Политика

Народно събрание

Народното събрание се състои от 240 депутати. Те се избират пряко от гласоподавателите, за срок от четири години, на основата на пропорционалната система. За да влязат в Народното събрание, партиите и предизборните коалиции трябва да съберат над 4% от общия брой гласове на изборите. Депутатите в Народното събрание представляват не само своите избирателни райони, но и цялата нация. Депутатите работят в съответствие с Конституцията и законодателството, като следват своята съвест и убеждения.

Народното събрание избира временни и постоянни комисии, в които участват депутати. То приема закони, решения, декларации и обръщения. Всеки член на Народното събрание или на Министерския съвет има правото да внесе проект на закон. Проектът на закон за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Правителство

Правителството (Министерският съвет) е главният орган на изпълнителната власт, оглавяван от министър-председателя. Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.

Бъдещият министър-председател се номинира от най-голямата парламентарна група, след което президентът му дава мандат да формира правителство. Предложеният Министерски съвет се гласува от Народното събрание, което пряко контролира дейността на правителството.

Президент

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години за не повече от два мандата. Вицепрезидентът се избира по същото време, със същата бюлетина и при същите условия и процедура, както президентът.

Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет.

Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната; обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет; обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано; възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.

Местни изпълнителни органи

Статутът и пълномощията на местните изпълнителни органи зависят от териториалното деление на страната.

Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Общинският съвет приема годишните бюджети и плановете за развитие на съответната община.

Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет.

Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

Съдебна власт

Съдебната власт в България е независима. Тя е изградена на основата на процедура от три инстанции.

Върховният административен съд (ВАС) и Върховният касационен съд (ВКС) упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт.

Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно съобразни.

Учреден е Висш съдебен съвет (ВСС), който организира дейността на съдебната власт.

Конституция

Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. След изборите най-голямата парламентарна група съставя правителство. За да се одобри правителството (Министерският съвет), а също и за да се приемат обикновени законодателни актове, се изисква обикновено парламентарно мнозинство. Промени в Конституцията се приемат с парламентарно мнозинство от три четвърти.