Заместник-министър Мария Ангелиeва представи България в Срещата на високо равнище на Комитета по помощта за развитие (КПР) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която се проведе на 20 март т. г. в Париж. В качество си на страна със статут на „участник“ в КПР от 2018 г. България участва за трети път във форума. В срещата освен членовете на Комитета се включиха наблюдатели, ключови партньори, представители на водещи международни организации и др. Приветствие съм участниците отправи Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.

Посолството на България в Париж посрещна студенти от Висшето училище за международни изследвания и политика (HEIP), за да представи позицията на страната по въпроси от международния дневен ред и професията на дипломата.

На 13 и 14 февруари т.г. в Париж се проведоха среща на Комитета по заетост, труд и социални въпроси на ОИСР на ниво министри и форум на високо равнище. Министерската среща под надслов „Нови хоризонти за социална политика: Инвестиране в бъдещето“ предостави възможност да се обсъдят възможностите за развитие на социалните системи в контекста на застаряващото население,  растящите цени, дигитализацията и изкуствения интелект, климатичните промени и нуждата от подсигуряване на благосъстоянието на децата. Акцент бе виждането, че устойчивото финансиране в политиките за социална закрила е инвестиция в бъдещето.

От 5 до 7 февруари в Париж се състоя годишната среща на Глобалната парламентарна мрежа на ОИСР, която цели да засили взаимодействието и обмена на добри практики с парламентаристи от държавите членки на ОИСР, присъединяващите се държави и държави партньори.

На 21 януари 2025 г. по време на официална церемония в сградата на Международната организация на Франкофонията в Париж г-жа Радка Балабанова-Рулева, извънредния и пълномощен посланик на България във Френската република, в качеството си на личен представител на президента на Република България в Международната организация по Франкофонията връчи акредитивните си писма на Генералния секретар на Франкофонията г-жа Луиз Муишикиуабо.

На 13 декември т.г. на специална церемония в Елисейския дворец Радка Балабанова-Рулева, извънреден и пълномощен посланик на Република България във Френската република, връчи акредитивните си писма на президента Еманюел Макрон. Г-жа Балабанова заяви решимостта си да работи за по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството между двете страни, като изрази надежда, че предстоящото подписване на пътната карта към Декларацията за стратегическо партньорство между България и Франция ще даде нов импулс на връзките между двете страни. Отбелязвайки възможностите и интереса за сътрудничество в редица области, в т.ч. индустрия, отбрана, енергетика, иновации, българският посланик подчерта амбицията си да съдейства за реализирането на конкретни проекти, вкл. чрез активизирането на диалога на най-високо ниво.

На 10 декември 2024 г. в централата на ЮНЕСКО посланикът на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО, Радка Балабанова, откри изложбата „Непознатият Рибен буквар“, посветена на 200 годишнината от издаването на първия съвременен български учебник на д-р Петър Берон. Експозицията е част от събитията, включени в календара на ЮНЕСКО на забележителните дати и годишнини за 2024 г. Тя е подготвена от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, с любезната подкрепа на Националната комисия на България за ЮНЕСКО и българското посолство в Париж. Изложбата включва 12 пана, разказващи за специфичните особености на седемте издания на първата българска илюстрирана книга и научната дейност на д-р Петър Берон. Като част от експозицията и в специална стъклена витрина за първи път в централата на ЮНЕСКО бяха изложени екземпляр на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон и фототипните издания на „Различни потреби“ на първия печатар от български произход Яков Крайков от 1572 г., „Абагар“ на Филип Станиславов от 1651 г. – първата печатна книга на новобългарски, „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, „Неделник“ на Софроний Врачански и първото издание на Криворазбраната цивилизация на Добри Войников, публикувана през 1871 г.

Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е ключов национален приоритет. Независимо от политическата нестабилност в страната има категоричен политически консенсус за значимостта на членството ни в Организацията, приемственост в изпълнението на тази политика и ние работим активно и целенасочено за постигането на тази стратегическа цел. Това заяви министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов на среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман в централата на организацията в Париж. Двамата обсъдиха напредъка на България по препоръките в присъединителния процес по темите, за които Министерство на иновациите и растежа отговаря – цифрова икономика и инвестиции.

Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще покаже потенциала на българската икономика. Присъединяването на страната ни към ОИСР е национален приоритет и ние работим усилено за неговата реализация. Това заяви министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов по време на изслушването на 94-ата сесия на Комитета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по цифрова политика. Министър Карадимов представи националната позиция относно напредъка по отправените препоръки от страна на Комитета. „Чрез реформите по пътя към членството, България работи за създаването на нови работни места и въвеждането на иновации в редица сектори на икономиката, в образованието, в околната среда и др.“, подчерта министър Карадимов. Той изтъкна, че България е постигнала значителен напредък в процеса на присъединяване, чрез всеобхватен подход, който включва законодателни реформи и инвестиции в човешкия капитал.

Посолството на Република България в Париж отбеляза 145-та годишнина от установяване на дипломатически отношения между Франция и България чрез събитие със специалното участие на Светлин Русев. Проявата, организирана в зала Гюстав Ефел на Айфеловата кула, събра официални представители на Френската република, дипломатическия корпус и международни организации, както и на българската общност в страната.