Екатерина Захариева в интервю за ТАСС: Диалогът ни с Русия трябва да се основава на конструктивно сътрудничество и взаимно зачитане на интересите
23 Октомври 2019 Изказвания и интервюта
"Стремежът ни е да водим равнопоставен и взаимноизгоден двустранен политически диалог с Русия, при който се ръководим от своите национални интереси и същевременно се придържаме към общата политика на държавите-членки на ЕС и НАТО. Убедена съм, че именно такъв диалог ще съдейства за развитието на сътрудничеството ни в областите от взаимен интерес, за намирането на взаимно приемливи решения по текущи въпроси на двустранните отношения, както и за размяна на мнения по актуални въпроси на международния дневен ред. сътрудничеството ни с Русия по приоритетните за България въпроси в икономиката, енергетиката, туризма, транспорта. Ние придаваме и голямо значение на сътрудничеството в сферата на културата и образованието. Активизирането на политическия диалог трябва да намери израз в разширяването на търговско-икономическите отношения." Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за руската информационна агенция ТАСС, публикувано в навечерието на посещението и в Москва на 20 - 22 октомври 2019г.
- Визитата Ви в Москва ще се случи на фона на съществени разногласия в оценката на събития от преди 75 г., а именно през септември 1944г ., и шпионския скандал, свързан с националното движение „Русофили“. Бих искал да разбера Вашата гледна точка по тези въпроси.
- От 8 години не е имало посещение на български външен министър в Москва. Това ще бъде и моето първо посещение в Русия, откакто от 2017 г. заемам поста на вицепремиер и министър на външните работи. Радвам се, че тази визита се случва точно във време, когато нашите две страни отбелязват 140 години от установяване на дипломатически отношения и благодаря на г-н Сергей Лавров за поканата.
Така, че визитата ми е посветена и бих искала да бъде на фона на желанието ни за продължаване на двустранния диалог с руската страна, основан на конструктивно сътрудничество и взаимно зачитане на интересите. Ние сме заинтересовани да водим равнопоставен и взаимоизгоден политически диалог, при който се ръководим от своите национални интереси и общата политика на ЕС и НАТО.
Бих искала да подчертая, че реакцията ни по повод изложбата на руското посолство в София на 9 септември няма нищо общо с операцията на нашите служби.
Още преди 20 години върховният законодателен орган на България - Народното събрание, даде своята оценка на тези събития и на техните последици за българската държава и общество, като прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Бъдете сигурни, че нямаше да реагираме, ако такава изложба под надслов „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“ бе организирана у нас на 9 май, а не на 9 септември.
С Русия имаме вековна обща история още от времето на разпространението на кирилицата и християнството. Може би не е много известно на широката публика, че българското православие е изиграло голяма роля в утвърждаването на християнството по руските земи, а ключови личности в историята на Русия имат български произход. Първият митрополит на Москва и цяла Русия - светията Киприян, посрещнат тържествено в Москва през 1390 г., например, е българин. Мощите му почиват в Успенския събор в Кремъл. Подкрепяли сме се взаимно като по-късно руското православие помага със средства и литература на поробените български християни, а по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. общата ни история е пропита с кръвта на българския, руския и на други славянски и близки народи, помогнали на България да възстанови държавността си.
Ето защо съм убедена, че общата история трябва да обединява, а не да разделя. Тази позиция, както и принципите на приятелство и добросъседство, отстояваме в политиката си към всички страни.
Нашите две държави са географски много близо и ни свързват много общи интереси. В този смисъл мисля, че културата и историята трябва да помагат на икономиката и политиката, а не обратното.
Що се отнася до операцията на нашите служби, с която не съм запозната в детайли, тъй като се ръководи от прокуратурата, която в България е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната, бих искала да кажа, че от публично известната информация до момента, тя не е насочена към лица, свързани пряко с официалните власти.
- В каква степен този спор може да попречи на диалога между двете страни?
- Нито дискусиите около датата 9 септември 1944 г., нито разследването срещу националното движение „Русофили“ са тема на двустранните ни отношения с Русия. Разследването срещу „Русофили“, например, касае конкретни лица, срещу които има подозрения за извършени престъпления и не трябва да бъде обвързвано с руско-българските отношения. В дневния ред на българо-руските отношения имаме сериозни теми и очаквам те да бъдат обсъдени по време на посещението ми в Москва. Много е важно да си говорим открито. Стремежът ни е да водим равнопоставен и взаимноизгоден двустранен политически диалог с Русия, при който се ръководим от своите национални интереси и същевременно се придържаме към общата политика на държавите-членки на ЕС и НАТО. Убедена съм, че именно такъв диалог ще съдейства за развитието на сътрудничеството ни в областите от взаимен интерес, за намирането на взаимно приемливи решения по текущи въпроси на двустранните отношения, както и за размяна на мнения по актуални въпроси на международния дневен ред.
- Какви теми предлагате да бъдат обсъдени по време на предстоящата ви среща с колегата Ви Сергей Лавров, какви въпроси ще бъдат най-сложни?
- В дипломатическата практика двустранният диалог се основава на принципа на взаимност и всяка от страните предлага за обсъждане теми, които смята за важни и значими с оглед на своите интереси и приоритети. Готова съм да обсъдим с министър Сергей Лавров сътрудничеството ни с Русия по приоритетните за България въпроси в икономиката, енергетиката, туризма, транспорта. Ние придаваме и голямо значение на сътрудничеството в сферата на културата и образованието. Последната програма между двете страни за сътрудничество в тази област бе за 2012-2014 г. Надявам се скоро да можем да подпишем нова Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за 5-годишен период. Ценим и развитието на регионалните връзки, които на местно равнище допълват двустранния диалог и дават своя принос за развитието на двустранното сътрудничество в различни области. Очаквам, също така, с министър Лавров да обменим мнения и по основни въпроси на регионалната и европейската сигурност.
- Как оценявате състоянието на двустранните отношения в годината, когато дипломатическите отношения между България и Русия навършват 140 г. и какви перспективи виждате за развитието им?
- Винаги има какво още да се желае особено в икономическото сътрудничество. Балансът в двустранния търговски стокообмен от десетилетия е в полза на Русия. През 2018 г. двустранният стокообмен е намалял с 4,1% до 4,144 млрд. долара, а отрицателното търговско салдо за България се е увеличило с 22,4% и е съставило 3, 241 млрд. долара. Смятаме, че българските стоки биха могли да намерят по-добро място на руския пазар. Трябва повече да насърчаваме инициативата и на частните компании.
В същото време бих искала да подчертая, че през последната година и половина бе възстановен политическият диалог между България и Русия на най-високо равнище. Министър-председателят Бойко Борисов и президентът Румен Радев посетиха Русия през 2018 г. Председателят на руското правителство Дмитрий Медведев беше в София през март 2019 г. През юни 2019 г. президентите на двете страни Румен Радев и Владимир Путин се срещнаха в рамките на Санкт-Петербургския международен икономически форум. През юни на официалното посещение в Москва беше и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Смятам, че тези визити и срещи отвориха нови възможности за развитие на различни направления на двустранното сътрудничество. В този контекст е и успешно състоялата се поредна сесия на българо-руската Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество през септември 2019 г. във Варна.
Всичко това ми дава увереност, че са налице стабилни предпоставки за реализиране на перспективния потенциал за взаимноизгодно и равноправно развитие на двустранните отношения между България и Русия. Активизирането на политическия диалог трябва да намери израз в разширяването на търговско-икономическите отношения.
- Бихте ли коментирали сътрудничеството в енергийната сфера, а именно ключовите проекти като газопровода „Балкански поток“ и АЕЦ „Белене“ като се има предвид, че стратегическият партньор на България – САЩ, е против тяхната реализация. Може ли България да ги реализира?
- Енергийната сигурност на България е стратегически приоритет в политиката на българското правителство. Подкрепяме и реализираме стратегически енергийни проекти, които от една страна отговарят на законодателството на ЕС, а от друга ще диверсифицират пътищата и източниците на енергийни ресурси. Очакваме тези проекти да имат ползотворен ефект не само за страната ни, но за региона на Югоизточна Европа и Европа като цяло. Сред тези проекти са не само газовият хъб „Балкан“ и „Балкански поток“, но и междусистемната газова връзка с Гърция, например, която ще осигури на България и страните от региона достъп до газ от Азербайджан по Южния газов коридор и до втечнен газ от Гърция.
Стратегическите енергийни проекти, по които работим, са публични и максимално прозрачни, включени са в обновената Енергийна стратегия на България, одобрена в края на миналата година от Народното събрание. Решенията за тези проекти не се взимат под натиск, а чрез открити процедури при свободна конкуренция между максимален брой участници.
Концепцията за газовия хъб „Балкан“, който включва и разширяване на газопреносната мрежа в страната ни, предвижда в него да постъпва природен газ от различни източници, включително от Русия. Така ще се постигне реална диверсификация на енергийните източници и доставки на конкурентни цени. По проекта „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ ЕАД и обединението „Консорциум Аркад“ вече подписаха договор за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българска до българо-сръбска граница. Българското правителство прави всичко възможно да бъдат спазени кратките срокове за свързване на газопреносната мрежа от границата ни с Турция до границата ни със Сърбия.
Сред основните приоритети на правителството ни в енергийната област е и запазване и развитие на капацитета на ядрената енергетика – сфера, в която Русия е наш традиционен партньор. С реализацията на проекта АЕЦ „Белене“, както и с изпълнението на програмите за удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ ние правим основни стъпки за изпълнението на този приоритет. Благодарение на успешното сътрудничество между експертите от „Росатом“ и АЕЦ „Козлодуй“, на 1 октомври Агенцията за ядрено регулиране издаде нова лицензия за работата на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ за следващите 10 години.
По проекта АЕЦ „Белене“ още тече процедура. 13 кандидати заявиха желание за участие под различна форма. Бяха подадени заявки, както за акционерно участие с миноритарен дял, така и за изкупуване на бъдещата електроенергия от централата. Сред подадените заявления за стратегически инвеститор са тези на руската държавна корпорация „Росатом“, Китайската национална ядрена корпорация, Корейската хидро-атомна корпорация и други. Френската „Фраматом“ е декларирала интерес за участие при структуриране на финансирането на проекта, а американската „Дженерал електрик“ заявява участие също при структуриране на финансирането, но и като потенциален проектант и доставчик на оборудване. Република Северна Македония подаде заявление за участие с миноритарен акционерен дял в проектната компания, а в допълнение и с договор за изкупуване на 10% от бъдещата електроенергия през целия проектен живот на централата. Както виждате, не ограничаваме никой от инвеститорите, сред потенциалните участници са реномирани компании от цял свят.
- Традиционен въпрос е сътрудничеството между България и Русия в областта на туризма. Какво може да се направи, за да се упрости организацията на пътуванията на руснаци в България?
Русия е изключително важен партньор на България в сферата на туризма. Руските туристи у нас са винаги добре дошли. Руската страна нееднократно подчертава, че България е спокойно и безопасно място за почивка на руските туристи, включително и на организираните детски групи. Близостта в езика, културата, историята и традициите улесняват контактите между хората. В същото време в туристическата сфера ние предлагаме балансирана спрямо качество и цена услуга, както и голямо разнообразие от възможности за почивка – летен и зимен туризъм, оздравителен, културно-исторически, гурме-туризъм.
За 2018 г. България е посетена от 511 701 руски граждани, което нарежда Русия на шесто място от всички генериращи пазари за българския туризъм. Тази година в туристическите пътувания от Русия се наблюдава известен спад – с 12,4 на сто за първите седем месеца на годината в сравнение със същия период на 2018 г. Надявам се да компенсираме този спад с общи усилия.
По отношение на пътуванията на руските граждани България спазва и прилага общата визова политика на Европейския съюз, включително споразумението между ЕС и Русия за улесняване издаването на визи на гражданите на ЕС и на руски граждани. Ще припомня и, че руските граждани, притежатели на единна шенгенска виза, виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от държава, която прилага шенгенското законодателство, Швейцария и Лихтенщайн, Хърватия, Румъния и Кипър, не се нуждаят от виза за България.
Министерството на външните работи всяка година предприема мерки за облекчаване на процедурите по издаването на туристически визи на руски граждани. Непрекъснато подобряваме консулското обслужване, така че услугите да са максимално бързи и удобни за гражданите, особено за тези туристи, които са решили да пътуват в последния момент.
От 2019 г. освен в трите ни консулски служби – в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург, визи за България се издават и в общо 59 изнесени визови центрове в най-големите градове на Русия. Това значително облекчава руските граждани като им спестява средства и време да пътуват до консулските ни служби.
Всяка година се разработват конкретни указания за консулските ни служби в Русия в унисон с общата визова политика на ЕС като се дава приоритет в облекченията при издаване на многократните визи с валидност 2 и 3 години. За сезона 2019-2020 г. по-лесно многократни визи с валидност от 1, 2 или 3 години при различни условия могат да получават руските собственици на имоти у нас и техните роднини, деца, хора с увреждания, руски граждани, ползвали по предназначение шенгенски визи и други. Бих искала да подчертая, че тези визи са безплатни за малолетните и непълнолетните деца, както и за хората с увреждания.
В момента също така се обсъждат възможностите за увеличаване на транспортната достъпност на България за руските туристи от регионите чрез нови чартърни програми, както и чрез откриване на нова фериботна връзка от руското Черноморие към България.
Не спираме да работим, за да улесняваме пътуванията на руските граждани в България. Трябва да подчертая, че това е колективно дело - на българските министерства на външните работи и на туризма, на други държавни и местни институции, на туроператори и турагенти, хотелиери, транспортни и застрахователни компании, на представители на туристическия бизнес в България и Русия.
- Кога България може да влезе в Шенген, какво пречи на този процес?
- България е изпълнила всички технически критерии за членство в Шенген още през 2011 г. и прилага всички форми на шенгенското сътрудничество с изключение на издаването на т.нар. шенгенски визи.
Като държава - външна граница на Европейския съюз страната ни поема отговорностите си на надежден партньор за гарантиране сигурността на външните граници на ЕС и сигурността на европейските граждани. Не веднъж доказахме, че можем и правим това. Доказателство е и факта, че в момента няма никакъв миграционен на българо-турската граница.
Процедурата за пълноправно членство в Шенгенското пространство изисква политическо решение от страна на държавите-членки на ЕС, което се приема с единодушие. Уварени сме, че в най-скоро време това решение ще бъде взето.
- Премиерът Бойко Борисов неотдавна потвърди желанието си да покани президента на Русия в България. Подготвя ли се такава визита и какви теми трябва да се обсъждат на най-високо ниво?
- Поканили сме президента на Руската федерация Владимир Путин да посети България. Очакваме го следващата година като се надявам скоро да договорим и конкретни дати за визитата. Вярвам, че посещение на държавния глава на Русия би дало допълнителен импулс и добавена стойност в двустранните отношения.