Новини - Египет, Кайро, Посолство на Република България

Посланик Деян Катрачев посети заедно с група ръководители на дипломатически мисии на държави - членки на ЕС Синайския манастир „Св. Екатерина“. Визитата бе осъществена по инициатива на посланика на Кипър в Египет г-жа Поли Йоану и по покана на братството на светата обител. Посланиците бяха приети от Негово Високопреосвещенство Симеон, Архиепископ на Синай, Фаран и Раито и игумен на манастира, с когото обсъдиха значението на манастира като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и изразиха подкрепата си за съхраняването на неговия уникален статут, духовна мисия и исторически характер.

В рамките на визитата посланиците посетиха главния храм на манастира, където се поклониха пред мощите на света великомъченица Екатерина. Те разгледаха също музея и прочутата библиотека на манастира, която притежава втората по големина колекция от древни ръкописи в света след Апостолическата библиотека на Ватикана. Гостите имаха възможност да се запознаят с уникални образци на християнското изкуство, книжовност и ръкописно наследство.

Синайският манастир „Св. Екатерина“ е построен в подножието на планината Синай в периода 527–565 г. по заповед на византийския император Юстиниан I, върху мястото на по-ранен храм, издигнат по инициатива на императрица Елена. Манастирът се счита за най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света с история, проследима повече от седемнадесет века. В светата обител се съхраняват мощите на света Екатерина, а според библейското предание именно тук Бог се явява на пророк Мойсей в Неизгарящата къпина, в подножието на Планината на Десетте Божи заповеди.

Със своята непрекъсната монашеска традиция повече от петнадесет века манастирът представлява светиня с неоценимо значение за цялото православно християнство. Особено дълбоки са връзките на българския народ със Синайската света обител. През вековете манастирът „Св. Екатерина“ е едно от най-почитаните поклоннически средища за православните християни от българските земи, които са дарявали книги, икони и ръкописи на глаголица и кирилица, съхранявани днес в библиотеката и помещенията на манастира. Тези паметници имат изключително значение за изучаването на старобългарския език, средновековната българска книжовност и разпространението на православната култура.

Голяма част от най-ранните славянски ръкописи, съхранявани в Синай, са написани на старобългарски език или принадлежат към българската книжовна традиция от X–XI век. Те свидетелстват за ранното разпространение на богослужебните книги, създадени след делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

Сред най-ценните славянски ръкописи в библиотеката на манастира са Синайският евхологий (Euchologium Sinaiticum) - глаголически ръкопис от XI век и един от най-старите славянски требници; Синайският псалтир (Psalterium Sinaiticum) - глаголически паметник от XI век с изключително значение за историята на старобългарския език; Синайският мисал (Missale Sinaiticum) – глаголически ръкопис от X–XI век, открит през 1975 г. при разкриването на нови помещения в библиотеката; както и Синайският палимпсест - лист от XI век с глаголически текст, запазен под по-късен кирилски препис.

Освен глаголическите паметници библиотеката притежава десетки кирилски ръкописи от XI до XVIII век, сред които псалтири, апостоли, требници, часослови, октоиси, минеи и сборници със слова на църковните отци. Сред най-ценните старобългарски кирилски ръкописи са Четвероевангелие (Tetraevangelion) от XII век, Четвероевангелие от началото на XIII век, два псалтира от XIII век и XIV век.

Българските учени имат дългогодишен и значим принос в изследването на славянската колекция на Синайския манастир. Българските ръкописи, съхранявани в светата обител, представляват безценно свидетелство за Златния век на българската книжнина и за ролята на България като един от основните центрове за разпространението на славянската писменост и православната книжовност в средновековния християнски свят.