Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Словения, Любляна, Посолство на Република България

Политика

Народно събрание

Народното събрание се състои от 240 депутати. Те се избират пряко от гласоподавателите, за срок от четири години, на основата на пропорционалната система. За да влязат в Народното събрание, партиите и предизборните коалиции трябва да съберат над 4% от общия брой гласове на изборите. Депутатите в Народното събрание представляват не само своите избирателни райони, но и цялата нация. Депутатите работят в съответствие с Конституцията и законодателството, като следват своята съвест и убеждения.

Народното събрание избира временни и постоянни комисии, в които участват депутати. То приема закони, решения, декларации и обръщения. Всеки член на Народното събрание или на Министерския съвет има правото да внесе проект на закон. Проектът на закон за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Правителство

Правителството (Министерският съвет) е главният орган на изпълнителната власт, оглавяван от министър-председателя. Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.

Бъдещият министър-председател се номинира от най-голямата парламентарна група, след което президентът му дава мандат да формира правителство. Предложеният Министерски съвет се гласува от Народното събрание, което пряко контролира дейността на правителството.

Президент

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години за не повече от два мандата. Вицепрезидентът се избира по същото време, със същата бюлетина и при същите условия и процедура, както президентът.

Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет.

Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната; обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет; обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано; възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.

Местни изпълнителни органи

Статутът и пълномощията на местните изпълнителни органи зависят от териториалното деление на страната.

Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Общинският съвет приема годишните бюджети и плановете за развитие на съответната община.

Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет.

Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

Съдебна власт

Съдебната власт в България е независима. Тя е изградена на основата на процедура от три инстанции.

Върховният административен съд (ВАС) и Върховният касационен съд (ВКС) упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт.

Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно съобразни.

Учреден е Висш съдебен съвет (ВСС), който организира дейността на съдебната власт.

Конституция

Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. След изборите най-голямата парламентарна група съставя правителство. За да се одобри правителството (Министерският съвет), а също и за да се приемат обикновени законодателни актове, се изисква обикновено парламентарно мнозинство. Промени в Конституцията се приемат с парламентарно мнозинство от три четвърти.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация