На 29.05. т.г. ГК Солун и Институтът за балкански изследвания в Солун проведоха  конференция под надслов „От буквите до вдъхновението“. Събитието отдаде дължимото на святото дело на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, както и на всички онези, които с вдъхновение и всеотдайност пазят и предават богатството на знанието, духа и културата.

Мероприятието бе открито с химна на светите братя Кирил и Методий - „Върви народе, възродени“, изпълнен от ученици на българското неделно училище „Васил Левски“ в Катерини.

Генералният консул Антон Марков посочи, че България винаги е била в сърцето на Европа със своята култура, просвета и невероятни достижения на българските таланти.  Акцентира на факта, че глаголицата и кирилицата са създадени да обединяват, да прославят, а не да разделят. Отбеляза ролята на българските неделни училища и българските лекторати в редица университети зад граница, които за него са като „огнища на знание и дух“, където се „съхраняват езикът, културата и самосъзнанието ни.“

Николай Караиванов, съветник в ГК, представи делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици, и приносът на България за създаването и разпространението на кирилицата. Отбеляза, че през последните години някои съседни страни и основно Русия грубо изопачават историческата истина, включително лансирайки тезата за произхода на азбуката от „македонските земи“, с което правят опити за омаловажаване или директно    отричане на българския принос. Изнесе конкретни факти доказващи, че ролята на Солунските  братя е призната и тържествено отбелязвана в Русия много след България. Акцентира, че Украйна първа издига паметник на двамата светци, още през 1911 г. в Киев, докато в Москва техен паметник е поставен през 1992 г. Подчерта, че прави чест на гръцката историческа наука, че запазва своята обективност и се придържа към историческите извори, които ясно и недвусмислено доказват приноса на България за съхраняването и разпространяването на делото на Св. св. Кирил и Методий сред целия славянски свят.

Проф. Константинос Нихоритис, професор в университет „Македония“, доктор    хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“, чуждестранен член на БАН, подчерта, че създаването на славянската азбука е било поръчано, за да може Византийската империя да покръсти и присъедини към християнството своите поданици славяни, живеещи на Балканите и разселени в Мала Азия. Тези славяни са говорели българско наречие. Тези букви и книжнина са били готови и отнесени във Великоморавия. Затова и после, когато са пренесени от учениците на светите братя, лесно са възприети в България. Със създаването на кирилица никой не може да противоречи, че това е било чисто български и старобългарски език и от там започва да се разпростира чрез Света гора, според него, към източните славяни в Русия и на запад, към Сърбия.

Ангелики Деликари, професор по средновековна история на славянските народи в Катедрата по история и археология на университета „Аристотел", депутат от НД, представи своите изследвания за приноса на княз Борис Ι и на цар Симеон за съхранението и разпространението на Кирило-методиевото наследство. Посочи, че Охридската и Преславската книжовни школи, като главни културни центрове на Първата българска държава, са допринесли за изграждането на кирилицата. Отчете доброто сътрудничество на цар Симеон с Климент Охридски за разпространението и развитието на делото на солунските братя.

Ангели Деликари представи и наскоро издаденият й научен труд „Обширно житие на Свети Климент Велички /Охридски/ като извор за проучване на средновековната история на славяните на Балканите“, в който обстойно се спира на ролята на българските владетели за създаването на кирилицата.

Съвременната българска литература и едно от първите произведения, написани на кирилица „За буквите“ на Черноризец Храбър също бяха представени в рамките на конференцията от студенти, изучаващи български език в Университета „Демокрит“ в Комотини. Доклад за делото на Кирил и Методий изнесе и Виолета Йоаниди, лектор по български език в учебното заведение.

Дружението за приятелство между Гърция и България почете професор Константинос Нихоритис за цялостната му научна дейност и за укрепването на отношенията между Гърция и България с плакет като почетен член на гръцко-българската общност.

На конференцията присъстваха представители на дипломатическия корпус в Солун, на гръцкото МВнР, общественици, членове на  гръцки и български организации.