България допринася за единството и силата на ЕС
02 Октомври 2017 Новини
Посолството на България в Мадрид отбеляза с конференция първото десетилетие от членството на България в Европейския съюз (EС) със съдействието на представителството на Европейската комисия (EК).
Конференцията бе проведена на 27 септември със специалното участие на Симеон Сакскобурготски, министър- председател на България в периода 2001-2005 г., както и с участието на Юрген Фьокинг, заместник-директор на представителството на ЕК в Мадрид, генералния директор по интеграцията и координацията на общите въпроси на ЕС в испанското външно министерство Хосе Паскуал Марко Мартинес и генералния директор по европейските въпроси в МВнР на България Бойко Мирчев. Модератор бе Чарлс Пауел, директор на Кралския институт Елкано, който е най-престижната неправителствена институция в Испания по въпросите на международните отношения, със силно влияние върху политическите и обществените среди.
В изказването си Симеон Сакскобурготски подчерта, че България е преодоляла икономическата и финансова криза благодарение на това, че е част от европейския проект, в рамките на който се търсят солидарни решения. България е външна граница на Съюза и като такава поема задължения за нейната охрана, особено в условията на новите предизвикателства, каквито са тероризмът и миграцията. Стратегическото й географско положение в Югоизточна Европа я прави фактор в ЕС по отношение на диалога с ключови партньори като Турция и Русия.
Точно след 10 години членство страната ще поеме първото Председателство на ЕС и ще трябва да търси общи решения по отношение на бъдещето на Съюза и неговите политики. Обединена Европа е единственото устойчиво решение за интересите и благоденствието на европейските граждани, за вътрешната и външна сигурност на Съюза. ЕС има очаквания и България ще положи максимални усилия, за да търси консенсус и да осъществи напредък по ключовите въпроси от европейския дневен ред.
Добавената стойност на България в ЕС е в отстояване на единството, което прави силата на ЕС, заяви на форума Бойко Мирчев. Посредством членството в ЕС се потвърждава европейската идентичност на страната, което обяснява и силната подкрепа на българските граждани за европейския проект. От момента на присъединяване българското общество храни особено доверие в европейските институции и това не се е променило 10 години по-късно. Членството на България е довело до трансформации на обществото и дълбоки реформи в икономически план. То е допринесло за по-голяма кохезия и конвергентност и по този начин за преодоляване на различията между Изтока и Запада. Постигането на конвергентност е едно от условията за присъединяване към еврозоната и в този смисъл България разчита както на структурните фондове, така и на евентуален нов присъединителен инструмент, който да я подпомогне в изпълнението на този критерий. Страната отстоява подход, основаващ се на резултати, а не на дати, който е отговорният подход, защото добрата подготовка е в полза и на България и на целия ЕС. България винаги е била лоялен и отговорен член на Съюза и го е показала и по отношение на други политики-например енергийната политика. Българите искат повече ЕС, отстояват общностния подход, а това е поглед към бъдещето.
ЕК и Испания потвърдиха подкрепата, която да оказали по време на преговорите на България за членство в ЕС, както и настоящото доверие, което изпитват към нея като страна-член на ЕС. В речта си, посветена на състоянието на Съюза, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отново е подкрепил България за членството й в Шенгенското пространство и присъединяване към еврозоната. Европейската комисия и Европейският парламент и в бъдеще ще бъдат солидна опора на България. По думите на Хосе Паскуал Марко Мартинес Испания е подкрепила България в подготовката й за членство в ЕС и НАТО и двете страни са преодолявали в сътрудничество редица проблеми през последните 10 години, включително тежката икономическата криза. Предстоящото председателство на ЕС, което страната ще поеме от 1 януари 2018 г., ще бъде своеобразен тест за търсене на компромис и баланс между реализма и утопията за бъдещето на европейския проект и България може да допринесе с прагматичния си подход.