На 4 май 2025 г. служители на посолството, на Генералното консулство в Битоля и на Българския културно-информационен център в Скопие, както и представители от България и на българската общност в Република Северна Македония (РСМ) почетоха паметта на големия български революционер Георги (Гоце) Николов Делчев.

В словото си, по повод 122-та годишнина от смъртта на славния революционер, посланик Желязко Радуков заяви: „Днес, тук, пред гроба му (на Гоце Делчев) в Скопие, преместен от България в най-мрачните дни на комунизма, си даваме най-ясно сметка колко е жалко, че не можем за поредна година да отбележим тази дата рамо до рамо с нашите братя. И си даваме сметка колко е тъжно, че името на Гоце Делчев все по-често е поле за политическа злоупотреба и за отрицание. А то не е име на разделение, то е мост. Мост между миналото и бъдещето, мост между България и Северна Македония, между гражданите на двете държави. Гоце Делчев не е бил човек на омразата. В спомените на своите съвременици той е говорил за културно съревнование, за просвета, за равни права, за пробуждане на човешкото съзнание.

И тук трябва да си дадем сметка, че ние сме длъжни да запазим спомена за този прекрасен човек и да отстояваме това, за което се е борил. С уважение към своите събеседници, но с абсолютна безкомпромисност към истината.“

Посланик Радуков отбеляза, че сред присъстващите има пряк потомък на Гоце Делчев – маестро Христо Христов, благодарение на когото се знае коя е била любимата песен на Гоце Делчев и има неин запис, като призова този път, за разлика от други години, венците да бъдат поднесени, докато звучи песента „Кукни, кукувице“. Посланикът подчерта, че по-важен от имповизираното възпроизвеждане на тази песен е жестът към героя, жестът на един наследник към неговия предшесвеник.

Пред саркофага с мощите на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“ в Скопие бяха поднесени венци и цветя от посолството, Генералното консулство в Битоля, Службата на военното аташе, Българския културно-информационен център в Скопие, от племенника на Гоце Делчев маестро Христо Христов, неговата съпруга и други лица от България, както и от представители на българската общност в РСМ.