Разговор с министър Николай Младенов в предаването „Седмицата”, 04 декември 2010 г., Дарик радио

Водещ Кирил Вълчев: Министърът на външните работи Николай Младенов в студиото на "Седмицата". Здравейте, г-н Младенов. 

Николай Младенов: Здравейте.

Водещ: Какви са аргументите ви за възстановяване на разговора с Либия? 

Н. Младенов: Аргументите са ми няколко. Първо, че между двете страни има достатъчно дълги отношения. Има много хора в България, които са си направили парите или са си свързали живота с тази страна, както и обратното. Като пристигнахме в Триполи, така, съвсем случайно си говорих с двама човека на улицата, единият беше собственик на кафене, другият туристически гид, и двамата, като чуха България, и веднага, така, много топло реагираха. Вторият аргумент е, че има много икономически възможности, които трябва да се опитаме да оползотворим особено в момента, когато нашата икономика има нужда от това да наблегне на експортния си потенциал, а и всъщност това е един от източниците на растеж на нашата икономика, износът. Затова не може да си позволим да пренебрегваме страни, където сме имали добри позиции и където бихме могли да реализираме икономически изгодни за България, съответно и за Либия, проекти. Нищо от това обаче няма да... по никакъв начин не трябва да се тълкува като някакво пренебрегване на болката, която и българското общество изживя по време на случая с медицинските сестри. Между другото този процес е бил достатъчно болезнен и за нас, така и за хората там. 

Водещ: Защото това е пък едното възражение дали България трябва да възстановява разговора, споменът за тази история. Другото възражение е още по-глобално - личността на Муамар Кадафи, който не се вмества в разбиранията на западните демокрации за управление. 

Н. Младенов: Да, той е доста интересна личност, меко казано, доста нестандартна личност, но... 

Водещ: Вие как се видяхте с него, разкажете, вие нямахте планирана среща с лидера на... 

Н. Младенов: Бяхме поискали такава среща, нямахме информация дали ще се случи, но фактически тя се случи преди началото на форума, когато трябваше там да се събираме всички вече да влезем вътре, и просто седнахме и говорихме, така се случи.

Водещ: Какъв е планът оттук нататък? 

Н. Младенов: Оттук нататък... в смисъл не си представяйте, че оттук нататък това ще е основното ни занимание, имаме достатъчно други много по-спешни въпроси, които трябва да решаваме, но някъде в рамките на първата половина на следващата година либийският министър-председател ме покани да отида до Либия да направим един по-сериозен разговор, тъй като сега беше форумът на друга тема, да погледнем целия обхват на двустранните отношение и на междудържавно ниво да видим какви са възможностите, включително и как изглежда чисто правно ситуацията, в която се намираме, дали имаме нужните договори, нужните режими, които да стимулират, така, бизнес контактите в областта на земеделието, инженеринговите услуги и т. н. 

Водещ: Това означава, че и двете страни - и България, и Либия, на официално ниво са готови да затворят страницата с медицинските сестри въпреки настояванията в България да се търси отговорност на мъчителите например, въпреки пък несъгласията в самата Либия с начина, по който България освободи медицинските сестри.

Н. Младенов: Ами аз мисля, че ние трябва да си дадем сметка, че сме... трябва да се държим като пораснала държава с другите пораснали държави и когато имаме проблеми, да ги решаваме. Този проблем с медицинските сестри може би можеше и по друг начин да се реши, не искам да го коментирам, защото не съм бил част от този процес, но ми се струва, че е много важно да се намери сила и в двете страни да погледнем на това, което е реално, което е взаимоизгодно и което можем да направим заедно. И този интерес, бих казал, че от либийската страна от преди няколко месеца вече беше, така, индикиран, че биха имали, така, едно желание да отидем на такъв диалог. Но всеки, който познава арабския свят, си дава сметка, че нещата там стават много бавно и стават много внимателно и аз не искам в тази ситуация да се държим като слон в стъкларски магазин, искам да бъдем абсолютно коректни към тях, както и към самите себе си, знаейки какви са и нашите ограничения.

Водещ: Всъщност това беше причината външният министър, а не премиерът или президентът да представлява България на срещата на върха на ЕС и Африка в Триполи.

Н. Младенов: Може би да. 

Водещ: Всъщност тази среща мина абсолютно незабелязано в България.

Н. Младенов: Да. 

Водещ: България като че ли е вън от европейския дебат, който специално с Африка изглежда доста интензивен. Има ли изобщо България някакви интереси в Африка?

Н. Младенов: Загубила ги е, България ги е загубила и не само в Африка, загубила е рефлекса за тази част от света, за съжаление, защото в момента много държави в Европа, в Северна Америка се състезават кой по-активно ще навлезе в, така, появяващите се нови икономики в Африка, които се развиват много интензивно. Но ние като че ли и позициите, които всичките сме ги имали, отдавна сме ги загубили, като до някаква степен това е обяснимо. Все пак 20 години основният акцент беше да се интегрираме в ЕС и НАТО. Това отнема много голяма обществена енергия, политическа енергия, административна и т. н. Но сега вече като сме страна - членка и на двете, т. е. постигнали сме си целите, време е малко да се отърсим от този фокус и да погледнем върху какви са реалните възможности в света около нас.

Водещ: Е какви са възможностите в Африка за България.

Н. Младенов: Ами само ако погледнете, по памет, не мога да се сетя, може би една-две са страните, с които се срещах двустранно през последните месеци от тази част на света, които да нямаха спомен за това колко хора са дошли да учат едно време в България. Много хора от тях въобще не са прекъснали всяка връзка със страната ни. Това е все пак някакъв... това е някаква връзка, това е някаква възможност за създаване на контакти за реализиране на бизнес. Второ, т.е. обучението е едното. Второ, много от тези страни имат нужда от изграждане на инфраструктура, от инженерингови услуги, от неща, които ние традиционно сме правили там, които имаме все още специалисти. Но може би печалбите от бързите сделки с недвижими имоти в последните години в България бяха по-привлекателни за българския бизнес, отколкото това да търси износни пазари.

Водещ: Въпросът е Западът и от друга страна, Китай не са ли вече заели всички ниши? 

Н. Младенов: Светът е достатъчно голям. Ние няма да изместим Китай със сигурност, но нека да намерим това, което е добро за нас, което създава работни места в България и което генерира брутен вътрешен продукт тук, което помага на нашата икономика да се развива. Аз много егоцентрично, ако искате, гледам на тези неща, но смятам, че ние в крайна сметка трябва да си гледаме нашия интерес. Там, където има възможност, да продаваме нашите стоки, да продаваме нашия бизнес, да реализираме нашите икономически интереси. Защото в крайна сметка хората от това в България... това е реалното измерение на една политика. Третото, което е много интересно, е земеделието. Все по-голям интерес има, особено от страните от Близкия изток, Северна Африка към инвестиции в нашето земеделие. Министър Найденов беше наскоро в залива, преди това ние също сме имали... министър-председателят, когато беше в Кувейт и Катар, сме имали разговори по тези въпроси. Обсъждаме различни идеи какво може точно да предложим, защото трябва пак да сме внимателни, за да не кажем нещо, което после да не можем да направим. Но земеделието е много голяма възможност традиционна също. И съответно тези страни, от които има интерес, вече които имат средства, по-добре да се съсредоточат върху привличане на инвестиции в България. Но явно на българското общество му е много по-интересно какво е казал Уорлик или къде тренира той, или какво му е отговорил Румен Петков в момента. 

Водещ: Въпросът е обаче, ако изключим този пояс от арабски страни около Средиземно море и Персийския... 

Н. Младенов: Северна Африка. 

Водещ: ...залив, останалата част от Африка няма пари. Останалата част от Африка иска пари. България готова ли е да участва и как ще участва в парите, които Европейският съюз обещава на африканските държави, за да им помогне? 

Н. Младенов: Ние имаме... има много страни в Африка, които си развиват доста бързо икономиките. Давам ви веднага пример с една страна като Гана, която е... преди 3 години вече излезе от списъка на бедните страни и влезе в списъка, по световната класация, на страните със среден доход. Тя има много стабилна икономика и е доста добър пример за развитие за целия регион. Много други са държавите, в които се развива потенциал... се развива икономиката добре. Разбира се, не навсякъде. Има някои, в които нещата стават все по-зле. Но България има ангажимент като страна - членка на Европейския съюз, постепенно да върви към заделяне на 0,17 процента от брутния си вътрешен продукт за подпомагане на по-бедните страни.

Водещ: Това колко пари прави... 

Н. Младенов: Това прави, наскоро го смятах, мисля, че някъде около 100 милиона. 

Водещ: Сто милиона лева? 

Н. Младенов: Лева. Разбира се, това ние не можем да го направим сега, това е цел. Това е цел, към която постепенно да се върви. Много страни в Европейския съюз също са си свили тези бюджети. 

Водещ: Но догодина с колко почваме? 

Н. Младенов: Догодина ние ще се опитаме да почнем с много малко начало. През следващата седмица трябва да финализираме едно постановление на Министерския съвет, което да създаде механизма, с който да даваме... да можем да управляваме помощта за развитие. Сумата, с която ще започнем, вероятно ще е много малка. Не мога, в момента по памет ще се опитам да цитирам... 

Водещ: Кажете някакъв порядък. 

Н. Младенов: ...но мисля, че някъде около 5 милиона най-много за цялата следваща година ще може да реализираме. 

Водещ: Това е за помощ за развиващия се свят като... 

Н. Младенов: Помощ за по-бедните страни и за подпомагане на развитието на тях. 

Водещ: Като принос в общоевропейската помощ. 

Н. Младенов: Не, отделно. Това е наше, което ние решаваме къде го... приоритетно го реализираме. Най-вероятно... 

Водещ: И ние къде приоритетно ще го реализираме? 

Н. Младенов: Сега, след като минем постановлението, най-вероятно ще прегледаме отново концепцията. Но на мен ми се струва, че голяма част от тези много ограничени пари ще трябва да отидат за подпомагане на нашите общности тук в съседните страни на България - в Македония, в Сърбия, в Албания, в Косово, в Молдова, в Украйна, тези, които са... 

Водещ: А Европейският съюз ще ги признае ли за бедни страни?

Н. Младенов: Ами не, това е помощ за развитие. Това е, когато помагаш, нали, когато помогнеш на едно училище, то всъщност по-добре си върши работата. Когато помогнеш да се създаде, не знам, някаква канализация или нещо, от което хората имат нужда, това пак помага за тяхното развитие. Но това, пак казвам, това са много... първоначален опит с много малко средства. Част от тях ще бъдат насочени именно към региона, в който ние имаме някаква пряка все пак отговорност. Вероятно една част от тях обаче ще бъдат насочени и към възстановяване на една програма, което мен много ми се иска за го направим, това е програмата за стипендии за хора, които идват от страни от третия свят и искат да учат в България. Защо смятам... 

Водещ: Тоест това са тези африкански страни, с които беше срещата на Европейския съюз. 

Н. Младенов: Част, частично, да. Много по-широк е потенциално обхватът. Но когато го формулираме това като приоритет и като програма, точно аз ще го обява много ясно... 

Водещ: Това да се учат там ще се дадат парите или ще идват тук да... 

Н. Младенов: Не, идеята е да се дават тук стипендиите, за да могат те да идват да учат тук. 

Водещ: Това каква част от тези пет милиона... 

Н. Младенов: Не мога в момента да ви кажа. Зависи... 

Водещ: Порядъкът като съотношение? 

Н. Младенов: ...може би 20-30 процента някъде. 

Водещ: Тоест около милион си представяте, милион лева си представяте следващата година... 

Н. Младенов: Не мога в момента да се ангажирам докато не... 

Водещ: ...да отидат в български университети например или други училища... 

Н. Младенов: Да, да, потенциално това е идеята, но нека да я... 

Водещ: В които да се... 

Н. Младенов: ...формулираме ясно и да може тя да се реализира. Защо смятам, че това е добро? Първо, защото това е ресурс за българското образование. Второ, защото създава връзки между хората, отваря погледа към света, отваря и възможности и потенциално, ако тези връзки не съществуват, няма как да тръгне съответно и бизнесът, и сътрудничеството. И, трето, защото в крайна сметка, когато в рамките на Европа ние погледнем кой какво прави, всяка страна това, което прави, реално го свързва с някакъв свой национален интерес. Ако националният ни интерес тук, в региона на Балканите, е да може да подпомогнем нашите съседи, да подпомогнем тези общности в нашите съседи, които са пряко свързани с нашата собствена история, с нашата култура да се развиват, то това е единият ни национален интерес. Другият ни национален интерес е да създадем условия да има повече бизнес, повече износ за българската икономика, което става по този начин. 

Водещ: Ясен ли ви е списъкът от държавите от третия свят, които ще бъдат приоритетни за България... 

Н. Младенов: Нека да не слагаме, така, как се казва, каруцата пред коня, преди да сме финализирали постановлението, да сме погледнали внимателно стратегията как ще изглежда. Предполагам, че извън преките ни съседи, извън черноморските страни, така, по-голям фокус ще има върху Северна Африка, Близкия изток, тези, които са ни по-близки географско, но това е все още доста предварителна идея. 

Водещ: Това значи ли, че българската дипломация събира данни за бизнес например, лични данни, свързани с влиятелни хора в тези региони, за които говорихте... 

Н. Младенов: Питате ме дали им събираме биометричните данни ли? 

Водещ: По подобие... Ами, американците и това се оказа, че събират. 

Н. Младенов: Ами, ако дойдат да вземат виза и визата изисква биометрични данни, както постепенно става в рамките на Шенген, всеки си дава биометрични данни, но че... 

Водещ: Като... 

Н. Младенов: Разбира се, че събираме информация за хората, с които работим, да, събираме. 

Водещ: А така ли изглежда, както американската? Това ли е дипломацията, г-н Младенов, това, което светът видя благодарение на Уикилийкс? 

Н. Младенов: Не, това което светът видя, е много такива малки парченца, разкъсани погледи върху това, което се случва, от което в момента хора се опитват да си вадят глобални заключения, което е грешно, защото, когато се говори за... когато погледнеш една телеграма, която идва от едно посолство с оценка на ситуацията там, тя е една телеграма. Това не значи, че всяка телеграма се превръща веднага в политика на държавата, т. е. това е един поглед, който се наслагва, наслагва и формулира едно мнение или едно политическо решение и е малко смешно да се правят изводи глобални от такива... 

Водещ: А нашите дипломати подобен тип доклади ли ви изпращат, каквито прочетохме? Доста освободено пишат американските... 

Н. Младенов: Те пишат по малко по-различен начин, отколкото ние пишем и отколкото въобще хората в Европа... 

Водещ: Направо литературни произведения правят. 

Н. Младенов: ...пишат. Това е тяхната култура. Аз, така, понякога съм мислил, че тя има плюсове, но може би сега се оказва, че няма толкова много плюсове, колкото човек си мисли на пръв поглед. А за мен това, което е по-важно... вижте, в дипломацията и в политиката най-най-важното нещо е изграждането на доверие между хората, които си говорят, които си комуникират. И ако няма това доверие и ако постоянно имаш страха, че всяка дума, която произнесеш, ще бъде публикувана в интернет, това доверие вече малко се... става по-трудно. Представете си как бихте живял, ако знаете, че всяка мисъл, която ви мине в главата, се превръща в текст и се публикува някъде в интернет и всеки може да го прочете. Сега, това е малко нарушаване на съвсем, съвсем на личното пространство на един човек, но... 

Водещ: Е, да, ама в случая става дума за все пак информация с публично значение, нали, не наистина дипломация... 

Н. Младенов: Това... Не, това е... 

Водещ: ...ако те са били натоварени от държавата... 

Н. Младенов: Да, и това е оперативна информация, това е част от процеса на вземане на решения. 

Водещ: Защо България... Аз вярно ли разбрах впрочем съобщението на Министерството на външните работи, че България осъжда публикацията... 

Н. Младенов: Да, абсолютно. Да. 

Водещ: ...на Уикилийкс? Защо? Нали, от друга страна пък, настояваме, ето, пред руснаците, каквото се разбираме за "Белене", веднага да се качва в интернет. 

Н. Младенов: Да. 

Водещ: Тоест, от една страна... 

Н. Младенов: Да, защото... 

Водещ: ...се твърди, че се търси публичност... 

Н. Младенов: Не е вярно. Съвсем различни са нещата. Защото в... ние настояваме, когато седнем на масата и започнем да преговаряме... се разбираме. Това, което говорим сега, ще го пуснем публично, за да могат хората да видят какво сме говорили, ОК. Когато подпишем споразумение, това споразумение ще бъде публично, а не скрито, не тайно, но вътрешният процес в рамките на една държава, в която тя, нейните представители информират централата, министерството за наблюденията си, обсъжда се как тече процесът на вземане на решения. Това е нещо, което е в крайна сметка за всяка една страна дълбоко интимно и публикуването му по този колосален начин... Извинявайте, това, което аз... личното ми, така, виждане Уикилийкс е един сайт, който иска да... Нали, поне това... това беше моето разбиране за него. Един сайт, на който хора отиват и публикуват нещо, когато ги е страх, че компанията им или фирмата им, или държавата се е опитала да го покрие, нали, това беше идеята. Някой се опитва да покрие нещо и ти вадиш цялото нещо да покажеш как го покрива. Каква е целта, какво се покрива в момента, каква е целта на 250 000 документа, които са стандартни? Ами можеше да са 250 000 други документа. Можеше да са 300 000, можеше да са 100 000. Това... Какво ти показва това? Това е бъркаш в една ежедневна комуникация на хората, която по никакъв начин... 

Водещ: Е, например... 

Н. Младенов: ...не ти върши работа. 

Водещ: Например за България показва, че американците смятат... или много американци смятат... 

Н. Младенов: Какво показва? Показва, че... 

Водещ: ...на ключови позиции, че България е зависима от Русия. 

Н. Младенов: Показва, че американското посолство в България следи внимателно проблемите с корупцията, с организираната престъпност... Ами кажете ми кой в България не следи тези проблеми внимателно? 

Водещ: България... 

Н. Младенов: Сега вече какви оценки се дават... 

Водещ: Интересно е, че като се напишело, някой е направил този експеримент, ключова дума организирана престъпност, и България е на второ място в световен мащаб. 

Н. Младенов: Ето, сега вие току-що казахте една голяма глупост. 

Водещ: Така чета, че някой е написал. 

Н. Младенов: Ама, не... така четете, защото не гледате реалните подробности. От 250 хиляди грами са публикувани 500 или там 600, не знам вече колко са. От тези 600, като потърсиш по една дума и като ти излезе, че има две и няма повече с тази дума и ти излизаш на първо място, какво означава това? Нищо. Какво означава световен мащаб?

Водещ: Тоест вие смятате, че заради, че е малка, да, че е малка извадката. 

Н. Младенов: Малко посмали Манго... Чакайте сега, не е толкова интересно положението, още повече... 

Водещ: А прави ли са американските дипломати, когато правят изводите през всички тези години за голяма зависимост на България от Русия.

Н. Младенов: В енергетиката ние сме изцяло зависими от Русия, да. И това правителството... всеки в България го разбира. И това, което ние искаме да направим, и не само това правителство, но всички правителства, надявам се поне, всички правителства назад да са искали същото да направят. А това е да имаме различни източници на енергия, различни доставки на различни пътища, различни така възможности, за да не бъдем изцяло зависими от един източник. А това не е насочено срещу Русия или срещу някоя друга страна. Нито една страна по света не е добре да е 100 процента зависима от друга. 

Водещ: Вярно ли е за българското условие за приемане на затворник от "Гуантанамо". 

Н. Младенов: Кое е българското условие? 

Водещ: Падане на визите Америка и че вътрешният министър го е поставил. Той трябва да го е поставил по дипломатически канали. 

Н. Младенов: Той го е поставил... това е нещо, което всеки един от нас поставя постоянно. 

Водещ: Не, ама, като условие - нямаме да вземем, ако не махнете визите.

Н. Младенов: Е, не, то е поставено в смисъл на това, че ние искаме да се махнат визите за България, колкото се може по-скоро, дотолкова, доколкото от наша страна вече голяма част от условията са изпълнени. Има още някои, които трябва бъдат изпълнени. Присъединяването ни към Шенген догодина ще бъде от полза за това. Но решението в крайна сметка е в Конгреса, в американския Конгрес. 

Водещ: Въпросът е, условие ли е било това за затворника. 

Н. Младенов: Не, то няма как да бъде условие. 

Водещ: Понеже така беше представено пред "Шпигел". 

Н. Младенов: Ами точно затова, ето затова ви казвам... 

Водещ: Не е сериозен източник... 

Н. Младенов: Ами, да, но защото, когато вземеш едно парченце от една картина и предположиш, че това е цялата картина, то започва да придобива собствен живот. Това е абсурдът на цялата ситуация, в която живеем, като че ли всички отказваме вече да мислим и се интересуваме само от някакви... ако не можеш да го сложиш в 140 знака или в едно изречение, нали, няма значение. 

Водещ: А вие какво знаете за отнемането на визата на Румен Петков? 

Н. Младенов: Ами нищо не знам. Знам, че всяка страна може да си отнема, да взема решение дали да дава виза на един човек или на друг човек, без да дава обяснение за това. 

Водещ: Да, ама в случая тази страна даде обяснение. 

Н. Младенов: Да, това ме учудва и започвам леко да го намирам за досадно вече това постоянно говорене в България и превръщането на цялото това... половината от дипломатите, на едно такова оперетно поведение. Извинявайте, но диалогът между Уорлик и Румен Петков от онзи ден, който аз прочетох, е точно хвани единия, удари другия. Значи, не може български депутат да се изразява по този начин, за който и да е. В смисъл, ако иска вкъщи насаме да си говори с жена си както иска... поне да не я бие, надявам се. Но да не се изразява по този начин публично. Не може и един посланик, нали, да минава границата на това постоянно говорене в общественото пространство. Така че надявам се, че и двамата ще си вземат много тежка бележка от ситуацията, в която влязохме, ако имат нещо лично, да си кажат, да си се видят, да си говорят, да си се разберат, но да престанат да занимават общественото мнение със собственото си присъствие. Мисля, че на всички в България това вече им писва отвсякъде.

Водещ: В интерес на истината г-н Уорлик почна, както се казва, в смисъл той обяви нещо, което не се обявява, казвате вие. 

Н. Младенов: Ами не се обявява, да, защото аз знам на много хора, на които различни страни са им отказвали визи и България отказва визи на различни хора, но не обяснява нашите... 

Водещ: Е, понеже и тече един спор има ли криминално разследване или не, главният прокурор казва, че няма, и вече възниква въпросът да не би срещу г-н Петков да има криминално разследване в Америка и тогава вече българската дипломация трябва да се ангажира... 

Н. Младенов: Е, тогава вече става съвсем конспиративна теория и отидохме на сапунена опера, четвърти сезон. Прощавайте, но българското общество има да решава много по-съществени въпроси от това да гледа този мач по телевизията всеки ден в последните няколко дни. За мен това минава всякакви граници и на възпитание, и въобще на поведение, както от страна на посланиците, така и от страна на депутатите. В смисъл...

Водещ: Добре, да кажем, с този разговор се опитахме да сменим темата, макар че доста трудно, когато цяла седмица се говори да Уорлик - Петков, и почваш да говориш за срещата Африка - Европейски съюз, която в България никой не е разбрал, че я има. 

Н. Младенов: Ами то има много други срещи, за които в България общественото мнение не проявява интерес, къде разумно, къде - не. Но много по-съществено за мен е просто най-накрая някой в България да каже: баста, стига, нали, омръзна ни да ни занимават всички, общественият дневен ред да се превръща в анализ на личната съдба, трагедия, емоция, любов и омраза на един или на друг. Това просто вече... това изглежда абсурдно. 

Водещ: Хайде да останем още малко на тази плоскост. 

Н. Младенов: С голямо удоволствие, за да може поне да я приключим. 

Водещ: На тази плоскост на интерес към... Впрочем ще подредите ли случая Италия, Мишел Бонев - Вежди Рашидов. 

Н. Младенов: В същата рубрика, да. 

Водещ: Да, обаче има нещо интересно. Шефът на РАИ Маоро Мази казва, че България е натискала да дадат един милион евро за този филм на... тя не се казва Мишел Бонев, а Драгомира Бонева, така й викат в Италия, Мишел Бонев. Вие... известно ли е за такъв натиск. То, за да натисне... 

Н. Младенов: Не, не... 

Водещ: ...трябва пак по някакъв канал, чрез дипломация. 

Н. Младенов: Не, няма такова нещо през външно министерство не е минавало, няма такова... 

Водещ: А тази визита мина изобщо през външно министерство? 

Н. Младенов: Ако има някакво действие, което е там по линия на институтите, които се занимават с филмово изкуство, култура и т.н., това няма как ние да знаем за него. 

Водещ: А самото посещение на тази българска делегация водена от културния министър, мина ли през външно. 

Н. Младенов: Не, но аз все повече стигам до извода, че трябва... страхувам се обаче, че ще ме... така, в логиката в момента, друга логика, която тече в обществото, ще ме обвинят в тодорживковизъм, ако предложа да се възстанови един много строг режим на това как се осъществяват международните контакти на всяко едно правителство и на всяко едно управление и че всичко трябва да минава през външно министерство. 

Водещ: Понеже прочетох... 

Н. Младенов: Защото в българската държава през последните 20 години външно министерство е изместено от центъра на този процес и е прието, че всеки си прави каквото си прави, но външно министерство се занимава с някакви много тежки външнополитически въпроси само. Аз мисля, че в крайна сметка, ако ние искаме да имаме сериозна и дипломация, и сериозно да реформираме системата и сериозно да звучим пред света, всички контакти, всички действия... 

Водещ: Министърът на културата не може просто ей така да отиде на Венецианския фестивал... 

Н. Младенов: Не, не говоря за министъра на културата, говоря за цялата държава, че навсякъде, когато има нещо, което се случва в чужбина, което представя страната ни... 

Водещ: Като държава. 

Н. Младенов: ...като държава в чужбина, трябва да бъде санкционирано от външно министерство. Разбира се, това ще... нали, в моментът, в който го произнасям, си представям как отсреща ще ме обвинят в тоталитаризъм, но аз това обвинение обаче с удоволствие бих го приел по този казус. 

Водещ: Понеже четох поставянето на въпроса дали е редно изобщо, дали и дори не е нарушение на етични кодекси в администрацията, да приемеш подарък от частна фирма, чуждо юридическо лице, такова пътуване? Защото някак си изглеждаше в началото на седмицата едно облекчение, не са платили българите, не са платили италианците, платила е италианската фирма. 

Н. Младенов: Сега ще се извиня, но в последните дни имах малко повече работа, свързана с Шенген, така, че не съм навлязъл в подробностите на този случай, кой какво е приел. 

Водещ: Но интересно е какво мислите по темата за подаръците с депутатите? Тези... телефоните, историята с поканата от Би Ти Ви и "168 часа", имате ли мнение по този въпрос? 

Н. Младенов: Може ли да видиш покана от фирма, която се казва "Клаус Барби" и да не разбереш, че това е подигравка с теб? 

Водещ: Явно може за половината от представителна извадка от българския парламент, явно може. 

Н. Младенов: Жалко. 

Водещ: Шенген? 

Н. Младенов: Да. 

Водещ: Австрия искала мониторинг след влизането на България. Франция, Германия и Холандия оставали разтревожени. Това са заглавия от седмицата в българската преса. Вярно ли отразяват картината? 

Н. Младенов: Ами, частично да, защото все още не е приключил този дебат. Сега ще се опитам да обясня как изглежда той. През следващите дни, не мога точна да ви кажа с датите, но през следващите дни ще мине последната проверка по Шенген. Ние сме сигурни, че тя ще бъде положителна за България, защото технически вече всичко почти е на мястото си и каквото не е на мястото си до март месец догодина ще бъде абсолютно технически на мястото си. За съжаление обаче има един политически контекст, който... част от него излиза от България, който се създаде през последните месеци. От едната страна е искането на Гърция да получи подкрепа от Фронтекс, за да може да пази границите си с Турция от нелегална миграция. Между другото мисия, в която България също се включи да помогне. От друга страна, това, общото настроение, че сега в Европа имаме толкова много проблеми с еврото и т.н., пък трябва да разширяваме шенгенската зона. От трета страна, скептично настроение в общественото мнение на много страни, които казват... какъвто е случаят в Холандия, в който, нали, крайните националисти и т.н. излизат напред и трябва да се съобрази политическата представителност и с тяхното мнение. Всичко това създава една нелека атмосфера, която ние трябва да преодолеем. Второ или там... поредно, България и Румъния работят много добре заедно. Координираме си действията, сътрудничим си, но проблемите, които Румъния има, и проблемите, които България има, са съвсем различни. Те имат много по-голяма граница с Молдова, отколкото ние имаме, сухопътна, с Турция. Структурата въобще на граничния ни контрол е различна. Тоест те трябва и двете системи да се нагласят по начин, по който реално да могат да работят координирано и в рамките на единната шенгенска система. Затова нашият план е до март месец догодина да сме напълно готови, като смятаме, че до през февруари месец следващата година трябва да излезе докладът за съдебната система и организираната престъпност по редовния механизъм на наблюдение на България. Този доклад е положителен и показва напредък в страната ни. И март месец ние сме готови за вземане на решение. Тогава вече това решение може да се вземе март месец и в рамките на график, който след това се одобри, България до края на годината да бъде част от Шенген. Но това ще изисква много работа от наша страна и много ясни аргументи, които трябва да бъдат не само технически свързани с граничния контрол.

Водещ: Кратки отговори по две теми от седмицата. Дипломата на Калина Илиева е минала през външно министерство, нали? 

Н. Младенов: Защо? 

Водещ: Не минава ли, този вид легализация не става ли с... 

Н. Младенов: Не става, в образованието се легализират. 

Водещ: Не, става дума тези апостили и т.н. не минават ли... 

Н. Младенов: Трябва да проверя, но мисля, че се легализират в Министерството на образованието. 

Водещ: Въобще, защо се оказа, че в България не работи тази система според вас? И може да пробиват... да станеш голям шеф с фалшива диплома. 

Н. Младенов: Не знам, трябва да видя, мисля, че е в образованието легализацията на тези въпроси. 

Водещ: Прочетох друго съобщение, че България не е удовлетворена от реакцията на Сърбия на българския протест срещу спирането на хората на "Атака" в деня на подписване на Ньойския договор, или също не съм разбрал? Това ли е думата, не сме удовлетворени? Какво обясняват сърбите? 

Н. Младенов: Да, защото ние това, което смятахме, че беше коректният начин, е, ако те имат притеснения за това какво може да се случи и т.н., да ни информират предварително, за да може ние да вземем мерки и да няма такива страхове от такива инциденти, от каквито те твърдят, че имат. Второ, нали, сега да пуснеш едни хора, да спреш други хора на границата е малко неориентирано поведение, но това не трябва да се превръща в казус, който да не ни позволи да продължим да работим със Сърбия по въпроси, които са свързани с... 

Водещ: Сръбският премиер наистина ли заради самолета не дойде, или и някакъв подтекст имаше заради тези последните... 

Н. Младенов: Подтекстът беше, че самолетът щеше да му се счупи. Какъв подтекст търсите друг? 

Водещ: Не, питам. 

Н. Младенов: Мисля, днес във вестниците пише даже, че купуват нов самолет, защото този явно... не знам, може да не може да се оправи. 

Водещ: Искате ли да станете министър на външните и външноикономическите политики, даже и вицепремиер, отговорен за това, както предлага бившият външен министър Соломон Паси в понеделник в "24 часа"? 

Н. Младенов: Да, разбрах, че е писал тази статия, ама не съм я... четох само някакво резюме на нея. 

Водещ: Защото, ако направим извод на това, което говорихте в началото, може би има логика в това? 

Н. Младенов: Мисля, че това, което е много важно, е, да има много по-добра координация между външно министерство и икономиката в момента. Това е нещо, което с министър Трайков започнахме много интензивно да осигуряваме. Защото в крайна сметка моята работа е да вървя напред, да отварям възможности за България, а след това по тези пътища, които се отварят, трябва да мине някой. Това трябва да бъде българският бизнес. За да може това да става ефективно, трябва да има много, много тясна координация между външноиконмическата ни политика и външната ни политика. 

Водещ: Министърът на външните работи Николай Младенов гост на "Седмицата".