Сега сме в много силни позиции да помагаме в Близкия изток и да изградим икономически възможности за България, смята Николай Младенов, Българска национална телевизия,

Водеща: Добро утро, надявам се, че вече сте будни и в добро настроение и желание добре да си свършим работата през новата работна седмица. Добро утро, казвам на министъра на външните работи Николай Младенов. Здравейте.

Николай Младенов: Добро утро, здравейте.

Водеща: С Конституционния съд да почнем. Очаквано или неочаквано, не знам какво беше точно решението?

Н. Младенов: Очаквано.

Водеща: Очаквано.

Н. Младенов: Да.

Водеща: Блокира ли обаче вашите планове, лични и в качеството Ви на министър на външните работи . . .

Н. Младенов: Не.

Водеща:. . . да се освободите от агентите на Държавна сигурност в дипломацията ни?

Н. Младенов: Не, решението на Конституционния съд отменя текста на закона, изрично въвеждащ забраната, която казва, че не могат да се назначават посланици, които са били част от системата на Държавна сигурност. Волята на правителството обаче остава категорична, тя беше заявена и от президента Плевнелиев, а аз съм го казвал неведнъж – за никого няма ограничение да бъде назначен нито пък има задължение да бъде назначен за посланик на нашата страна в чужбина. Затова, оттук нататък всички кандидати за посланици на Република България ще минават проверка в комисията на досиетата и докато аз съм министър, докато ГЕРБ е на власт, хора, които са били част от системата на Държавна сигурност, няма да бъдат изпращани. Разбира се, следващото правителство може да промени тази политика, ако намери за добре, но аз се надявам, че с общественият дебат, който се случи по въпроса в последните месеци, такава промяна ще бъде невъзможна и политически неприемлива в бъдеще, защото през 2011, 2012 г. България не може да си позволи да изглежда както 1984 г. Би било смешно на фона на това, което се случва в света, на това, което се случи в Централна и Източна Европа, ние да продължаваме да бъдем единствената страна, която има някакви комплекси и някакви страхове, че не може да развие капацитет извън капацитета, изграден в школите на КГБ в миналото.

Водеща: Министър Младенов, самият факт, че всички бъдещи посланици оттук насетне, докато Вие сте външен министър, ще минават през проверка на комисията, оглавявана от Евтим Костадинов, няма ли да се превърне в повод всеки един, който се почувства засегнат. . .

Н. Младенов: Не. . .

Водеща: . . . да съди външно министерство. . .

Н. Младенов: Не.

Водеща: . . . позовавайки се на решението на Конституционния съд?

Н. Младенов: Не, Конституционният съд не се е произнесъл дали един посланик трябва да бъде грамотен, дали може да пише, да чете, какви езици трябва да знае, а всичко е оставено на разумната преценка на министъра, на Министерски съвет, на президента. Така че има достатъчно формални и неформални критерии, на които човек трябва да отговаря, за да може да заема един такъв пост. Нали не очаквате да питаме Конституционния съд за грамотността на хората, за да знаем дали е възможно неграмотни и грамотни хора да бъдат назначавани. За мен това, което е важно, пак казах, е волята на правителството заявена преди и  тя остава категорична. България трябва да си промени образа пред света в тези среди. Няма да бъде страната ни последната, която не може да го направи. Тоест тя е последната, но в момента този казус ще приключи. Много хора ме обвиняват за това, че последните месеци не съм правил номинации на президента Първанов за други постове на посланици, на които им изтичат мандатите. Абсолютно съзнателно съм го направил, защото нямам намерение да влизам в сделки, в които да трябва да търгуваме, в кавички, един пост за друг пост, само и само, за да мога да намеря някакво спокойствие за това, че тезата на правителството за махането на Държавна сигурност от дипломатическата служба е получила подкрепата на президента. Тя нямаше неговата подкрепа, докато Георги Първанов беше на власт, не беше възможно това да се случи. Затова оттук нататък, с влизането в длъжност на новия президент, ние ще направим номинации на нови български посланици за тези постове, на които мандатите им изтичат, за тези постове, които се освобождават, защото в момента на тях има хора, които са били част от системата на Държавна сигурност, и ви уверявам, че всичките тези назначения ще бъдат направени достатъчно прозрачно, с обсъждане в Народното събрание, с комисията по външна политика, така че всички ще бъдат запознати с лицата, които ще представляват България пред света.

Водеща: Всъщност, депутатът от левицата Любен Корнезов беше доста емоционален миналия петък. Той каза. . .

Н. Младенов:Да, и доста невъзпитан, аз няма да вляза в този диалог с него.

Водеща: Невъзпитан?

Н. Младенов: Невъзпитан, да.

Водеща: Защото Ви нарече министърче ли?

Н. Младенов: Доста глупости изговори, аз не искам да го коментирам, защото това е едно невъзпитано поведение, което не подхожда нито на юрист, нито на преподавател в университета, най-малкото на народен представител.

Водеща: Любен Корнезов обаче Ви предупреди, позовавайки се на Наказателния кодекс, че ако препятствате някого да работи, по Наказателния кодекс Ви грози 3 години затвор. Чувствате ли се предупреден?

Н. Младенов: Не, не се чувствам предупреден. Чувствам се обиден като български граждани, че толкова низък дебат може да има в Народното събрание и такива глупости, и такива простотии да се изговарят от трибуната на Народното събрание от хора, които са юристи. Но пак ви казвам, няма да вляза в дебат с него. Искам отново да уверя всички български граждани, които в огромното си мнозинство ясно и категорично заявиха, че тази тема трябва да бъде затворена,че това ще стане. Знам, че е много болезнено за БСП и за нейните кръгове, за нейните приятелски фирми и фирмички, и бордчета, и т.н. Много е болезнено, защото 20 години те по един или по друг начин оцеляват в тази система и го правят точно по този начин, заплашвайки хората, изритвайки едни, правейки работата им невъзможна, карайки ги да се чувстват ненужни, да избягат в чужбина. Това е тактиката на този тип хора. Това обаче ще приключи веднъж завинаги, колкото и да им е болно и колкото и да им е трудно.

Водеща: Притесняват ли Ви тези дела, които част от дипломатите заведоха във Върховния административен съд срещу начина, по който бяха командировани в София? Какво всъщност искат те. . .

Н. Младенов: Нека. . .

Водеща: . . . и каква е компенсацията им - парична или просто искат да бъдат възстановени.

Н. Младенов:
Нека съдът да се произнесе, да не коментираме тези неща, преди съдът да се е произнесъл.

Водеща: Очаквате ли, по-скоро е въпросът ми, лавинообразно да нараснат тези дела?

Н. Младенов: Пак ви казвам, колкото и да нараснат тези дела, колкото и да викат по вестниците и по телевизиите, колкото и да протестират, веднъж завинаги този стъклен похлупак върху българската дипломатическа служба, тази мрежа на хора от приятелски кръгове, веднъж завинаги ще приключи. И ще приключи сега.

Водеща: Всъщност Росен Плевнелиев ще встъпи в длъжност на 22 януари догодина.

Н. Младенов: Да.

Водеща: Водите ли вече с правителството и с него някакви предварителни разговори.

Н. Младенов: Имали сме предварителни разговори, но в крайна сметка всички
решения ще бъдат взети в рамките на процедурата, която е заложена в законите, в конституцията, в консултации между Министерски съвет и президента, след като г-н Плевнелиев встъпи в длъжност.

Водеща: Искате повече жени в дипломацията.

Н. Младенов: Да, искам със сигурност.

Водеща: Какво се е случило досега, та толкова малко жени е имало в дипломацията?

Н. Младенов: Ами, не знам какво се е случило, но данните са доста грозни.
Има много жени в Министерство на външните работи, които работят по най-ниските етажи на работата, които изнасят голяма част от работата. Колкото по-нагоре се качваш в службата и видиш върховете й, толкова по-малко остават те. Това е една пирамида,
която показва, че има нещо сбъркано в начина, по който се прави кадровата политика на самата служба. България не е единствената страна с такъв проблем, но във всички страни в Европа се правят целенасочени опити да се решат този тип проблеми. Така че в перспектива и ние ще го решим.

Водеща: Сега един въпрос, с който ще преминем към събитията в Арабския свят. Съвсем скоро, сега, в началото на декември, 2 - 4, организирате една конференция, която се нарича "Справедливост в прехода". Тя е своеобразно продължение на това, което през май направихте тук, в София - държавите от Близкия изток и от Африка се поучават, правят поуки от това, което се е случила с нашия преход тук, в страните от Централна Европа. Но на тази, сегашната кръгла маса и конференция, къде искате да поставите акцентите, какво искате да кажете?

Н. Младенов: Да, тази конференция е част от процес, който започнахме през май месец, в който България и София се превръща в средищно място между Централна и Източна Европа и Близкия изток и Северна Африка именно по въпросите, свързани с прехода към демокрация. Това, което е основният център на  дискусията в началото на декември в София, ще бъде как се справяме с наследството на тоталитарните и авторитарните режими, как се справяме с наследството на техните служби, как се справяме с наследството на техните икономики, как се справяме с темата за справедливостта и за носенето на отговорност в периода на прехода.

Водеща: Ако трябва да дадете кратък отговор - как ние се справихме, как България се справи?

Н. Младенов: Ние не се справихме добре и мисля, че едно от най-големите предимства всъщност на България, подемайки тази тема, е не толкова да учим хората от успехите си, колкото да показваме онова, с което не сме се справили, с надеждата те да избягнат същите грешки. Конференцията ще събере много хора, които са както интелектуалци, така и политици, и представители на правителствата от Близкия изток, хора, които до вчера са били в опозиция или дисиденти и сега се намират в нови позиции. Някои от тях са доста интересни, за пръв път идват в България, за пръв път въобще обръщат внимание на тази част на света. Аз мисля, че нашата основна като общество грешка беше, че в началото на 90-те години не си отговорихме ясно и категорично на въпроса какво се случи по времето на комунистическия режим и не затворихме страницата с него по един категоричен начин. На два пъти в българското общество се случиха процеси на опит на преосмисляне на миналото. Веднъж в началото на 90-те години, когато имаше една част от хората в България, които още не бяха сигурни, че трябва да се върне частната собственост. Този период свърши с 1996 - 1997 година, когато категорично стана ясно, че всякакви такива опити за плавни преходи и някакви компромиси с миналото са грешки. Вторият период беше в периода на управлението на социалистите преди няколко години, когато те направиха целенасочени опити да покажат, че не било толкова зле едно време. Разбира се, всичко това сега ни коства страшно много като общество и тази цена се плаща както в системи от типа на здравеопазването, образованието, икономиката, така и въобще в отношението ни към нас самите и към света. Затова аз се надявам, че хората от Близкия изток и Африка, като дойдат в София, като видят една приятелска среда тука, защото България има много добри отношения с тези страни, винаги е имала, и като се срещнат и с българи, и с хора от Централна и Източна Европа, ще започнат да мислят по тези въпроси, по които ние не мислихме в началото на 90-те години или ако мислехме, не мислехме толкова целенасочено, колкото трябваше. Факт е, че конференцията предизвиква огромен интерес и от планирахме някъде около 50-60 човека да се съберат по-скоро на експертна среща, сега имаме над 150 потвърдени. Тя ще бъде открита от министър-председателя, ще включва хора от Южна Африка, от Близкия изток, от Европа, от различни страни.

Водеща: Да поговорим малко за събитията в Арабския свят. Защо според Вас площад "Тахрир" остана излъган в надеждите си? Защо египтяните сякаш имат чувството, че в последните 9 месеца абсолютно нищо не са променили?

Н. Младенов: Много са причините, но една от най-важните причини може би са много високите очаквания, които се създадоха след падането на режима на Мубарак. Очаквания, също така свързани и със справедливостта, защото Египет беше едно общество, много тясно контролирано от режима, от всички видове служби. Когато те се оттеглиха и когато се промени ситуацията, на преден план излязоха много различия, които са били потискани във времето. Втората причина е, че процесът на писане на новата конституция на Египет не беше достатъчно прозрачен може би по начина, по който много хора очакваха. Всичко това създаде съмнения в обществото, създаде въпросителни и въпроси без отговори. И въпреки всичко аз смятам, че Египет е едно от обществата в Близкия изток, което има най-големи сили в себе си, за да преодолее подобен тип трудности. . .

Водеща: Искаме да кажем, че в нея се провеждат първите демократични парламентарни избори.

Н. Младенов: Да. Те ще са доста сложни.

Водеща: Да, ще продължат 3 месеца, такава е технологията на самия избор.

Н. Младенов: Да. Аз прекарах преди няколко години, мисля, че беше 2006 година, 3 месеца в Египет - преди, по време и след изборите, които тогава се проведоха. Те тогава бяха контролирани от режима, но това бяха първите избори, в които имаше все пак някаква опозиция, която беше допусната да се яви на изборите. И още тогава беше видно, че ако се премахнат ограниченията, този вот, който ще дойде от хората, ще бъде доста различен от това, което на някои хора в режима им беше изгодно. Сега виждаме, че този вот излиза на улицата, желанието за промяна ще бъде много категорично. Между другото, между България в началото на 90-те и Египет в момента има доста интересни паралели, които могат да бъдат направени. Преди няколко месеца в "Ню Йорк таймс" имаше публикувана специална статия за тези паралели. Кога всъщност започва промяната в Египет - с падането на Мубарак или с революцията сега, с тези нови протести на площада? Какво стана с архивите на египетските тайни служби, които по подобие на партийния дом една нощ случайно запалени от граждани изгоряха? Всякакви такива паралели могат да бъдат направени и тук мястото на нашата страна да влезе в този дебат за новия Близък изток е наистина уникално, наистина различно и наистина историческа възможност за България. Защото в миналото, през последните 10 - 20 години много хора говореха за Арабския свят като за нещо, което свързваха с периода на социализма. Не искаха, казваха ми - това са контакти от миналото. Не искаха, не изграждахме достатъчно целенасочено контакти в Близкия изток в последните 20 години. Сега обаче, когато се разместват пластовете, благодарение и на много сериозните усилия и на външно министерство, и на цялата държава, сме в прекрасни, прекрасни наистина и много силни позиции да помагаме, да повлияем на нашите приятели там да избягнат грешките, които ние сме направили, и да изградим най-вече икономически възможности за България.

Водеща: В Либия накъде вървят нещата? Късно снощи информационните агенции разпространиха новината за покушение срещу премиера Ал Киб. Слава богу, той е добре, но неколцина от неговото обкръжение са загинали при този атентат.

Н. Младенов: Либия е много сложна държава, с изключително сложен баланс, който в момента като че ли още не си е намерил мястото. Това, което се случва в момента, може да бъде резюмирано в един въпрос и той отново стига до въпроса за справедливостта - темата на нашата конференция в София. Това е така, защото Кадафи беше убит по един много грозен начин, почти на живо по телевизиите, и това не позволи на огромни части от либийското общество, които искат да видят справедливост за това, което им се е случвало, да видят тази справедливост в един процес, един съд, затова ключов въпрос в Либия в момента ще бъде дали Сейф ал Ислам, синът на Кадафи, ще се изправи пред съда, дали ще се изправи пред съда в Либия или ще се изправи пред  международния криминален съд. Това, което ние преживяхме като българи и като българско общество с трагедията на българските медицински сестри, е само една капка в сравнение с огромната трагедия, която десетки хиляди либийци са преживели в тези години на диктатурата на Кадафи. Не искам по този начин да омаловажа това, което се случи на нашите медицински сестри, но историите за мъчения, изтезания, побоища, липса на всякаква справедливост, която излизат от Либия в момента от нейните затвори, са наистина покъртителни. Всяко общество трябва да намери начин, по който да затвори страницата на миналото си, за да може да върви напред.

Водеща: Всъщност, като споменахте делото срещу нашите медици, преди няколко месеца премиерът Бойко Борисов поиска от Либия да ни върне дълга от 56 млн. лв., който по време на правителството на премиера Сергей Станишев беше опростен и той влезе в този фонд "Бенгази", от който бяха обезщетени семействата на заразените със СПИН деца. Какъв е шансът всъщност България да си върне тези 56 млн.?

Н. Младенов: Ами, това е един много сложен въпрос. Аз не бих се концентрирал толкова върху милионите, колкото върху какво точно се е случило след решението на предходното правителство. Българският дълг, най-точно казано, да бъде отписан в полза на този фонд, защото истината е, че все още няма достатъчно ясна и категорична информация, че средствата от този фонд са използвани в полза на децата от Бенгази. Много въпроси има там, на които трябва да се отговори.

Водеща: Ако обаче откриете доказателства, че тези пари са използвани по предназначение, ще продължим ли да ги искаме. . .

Н. Младенов. Нека да стигнем до там, защото аз мисля, че ние, първо, трябва да сме наясно какво точно се е случило с този фонд, защото сега това, което излиза наяве, е, че средствата на Либия, дори и на семейството на Кадафи, на режима, са били управлявали по един доста грозен начин. Няма да се учудя, ако се потвърдят някои информации, че въобще никакви пари не са стигнали до семействата на децата от Либия, че реално този фонд не е бил структуриран от режима по начина, по който е било обещано и както е бил поет ангажиментът, затова всички тези въпроси ще намерят своя отговор, но първо трябва да има правителство в Либия, което да е стабилно. Трябва да стане ясно как ще се организират изборите, да се спазят ангажиментите, които преходният национален съвет пое към света, към нас включително, преди падането на режима и Либия да влезе в един нормален процес, в който вече може да се води диалог по тези въпроси, защото засега контролът на властта, ако мога така да се изразя, не е напълно установен върху цялата държава. Искам обаче да уверя всички в България, че ние всеки път, когато имаме разговори с Либия или по повод Либия, поставяме въпроса за българските медици, защото той до голяма степен е много символичен за начина, по който е работил режимът, как е използвал чужденци и собствени граждани за решаване на вътрешнополитически цели. И всичко това ще излезе наяве, аз в това съм убеден. Истината и справедливостта за това, което се случи, ще излезе наяве и оттам нататък вече България и Либия ще могат да изграждат отношенията си на базата на едни общи, надявам се, ценности, едни общи принципи, които ще споделяме, защото либийският народ е като всеки друг, като българския народ и просто иска да бъде оставен да живее свободно.

Водеща: Добре, да завършим с Шенген. Преди дни Холандия за кой път каза не. . .

Н. Младенов: За пореден.

Водеща:. . . за членството ни в Шенген. Ще се чака докладът февруари догодина на Европейската комисия и тогава Холандия ще помисли отново. Кога ще влезем в Шенген?

Н. Младенов: Предстои сега през декември да има Европейски съвет, също така и Съвет правосъдие и вътрешни работи, мисля, че средата на декември. И на двата форума вероятно темата ще бъде обсъдена. Аз съм много доволен от това, което се случи във Финландия, защото то доказа, че с разумни аргументи, с ясни позиции може да бъде защитена тезата, която България и Румъния отстояват с подкрепата на огромното мнозинство страни в Европейския съюз, че когато са изпълнени критериите за членство в Шенген - може би ние доста грозно започнахме да ги наричаме формалните критерии, а. те не са формални в смисъл, че са някакви лесни критерии за постигане, а защото са формализирани  в текстове на европейското законодателство,- че когато бъдат изпълнени тези критерии, тогава страната трябва да бъде приета. Оттам нататък всички други дискусии, които в момента текат, са свързани изцяло и единствено с вътрешнополитическата обстановка в Холандия, която е много сложна, правителството се крепи с подкрепата на една партия, която е популистка, доста непредсказуема, с много малко гласове в парламента, така че това е вътрешнополитически въпрос, който в голяма степен няма отношение към подготвеността на България.

Водеща: Ще тръгнем ли като румънците да спираме холандски тирове, пълни с луковици за фитосанитарен контрол?

Н. Младенов: Осъществяването на внимателен фитосанитарен контрол по границите на всяка страна членка на Европейския съюз е нейно задължение и това е в интерес на нейните граждани. Нека в това да се огранича.

Водеща: Добре. Наистина последни думи, тъй като. . .

Н. Младенов: Да.

Водеща: . . . преди минути с Кристиян Вигенин говорихме за посланията на конгреса на европейските социалисти, всъщност на 7-и и 8-и декември е конгресът на. . .

Н. Младенов: Да.

Водеща:. . . Европейската народна партия. Въобще това съревнование между кой по-големи злини направи, кой повече сгреши - дали десните или левите правителства, ползотворен ли е въобще този разговор?

Н. Младенов: Ами, лично моето мнение е, че некомпетентността няма цвят политически, но е факт, че през последните години европейските социалисти нямаха тези, не излязоха с нито една конструктивна теза, която да спечели доверието на европейските избиратели, и това се видя на изборите за Европейски парламент, когато ЕНП получи много по-широка подкрепа. В момента Европа е в много тежка криза, това е факт, но изходът от тази криза не е в това да се обвиняваме кой е по-европеец и кой е по-малко европеец. Изходът е в това, което е заложено в плановете на Европейската комисия и в това, което в Европейския съвет в момента се дискутира, а там министър-председателите като седнат и като помислят за бъдещето на Европа не се делят на социалисти и Европейска народна партия, а всички се обединяват около общото виждане, че ние трябва да излезем от тази криза, ограничавайки в момента разходите си, за да може да се справят страните,
които неразумно са харчили пари, с дълговете си. Страна като България наистина успява да покаже, че може да бъде макар и по-бедна, макар и с повече трудности, макар и с по-слаба икономика, да ограничи ефекта на световната криза върху себе си, да повдигне постепенно своя кредитен рейтинг и да запазва стабилност, която е изключително завидна в сравнение с редица страни и страни, близки по размери като нашата, и съседните - Гърция, Унгария, както и други страни от региона, да не говорим за големите европейски страни. Така че пътят е в повече Европа, изградена върху правила, които се спазват от всички, а не само от едни.

Водеща: Благодаря Ви за този разговор.

Н. Младенов: Благодаря и аз.

Водеща: Това беше външният министър Николай Младенов.