Почетена бе паметта на четиримата български студенти, загинали в Словашкото национално въстание
14 Септември 2026 Новини
На 13 септември 2026 г., по покана на общинската администрация на Хронски Бенядик, регион Банска Бистрица, Посолството на Република България в Словашката република и Българският културен съюз в Словакия за поредна година отдадоха почит към паметта на четиримата български студенти, загинали в Словашкото национално въстание (СНВ) през 1944 г.
Пред мемориала в центъра на Хронски Бенядик и на общия гроб на четиримата български герои бяха поднесени венци и цветя в знак на дълбока признателност и почит към тяхната саможертва.
Ежегодната церемония по възпоменание на подвига на Сейко Даскалов, студент по медицина от с. Побит Камък, Стоян Стоянов, студент по минно инженерство от с. Пороище, Димитър Тодоров, студент по медицина от Банско, и Еню Игнатов, студент по строително инженерство от с. Стоил Войвода, се провежда от 1969 г. Четиримата млади българи загиват при преминаването на ледените води на река Хрон заедно с група партизани, преследвани от фашистките сили.
В церемонията участваха Нейно Превъзходителство Снежана Йовева-Димитрова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Словашката република, Габриела Примова, консул и съветник в Посолството на Република България в Словакия, Деница Секуличка-Русева, директор на Българския културен институт в Братислава, Деница Ненчева, и.д. директор на Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава, Елена Гигова, председател на Българския културен съюз в Словакия и представители на българската общност в Словакия и Австрия.
В своето възпоменателно слово, произнесено на български и словашки език, посланик Снежана Йовева-Димитрова подчерта, че Хронски Бенядик се е превърнал за България в символ на паметта, признателността и приятелството между българския и словашкия народ.
Посланик Йовева-Димитрова припомни съдбата на четиримата млади българи, които, далеч от родината си, участват в борбата за свободата на Словакия и заплащат с живота си своята отдаденост на каузата. Тя подчерта, че „те са били млади хора – студенти, изпълнени с надежди, мечти и планове за бъдещето“, но животът им е бил прекъснат от трагичните събития на Втората световна война.
В словото си посланикът открои и особеното значение на факта, че паметта за четиримата български младежи е съхранена от местното население и се предава през поколенията.
„Този паметник е не само паметник на четирима български младежи. Той е паметник на човешката солидарност, на смелостта и на приятелството между нашите два народа“, заяви Нейно Превъзходителство Снежана Йовева-Димитрова.
Тя изрази дълбока благодарност към общинската администрация и жителите на Хронски Бенядик за грижите, които полагат за паметника и гроба на загиналите български студенти, както и за съхраняването на паметта за тях.
Посланикът подчерта значението на ежегодното поклонение като мост между миналото и настоящето и като възможност да бъде предаден на младите хора урокът за цената на свободата и мира.
„Тук българските имена са част от словашката история. И това е нещо, което ние, българите, никога няма да забравим“, отбеляза посланик Йовева-Димитрова.
В рамките на възпоменателната церемония бяха поднесени венци и цветя пред мемориала в центъра на Хронски Бенядик и на гроба на четиримата български студенти. Присъстващите имаха възможност да чуят и изпълнения на български песни от фолклорна група „Делинка“, които изпълниха песента „Тих Бял Дунав“ на български език и допринесоха за съхраняването на живата връзка между българската и словашката културна традиция.
Ежегодното поклонение, което се провежда от 1969 г., е израз на признателност към четиримата български студенти и едновременно с това символ на трайните приятелски отношения между България и Словакия. То е свидетелство за силата на човешката памет и солидарност, която преодолява границите и времето.
Посолството на Република България изразява своята дълбока признателност към общинската администрация и жителите на Хронски Бенядик, към Българския културен съюз и към всички представители на българската общност, които продължават да пазят тази значима традиция.
