Новини - Израел, Тел Авив, Посолство на Република България

На 28 ноември 2025 г., в рамките на инициативи, посветени на Деня на народните будители, посолството на Република България в Израел съвместно с Арт салон „Сели“ – Бат Ям организира културно събитие за живота и творчеството на известния български поет от еврейски произход Мони Папо.

Посланик Славена Гергова приветства присъстващите и отбеляза, че неслучайно тази среща и спомен за Мони Папо, от чиято смърт през 2025 г. се отбелязват 20 години, се провежда именно в месеца на честване на празника на народните будители. Изказа сърдечна благодарност на семейството на поета – неговите съпруга, дъщеря и внук, които бяха сред публиката.

Г-жа Весела Райчинова, ръководител на Арт салон „Сели“ – Бат Ям представи поета, вкл. чрез въпроси, отправени към съпругата му - г-жа Дени Папо. Чрез тях и разкази и преживявания, свързани с личните срещи на част от присъстващите културни дейци и изявени представители на българската общност, гостите на събитието се запознаха с интересни случки от живота и творческия процес на Мони Папо. Благодарение на г-жа Весела Райчинова и г-жа Вивиян Райчинова, публиката се докосна и наслади на някои от най-затрогващите произведения, чрез които Мони Папо засвидетелства любовта и носталгията си към своите две родини – България и Израел.

Следва и едно от знаковите стихотворения на поета:

ПРОСТИ ЙЕРУСАЛИМ

Прости Йерусалим за любовта ми късна,

за срещата отлагана със векове,

и затова, че в мен едва сега възкръсна,

желанието за теб да пиша стихове.

Прости, Йерусалим, за моя вик сподавен,

бушуващ в мен от хиляди лета.

Прости и затова, че ходът ми бе бавен,

към твоята непозната, чужда светлина.

И за забравата прости, че все витае,

над прагове, бащи и синове.

За древната земя, че винаги е била

Земя на един бог, а не на богове.

В ужасните войни, залегнал в полумрака,

аз стрелях редом с теб, но от окопи свои.

И мислено се хвърлях в атака,

защото тез войни не бяха само твои.

Прости великодушно ти, Йерусалим,

за раздвоената любов, която ме изгаря.

На тебе верен съм докрай аз син,

но не забравям своята България.

Затуй и скитам аз от брод до брод,

от Хайфенския рид до Пиринските ритли

и смесвам пътища, слънца и род

и българските със еврейски ритми.

Как тази раздвоеност ме мори!

Как този свят жестоко ме разкъсва!

И днешното, примесено с преди,

във мене всеки ден възкръсва.

Скришом палма посадих в пръстта-

под връхния топлик на Галилея,

за да поглеждам често към дома,

под чийто покрив мислено живея.

Възкача ли се аз на Мусала,

с очите диря пламенната фея

и й подвиквам с хиляди гърла,

че трудно е без нея да живея.

И днес, съзрял за тези си слова,

събрал в сърцето си звезди,

аз свеждам побелялата глава

в поклон дълбок към две земи.