Новини - Сърбия, Белград, Посолство на Република България

На 3 март 2026 г. в Посолството на Република България в Белград се състоя тържествен прием по повод националния празник на България – Трети март, Деня на освобождението. На събитието присъстваха около 300 гости, сред които представители на сръбските държавни институции, дипломатическия корпус, бизнеса, културния и обществен живот, както и на българското национално малцинство в страната.

Сред гостите на приема бяха Новица Тончев, министър без портфейл и съпредседател на сръбската част на Междуправителствената българо-сръбска комисия за икономическо развитие, съветници на президента Александър Вучич и министър-председателя Джуро Мацут, генерали от въоръжените сили на Сърбия, както и директорът на сръбската гранична полиция. Събитието уважиха също ръководителят на Делегацията на Европейския съюз в Белград, посланиците на държавите членки на ЕС и посланиците на държави, акредитирани за България със седалище в Белград.

На приема присъстваха и множество представители на българското национално малцинство в Република Сърбия – от Босилеград, Цариброд, Враня, Пирот, Сурдулица, Ниш, Бабушница, Звонци, както и от Белград, Нови Сад, Панчево, Зренянин, Иваново, Бело Блато и други населени места.

В началото на приема българският посланик Н. Пр. Ангел Ангелов приветства гостите и подчерта значението на националния празник като символ на българската държавност и историческа приемственост. В изказването си той отбеляза, че тази година се навършват 1345 години от създаването на българската държава, като подчерта уникалния исторически факт, че България е една от малкото европейски държави, които през вековете са съхранили своето име и държавна традиция.

Посланик Ангелов акцентира върху мястото на България в съвременна Европа, като отбеляза присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г., което символично включва и кирилицата, третата официална азбука на Европейския съюз, в общата европейска валута. В словото беше обърнато внимание и на историческите и духовни връзки между България и Сърбия, свързани с личности като свети Иван Рилски и Паисий Хилендарски, чиято дейност е част от общото православно и културно наследство на региона.

В изказването си посланикът отбеляза положителното развитие на българо-сръбските икономически отношения, като подчерта, че през 2025 г. двустранният стокообмен е надхвърлил 2 милиарда евро, а туристическият обмен между двете страни продължава да нараства. Той подчерта готовността на България да насърчава икономическото сътрудничество и взаимните инвестиции, както и значението на регионалното партньорство в рамките на инициативи като Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Особено внимание беше отделено на ролята на българското национално малцинство и българската общност в Сърбия, които представляват естествен мост за сътрудничество между двете държави. България ще продължи да подкрепя усилията за съхраняване на тяхната културна идентичност, език и традиции.

Празничната програма включваше и музикални изпълнения. Незрящият ученик от Иваново Матея Гуран изпълни песните „Аз съм българче“ и „Я кажи ми, облаче ле бяло“, а децата от Българско неделно училище „Любен Каравелов“ – Белград изпяха песента „За теб, Българийо“.

За първи път по време на приема в салоните на българската резиденция в Белград бяха използвани видео екрани и модерно аудио-видео оборудване, което допринесе за по-тържествената атмосфера на събитието.

Провеждането на приема беше възможно благодарение на подкрепата на партньори и спомоществователи, сред които Българската бизнес асоциация в Сърбия, „Трейс“, „Даниела комерс“, „Сентрал ивентс“ и „Ареон“.