Николай Младенов за възможностите за по-голямо сближаване със Сърбия 08 май 2010 | 11:27 | БНР, „Събота 150”
08 Май 2010 Изказвания и интервюта
Водещ: Българското правителство има амбицията за нов подход във външната си политика спрямо балканските страни. Това бе демонстрирано в началото на балканската обиколка тази седмица на министъра на външните работа Николай Младенов, която започна не случайно от западните ни съседки Македония и Сърбия. На пряката ни линия вече е министър Младенов. Добро утро.
Николай Младенов: Добро утро.
Водещ: Г-н Младенов, да започнем със Сърбия, където вие все още продължавате вашата визита, след разговорите ви със сръбския външен министър Вук Йеремич виждате ли възможности за още по-силно сближаване със Сърбия и по-точно в кои области?
Николай Младенов: Виждам доста възможности за много практични двустранни проекти, от една страна, такива са както приключването най-накрая на магистралата от Ниш до София, това е нещо, което министър-председателят Борисов беше подробно обсъдил със сръбските власти преди броени дни, свързването на енергийните ни мрежи, този тип изключително практични. Разбира се, това, което се договорихме вчера, беше и в най-скоро време да се подпише споразумението за откриване на българския културен център в Белград. Аз дори имах възможност да го видя, това е една много хубава сграда, сигурен съм, че до месец най-много ще бъде готова, ремонтът, и ще може да функционира. Но има и много възможности за сътрудничество и по линия на европейската перспектива на Сърбия. Защото ние сме страна, която не само е член на Европейския съюз, но е извървяла и пътя, по който нашите съседи тепърва се надяват да тръгнат. И като експертиза, като знания, като тяхно лоби, ако мога да се изразя най-общо в Европа, ние можем да бъдем много полезни. Аз съм убеден, че в крайна сметка нашият основен интерес е да видим всичките си съседи постепенно да бъдат и те част от европейското семейство, в което сме ние. А иначе днеска в момента пътуваме към Ниш и Цариброд, за да се срещнем с представителите на българските общности там.
Водещ: Само преди да ви попитам за европейската перспектива на Сърбия, получихте ли някакво ново потвърждение от вече заявеното желание за сръбско участие в проекта АЕЦ "Белене" ?
Николай Младенов: В подробности не сме влизали, защото в крайна сметка това е в областта на други колеги, но се потвърди това желание и се надявам, че колегите в Министерството на енергетиката и икономиката ще осъществят нужното с техните сръбски колеги, за да се види дали и по какъв начин това може да се реализира.
Водещ: Сърбия очаква да получи статут на страна кандидатка за член на ЕС и да започне преговорен процес. Мислите ли, че това ще е възможно до следващата година?
Николай Младенов: Зависи от много неща. За мен първата стъпка трябва да бъде ратифицирането на споразумението за асоцииране и стабилизиране, един процес, който тече в момента в ЕС, това е споразумението, на базата на което се развиват в момента отношенията между ЕС и Сърбия. Разбирам желанието на нашите приятели тук да получат бързо покана за членство в ЕС, аз бях абсолютно директен и откровен с тях, като им казах, че всички в Европа ценят много високо усилията, които Сърбия положи, за да отвори нова страница с Хърватска, с Босна, да гарантира териториалната цялост на Босна, да се направят много срещи на високо ниво, които да отворят отношенията с Хърватска. Но в тяхното послание към Европа трябва да се съдържат не само тези неща, трябва да се съдържат много ясни и конкретни ангажименти и изпълнени ангажименти по отношение на вътрешните реформи. Мисля, че това, както се казва, от горчив наш опит може да го споделим, че не е достатъчно само да говориш за това, което правиш около себе си, много е важно да аргументираш и вътрешните си реформи, по какъв начин те отговорят на европейските изисквания. Така че някакво съотношение между двете би било много в полза на сръбската кандидатура. Разбира се, България като страна от Балканите, която има възможността да води този дебат в Европа и да не оставя дневният ред на разширяването да от дискусиите в Европа, ще го направи, но доколко това ще бъде полезно, зависи с в крайна сметка от ефективните реформи, които ще се проведат в нашите съседи. И това се отнася не само за Сърбия, това се отнася и за Македония, и за всички други страни.
Водещ: Да, доколкото знам, ЕС дори подпомага с близо 15 милиона евро съдебната реформа в Сърбия. На как ще повлияе чувствителната за сърбите тема за Косово на този процес, на ускоряването на процеса всъщност за започване на преговори?
Николай Младенов: Ами за мен всяко желание да се смесят двете теми ще бъде контрапродуктивно. Разбира се, трябва да се търси съдействието на международната общност за установяването на един диалог между Белград и Прищина. Не трябва в същия момент да си затваряме очите и за това, което се случва в Косово в момента. И това е, че в определени случаи правата на все още останалото в Косово сръбско малцинство не може да се каже, че се спазват по най-високите международни стандарти. Напротив, има проблеми, които (...) и на които властите там трябва да обърнат много сериозно внимание. Но това е друга тема. Въпросът на този етап е да видим по какъв начин отношенията между Белград и Прищина няма да се превърнат в пречка пред европейската перспектива на Сърбия.
Водещ: Да, еврокомисарят по разширяването тези дни, г-н Фюле, призова Белград да не чака решение на Международния съд в Хага за статута, за провъзгласената независимост на Косово, а да се опитва по всякакъв начин да напредва с останалите изисквания, за да се придвижи до това желано започване на преговори за членство.
Николай Младенов: Ами вижте, пак се връщам към нашия опит. Не докажеш ли, че успешно прилагаш вътрешните си реформи, не докажеш ли, че се справяш с вътрешните си проблеми всички други аргументи пред ЕС остават малко като аргументи на фон, не са същността на нещата. Затова и едно от основните неща, което дискутирахме вчера, беше нуждата именно от това да се намери баланс между вътрешните реформи плюс това, което се прави в регионален план. И не да се обяснява с това, че Брюксел го иска, а защото тези вътрешни реформи – борбата с корупцията, с престъпността, реформата в съдебната система, НПК, всички тези неща са нужни, за да може самата държава да функционира успешно.
Водещ: Вие споменахте, че сега в Ниш ще имате срещи с представители на българската общност, има ли, какви са всъщност проблемите на хората с българско самосъзнание в Сърбия и с какво още българската държава може да им помага?
Николай Младенов: Ами предпочитам тези теми да ги коментирам, след като се срещнем с нашите сънародници в Ниш и Цариброд. Просто защото иначе каквото и да кажа, ще го кажа на базата на неща, които съм прочел като справки, но искам все пак да имам и лично впечатление.
Водещ: Нека да изчакаме наистина. Тогава да се върнем малко по-назад, към посещението ви в Македония. Между другото там много силно е отразена вашата визита в медиите, стана ясно, че сте получили бележките на македонската страна по предлагания от България договор за приятелство. Оптимист ли сте за неговото подписване и кога евентуално можем да го очакваме?
Николай Младенов: Мисля, че в следващите седмици ще прегледаме внимателно какво македонските колеги са ни изпратили, ще им дадем нашия отговор. Но аз поне така виждам нещата. Ние сме протегнали ръката си към Скопие, с желанието да работим заедно. Наистина да създадем един пример за добросъседски отношения на Балканите между две държави, които са достатъчно близки и които имат потенциала да развиват много по-тясно своето сътрудничество. Надявам се и това е нещо, което много дълго говорихме в Скопие, надявам се тази ръка да бъде приета и да не изпадаме в някакво буквоедство за договора за приятелство, а да се съсредоточим върху това, което е важно. Защото Македония има нужда от приятели, особено в тежкия път, който я чака към Европейския съюз. Има нужда от приятели, които да й помогнат, да й дадат и съвет, и опита си, за да може да се справи с бъдещото си членство в ЕС. Толкова години това остава единствената страна, която има статут на кандидат за членство, но не е започнала преговори. В много голяма степен това се дължи на факта, че все още не е решен двустранният спор за името с Гърция. Ако се реши този спор, това ще има много положителен ефект за хората в Македония, решаването му означава намирането на взаимноприемлив компромис.
Водещ: Да, наистина да се надяваме, че с Гърция и Скопие ще успее да се разбере. Но, г-н Младенов, вие насочихте българския външнополитически курс в много позитивна и конструктивна насока, ако мога да си позволя така да го квалифицирам, за това да се оставят назад предразсъдъците и историята и да се концентрираме с македонските съседи в по-конкретни и по-практични неща в нашите отношения. Питаха ви там дали този договор за приятелство едва ли не е условие за нашата подкрепа за членство. Вие отговорихте, че не е така.
Николай Младенов: Не е така, договорът не е условие за членството на Македония в ЕС. Но договорът много ще помогне на Македония да стане член на ЕС.
Водещ: Точно това исках да ви питам, дали по някакъв начин това ще допринесе.
Николай Младенов: Разбира се, че ще допринесе. Едно от най-важните неща за европейската перспектива на всяка една страна е какви са нейните отношения със съседите й – дали са добри, дали са конструктивни, дали има нерешени въпроси, дали има спорове и т.н. Именно затова ние казваме, че за да помогнем на Македония да стане член на ЕС, ние искаме да имаме добросъседски отношения. Тя има нужда от това, тя иска да бъде член на ЕС. И затова предлагаме този договор за добросъседство не като условие за членството в ЕС, а като акт, с който искаме да си сътрудничим и да си помагаме. Искам да се върна на това, което казахте за позитивните послания в отношенията ни с Балканите. Да, може би се опитвам в момента да сменя риториката, която се е наложила в последните дни, в последните години, но в това има една много ясна причина. Внимателният анализ показва, че другият начин на говорене, другият начин на действие не води до нищо, нищо не постигаме по този начин.
Водещ: От думите на Бойко Борисов, премиера, от миналата година, че подкрепата на България не е безусловна, до вашите думи сега, че подкрепата за европейско членство на Македония е безусловна, значи има извървян път, нали?
Николай Младенов: Няма разлика. Не, няма никаква разлика. Първо, този медиен фокус върху думата „безусловно” абсолютно нищо не означава. Какво означава безусловна подкрепа за нещо, за което има ясни критерии, ясно формулирани правила и това е процесът на преговори. Македония въобще не е започнала преговори за ЕС, в рамките на тези преговори всички въпроси, които има да се изчистват, се изчистват. Но аз не искам ние да бъдем страната, която в Европа или по света да бъде виждана като някакво препятствие за разширяването на Балканите. Защото ние имаме най-големия стратегически интерес от това всичките ни съседи да бъдат част от ЕС. Защото, подчинявайки се на общите правила на Европа, подчинявайки се на единния пазар, на свободното движение на хора, на всичко това, което ние имаме в ЕС, ние решаваме и нашите двустранни въпроси. Затова ви казвам ние не поставяме условия пред някой, но за да помогнем на нашите съседи, ние им казваме по какъв начин можем да им помогнем. В случая с Македония това става чрез този договор. Ако искат да го подпишат, подписваме го. Ако не искат да приемат тази помощ, не го подписваме. Но това не е нещо, което за нас е определящо. В крайна сметка ние сме страна членка на ЕС, нашите съседи да се присъединят към този ЕС, ние искаме да им помогнем да го направят, затова търсим най-разумния начин, по който да им помогнем да го направят и да постигнем съответно нашите цели. Но не с някакво провинциално говорене от 19-и век, с условия и т.н., и т.н. Дайте малко да си дадем сметка, че светът доста е мръднал, откакто някои хора за последен път са чели историята на Балканите. В крайна сметка ние сме държава членка на ЕС и можем да се държим като такава.
Водещ: В този договор един от ключовите термини, ако, разбира се, не отпадне в окончателния текст, е „езикът на омразата”. Имахте много важни срещи с главни редактори на македонски медии, пък и бяхте атакуван с доста язвителни въпроси от македонски журналисти. Как ще се преодолее негативното говорене срещу България в македонското общество?
Николай Младенов: Като ясно се отговоря на тези въпроси. Защото на мен ми направи впечатление един много неприятен факт. Като че ли нашите, много от нашите сънародници по отношение на Македония или се държат с някакво покровителствено отношение, имат някакво покровителствено отношение, или малко ги е страх, ужас, сега ще ни атакуват.
Водещ: Не само граждани, а и политически партии.
Николай Младенов: Какво значи ще ни атакуват? Да, значи това е доста комплексарско отношение. Значи ние имаме ли аргументи или нямаме аргументи, за да защитим позициите си. Аз чух такива смешни неща в Македония, толкова абсурдни неща, че ...
Водещ: Като македонското малцинство в България например.
Николай Младенов: Като започнем от малцинства, като минем през това, че ние имаме някакви териториални претенции към тях, че искаме да ги окупираме. Това е просто толкова жалко и смешно, че дори няма нужда да бъде коментирано. Нека просто ясно и категорично, когато имаме повод и когато има нужда, да заставаме и си казваме това са нашите позиции и да не позволяваме да се злоупотребява с нас. Но пак ви казвам. Кой е в ЕС? България или Македония. В крайна сметка ние сме страната, която е постигнала националната си цел, постигнала е приоритет, който е исторически важен за нас, да бъдем част от ЕС, и основното ни задължение е да гарантираме благоденствието на българските граждани, използвайки инструментите на Европа в момента.
Водещ: Да, вие правилно обяснихте...
Николай Младенов: От тази позиция трябва да подхождаме.
Водещ: Правилно обяснихте, че у нас няма колективни, а само индивидуални човешки права по повод въпросите дали България признава някакво македонско малцинство у нас, но какво казахте на македонския ви колега външен мистър по този въпрос, когато става дума за спазването на правата на хората с българско самосъзнание в Македония?
Николай Младенов: Това, което му казах, е, че ако Македония иска да бъде част от ЕС, тя не може да се отнася по различен начин към различните групи граждани, да има различни стандарти към тях, да има различен подход и този подход да не се основава на най-добрите практики, най-високите постижения на Европа. Защото критиките, които идват от ЕК по отношение на съдебната система например. Хайде, в България тези критики вече започнаха да отиват на заден план, защото виждаме постепенно резултатите от усилията на правителството. Но по отношение на други страни на Балканите тези критики продължават да бъдат доста съществени. И не може, значи не може да се държим, както сме се държали преди сто години.
Водещ: Ще има ли скоро...
Николай Младенов: Няма как да се държим като едно време и да смятаме, че сме европейци. Ние в България това мисля, че вече го преодоляхме отдавна. Свикнахме с тази идея. Време е и регионът, в който живеем, да се отвори за тия нови реалности.
Водещ: Ще има ли скоро жп линия и магистрала между София и Скопие и ще се разкрият ли повече гранични пунктове?
Николай Младенов: Надявам се, че ще има, това бяха и уверенията на македонската страна. Аз оставам леко скептичен, защото десет години ги слушам тия приказки и между другото, както и от македонска,така и от българска страна, нека да си свършим нашата част от работата, да видим пътя построен и жп връзката направена. Между другото тя от българска страна е готова и има мисля, че два или три километра до границата, които трябва да се направят, от другата страна има доста да се извърши по нея. Като ги видим, тогава ще се радваме.
Водещ: Защо сте скептичен? Кое ви кара да сте скептичен?
Николай Младенов: Ами реалността на Балканите ме кара да съм скептичен. Защото пак казвам ви, аз по отношение на какви ли не пътища и проекти, какво ли не слушаме толкова години наред в България, пък единственото, което досега реално сме видели, минаха търговете за магистрала "Тракия" и най-накрая тя ще стигне до Бургас. А другото, слушали сме и за всевъзможни жп и магистрални връзка със Скопие и т.н. Слушахме преди години как до Олимпиадата в Атина ще имаме магистрала до Солун. Ако някой я намери магистралата, нека да ми се обади.
Водещ: Г-н Младенов, накрая, знам, че пътувате, съвсем накратко ще ви помоля да коментирате един друг въпрос. Не знам доколко сте информиран за него. Как ще коментирате протеста на Израел срещу изказванията на лидера на партия "Атака" Волен Сидеров и неговите „расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи”?
Николай Младенов: Няма да ги коментирам, не намирам за нужно.
Водещ: Не смятате, че външно министерство не трябва да коментира изказванията на водещ лидер на парламентарно представена партия, която подкрепя правителството?
Николай Младенов: Не. Нито смятам да коментирам изказването на г-н Сидеров, нито реакцията на посолството в София.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Успешен ден.
Николай Младенов: Благодаря.