По повод 15 март и отбелязването на 175-та годишнина от Унгарската национална революция, посланикът на Република България в Унгария Христо Полендаков и директорът на Българския културен институт в Будапеща Пламен Пейков посетиха селището Батя в близост до гр. Калоча, за да отдадат почит пред личността и делото на Ендре Пастори – име, свързано както с унгарската революционна борба, така и с културно-просветното дело в Пловдив през втората половина на XIX век. Едно все още малко познато име в историята на българо-унгарските културни връзки.

Революцията и борбата за национална независимост на Унгария през 1848-49 г. завършва с разгром. Нейните ръководители получават убежище на територията на Османската империя, най-напред - във Видин, а по-късно – във Велико Търново и Шумен. След заминаването от Шумен на Лайош Кошут и най-приближените хора от свитата му част от емигрантите остават на територията на Османската империя, по-точно в днешните български земи. Един от тях е Ендре Пастори – артилерийски поручик, който пребивава в Пловдив повече от 10 години. Преподава латински език в гимназията, изучава български и написва две граматики на български език - „Кратка българска граматика на латински език“ (1856, Пловдив) и „Българско-италианска граматика“ (1862, Пловдив). След 1867 г. Пастори се завръща в Унгария.

„… Поручик от артилерията в Борбата за свобода от 1848 г. По време на изгнанието си (1850-1867) участвал активно и допринесъл за развитието на българското образование. Завръщайки се в Батя, в продължение на 20 години като уважаван учител възпитава децата на пламенна любов към Родината. …“   Това е част от надписа върху паметната плоча на Ендре Пастори, открита през 2020 година в Батя. Интересното в случая е, че инициаторът за нейното създаване – активният местен общественик Пал Марош, решава да я постави върху фасадата на собствената си къща, защото не може да се установи със сигурност къде точно се е намирал домът на Пастори. Идеята за тази постъпка му идва след среща с нашата сънародничка Райна Симеонова-Харгитай, която от дълги години живее в Будапеща. Научавайки по време на работата си в Националната библиотека „Сечени“ за личността на Пастори и дейността му, свързана с българското образование,  г-жа Симеонова пише статия за него, която е публикувана в списанието на унгарските писатели „Мадяр Напло“ (бр.1, 2001). Именно тази статия след време случайно прочита в Интернет г-н Пал Марош, който впоследствие се свързва с г-жа Симеонова и в хода на срещите и разговорите им се ражда идеята за паметна плоча в Батя.

В навечерието на унгарския национален празник бе поднесен венец пред плочата на Ендре Пастори и посланик Полендаков поздрави г-н Марош и г-жа Симеонова за родолюбивата им постъпка, благодарение на която на унгарска земя вече има още едно паметно място на българо-унгарските отношения.