Даниел Митов: Готови сме за влизане в Шенген и Федерика Могерини е наш съюзник по темата
27 Юли 2015 Изказвания и интервюта- Какво постигна Годишната среща с посланиците на България и Международната конференция под егидата на ръководеното от вас министерство?
- Първо трябва да кажем, че посланическата конференция е ежегодна. Провежда се всяка година за дипломатическата служба, за да може все пак Министерството на външните работи и нашите представителства в чужбина да поставят пред ръководството на министерството проблемите, които стоят, да се чуят всякакви мнения, да очертаем основните предизвикателства пред нас и да зададем посока за следваща година. Особено важно тази година, разбира се, беше присъствието на върховния представител по външна политика, госпожа Могерини. Това е първото такова посещение в България и то беше знаково от гледна точка на това как България работи, какво внимание й се отдава, когато става въпрос за общата външна политика на Европейския съюз, а ние стоим прекрасно, имаме чудесни взаимоотношения с госпожа Могерини и това пролича и вчера. Присъствието и на премиера Бойко Борисов също е знаково, за което, разбира се, както аз като министър, така и всички български дипломати сме безкрайно задължени и благодарни, и присъствието на президента на Република България в днешния ден на конференцията също беше от изключително важно значение. Това са знаковите моменти по време на провеждането на самата конференция, които задават посоката и очертават основните линии във външната политика на България. Бяхме се постарали вчера в хотел „Хилтън“ да организираме заедно със Софийска платформа ECFR един форум, на който присъстваха представители от 14 държави от Западните Балкани и Източното Партньорство, с които съвместно с госпожа Могерини обсъдихме въпроси от дневния ред на Европейския съюз, предимно разширяването, предизвикателствата пред Европейския съюз и отношенията на съюза с Русия, сделката с Иран и много други въпроси. Смея да твърдя, че това беше от полза не само за България, която организира такъв голям форум и дава възможност на представители от тези държави да кажат мнението си и да бъдат чути от върховния представител, но и на самата госпожа Могерини даде много информация за настроенията и за различните гледни точки от региона.
- Министър Митов, дали двете събития биха имали общо послание и как би звучало то?
- Ако трябва да очертаем някакво общо послание, то би било следното: през последните години международните отношения навлизат в особено интензивен период. България е основна част от решенията, българският глас не само е чут, но и стои тежко, солидно, сериозно. България се върна на геополитическата карта на света и възстанови позициите си в сферата на европейските и евроатлантически отношения. Това има общо и с начина, по който стои българската външна политика в международен план, защото бидейки част от НАТО, бидейки част от Европейския съюз ние имаме много по-сериозна тежест.
- Каква е българската политика към европейските съседи? Какъв е българският поглед към тях?
- Без Западните Балкани Европейският съюз няма да бъде завършен. Това са нашите съседи. Това са нашите приятели. Те са част от Европа и колкото се може по-бързо трябва да станат и пълноценна част от Европейския съюз. Това беше нашето основно послание. Разбира се отделните държави са в различна фаза на тяхната европейска интеграция. Трябва да бъдат оценявани поотделно и с оглед на постигнатото по отношение на реформите и тяхното стоене в рамките на обща външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, но България във всяко едно отношение е готова да помага на нашите приятели и съседи, така че европейската им интеграция да върви ускорено. За тази цел трябва да бъдат използвани много по-ефективно и аз се радвам, че госпожа Могерини имаше възможност да чуе това вчера, много по-ефективно трябва да бъдат използвани регионалните формати, например процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа е един от тези формати. България пое председателството преди няколко месеца на процеса. Имаме ясно очертани приоритети там, но важното в този случай е, че държавите от Западните Балкани, които са участнички в този регионален формат имат възможност да се срещат с нас – държавите, които сме вече членки на Европейския съюз и да формираме общи политики именно на базата на европейската философия, именно на базата на архитектурата и подхода създаден заедно с наше участие в рамките на Европейския съвет, в рамките на Европейската комисия.
- Министър Митов, може ли страната ни да играе и ролята на говорител-посредник в интеграционния процес за балканите – от една страна Турция, от друга, а също и при решаването на сериозните проблеми с Украйна и Русия? Те също са европейски съседи.
- Разбира се, че са, и тук трябва да кажем следното – много често чувам, особено от опозицията, аргументи за това до каква степен едно или друго предизвикателство е заплаха за нас. Когато говорим за „нас“, трябва да се мислим в контекста на НАТО и на Европейския съюз. Заплахите са общи за всички ни – заплаха за Балтийските държави, за Полша или за която и да е било друга държава, е заплаха и за нас, заплаха и за всички европейски и НАТО-вски държави. Същото важи и за България. Всички сме се ангажирали с взаимното осигуряване на сигурността и това е сила, това е огромна сила, но трябва да се мислим и като общност. Това от една страна. От друга страна, когато говорим за интеграционни процеси, България като посредник или като част от разговора, свързан с интеграционните процеси, ние играем огромна роля. Аз споменах регионалните формати и фокусът, който имаме в момента по отношение на Западните Балкани и държавите от Източното партньорство, особено тези, които искат присъединяване към Европейския съюз. И това важи и за Украйна, разбира се, защото вие знаете, че Украйна има многохилядна българска общност. Ние съвсем наскоро бяхме на посещение в Украйна с президента, но аз отидох заедно с украинския външен министър и в Одеса, и в Болград. Посетихме българските общности там. Знаем какво трябва да се направи. Вие знаете, че с усилията на външно министерство и на ръководството на Българската национална телевизия нашите сънародници в Украйна съвсем скоро ще могат да гледат сигнала на Българската национална телевизия, а и разбира се имаме и други поети ангажименти, съвместно с украинското правителство, така че, така че да могат нашите сънародници там да се чувстват обгрижени и вниманието върху тях да бъде фокусирано.
- Позволявам си да допълня – там се слуша и Радио „Фокус“ и някои от нашите предавания са изключително популярни, особено историческите. Но да продължа министър Митов, след тези две събития – по-близо ли сме до членството в Шенгенската зона? Какво е впечатлението ви и от посещението на комисаря Могерини?
- Готови сме. Аз това съм го казвал ясно на посланическата конференция. Госпожа Могерини го е чула. Имаме съюзник в нейно лице по тази тема. Разбира се нашият стремеж, нашата битка е колкото се може по-бързо да бъдат отворени въздушните и морските граници, а оттам нататък да има ясен хоризонт и за цялостно присъединяване към Шенген и аз мисля, че това ще се случи.
- Не мога в края на нашия разговор да не ви попитам и за постигнатия политически консенсус по конституционните промени, свързани със съдебната реформа. Решителен ден бе четвъртък и те по някакъв начин – този консенсус и тези промени, и заявената воля за реформа, по някакъв начин кореспондират със заявената политическа воля за ролята на България във външната политика и на Европейския съюз. Оценява ли се, разбра ли се тази обвързаност?
- Първо трябва да кажем следното: ако правим реформи, ако се стремим да направим така, че съдебната ни система да е по-бърза, по-ефективна, да отговаря на очакванията на гражданите и да гарантира повече справедливост, то това се прави заради българските граждани, не се прави заради някого друг отвън. Българските граждани нееднократно са изразявали мнението си за моментното състояние на съдебната система. В нея работят много почтени хора, но разбира се има и огромни проблеми. Трябва да бъдат решавани и тази реформа е насочена именно към осигуряване на повече прозрачност, ефективност, повече експедитивност и справедливост, когато говорим за съдебната система, а тя е и условие в България да идват повече инвестиции, да има повече бизнес, защото знаете, че първото условие, което гарантира свободата на пазара, е всъщност добре функциониращата съдебна система, която да гарантира бързо и ефективно решаване на търговски спорове. Затова е безкрайно важен консенсусът, който беше постигнат, и аз най-сърдечно го приветствам и то не защото някой отвън ще ни се зарадва, което се и случва, но защото това ще донесе реформа, гарантираща по-добро функциониране на съдебната система именно за нашите граждани. Европейският съюз и изобщо демократичният дневен ред е свързан с върховенството на закона. Реформи се правят бавно. Ние сме изминали голям път и ще продължаваме, разбира се, да се стремим към все по-добро управление и все по-сериозно налагане на върховенството на закона в България. Това става с усилията на всички. С усилията на всички политически партии, с национален консенсус, с усилията на гражданското общество и разбира се професионалистите в съдебната система.
- Но по постигнатия политически консенсус е и своеобразно потвърждаване на неотклонния път на България в евроатлантическа посока, нали така?
- Разбира се, точно така. Това се опитах и да кажа. Демокрацията, ценностният дневен ред на Европа и на евроатлантическата общност са свързани имено с върховенството на закона и нашата воля и волята на другите политически партии в парламента, които са в опозиция да застанат зад тази реформа е категорично потвърждаване на точно този евроатлантически консенсус, който аз много пъти съм призовавал, че трябва да имаме и трябва да ни води напред към по-добро управление, а то е в полза на всеки един български гражданин.