Изложба, посветена на 130-годишнината от приемането на известния словенски езиковед Франц Миклошич за член-кореспондент на Българската академия на науките и на отбелязаната през 2013 г. 200-годишнина от неговото рождение, бе открита на 23 ноември 2015 г. в сградата на Научноизследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата в центъра на Любляна. Изложбата ще продължи 12 дни до 4 декември 2015 г.

Събитието бе открито от д-р Матия Огрин от Института за словенска литература и литературни проучвания на Словенската академия на науките и изкуствата и от доц. д-р Елена Томова, която е съставител на изложбата. В своите изказвания те се спряха на приноса на проф. Миклошич за развитието на славистиката, както и на българо-словенските научни връзки, включително продължаващото двустранно сътрудничество между институтите по литература на БАН и на Словенската академия на науките и изкуствата. На официалната церемония присъстваха посланикът на Република България в Словения д-р Иван Сираков, председателят на Института по словенски език на Словенската академия на науките и изкуствата д-р Марко Сной, представители на Катедрата по славистика и Катедрата по словенски език и литература на Люблянския университет, както и представители на българската общност в Словения, работещи в областта на науката и културата.   

Изложбата, подготвена от Института по литература на БАН, с главен автор доц. д-р Елена Томова, включва около 15 пана с богат фактологичен текстови и фотографски материал. Картините, представят житейския и професионален път на проф. Миклошич, като акцентът е поставен върху заслугите му за развитието на проучванията върху старобългарския и български език и избирането му за действителен член на БАН. Специално за представянето на изложбата в Словения текстовете на всяко пано са изготвени на словенски език.

Проф. Миклошич е един от най-видните филолози и слависти през втората половина на 19 в., ръководил в периода 1849-1886 г. Катедрата по славистика на Виенския университет. Той е първият издател на старобългарския Супрасълски сборник и други старобългарски ръкописи и е сред учените с големи заслуги за развитието на българистиката. За тези свои заслуги през 1885 г. по предложение на проф. Марин Дринов и проф. Константин Иречек е избран за член-кореспондент на БАН.