Водеща Цветанка Ризова: В много горещо време ни гостува Николай Младенов, външен министър. Здравейте.
   
Николай Младенов: Здравейте.
   
Водеща: Първото ви гостуване беше, когато бяхте току-що встъпили на поста външен министър.
   
Н. Младенов: Точно така.
   
Водеща: По-уверен ли се чувствате сега или няма значение колко време сте били на този пост?
   
Н. Младенов: По-уверен, да, по-... Може би в началото знаех какво искам да постигна, но не знаех с какъв ресурс разполага министерството. Сега вече съм по-наясно с това какви са реалните възможности.
   
Водеща: Какви са реалните възможности? Имам опасение, че не са големи. Като чета това, което сте пуснали на сайта си, трябват съкращения, трябва не знам какво още са се справите... да съкращаваме мисии. Въобще май не са много големи ресурсите.
   
Н. Младенов: Да, съкращения ще трябва, това е неизбежно, тъй като бюджетът ни е съкратен за тази година. Но за мен е по-важно да ползваме, така, ако искате, повода на финансовата криза и съкращенията на бюджета, да погледнем по-внимателно по какъв начин се прави външна политика в България, по какъв начин определяме приоритетите си и къде слагаме ресурсите.
   
Водеща: Това е много важно и аз затова ще ви питам конкретно за всяко едно от тези неща.
   
Н. Младенов: Добре.
  
Водеща: Започвам с най-горещата тема, нещо се случва между България и Русия. Не знам, вие като първи дипломат на страната, сигурно ще се опитвате да говорите по-нежно. Обаче Румен Овчаров казва, от БСП, успяхме да се скараме с Русия заради енергийните проекти, с Германия заради RWE и E.on, с Франция заради доставките на "Арева" за АЕЦ "Белене". А пък бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров казва: отиваме към студена война с Русия. Студена война с Русия?
   
Н. Младенов: Ох, и двамата са смешни, извинявайте, че го казвам по тоя начин, но наистина са смешни.
   
Водеща: Кое е смешното?
   
Н. Младенов: Смешно е, защото... нека да разделим на две нещата. Първо, това, което правителството формулира като проблеми с начина на отчитане на печалбата на някои от инвеститорите в България, си е чисто вътрешен законодателен проблем. Има българско законодателство, то трябва да се спазва. Значи, ако в главата на г-н Овчаров и г-н Димитров България е някаква съветска република, в която някакви бейове могат да си правят каквото искат, не е така положението. Има закони и законите трябва да  бъдат еднакви както за чуждите инвеститори, така и за българските инвеститори.

А що се отнася до отношенията ни с Русия, извинявайте, ама точно тази групичка от БСП превърна цялата тема на отношенията между България и Русия в... я сведе до тръби. Значи съществуващи тръби, проекти за тръби...
   
Водеща: Несъществуващи, бъдещи.
   
Н. Младенов:...бъдещи тръби и т.н. Ако смятате, че отношенията между две държави...
   
Водеща: Са тръбни.
  
Н. Младенов:  ...са само по отношение на тръби, толкова по-жалко. Значи това означава, че тези хора и други като тях пряко и открито не работят за интересите на България. Значи България има цялостен, така да го наречем, портфейл, ако искате, от различни теми, които дискутираме с нашите партньори, включително и с Русия. Енергийни проекти, културни проекти, образователни проекти, възможности за туризъм, това, което направихме преди близо месец вече, облекчаването на визовия режим.
   
Водеща: Облекчаването на визовия режим. Това казват, че е добре, всички от туристическия бранш между другото.
   
Н. Младенов: Това е едно цяло ветрило на отношения и аз няма да позволя, поне докато съм на този пост, да се превръщат отношенията ни с която и да е държава по света в еднотемни отношения. Значи с Русия ще си говорим за...
   
Водеща: Тръби.
   
Н. Младенов: ...тръби, с Америка ще си говорим за ПРО...
   
Водеща: И за ЦРУ.
   
Н. Младенов:  ...не знам, с Румъния ще си говорим за мост, със Сърбия ще си говорим за нещо друго. Не това е начинът, по който трябва да се работи. И теми изказвания просто показват колко... не знам, колко падна цената на думите в общественото говорене в България.
   
Водеща: Това е много интересно, което казвате, че не искате върху една дума да съсредоточаваме отношенията си с различни страни, обаче въпреки всичко има нещо, което не можем да го оставим настрана - това е Русия и енергийните проекти. Според вас, не знам доколко е допустимо един външен министър да казва реално мнението си, но енергийните проекти, за които Русия настоява да се случат у нас, дали са икономика или геополитика, или просто политика според вас? Какво е усещането ви?
  
Н. Младенов: Сигурно някой би казал, че са и геоикономика, ако искате. Но, от наша гледна точка всичките проекти, енергийните, трябва да отговарят на два въпроса. Това са двата най-съществени въпроси, които имаме в областта на енергетиката – доколко диверсифицират източниците ни на енергия...
   
Водеща: Доколко ни правят независими, да кажем за хората, защото...
   
Н. Младенов: Да, защото няма значение дали става въпрос за Русия или някоя друга държава, никога не е добре да си 100 процента зависим от една друга държава. Тоест дали... доколко проектите диверсифицират източниците, дават ни повече източници. Нали, ние винаги ще имаме, предполагам, не съм специалист, но винаги ще имаме внос на...
   
Водеща: Винаги ще имаме, защото няма как... и то голяма част от вноса ще бъде от Русия, това е безспорно.
   
Н. Младенов: Разбира се, но добре е да имаме различни източници, това е първият въпрос. Вторият въпрос е сигурността на доставките, доколко доставките, които получаваме, са гарантирани, сигурни, договорени и т.н., и т.н., за да не се случва това, което стана преди 2 години през една доста студена зима, когато спря  парното.
   
Водеща: Добре, това е така.
   
Н. Младенов: Това е нашата гледна точка.
   
Водеща: А тяхната каква е?
   
Н. Младенов: Разбира се, от гледна точка на  Москва, на Русия, на "Газппром", на компаниите, които се занимават с това, вероятно техният интерес е доста по-глобален. Те гледат на България като клиентите по пътя на определен поток или на определена инициатива...
   
Водеща: А дали не и като на страна за сфера на влияние, която искат да запазят?
   
Н. Младенов: Но аз съм абсолютен противник на това ние да продължаваме да разглеждаме Русия с парадигмата на Съветския съюз отпреди 20 години. Сега, факт е, че Русия днес е доста по-различна от това, което беше преди 20 години. Доста по-силна, отколкото в края на 90-те години, доста по-организирана от тогава, но и с ясно изразени национални интереси. Това означава, че ние трябва да познаваме тази държава, не да разчитаме на спомена си от преди 20 - 30 години какво е било положението, а да я познаваме по нов начин. По същия начин, по който и Русия трябва и нас да ни познава по нов начин. Защото България 2010 година не е България нито 1999 година, но нито 1990 година. Ние вече сме страна - членка на Европейския съюз, страна - членка на НАТО, имаме определени не само ангажименти, а и ясно формулирани ценности, върху които имаме...
   

Водеща: Приоритети също имаме. Обаче... обаче, министър Младенов, вие усещате ли някакъв натиск. Ще ви кажа защо го питам, не го питам така, от въздух... Някакъв натиск от Русия, защото оказа се, че заместник-председателят на руската Държавна дума, на парламента Валерий Язев съобщи онзи ден, че Русия очаква посещение на премиера Бойко Борисов в Москва на 15 юли. Вие отрекохте от външно министерство, а вероятно добре знаете, че премиерът Борисов никак не беше щастлив да разбере тази информация от заместник-председателя на Думата, който му прави посещение. Сега, това не е някой вестник, някоя медия, това не е ли част от някакъв натиск?
   
Н. Младенов: Не, не. Но дайте си също сметка, че не всичко, което се каже или се изговори някъде по света, веднага означава официална позиция. Иначе започваме да живеем като в бразилски сериал. Малко който каквото чуе, веднага развива покрай него някаква теория и създава конспирация. Единственият проблем е, че когато има конспирация на глупостта, ние не я разпознаваме като конспирация на глупостта, а смятаме, че тя е някаква много сложна конспирация.
   
Водеща: Това конспирация ли е? Конспирация на глупостта или сложна конспирация?
   
Н. Младенов: Не. Това, което искам да кажа по конкретния... по конкретния повод това, което искам да кажа, е, че няма планирано посещение на министър-председателя в Русия на този етап. Както знаете, той разговаря с руския премиер Путин преди няколко дена. Това е инициативата, която ние сме подели, и текат разговори, които се надявам, че ще осигурят не само стабилността на доставките на газ в България, но ще ни придвижват и една стъпка напред по решаването на ключови въпроси в областта на енергетиката.
   
Водеща: Въпросът е вие... вие усещате ли някакъв натиск, кажете.
   
Н. Младенов: Сега, дали има натиск или няма - разбира се, че натиск има. И този натиск идва от различни страни. Понякога те са икономически, защото имат икономически интерес от реализацията на определен проект. Понякога са чисто емоционални. Защото, пак ви казвам, защото хора в България, целенасочено или не, сведоха нашите отношения с Русия само до разговор за тръби. Когато това се случи, тогава вече и нивото на емоция става доста по-високо, градусът на...
   
Водеща: Как устоявате на този натиск, трудно ли ви е?
   
Н. Младенов: Не, защото мисля, че си даваме сметка за инструментите, с които България разполага, и за интересите, които България има.
   
Водеща: А има ли инструменти да не допускаме натиск откъдето и да било?
   
Н. Младенов: Ами първият ни основен инструмент е да се съобразяваме с нашия интерес. Нашият интерес, пак ви казвам - диверсификация и сигурност.
  
Водеща: Може ли изобщо една малка страна да има независима външна политика?
  
Н. Младенов: Може, но не по начина, по който, предполагам, ми задавате въпроса. Една малка страна като България, между другото България в Европейския съюз не се води за малка, а за средна страна, може да има доста по-голямо влияние в политиката днес, отколкото да кажем в 19-и век или в началото на 20-и век.
   
Водеща: Искам да ми разясните нещо, което отдавна гледам и наблюдавам. У нас е много модерно посланици да се изказват по вътрешните теми било то на съдебната система, било то на икономиката, на корупцията и така. Това го приемам, защото, да речем, някаква загриженост. Това по принцип кога се прави? Има ли български посланик, който си е позволил някъде навън да каже какво мисли за съдебната система на страната, в която е посланик, за корупцията, за хората?
   
Н. Младенов: Сега, ако трябва да ви дам официалния отговор, той вероятно би звучал нещо от типа на: това го правят наши страни и партньори, които са загрижени за проблемите, които имаме и искаме да ни помогнат. Ако трябва да ви дам моя личен отговор...
   
Водеща: Предпочитам го.
   
Н. Младенов: ...бих казал, че така сме ги свикнали през тези 20 години.
   
Водеща: Много хубаво го казахте.
   
Н. Младенов: И смятам, че това е част от нашия проблем, че криенето на проблемите, които имаме в страната си, значи, замитането им под килимчето години наред, така, отказът да признаем, че имаме проблем с корупцията, да признаем, че имаме проблем с престъпността, така, малко поклонничеството пред чужденеца, това ни създава една, неблагоприятна среда, в която нито решаваме проблемите, нито смятаме, че партньорите ни уважават. Затова това, което сега се опитваме да направим като правителство, и аз се надявам, че това ще бъде успешно, защото беше крайно време да се започне, е да кажем "вижте, приятели, това е България, това са законите на България, това са изискванията на българските данъкоплатци, това са изискванията на българските гласоподаватели". Когато ние казваме, че се борим с корупцията и с престъпността, не го правим, за да се харесаме на някого в Брюксел или, за да има някакъв добър доклад, който да дойде за страната, правим го, защото това беше ангажимент по време на предизборната кампания, защото това го очакват хората. И когато нашите партньори ни дадат добри идеи, ние ги обсъждаме, разглеждаме и когато това е възможно, ние ги приемаме.
   
Водеща: Въпросът е има ли, прието ли е в други страни посланици непрекъснато да говорят, даже има писма за конкретни неща...
   
Н. Младенов: Да, прието е. Да, сега, връщам се отново към въпроса ви.
   
Водеща: Това изобщо прието ли е? Толкова активни да са във вътрешните...
   
Н. Младенов: Наложена е такава практика основно в страните, които са кандидатки за членство в Европейския съюз.
   

Водеща: Но ние вече сме членове?
   
Н. Младенов: Защото те трябва да изпълнят определени условия, постепенно да станат преговорите и т.н. Този процес, който ние извървяхме. А, сега, няколко пъти съм го казвал и ще го кажа пак: две години след като ние сме вече в Европейския съюз, три години, не сме придобили още рефлексите на страна членка. Държим се малко като страна кандидатка.
   
Водеща: А, казвате сами сме си виновни? Предизвикваме ги?
   
Н. Младенов: Да. Аз, ако се върнем към 1 януари 2007 година, аз никога няма да забравя, защото много внимателно гледах концерта, който тогава беше шумно организиран на площада, и очаквах тогава да чуя, от тогавашния министър-председател някаква стратегия, някакви виждания за какво прави България като страна членка. А не се чу това. Значи нито чух, че Шенген е приоритет, нито чух, че влизането ни в еврозоната е приоритет. Нали тези неща не се чуха. Сега тези приоритети започват да се налагат и поведението, което държавата ни трябва да има, е... трябва да бъде основано на разбирането, че ние сме страна - членка на Европейския съюз. Нашият глас тежи в Европа, както гласът на останалите. Тежи обаче, когато имаме какво да кажем.
   
Водеща: А ние имаме ли какво да кажем?
  
 Н. Младенов: Когато се присъединяваме към консенсуса, той не тежи. Но това е именно днес реалната политика. Да видиш какви са инструментите, с които разполагаш в Европейския съюз, в НАТО, тук в региона със съседите ни, в по-широк контекст и т.н. Да видиш инструментите, които имаш, ясно да идентифицираш интереса си и да го направиш по-разумен, значи, да го постигнеш по разумен начин, а не чрез...
   
Водеща: Добре. Имам още няколко важни въпроса, според мен, защото и вие имате някаква  стратегия. Пуснахте я на сайта на министерството. И пак се заговори за тези политически назначени посланици. Това на мен ми звучи ужасно. Аз мога да ви кажа какво си мислим ние, гражданите.
    
Н. Младенов: Да, кажете... да изясним.
    
Водеща: Казваме това е, значи, един провален политик, на когото, който обаче ни е бил близък или свършил нещо за нашата партия и понеже сега той се е провалил в политиката, да го изпратим навън малко да си поживее, да изкара някой лев, да не страда, да не драматизира своя провал. Или някой много пък човек, който много знае нещата тук, у нас, ние се сещаме даже за няколко имена. Изпращаме го по-далече някъде навън. Купуваме мълчанието му. Или пък някой ни е много близък в политиката. Какво значи политическо назначение?
   
Н. Младенов: Ами за съжаление историята показва, че сте доста близо до това, което е било практиката до този момент. Пращаме хора, които са ни неудобни, искаме да ги скрием или да им...
   
Водеща: Да се отплатим...
   

Н. Младенов: ...някакви такива да са... да, да ги отпратим нанякъде по-далече.
  
Водеща: Да откупим мълчанието им?
   
Н. Младенов: Но смисълът на назначението, смисълът на политическите назначения по принцип е, че когато едно правителство дойде  на власт, то обикновено е дошло, след като друго е загубило изборите. Тоест то залага някакви нови политически приоритети. И то трябва да има гъвкавостта да сложи в системата на ниво посланици хора, които  да реализират новата политика. Защото понякога... сега, в крайна сметка всички сме хора, нали, ако вие не сте съгласна с политиката на едно правителство, което е дошло, малко трудно ще работите като посланик.
  
Водеща: Да, ако съм, да, ако съм държавен служител или посланик.
   
Н. Младенов: Ако сте държавен служител или... би трябвало, нали, професионалната ви етика да ви позволи да го правите. Но ако сте външно назначение все пак е хубаво да си тръгнете, за да дойдат новите хора.
   
Водеща: А трябват ли ни изобщо тези политически назначения?
   
Н. Младенов: Това е смисълът. В някои системи, например в Америка,  почти всички са, над 20 процента, не мога точната цифра да ви кажа, но със смяната на президента фактически той има право да смени веднага и всички   посланици. Аз не смятам, че това е най-добрата система за България, защото не е това начинът. Проблемът при нас идва, че когато се надскочат 20-те процента...
   
Водеща: Надскочени ли са?
   
Н. Младенов: ...когато се влезе в една сива зона, в която не е много ясно ти всъщност външно назначение ли си, което е официалният термин, или не си... и това вече е рискът, който съществува при над. А моето желание е, разбира се, нали, в рамките на закона, който казва, че тези 20 процента трябва да съществуват - външно назначение, поне когато номинираме посланици на България, то да има определена логика защо ги номинираме, да можем да обясним защо ги номинираме.
   
Водеща: Добре, а как...
   
Н. Младенов: А не изведнъж вие да се събудите утре и да разберете, че... не знам, кметът на някое градче...
   
Водеща: На градчето Х е станал посланик...
   
Н. Младенов: ...заминава посланик в държавата У, в която може би дори и езика не владее.
   
Водеща: А всъщност това е важна тема. Наистина ли голяма част от българските дипломати не знаят чужди езици освен руски? Имате ли впечатление?
   
Н. Младенов: Не. Мисля, че всички знаят  чужди езици, но въпросът е вече е...
   
Водеща: Това е добре, защото такива имейли получихме, но вероятно това е със стара дата.
   
Н. Младенов: Да.
  
Водеща: Така. Сега ще ви попитам за един конкретен случай, защото, погледнете, това са само част от имейлите, които получихме по повод на този секс скандал с българския посланик в Тайланд, Камен Величков. Сега, хората го защитават, тези, които са ни изпратили, те смятат, че няма никакъв сексуален тормоз, че това са обикновени доноси, че човекът много добре си върши работите. Дали са истински жалбите, не са ли истински жалбите...
   
Н. Младенов: Значи, казвам едно изречение и приключвам този тема...
   
Водеща: Значи, няма да четем, кажете за тази тема.
   
Н. Младенов: ...и втори път няма да говоря по нея.
   
Водеща: Какво ще се случи с този човек и наистина ли заради секс скандал го отзовавате?

Н. Младенов: Последно я коментирам тази тема. Значи, колкото повече общественото внимание се ангажира с този казус, толкова повече време губим от реалните проблеми, които трябва да решаваме. Посланик Величков е върнат заради конкретни административни нарушения, за които той нямаше обяснение, когато и аз разговарях с него по телефона. А това, че има обвинения там, сексуални и т.н., е нещо, което се разследва от комисията за дискриминация. Оттук нататък аз вече отказвам да се занимавам публично и да коментирам прищевките и приказките на всеки един в системата. Има правила, правилата се спазват. Който наруши правилата, излиза от системата, който ги спазва  правилата, се развива в нея. Но няма да позволя на главата ми да се качат хора като... нали, по този начин, които ще занимават медиите, ще пишат писма и т.н., и т.н. Животът е пред всички нас, всеки е свободен да си търси професионалната реализация, но когато има определени правила, които казват по какъв начин административно се взимат решенията, трябва да се спазват и т.н., който ги наруши, да бъде така добър да излезе на пазара на труда.
   
Водеща: Добре, благодаря ви за този коментар. Разбирам, вашия официален отговор ние го махаме заради административни нарушения, другото не е наш проблем.
   
Н. Младенов: Другото е тема, която е между него и някаква жена в комисията по дискриминация.
   
Водеща: И това вие не го калкулирате в своите отношения.
   
Н. Младенов: Не, въобще не го и...
   
Водеща: Добре. Само, така, имаме още много въпроси, но нека само да кажа... Кой ще финансира противоракетната отбрана, ако решим да разположим - изцяло ние, изцяло американците или какво?
   
Н. Младенов: О, това е много...
  
Водеща: Не сме стигнали до тази тема.
   
Н. Младенов: Много далечен въпрос оттук нататък.
   
Водеща: Не, ако се стигне,  но понеже виждам, че нещата...
   
Н. Младенов: Но това, което, така, са разчетите на този етап...
   
Водеща: Да, кажете.
   
Н. Младенов:  ...е, че съществуващите системи, които имат някои страни - членки на НАТО, за да могат те да бъдат обединени, да могат да бъдат превърнати в една система, ако не ме лъже паметта, това го каза и генералният секретар на НАТО, когато беше в София, става въпрос за някъде около 300 милиона евро в рамките на един период от 10 години.
   
Водеща: Които ние ще даваме.
   
Н. Младенов: Това е цената на свързването на цялата система, съществуваща в момента.
   
Водеща: Въпросът е кой дава тези пари.
   
Н. Младенов: Не може да се каже кой дава тези пари, докато не сме взели решение дали ще я има.
   
Водеща: Съвсем кратки отговори, да, защото трябва да приключваме.
   
Н. Младенов: Да. Така че първо трябва в Лисабон да стане ясно ще я има ли системата, ще бъде ли противоракетната защита една от мисиите на НАТО и след това вече да се правят разчетите по какъв начин тя ще се случи.
   
Водеща: Сериозно ли ви звучи, че в знак на приятелство, руски намеци има, те пък да разположат противовъздушни системи у нас? В знак на приятелство към...
   
Н. Младенов: Не, несериозно ми звучи, защото ние сме страна - членка на НАТО, и решаваме нашите въпроси, свързани със сигурността, в рамките на НАТО.
   
Водеща: Приятелството ни с Русия не минава през противовъздушни системи, разположени...

Н. Младенов: Не, това ми звучи като смешно заяждане.
   
Водеща: Смешно заяждане.
   
Н. Младенов: Да.
   
Водеща: Сега един последен въпрос наистина, макар че ми е много интересен разговорът с вас. Вие не прекалихте ли с комплиментите към Израел в посещението си, след като цяла Европа, така, заради хуманитарната флотилия, си задава много въпроси и много остро реагира на поведението на Израел. Не прекалихте ли с комплиментите, с приятелството?
   
Н. Младенов: Не, защото смятам, че когато сме приятели с Израел, не означава да сме врагове с палестинците. В момента, в който аз бях в Израел, имах и много добри, полезни срещи с представителите на палестинската власт. Вчера имах много дълъг разговор с моя колега палестинския външен министър, и ако не ме лъже паметта, след една седмица или най-много две техният президент идва в България. Но искам да бъда...
   
Водеща: Казвате, че не ги разбират в Европа израелците.
   
Н. Младенов: Да, искам да бъда разбран правилно. Не всичко, което ние имаме в Европа, може пряко да бъде съотнесено към ситуацията в Близкия изток. Нека не забравяме, че Европа в голямата си част е свикнала от 50 години на един доста сериозен, стабилен мир, без конфликти, с икономически просперитет и т.н. Ние, тук, на Балканите, не сме свикнали на това, затова смятам, че трябва точно ние да бъдем малко по-чувствителни към проблемите, които съществуват...
   
Водеща: И по-снизходителни към Израел.
   
Н. Младенов: Не по-снизходителни, а да казваме открито тези нарушения, които се правят по отношение на блокадата на Газа и нуждата да се отвори достъпът за хуманитарни стоки. Това е тема, която може би след една-две седмици ще има по-интересен  начин да...
   
Водеща: По-интересен... Финален въпрос, много кратък - какво си пожелахте на стената на плача, гледах ваши снимки? Ако е тайна, ако е голяма тайна, не ме лъжете.
   
Н. Младенов: Това си е за мен, не е за вас.
   
Водеща: Добре, много благодаря...
   
Н. Младенов: Благодаря.
   
Водеща:...за този разговор и отговор.