„България подкрепя въвеждането и изпълнението на Стратегия за равнопоставеността на пловете, която да включва конкретни ангажименти за изпълнение от отделните дъжави-членки. В нашата страна има много добри практики, които е добре да продължат целенсоченото си изпълнение така, че да продължим да подобряваме резултатите на равнопоставеността между половете – както по отношение на представителността на жените на пазара на труда, така и по отношение на предоставяне на повече предпоставки за насърчаване на участието на мъжете в семейния живот и отглеждането на децата.“ Това обяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на изказването си в рамките на Съвета на ЕС с участието на министрите на труда на страните-членки на ЕС, във връзка с обсъждане на предложението на ЕК за въвеждане на Стратегия за равнопоственоста на половете 2016-2019.

Предложението за Стратегия за равнопоставеността, която включва конкретни мерки за изпълнение през следващите три години, цели преодоляване и намаляване на неравенствата д мъже и жени. Тя, заедно с предложената от Комисията Директива за повишаване на участието на жените на ръководни позиции в компаниите, допуснати до борсова търговия, идва в отговор на проблема с ниския брой жени в управителните органи в бизнеса на ниво Европейски съюз. Към момента страните-членки възприемат незаконовите цели за постигане на 40% представителност на жените на ръководни позиции, но реалните резултати, особено в определени държави, са далече под този процент.

Според представително изследване на ЕК, средният процент на участие на жените в бордовете на компаниите, листнати на борсата, е 16.6%. За България участието е на нива близки до средните за ЕС – 15.2%. Тенденцията обаче и у нас продължава да е по-скоро в полза на мъжете – 53% са компаниите, в чийто бордове работят само мъже, 20% са тези, в които има повече от една жена на ръководна позиция и 37% са тези, в които има само по една жена на управленска позиция. В България сериозно е женското представителство в администрацията и сред магистратите, като дами са две трети от магистратите във всички национални съдилища на всички нива, както и 43% от прокурорите. 30 % от българските евродепутати са жени, а броят на жените в 43-то НС е 20 %.