Николай Младенов пред в. „Лидове новини”: „Не раздаваме български паспорти”
20 Октомври 2010 Изказвания и интервюта
Тема, която пълнеше през лятото страниците на вестниците беше спорното екстрадиране на български и румънски роми от Франция. Знаете ли колко роми са пристигнали по този начин обратно в България?
В България от Франция доброволно се завърнаха 52 роми. Консулските служби във Франция са били в контакт с тях преди да дадат съгласие за завръщането си. Тяхното решение да се завърнат беше свързано с изискванията на вътрешното френско законодателство, както и с европейското законодателство, отнасящо се за свободното движение на лицата. След престой от три месеца в страната трябва да докажете, че разполагате с достатъчно средства за пребиваване. Така че ние не разглеждаме това като екстрадиране, тъй като беше извършено на законно основание. Медиите в Европа го третираха неправилно. Истинската тема, с която трябва да се занимаваме е как да помогнем на ромската общност от Централна и Източна Европа да се включи в обществото. Тези хора имат много проблеми от социален характер, жилищни проблеми, образователни, безработица. Ние няма да решаваме техните проблеми във Франция, а проблемите им у нас.
Следите ли тяхната по-нататъшна съдба?
След завръщането им в България нашите органи ни информираха в коя част на страната живеят. Сега става дума главно за тяхната интеграция в социалната система. Само да чакаме, че ще отидат някъде и после отново ще се върнат, това наистина не е начинът как да решим този проблем. Много от тях са се изселили защото са чувствали, че у дома нямат достатъчно възможности. Това същото става и е ставало и в другите европейски страни, и в ЧР. Наша задача сега е да подобрим тази ситуация както със собствени средства, така и с подкрепата на ЕС и неговите институции.
Какво прави за тях сега българското правителство?
Сега се ориентираме главно към два проблема. Единият е достъп до медицинска помощ, а другият е достъп до образование. Имаме също жилищна програма, която се оказа успешна и сега търсим възможности да я разширим. Необходимо е да предоставим на хората, които традиционно са били бедни и са имали ограничен достъп до образование истински възможности и начини как да се завърнат в обществото. Това е проблем, който решават България, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария. Необходимо е всички ние да координираме усилията си. Доколко ефективни ще бъдат усилията ни обаче зависи от това което всеки извърши у дома си.
Появиха се информации, че България раздава паспорти и на хора, живеещи извън границите на страната. Имам предвид българските турци, които са били изгонени от страната през 80-те години или славяните от Македония…
Смесвате много неща в едно. Това е българско население, което по времето на комунизма е било изгонено в Турция. Това са пълноправни български граждани. Много от тях през последните 20 години се завърнаха обратно у дома, защото искат да живеят със своите семейства в страната, където са се родили. Не раздаваме на никого паспорти. Нашето законодателство е много строго. Разрешаваме на хора, които са се родили в България или техните родители са се родили тук, да имат българско гражданство.
Писа се за някакво „тихомълком” разширяване на ЕС, опасения за хиляди хора, които могат изведнъж да станат граждани на Съюза…
Когато техните страни стават членове на ЕС, те също стават граждани на ЕС.
Така че броят на тези хора в последно време не е голям?
Не, това е обикновена процедура, която тече много години и е основана на законите, които имаме.
ЕК често критикува България за недостатъчната борба с корупцията и бавната реформа на правосъдната система. Как се борите с това и успявате ли?
Последната година се насочихме последователно към премахване на корупцията и престъпността. От предходните комплицирани коалиционни правителства наследихме много проблеми, правосъдната реформа беше закъсняла и неефективна. Сега се стремим да постигнем съществен напредък, което беше оценено от ЕК в последния й доклад. България има политическа воля и решимост за това. Естествено продължаваме да се сблъскваме с проблемите, свързани с модернизирането на съдебната система, това е обаче сложна и дълговременна задача. Сигурен съм, че до пролетта на следващата година ще бъде готова основната част от новите норми и ще можем по този начин да избегнем нова критика. Това е приоритет номер едно на нашето правителство. Бил бих радостен ако и останалите страни от региона имат такъв приоритет, защото престъпността и корупцията не е проблем на една страна. Често, когато нашите тайни служби разкрият престъпна мрежа, нейните пипала достигат извън границите на страната.
Скоро ще станат 4 години от вашето членство в ЕС. Какво се промени за това време в България?
Промени се много доколкото става дума за възможностите, които хората имат, за инвестициите и инфраструктурата, което е позитивно. Някой разбира се е могъл да очаква, че промените ще са повече. Причината поради която това не стана е фактът, че първите две години след влизането бяхме в някакъв шок от това, че сме член на ЕС. Последва икономическата криза, която засегна нашата икономика. Загубихме също много време ориентирайки се към неправилни неща. Не реформирахме правосъдната система, позволихме на корупцията да се развива… Това обаче се промени. Сега трябва да се придвижим напред.
България е една от страните, в които трябваше да бъдат разположени елементи от новия американски противоракетен щит в Европа. Как конкретно България би могла да се включи в този проект? Преговаряте ли вече с американците?
За нас е важно на самита на НАТО в Лисабон всички да приемат, че ПРО е една от задачите на Алианса. Когато стане това, а аз мисля, че ще стане, тогава ще можем да се занимаваме с това, как ще изглежда архитектурата на тази система, било фазата й на развитие или мястото, където ще бъде разположена. Друго важно нещо е територията на България да бъде защитена от този щит, защото тя не беше защитена с първоначалния, който трябваше да бъде разположен в Чехия и Полша. Така че въпросът къде би могъл да бъде разположен някой от елементи на тази система ще решаваме след разговорите в Лисабон.