получи ли компенсации?

ДМ: Няма данни за увеличение. Има механизми в ЕС за това. Аз зная, че Министерството на земеделието е предприело определени стъпки. За това се изисква време, но България ще получи компенсации.

В: Докато сме в икономически аспект, има ли риск за газовите доставки тази зима?

ДМ: Вече се постигна споразумение между Украйна и Русия по темата, договорена е цена и параметрите на доставките. Това стана с посредничеството на ЕК.

В: Това споразумение смятате, че е достатъчна гаранция…

ДМ: Ако трябва да си позволя прогноза, аз мисля, че това споразумение има всички шансове да бъде спазено.

В: Става ли, обаче, Русия по-силна с договорките с Китай за газ от тази седмица? Общо взето на Русия „конструкта”: ми, като не ни щат ЕС, светът е по-широк от този, който даже вие описахте, ние ще отидем на изток, на юг от нас, ще отидем през океана в Латинска Америка …

ДМ: Русия има право да прави подобен геополитически избор, да си води външната политика, както намери за добре, но ние държим на определени международни норми, по които Русия също е страна, държим на спазването им.

В: Въпросът е ние наистина ли сме от по-силната част на света, както всички български политици го описват, или светът вече дотолкова се промени, има вече толкова други мощни икономики, че други пък казват, че вече групата около Бразилия, Южна Африка, Русия, Китай, Индия е достатъчно мощно противостояние.

ДМ: Голямата сила на ЕС и на НАТО е това, че лежим върху споделени ценности, т.е. ние работим по едни и същи правила. Разбрали сме се за тях и работим по тях. Работим по правилата на върховенството на закона, на демократичния избор, на човешките права и т.н. Разбира се, спектърът е много по-широк, всички го знаят. Но ако се създава нещо, което противостои на тази наша общност, то може да бъде силно само тогава, когато също влезе в режим на общ ценностен потенциал, на общ ценностен фундамент. Само тогава можем да говорим за евентуално групиране, което би било конкурентно. В случая държавите, за които говорите, имат своя потенциал, но те си имат свои собствени интереси и си ги следват. Аз не съм видял конструкт, който да обединява тези държави на базата на някакви силни общи ценностни принципи. Това е голямата разлика между общността, към която принадлежим ние, и всичко останало.

В: Изглежда обаче, Европа и Америка не са се докрай разбрали за общите принципи, които ще полагат, не и по отношение на търговията. Можете ли да обясните каква е вашата позиция по Търговското споразумение със САЩ, подкрепяте ли ГМО в Европа, шистов газ, включително и в България, следене и ограничения при споделянето в интернет заради авторските права по аналогия с отхвърлената АСТА, Специален трибунал за съдебни спорове, така че над отделните държави, над ЕС да има едни арбитражи, които да се произнасят в полза, казват, на американските компании. Споделяте ли всичко това, което част от това споразумение?

ДМ: Съществуват много легенди около това споразумение. Аз съм безкрайно удивен как едни определени неща, които изобщо дори не се обсъждат, могат първо да влязат в митологията, а след това да придобият собствен живот и да излязат дори извън контрол. Първо трябва да кажем, че по отношение на стоките с генно-модифицирани организми основното законодателство на ЕС не е включено в преговорния мандат на ЕК и няма да бъде променян в следствие на преговорите със САЩ за сключване на Търговско споразумение. Т.е. ЕС има стандарти, които си ги защитава и ще продължи да си ги защитава. България ще настоява за това. Една от другите критики към въпросното Споразумение или към преговорите по него, защото споразумение няма, нека уточним и това, към мен бе отправена критика, че съм го подкрепил в аванс без обществен дебат…

В:…Но и също, че вие подкрепяте да се водят преговори…

ДМ: Точно така. Аз съм подкрепил преговорния процес…

В: Макар че подозренията за Вас, че сте работил за американски организации, това се разраства като легенда…

ДМ: Всеки е работил някъде и за нещо. В случая аз съм български външен министър и защитавам българския интерес. Какъвто и да е интересът на който и да е друг, аз защитавам българския интерес вътре в общността, наречена ЕС, и разбира се при преговорите със САЩ.

В: Дайте нататък по другите спорни точки…

ДМ: Друга критика, която беше отправена към споразумението е, че то се води тайно.

В: Проектът му е публикуван май…

ДМ: Публикуван е, разбира се. Беше разсекретен октомври, заради многото критики и тук трябва да стане ясно, че никой няма намерение да крие каквото и да било. Преговорите ще бъдат прозрачни. Самият проект ще бъде публикуван, обществени дебати трябва да се водят и България трябва да участва в този дебат.

В: За шистовия газ каква трябва да бъде българската позиция. Да се допусне ли в Европа. Каква е Вашата позиция?

ДМ: Това е също въпрос на дебат у нас. Аз не мога в момента да имам никаква лична позиция, това трябва да се обсъди от МС. Знаете, че в момента не може. Нека да направим анализ на това какво може и какво не може.

В: Този отговор означава вече: дайте да видим дали не може.

ДМ: Вижте, аз не мога с някакво собствено мнение да предначертавам какво ще прави България по този въпрос. Разбира се, че трябва да има обществен дебат. Аз не говоря в момента като експерт. Аз не съм анализатор, за да си кажа собственото мнение.

В: По ГМО имаме позиция, а по шистовия газ пак имаме нали, тогава защо не кажете?

ДМ: Разбира се, че имаме. В момента се водят разговори…

В: Какво мислите по другия спорен въпрос за тези специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави, които според критиците на споразумението лесно могат да се превърнат в защитници на могъщи корпоративни клиенти главно отвъд океана?

ДМ: Първо, съгласно мандатът за преговори на ЕС, към който ЕК се придържа, една от целите на бъдещото споразумение е да включва прозрачен механизъм при разрешаване на спорове между инвеститори и държава. Трябва да подчертая, че за разлика от някои държави-членки на ЕС, които нямат двустранни инвестиционни договори със САЩ и застъпват позицията споровете инвеститор – държава да не бъдат част от споразумението, България е сключила договор за защита на инвестициите си със САЩ. Това е много важно да се знае. Ние имаме такъв договор.

В: Въпросът е да се знае дали да става със съдилищата в отделните държава, т.е. държавните институции да решават споровете или да се правят едни арбитражи, които мнозина се опасяват, че могъщите американски компании ще могат да контролират.

ДМ: В мандата на преговорите и по време на преговорите ще трябва да се защитават европейските позиции, за да не се случи нещо подобно.

В: А за авторските права и интернет, Вие подкрепяте ли Европа да отстъпи пред американците заради защита на авторските права, както те настояват?

ДМ: България настоява и това е позиция, която вече е приета от българската държава, защото ние се придържаме към позициите, които вече България има по темата, а когато е приемана Годишната програма за участие на Република България при взимане на решения в ЕС за 2014 г., правителството „Орешарски” е одобрило определена позиция и тя е съгласувана на Министерски съвет и е одобрена от парламента.

В: И вие поддържате позицията на Орешарски…

ДМ: Ние имаме този мандат. Във въпросната позиция се казва, че в приоритетните за България области са премахване на митата и подобряване достъпа до американския пазар особено за селскостопански стоки и хранителни продукти и премахване на нетарифните пречки пред търговията, регулаторно сближаване, сближаване на правилата за произхода на стоките, осигуряване на подобрен достъп до пазарите на услуги и обществените поръчки, прилагането на правата върху интелектуална собственост и особено защитата на географските означения. Това е позиция, която България вече е приела и защитава по отношение на Търговското споразумение.

В: Да се върнем сега в Европа. Вчера бе обявено, че оперативна програма „Околна среда” ще започне отново да получава спрените пари от Брюксел. По-глобално погледнато обаче бави ли нарочно Брюксел пари, защото не му стигат? Това беше основен въпрос впрочем към Кристалина Георгиева от депутатите по време на изслушването й, как ще реши проблема за милиардите на ЕС, които не стигат. Става дума за 1 млрд. евро и въпросът ми е, ако си закъсал с много милиарди няма ли да търсиш начин да забавяш разплащанията?

ДМ: Парите, които се отпускат на България, не са нещото, което ще срути европейския бюджет. Отпушването на тези програми има съвсем друго символно политическо значение, т.е. българското правителство, новото българско правителство получава не само пари, но получава и доверие за това, че то може да се справи с правилното усвояване. В последните седмици България, имайки предвид резултатите от изборите и доста разнородния парламент, българските политически партии проявиха сериозна зрялост и успяха в трудна среда, въпреки различията си, да съставят правителство, което има всички шансове да се превърне в стабилен кабинет, който да изведе България от моментната криза.

В: Проявявате активност по разширяването на ЕС, онзи ден се срещнахте с главния преговарящ на Черна гора, който беше в България. Вчера приветствате ратификацията с Молдова, става дума за асоцииране, обаче това на фона на една обреченост на разширяването, след като Юнкер каза, че следващите години няма да има разширяване. Защо България да е активна, за нещо, което няма да стане?

ДМ: Никой не казва, че няма да стане. Ако има някакво послание от страна на ЕК, че разширяването през следващите пет години е под въпрос, то е защото до голяма степен държавите, които кандидатстват за членство и преговарят, са на определена фаза, която предполага по-дълъг период на преговори и е много вероятно за времето на мандата на тази комисия те да не са все още напълно готови. Но голямото послание, което трябва да бъде отправено в случая, както към Черна гора, така и към Сърбия, така и към Албания, така и към всички останали, е: няма никакви причина за обезкуражаване. Напротив. ЕК има волята да продължи процеса на преговори и евроинтеграция на тези държави. Те трябва да полагат всички усилия, за да могат да синхронизират законодателството си и политиките си с европейските. България може да бъде безкрайно полезна на много от тези държави и един от най-важните приоритети на нашата външна политика трябва да бъде насочен в посока евроинтеграцията на Западните Балкани. Специално с Черна гора, която споменахте, ние имаме прекрасен диалог от години и вече помагаме на Черна гора в нейната подготовка.

В: До къде е Договорът за добросъседство с Република Македония?

ДМ: В момента определяме мандат за продължаване на разговорите

В: Нещо ще промените ли в политиката досега?

ДМ: Да говорим за Република Македония след няколко седмици, когато ще определим основните външнополитически приоритети и тогава вече …

В: Това вече навява на мисълта, че ще има промяна…

ДМ: На какво навява, не знам, аз казвам това, което казвам.

В: Предстоящият доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, който се очаква през януари 2015 г…. Тефтерчетата на Златанов, които изчезнаха, ще бъдат или няма да бъдат в доклада според Вас, познавайки работата на Комисията?

ДМ: Смятм, че Комисията ще отчете факта, че има нов кабинет със сериозна воля да се справи с проблема. Безкрайно съм впечатлен от министъра на правосъдието Христо Иванов. Аз съм с увереността, че той е човек, който е наясно какво трябва да се промени в правосъдната ни система, познава добре механизма и всички необходими мерки ще бъдат взети, така че да избягаме вече от тази критика по отношение на нашата съдебна власт. Това е, което в момента може да се каже. Реформи трябва да се правят и ще бъдат правени, това е безспорно.

В: Махате ли поста на Постоянен секретар на МВнР, както пишеше в „24 часа”?

ДМ: Трябва да се направи функционална оценка на администрацията, не знам защо се спекулира…

В: То се връзва с това, че освободихте досегашния ПС Г. Димитров с мотиви, свързани с оценките му …

ДМ: Постът постоянен секретар, той е част от Закона за дипломатическата служба и не може това да стане само с промяна на Устройствения правилник

В: Трябва ли да се променя или не?

ДМ: Трябва да се направи много по-дълбок анализ на това къде са проблемните сфери във функционирането на администрацията на МВнР и при нас е нужна сериозна реформа. Трябва да си имаме ясни щатни разписания за съответните представителства на България в други държави. Има много работа да се върши по тази тема и за това трябва да се направи функционален анализ на работата на администрацията.

В: Това означава, че сега не можете да кажете трябва ли да има или не трябва да има.

ДМ: Разбира се, че не мога. Това се прави на базата на анализ. Аз не мога еднолично да си махам, слагам позиции, да променяме закона заради някого си. Това не е сериозно.

В: Нови посланици ще има ли скоро? Има ли място, където няма посланик България, а трябва да има и е важно, според вас и е важно бързо да го решите?

ДМ: За момента това, което е важно да направим, е да видим всичките ни представителства колко тежат според приоритетите, къде е важно да имаме по-засилено присъствие, къде може би трябва да намалим.

В: Не е ли време, след като България толкова дълго закрива посолства, да започне да открива?

ДМ: Има възможности също така за съвместно участие с другите европейски държави, т.е. съвместни представителства и т.н. Всички тези възможности трябва да бъдат обследвани и тогава можем да кажем ще открием ново посолство или ще участваме заедно с друга държава членка на ЕС с общо представителство и т.н. Разбира се, че има много потенциал, естествено е също така, че има позиции и места, които в момента не са сред приоритетите.

В: Подкрепяте ли Ирина Бокова да оглави ООН?

ДМ: Нейната кандидатура е подкрепена от бившето правителство. Ние имахме среща с нея, докато бях в Ню Йорк на ГА на ООН. До избора на нов Генерален секретар има много време. Това са две години.

В: Това за многото време… Шаши Тхарур, който бил помощник генерален секретар и кандидат при предишния избор, казва че вече закъсняват кампаниите. Вие как мислите, според него ще избират най-малко неприемливия кандидат и ще трябва да го харесат всички от постоянните членове на Съвета и руснаците трябва да са съгласни.

ДМ: Има различни школи по този въпрос. Това са прогнози, на които аз едва ли бих могъл да обръщам сериозно внимание.

В: Подкрепяте ли я?

ДМ: Тя вече е подкрепена от бившия кабинет, а в настоящият това не е обсъждано.

В: Добре, трябва да свършваме. Къде бяхте вие на 10 ноември? Вие тогава не сте бил навършил 12.

ДМ: Да, точно така. Аз си спомням безкрайния ентусиазъм на моите родители, които бяха невероятно щастливи от факта, че в България предстои промяна. Винаги съм бил част от този ентусиазъм, от усилията, от надеждата, енергията, която ни зареди началото на прехода. Аз си мисля, че някак си през годините изгубихме този ентусиазъм, но го изгубихме несправедливо. Разбира се, че имаме сериозни проблеми, разбира се, че бяха допускани много грешки във времето, но България се промени много от тогава и трябва да продължи да се променя. Един от големите ни проблеми е че някак си страдаме от липса на оптимизъм. Животът на хората е труден и аз самият съм имал много, много моменти на трудности и на колебания за това накъде човек да върви, но винаги трябва човек да си пази свободата, т.е. личната свобода на избор, да си я защитава, да си защитава правата и да бъде оптимист, да върви напред, въпреки трудностите. Никъде животът не е лесен. Аз имам възможност да пътувам и то не само на запад, но и доста дълго време изкарах в държави, които не могат да се похвалят с определени етапи на развитие. Има поводи България да се чувства горда от това, което е постигнала за тези 25 години. Естествено можехме много повече, естествено трябва да се обърнем назад да видим грешките и да ги поправяме, трябва да имаме ясното съзнание на къде отиваме или какво искаме, но най-важното е да си пазим свободата, най-важното е да си пазим правото на суверен, личен избор, най-важното е държавата да пази личността и личната свобода на гражданите и техните права. Оттам насетне, всичко останало ще потръгне. Малко повече оптимизъм и почтеност.

В: Даниел Митов, министър на външните работи в „Седмицата”.