Разговор с Николай Младенов, Българска национална телевизия,

Разговор с Николай Младенов,

Българска национална телевизия, "Денят започва", 21 януари 2013

Водещи  Марио Гаврилов и Я. Стаматов:Следващият ни гост в студиото е министърът на външните работи Николай Младенов, добро утро.

М. Гаврилов: Г-н Младенов, преди малко дискутирахме случилото се в събота на партийния форум на ДПС. Тихомир Безлов спомена, че това, което се е случило, е доста по-интересно навън, отколкото в България. Безспорно обаче това е петно върху репутацията на България. Имаме ли някакъв полезен ход, с който да намалим пораженията върху нашия външен образ?

Н. Младенов: Безспорно това е негатив за страната ни като цяло. Как ще се отрази обаче оттук нататък зависи от действията и оценките, които ще бъдат направени в България. Първо, за мен това е акт, който е абсолютно осъдителен, няма две мнения по въпроса и не може да има дискусия по тази тема. Какви са мотивите на човека, дали са лични, обществени, кой седи зад него, кой го е организирал, той сам ли го е организирал - това са въпроси, които следствието трябва да установи, но посланието, което всички политически партии в България трябва да отправят, е, че със заплаха, с използване по един или по друг начин на заплаха с оръжие не може да се решават политически въпроси в нашата страна. В крайна сметка едно от най-големите постижения на България за последните 20 години е, че останахме встрани от радикализацията на политическото противопоставяне в съседните държави на бивша Югославия, която се разпадна. Второто е, че, разбира се, оттук нататък трябва службите по сигурност и политическите партии да вземат своите решения, да научат своите уроци и да предприемат мерки, за да се засили сигурността по начин, по който такъв тип действия да бъдат недопустими в бъдещето. Това е важна стъпка, която трябва да бъде направена на всяко едно ниво оттук нататък. И на трето място, за мен може би най-големият урок от случилото се за всички, които се занимават или се интересуват въобще от политика в България, е, че малко повече трябва да си мерим приказките, малко повече трябва да внимаваме какво говорим, по какъв начин го говорим и по какъв начин нагнетяваме напрежението в едно общество, в което има достатъчно причини хората да бъдат изнервени - дали защото икономиката много бавно и трудно се възстановява, дали заради личните амбиции на всеки един човек, което е нормално, но в крайна сметка много трябва да се внимава с езика, който се използва във всяко едно общество, не само тук, на Балканите, но навсякъде. Ние в България имаме достатъчно добра история да знаем колко е важно това, нека да не го забравяме и в момента.

Я. Стаматов:  Г-н Младенов, как Ви звучат призивите да има международно разследване на случката от събота? Не е ли това в известен смисъл недоверие към българските институции, част от които представлявате и Вие?

Н. Младенов: Предполагам, че точно това е причината да бъде направено това изявление - недоверието към институциите, аз не го споделям това недоверие, защото смятам, че винаги е важно, първо, нашите собствени, български разследващи органи да
направят максималното, което зависи от тях, за да се стигне до изводите, които да обяснят защо този човек е предприел този акт, да бъдат представени доказателствата в съда и те там да получат своето обяснение и съответно своята присъда. Но не може да се пренебрегне тази част от процеса, която е задължителна за всяко едно общество. В крайна сметка общественото желание в България е да има справедлив изход от един процес срещу този човек, да стане ясно какви са му мотивите, защо го е направил
това, как, по какъв начин може да се предпазим от подобен тип действия за в бъдеще и по какъв начин да не нагнетяваме подобен тип отношения в обществото, в една партия или в друга партия. Това са много важни въпроси, които могат да намерят отговорите само в България, а не в чужбина.

М. Гаврилов: Като стана въпрос за разследване, имаше едно от известна степен тайнствено ваше посещение в Израел. Доколкото прочетох пресата, не знам доколко е вярно, но дори голяма част от персонала във външно министерство не е знаел . . .

Н. Младенов: Не, това са абсолютни спекулации. Посещението беше важно наистина. То беше кратко, защото е кратко времето, с което разполагаме. Ние имахме много важни теми да обсъдим във връзка със започващите през март месец чествания и отбелязвания на 70-годишнината от спасяването на българската еврейска общност, които ще включват важни послания, които нашата страна, заедно с други страни в Европа, трябва да излъчи, за да почете паметта на всички, които са участвали по един или друг начин в гражданските действия през 40-те години, спасявайки българската еврейска общност, и, разбира се, да почете паметта на тези, които са загинали в този период. Имаме втори казус, който също е доста по-конкретен в момента, и той е свързан с оплаквания от български граждани, които са отишли по една програма на работа в Израел и са сложени да живеят в не толкова добри условия, което излезе и по българските медии, за което имаме ангажимента на израелското правителство в рамките на дни проблемът да намери своето решение. Целият шум около това посещение, разбира се, излезе по две причини: първо, защото там е нагнетена предизборната ситуация, мисля, че тази седмица са техните избори, и, второ, защото очакването за обявяване на резултатите от разследването на атентата в Бургас са много високи в България, в Европа, навсякъде, но може би са най-високи там.

М. Гаврилов: Вие правел ли сте изявление, че "Хизбула" е свързан с атентата в Бургас?

Н. Младенов: Не, аз никакви изявления за медиите не съм давал нито преди, нито по време на пътуването си там. За мен това, което е важно, което съм го казвал и преди и което е позицията на правителството - когато разследващите органи в България, които работят много интензивно по този случай, приключат своите действия, тогава истината трябва да бъде казана, каквато и да е тя. Защото българското общество трябва да знае, че подобен тип инциденти, случващи се на територията на България и случващи се в Европа като цяло, не могат да останат без последствия. И нашите органи на разследването, службите ни за сигурност заедно със своите съюзници трябва да завършат своите действия. Когато те завършат своите действия, тогава и резултатите ще бъдат обявени. И те ще бъдат обявени в България, защото, на първо място, е важно това да се случи в нашата страна, не да се случи някъде в чужбина - в Израел, в Америка, в Брюксел, няма значение къде. Важно е това да бъде направено в България.

Я. Стаматов: Малко унизителна роля, г-н министър, Ви отредиха израелските медии, трябва да признаем, и от двете страни на барикадата - както симпатизиращите на управляващите, така и на опозицията, едва ли не, че са ви привикали да дадете отчет на израелското правителство.

Н. Младенов: Аз отдавна не се вълнувам много от скандалджийския елемент в медийното пространство, защото има работа, която трябва да свършим. . .

Я. Стаматов: В българското да, но в израелското.. .

Н. Младенов: Няма значение страната, защото има работа, която трябва да свършим. Работата, която трябва да свършим, е свързана с неща, които са важни за българското общество. Ако всичко, което правим, се диктува от вижданията, от тезите, от настроенията, от емоциите на един или на друг, на една или на друга медия, ще пропуснем най-важните неща в дневния ред, който имаме. А най-важните неща, които имаме в дневния външнополитически ред, в момента за България, извън случващото се в Европейския съюз, и което за нас е приоритет номер едно, е ситуацията тук, на Балканите, отношенията ни със съседите, както и потенциалните рискове за сигурността на нашата страна, които произтичат от развитието на процесите в Близкия изток. И на трето място, възможностите, които промените в арабския свят дават за страна като България. Само за миналата година нашата търговия, износът на българска продукция към тези страни се е увеличил значително, а това създава работни места в България, това създава брутен вътрешен продукт и ние трябва да бъдем много концентрирани, много целенасочени в това да разширяваме възможностите за нашата страна навън, а не да ги стесняваме.

М. Гаврилов: Сега, като стана въпрос за сигурността ни, не е ли прекалено крайна постановката, че нападение срещу Израел е нападение срещу България? Правили ли сте изявления в този смисъл.

Н. Младенов: Както ви казах, аз там изявления не съм давал. Никакви изявления за медиите не съм давал и отдавна съм свикнал с това, че ще има винаги спекула и ще има винаги различни тълкувания на това, което се прави. Но това, за което трябва да си даваме сметка, неизбежно, е, че когато в регион, който е на има-няма 2 часа път със самолет от София, където живеят доста български граждани, където традиционно имаме и икономически интереси, свързани сме, в такъв регион, в който има проблеми, колкото повече проблеми има там, толкова повече рискове ще има и за страната ни тук. Затова ние трябва да бъдем готови да се предпазим от тези рискове, без по никакъв начин да компрометираме ценностната основа, на която се гради българската политика. А ценностната основа на българската политика към целия регион на Близкия изток е в рамките на параметрите, които заедно сме изработили в ЕС. Това е, разбира се, за нас важно, защото регионът е много близко до нас. Но както видяхме, случилото се в Югославия през 90-те години пряко засегна сигурността на нашата страна. Пряко засегна не само сигурността, но и положи основите на серия корупционни практики, от които десетилетия вече не можем да се отървем. Не можем да си позволим в други региони, които са също толкова близки до нас и са също толкова физически и географски близки до нас, да не ги следим или да се отнасяме към тях с някакво пренебрежение. Рисковете са сериозни и ние трябва да бъдем подготвени да ги адресираме заедно с нашите съюзници.

Я. Стаматов: Като говорим за рискове, г-н Младенов, по-висок ли е в момента рискът за България, за сигурността на България, понеже той, конфликтът в този район тлее от има-няма 60 - 70 години и, не че е мое мнение, но като гледаме няма да спре да тлее в скоро време? Та има ли някакво увеличение на рисковете за България, за сигурността ни?

Н. Младенов: В момента има комбинация от няколко фактора, които мисля, че създават по-сложната картина. Първо, традиционният конфликт между Израел и Палестина, който, както вие казахте, продължава вече половин век. На второ място, това е неспособността на международната общност да спре насилието в Сирия, което на този етап създава най-големия риск за сигурността на целия регион, защото в тази страна се срещат 3 ключови фактора. Първият фактор е насилието, което мина всякакви граници. Над 50 хиляди са вече жертвите, 600 хиляди са бежанците в съседен на Сирия Ливан, в рамките на 4 месеца от 50 хиляди на 250 хиляди се вдигат тези хора, които бягат от сирийския конфликт и търсят убежище. Това е първият фактор. Вторият е наличието в сирийската държава на химически и бактериологични оръжия, с които режимът разполага и е разполагал винаги. И оттук, и затова и посланията от страна на НАТО и на международната общност са абсолютно категорични, че не трябва да се допуска разпадането на контрола на тези арсенали, преди те да бъдат унищожени, защото потенциално това ще създаде голям риск за сигурността на всички. И на трето място разбиването на едно общество, което е традиционно не само мултиетническо, а и мултирелигиозно. Това е държава, в която и християни, и мюсюлмани, шиити и сунити живеят десетки, стотици години заедно. Това е наистина люлка на цивилизацията, на нашата собствена цивилизация. Затова това е най-съществената комбинация от рискове, към които трябва да бъдем особено внимателни. Пак казвам, за огромно съжаление на всички в Европейския съюз, Съветът за сигурност на ООН по тази тема е блокиран и не е способен да вземе решение, защото позицията, която Русия, на първо място, подкрепена от Китай, заема е, че в Съвета за сигурност не може да се приема резолюция, която да осъди насилието в Сирия и да каже на режима в Дамаск да спре. Това са конфликтите на нашето време, ако искате така да ги наречем. Както 90-те години разпадането на Югославия беше основният фактор в международната политика, в момента случващото се в Близкия изток е основният фактор.

М. Гаврилов: Г-н Младенов, действително ли България ще отвори отново
посолството си в Ирак? Достатъчно безопасна ли е тази страна за нашите дипломати, за да се върнат в нея?

Н. Младенов: Рисковете съществуват, но нуждата от посолство в Багдад е вопиюща. Ние имаме ограничени бюджетни възможности като министерство, но благодарение на съкращението на разходите, които направихме през последните години, може да си позволим в рамките на следващите дни да възстановим работата на посолството ни. Имаме много добро съдействие от страна на местните власти, за да се осигури както охраната на нашите дипломати, и на сградата, и се надявам да започне да функционира в рамките на следващата седмица. Интересът на българския бизнес към връщане в Ирак е много голям. Много са възможностите, не само възможности, а и вече някои проекти започват да се реализират. Ако погледнете статистиката, ще видите, че и търговията ни с тази страна драстично се увеличава. Това до определена степен се дължи на успокояването на ситуацията там - частично, трудно, с много усилия, но се дължи и на желанието на държавата, на всичките нейни компоненти да развива традиционно добрите си отношения със страна като България. България не само загуби много средства в цялата история около падането на режима на Саддам Хюсеин, инвестира много собствени национални ресурси. Ние загубихме български граждани във войната в Ирак. Участвахме в процесите на възстановяването на новото управление там. Време е да нормализираме отношенията си по начин, който да се усеща и в страната ни, че в крайна сметка както всички - британски, американски, френски, сръбски, ако искате, или румънски компании присъстват на пазара там, така трябва и българският бизнес да търси своите дивиденти там.

М. Гаврилов: Да Ви попитам и за една идея, която вълнува много хора - българите започнахме да пътуваме вече от години доста по света...

Н. Младенов: Да.

М. Гаврилов: Та, появи се идеята, че ще бъде въведена задължителна застраховка. Какво ще представлява тя и как ще бъде събирана? И какво ще покрива тази застраховка?

Н. Младенов: Идеята е част от общата концепция за закон за консулското обслужване на българските граждани зад граница. Ние не сме конкретизирали всички елементи на какво ще е съдържанието на законопроекта, точно защото искаме да чуем какво е мнението на българското общество. Концепцията е публикувана на страницата на Министерство на външните работи, надявам се да чуем мнението на всички. Но в нея има няколко доста иновативни, ако мога така да се изразя, елемента. Първо, създаването на фонд, чрез който може да се подпомагат финансово български граждани, които имат затруднения в чужбина, в рамките на законодателството, но не фонд, към който всеки може винаги да отиде и да смята, че всичко му е позволено по света, а само при определени условия. Част от тези условия биха били, това е едно от нашите предложения, хората, когато пътуват в чужбина, трябва да са се застраховали. Ние не можем да задължим никого да се застрахова, ако иска, но има определени рискове, които застрахователните компании покриват. Ако българската държава, в перспектива това е идеята на предложението, знае, че самият човек е поел част от отговорността за своето пребиваване в чужбина чрез застраховка, тогава може, ако има нужда и отговаря на условията, да бъде подкрепен и от съответния финансов фонд временно. Ако например има, липсват документи, откраднати са документи или няма средства да се прибере при извънредна ситуация и така нататък. По-важното на концепцията,  според мен,  е регламентирането на целия спектър отношения между държава и гражданин зад граница, така че хората да знаят на какво могат да разчитат от българската държава, когато са в чужбина, къде е тяхната лична отговорност, къде могат да получат подкрепа от службите на посолството и държавата като цяло, и второто е българските институции да са наясно кой за какво отговаря в кризисни ситуации. Дали са индивидуални кризисни ситуации, в която имаме човек, който е изпаднал в беда, или има някакви природни бедствия, катаклизми и така нататък. Затова идеята е сега, в следващите седмици да чуем максимално широк кръг от мнения, след което ще представим конкретно и проекта на закона, който отново ще бъде сложен на сайта за обществена дискусия, преди да бъде внесен в Министерския съвет.

Я. Стаматов: Ще промените ли, г-н Младенов, усещането на много от българите, които са се обръщали към посолствата ни зад граница, че българските дипломати, ще се изразя меко, не се интересуват особено от проблемите на нашите сънародници?

Н. Младенов: Ами, надявам се, не знам дали ще успеем.

Я.Стаматов: Ще има ли задължително нещо в закона за българските дипломати
зад граница?

Н. Младенов: То всичко, което е обект, целият обхват на консулската защита на български граждани в чужбина е регламентиран в българското законодателство, но не е кодифициран, не е направен по прозрачен начин. Ако седнете да се заровите, ще намерите и в международни конвенции, и в договори, които са подписани от нашата страна, всичко, от което реално имате нужда, но никой не знае точно, не е обществено известно точно кое, къде, какво и как е направено, затова аз смятам, че чрез описването на всичко това в един закон, правенето на дискусията достатъчно видима и публична, хората ще се запознаят с правата си, съответно и институциите, и хората, които работят в институциите, ще са наясно къде са техните отговорности. Защото, ако нещата са написани и са видими, и са прозрачни, тогава може винаги да бъде търсена отговорност, а не да имаме инциденти, при които някой се оплаква, друг казва да де, ама в чл. 12 на конвенцията, подписана 1877 година, пише нещо друго. Нека да е ясно какво къде го пише, за да могат хората да знаят правата си. Надявам се, че това ще е част от трудното възстановяване на доверието между гражданите и институциите поне в тази област, защото, както и вие казахте в началото, хората пътуват все повече, трябва да пътуват още повече, колкото повече пътуват, толкова по-добре за всеки един български гражданин, но трябва да са наясно и къде свършва, и къде започва тяхната защита. И не на последно място, тепърва в Европа започва ключова в това отношение дискусия и това е за предоставянето на консулска защита на гражданите на една страна в друга страна. Тоест, ако например, недай си, боже, вие се окажете в някоя страна в Африка, където България няма посолство, би трябвало в най-скоро време да има регламент, който описва на какво може да разчитате от посолствата на другите страни - членки на ЕС. Така че, за да сме готови за този етап, има нужда от доста работа.

М. Гаврилов: Добре, благодаря Ви.

Я. Стаматов: Благодаря.

М. Гаврилов: Благодаря, че бяхте на гости. Наистина е много важно, когато изпаднем в премеждие в чужбина, да не усещаме, че грижата на България свършва на Калотина. Николай Младенов, министър на външните работи. Той каза, че при посещението си в Израел не е правил изявления пред медии и не е казал, че "Хизбула" седи зад атентата в Сарафово и че нападението срещу Израел било нападение за България.

Благодаря Ви, че бяхте гост в студиото на "Денят започва".