Исторически календар на двустранните отношения между Република България и Арабска република Египет (1926–2025)
30 Януари 2026 Новини
Исторически календар на двустранните отношения между Република България и Арабска република Египет (1926–2025)
Контекст: Отношенията между България и Египет имат дълбоки исторически корени. Взаимодействията се развиват в рамките на общото историко-географско пространство на Източното Средиземноморие още от античността. Като дом на древни цивилизации и кръстопът на различни култури, нашите земи и населяваните от тях народи винаги са били в активно общуване през хилядолетията, а в определени исторически периоди са обединени и в пределите на общи империи.
Взаимодействията могат да бъдат проследени до края на късната бронзова епоха и елинистичния период и първоначално се проявяват чрез миграции на жители на Древна Тракия като част от военни походи към Древен Египет, както и от установяване на културен и търговски обмен по време на управлението на династията на Птолемеите в Египет и разпространение на култове към египетски божества по тракийските земи и крайбрежието на Черно море.
През Средновековието взаимодействията се разширяват чрез контакти, свързани с разпространението на християнството в Римската империя, а след създаването на българската държава – чрез установяване на дипломатически контакти, религиозни, поклоннически и търговски връзки.
През периода на Българското възраждане тези връзки придобиват ясно изразен икономически характер. Български търговци се установяват трайно в Александрия и Кайро, развиват износ и производство на текстил, аби, кожи и по-късно млечни продукти, създават устойчива колония и търговски кантори и превръщат Египет в стратегическо икономическо предмостие за българската стопанска дейност към Близкия изток и Африка, формирайки реална основа за бъдещото установяване на официални отношения.
Днес, 100 години след установяването на дипломатически отношения двете страни поддържат и развиват устойчиви политически, икономически и културни връзки и работят за издигането им на по-високо стратегическо равнище.
|
Година |
Събитие / Посещение |
Участници |
Бележки / Значение |
|
Края на XIII – нач. на XII в. пр. Хр. |
Миграции на жители на Древна Тракия като част от т.нар. „морски народи“ до Древен Египет. |
Воини, участници във военни походи към Древен Египет. |
|
|
6 в. – 4 в. пр. Хр. |
Участие на траки в армиите на Дарий I (522-486 г. пр. Хр.) и Александър в Египет през 332 г. пр. Хр. |
Част от воините се заселват трайно в завоюваните земи. |
|
|
3 в.- 1 в. пр. Хр. |
Династията на Птолемеите установява присъствие в Южна Тракия.
|
|
Търговски и културен обмен, набиране на тракийски воини в египетската армия. |
|
3 в. - 1 в. пр. Хр. |
Разпространение на египетски култове към Изида, Озирис (Серапис) и Хор (Харпократ) в тракийските земи и край Черно море. |
|
Открити паметници, артефакти, култови предмети, накити в Сердика, Аполония Понтика, Месамбрия, Одесос |
|
343 г. |
Участие на египетския богослов и патриарх на Александрия Атанасий Велики в Сердикийския събор, в старата базилика „Св. София“ |
Атанасий, заедно със западни и египетски владици защитава християнското учение от тезите на арианството. |
Атанасий основава манастир край днешното село Златна Ливада край Чирпан. Обителта функционира и днес. |
|
Около 925 г. |
Български пратеници при фатимидския халиф Абдалла ал-Махди.
|
Мисията, изпратена от цар Симеон цели планиране на общи действия срещу Константинопол |
Мисията не се увенчава с успех. |
|
1275-1331 г. |
Български дипломатически мисии до Мамелюкския султанат, 1275 г., в периода 1279-1290 г. и през 1331 г.
|
Цар Константин Тих-Асен до мамелюкския султан Аз-Захир Рукнуддин Бейбарс; Владетели в периода 1279-1290 г.; Цар Иван Александър до султан Насир ад-Дин ибн Калаун, 1331 г |
Връзките с Мамелюкския султанат са част от мрежата съюзи на Второто българско царство, насочени срещу Византия и монголската заплаха от Златната орда. |
|
13-18 в. |
Български ръкописи на глаголица и кирилица, книги и икони са пренесени в манастира „Св. Екатерина“ в Синай |
Български поклонници и монаси
|
Манастирът е от най-старите в света, основно средище на православния свят в Близкия изток. |
|
Средата на 19 в. |
Български търговци от Задбалканските котловини установяват търговски отношения с Египет. Търгуват с тъкани, гайтани, кожи и изделия от тях. |
Дончо Палавеев, Иван Маджаров, Тончо и Драгия Драгийски основават „Масърската компания“ през 1857-58 г. в Александрия. Последвани са от десетки фамилии - Шулеви, Сапунджиеви, Ослекови, Салчеви, Каравълкови, Хаджинейкови, Старирадеви и др. |
Български абаджии, търговци, а по-късно и млекари трайно се настаняват на египетските пазари. Създават и развиват в продължение на над 80 г. българска колония в Александрия и Кайро.
|
|
5 октомври 1906 г. |
Първи опит за установяване на дипломатически отношения
|
Княжество България предлага Петър Димитров за дипломатически агент |
Високата порта отказва да признае назначението |
|
14 ноември 1906 г. |
Назначаване на нов дипломатически агент и опит за акредитиране пред египетския външен министър. |
Княжество България назначава и упълномощава с указ Георги Вернаца |
Акредитивните писма не са приети поради отсъствие на съгласие от Високата порта |
|
14 май 1907 г. |
Българско Княжеско търговско агентство в Александрия - първо представителство в арабска държава |
За търговски агент е назначен Янко Пеев |
Кандидатурата не е одобрена, мисията е закрита на 14 юли с.г. |
|
1911 г. / 1914 г. |
България открива Генерално консулство в Александрия |
|
Първо представителство след обявяване независимостта на България. |
|
28 октомври 1915 |
Прекъсване на установените (консулски) отношения |
|
Следствие от Първата световна война и обявяване на Египет за британски протекторат на 18 декември 1914 г. |
|
4 април 1922 г. |
България информира британската легация в София, че взема под внимание декларацията за признаване независимостта на Египет. |
Правителството на Ал. Стамболийски веднага предприема стъпки за възстановяване на консулските отношения. |
Египетската страна не прави постъпки за признаване от България чрез изрична декларация |
|
4 юли 1922 г. |
Египет дава съгласие за откриване на българско Генерално консулство в Александрия |
За ръководител е назначен Панчо Дорев |
Възстановяват се консулските отношения |
|
11 март 1924 г. |
България и Египет сключват безсрочно временно търговско споразумение |
|
През 1930 г. е заменено с нова Търговска спогодба |
|
5 ноември 1925 г. |
Египет инициира акредитиране на извънреден пратеник и пълномощен министър в България. |
Външният министър Ахмед Зиуар Паша информира българския си омолог Христо Калфов за решението на правителството за акредитиране на Мохамед Хедая паша, извънреден пратеник и пълномощен министър в Турция, за същата функция и в България. |
Намерението на египетската страна се предава до българските власти чрез българското Генерално консулство в Александрия |
|
3 февруари 1926 г. |
България дава съгласие за акредитиране на Мохамед Хедая Паша, извънреден пратеник и пълномощен министър в Турция, за същата функция и в България. |
Министърът на външните работи на България Атанас Буров информира за съгласието на българската страна. |
Датата е приета за официалното начало на двустранните дипломатически отношения |
|
8 март 1926 г. |
Назначаване на Мохамед Хедая паша за извънреден пратеник и пълномощен министър в България |
Декретът издава Крал Ахмед Фуад I |
|
|
24 април 1926 г. |
Мохамед Хедая паша връчва акредитивни писма в София |
|
|
|
6 март 1930 г. |
България и Египет сключват Търговска спогодба |
|
Заменя сключеното споразумението от 1924 г. |
|
15 октомври 1933 г. |
Откриване на българска легация в Кайро |
За управляващ е назначен Никола Стоилов, който на 21 септември 1933 г. връчва акредитивни писма на министъра на външните работи на Египет Салиб Сами Бей |
Започва подготовка на Египет да изпрати в София титулярен пълномощен представител и да открие легация |
|
1935 г. |
Българското параходно дружество открива представителства в Александрия и Порт Саид |
|
По това време се сформират и смесени търговски дружества |
|
14 ноември 1938 г. |
Откриване на египетска легация в София |
За управляващ е назначен Ахмед Мохамед Фараг Бей. В откриването участва египетският министър на търговията и финансите. |
Първа арабска дипломатическа мисия в България;
Първа официална визита на египетски и арабски министър в България. |
|
1930-те |
Оживени са връзките между царските семейства на двете страни |
Абдикиралият цар Фердинанд е чест гост на крал Фуад I , привлечен от историческото наследство на Египет. |
Български медали и ордени от това време са изложени в двореца „Абидин“ в Кайро |
|
5 януари 1942 г. |
Египет предприема скъсване на дипломатическите отношения с България
|
|
В резултат на присъединяването на България във Втората световна война на страната на Германия (1 март 1941 г.) |
|
1946 г. |
Българското царско семейство емигрира в Египет.
|
Договарянето се извършва в условията на все още прекъснати дипломатически отношения; Семейството се присъединява към Виктор Емануел III, баща на царица Йонна, който по това време е получил убежище от крал Фарук |
В продължение на 5 години семейството живее в Александрия. Симеон II учи в известния Victoria college, a сестра му принцеса Мария-Луиза - в девическото училище Sacred Heart. |
|
26 март 1947 г. |
Възстановяване на дипломатическите отношения.
|
Актът е осъществен чрез размяна на ноти в Анкара. През 1948 г. двете страни повторно откриват легации в София и Кайро |
Египет е първата арабска държава, с която България възстановява дипломатическите си отношения. |
|
1950 г. |
Споразумения за стокообмена и Споразумение за плащанията |
|
Актуализирани след идването на Гамал Абдел Насър на власт през 1952 г. |
|
25 ноември 1955 г. |
Отправена покана до Гамал Абдел Насър да посети София
|
|
Първа покана към арабски лидер да посети България |
|
1956 г. |
Връчване на писма от първия пълномощен министър на Египет след възстановяване на отношенията |
Пълномощен министър Ахмед Абдел Мегид Георги Славчев връчва писма като пълномощен министър в Кайро през юли 1948 г. |
България изпраща пълномощен министър веднага след възстановяване на отношенията.
|
|
1956 г. |
Сключена е нова Търговска спогодба |
|
България разширява износа си за Египет |
|
1956 г. |
България изразява силна подкрепа за Египет за национализацията на Суецкия канал |
|
Позицията се оценява високо и дава тласък на отношенията |
|
1958 г. |
Подписана е първата Културна спогодба |
България – Египет
|
Разширяване на отношенията |
|
1958 г. |
Повишаване на ранга на дипломатическите представителства в Посолства |
На 22 февруари Никола Гаврилов връчва писма като първи български посланик в Египет (ОАР). През април Ахмед Абдел Мегид е акредитиран като първи посланик на Египет в София. |
След обединението на Египет и Сирия в Обединена арабска република, България предлага издигане на мисиите в ранг посолства
|
|
1966 г. |
Официално посещение на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на Народна република България Тодор Живков в Кайро |
|
Договорено още преди разпадането на ОАР през 1961 г. Визитата е първа на лидер от Източния блок след тази на съветския лидер Хрушчов през 1964 г. |
|
Юни 1967 |
България изразява пълна подкрепа за Египет и арабските страни, „решително осъжда агресията“ на Израел и настоява за оттегляне на израелските войски зад линията на примирието. |
|
България „не признава завземането на арабски територии от страна на Израел“ и на 10 юни скъсва дипломатически отношения с Израел |
|
1969 |
Посещение в България на египетския външен министър Махмуд Рияд |
|
Ново затопляне на отношенията след 1967 г. |
|
1970 |
Визита в Кайро на българския външен министър Иван Башев |
|
|
|
1972 |
Второ посещение на Първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков в Кайро |
|
Реализиране на икономически интереси и политическо въздействие върху новия президент Ануар Садат |
|
Октомври 1973 г. |
България осъжда „агресивните действия“ на Израел срещу Египет и Сирия“ като „пряко продължение на агресията от 1967 г.“ |
|
Позицията е оценена високо и дава нов тласък на връзките. София посредничи за смекчаване на напрежението между Москва и Кайро след 1973 г. |
|
7 юли 1974 |
Президентът Ануар Садат посещава България |
Първо посещение на египетски държавен глава в България |
Основан е Висш комитет за сътрудничество, председателстван от министрите на външните работи |
|
1974 |
Посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в Кайро |
|
Първо заседание на Висшия комитет за сътрудничество |
|
1974 |
Посещение в България на председателя на египетския парламент Хафез Бадауи. България организира в София среща на египетския министър-председател Абделазиз ал-Хигази и съветския лидер Николай Подгорни |
|
Поставят се основите на парламентарно сътрудничество. Целта е преодоляване на противоречията между Кайро и Москва |
|
Ноември 1976 |
Посещение на външния министър на Египет Исмаил Фахми в София |
|
Втора сесия на Висшия комитет за сътрудничество Организирана е среща със съветския външен министър Алексей Громико |
|
1978 |
Скъсване на дипломатическите отношения между България и Египет |
Вследствие на политическо напрежение и сериозен инцидент в посолството на Р България в Кайро |
В периода 1978-1984 г. интересите на София в Кайро се представляват от офис към посолството на ГДР, а интересите на Египет у нас – от офис към посолството на Австрия.
Прекъсването не засяга търговско-икономическите връзки. |
|
31 декември 1984 |
Възстановяване на дипломатическите отношения на ниво посолства |
България - Египет |
|
|
1985 |
Двете страни акредитират отново посланици в София и Кайро
|
Абдел Ибрахим Хайреддин връчва акредитивни писма в София на 7 февруари 1985 г., Велико Енчев – в Кайро на 25 юли 1985 г. |
Отношенията са възстановени в пълен обем |
|
Декември 1991 |
Посещение в Египет на българския външен министър Стоян Ганев |
|
Подписан е протокол за сътрудничество между външните министерства |
|
1998 |
Посещение в Египет на заместник министър-председателя Евгени Бакърджиев
|
Проведено е заседание на Смесената икономическа комисия с участието на секторните министерства |
Подписани са нова Търговска спогодба, Договор за насърчаване на инвестициите, Договор за сътрудничество в туризма, Спогодба за сътрудничество в културата и науката и Споразумение за сътрудничество в земеделието. |
|
25-27 септември 2000 г. |
Официално посещение на министър-председателя Иван Костов в Египет |
Проведени разговори с президента Хосни Мубарак, министър-председателя Атеф Обейд, министъра на външните работи Амр Муса и министъра на икономиката Юсеф Бутрос Гали |
Първа визита на това равнище в арабска страна след 1989 г. Възстановени са политическият диалог, търговско-икономическото сътрудничество и присъствието на наши компании. |
|
5 юни 2003 г. |
В Кайро е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и отклонението от облагане с данъци върху доходите. |
За България подписва Любомир Дацов, зам.-министър на финансите, за Египет - Захия Абу Зид, зам.- държавен секретар в МВнР |
Насърчават се търговско-икономическите връзки |
|
18 април 2007 |
Споразумение за икономическо сътрудничество. Учредява нова Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.
|
От българска страна подписва Корнелия Нинова, заместник министър-председател и министър на икономиката и енергетиката |
Подписано в Кайро в рамките на 13-а сесия на Смесената комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество. |
|
14-15 април 2008 г. |
Официално посещение на президента Георги Първанов в Египет |
Проведени срещи с президента на Египет Хосни Мубарак
|
Първо посещение на български държавен глава след повече от 30 г. |
|
2009 г. |
В София е подписан първи двустранен документ за сътрудничество в областта на петрола и природния газ |
|
Поставя основа за сътрудничество в областта на енергийната сигурност |
|
Промените в Египет в периода 2011- 2013 г. забавят темпа на развитие на отношенията. |
|||
|
24 септември 2018 г. |
Среща на министър-председателя Бойко Борисов с президента на Египет Абделфаттах Ас-Сиси |
В кулоарите на годишната 73-та сесия на ОС на ООН |
Обсъдено е засилване на политическото и икономическото сътрудничество |
|
23-24 октомври 2018 г. |
Посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Кайро |
Придружават министърът на външните работи Екатерина Захариева и министърът на финансите Вл. Горанов |
Срещи с президента и министър-председателя на Египет. Визитата дава нов тласък на отношенията |
|
22 ноември 2018 |
Посещение на министъра на външните работи на Египет Самех Шукри в София |
Първа визита на египетски външен министър от десетилетия |
Подписано е споразумение за създаване на Съвместна комисия за сътрудничество, съпредседателстван от министрите на външните работи |
|
31-януари-1 февруари 2019 г. |
В София е проведено първо заседание на новата Междуправителствена Смесена Комисия за икономическо сътрудничество |
Съпредседател от българска страна е Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите, а от египетска – Сахр Наср, министър на инвестициите и межд. сътрудничество |
Подписан е Меморандум за сътрудничество в областта на земеделието. Обсъдено е насърчаване на сътрудничеството в редица области |
|
24-25 февруари 2019 г. Януари 2020 г. |
Посещения на министър-председателя Бойко Борисов в Египет |
Участие в Срещата на върха ЕС – ЛАД; Участие при откриване на нова ВМС база на брега на Червено море |
Надграждат се установените отношения на най-високо равнище |
|
27-28 март 2019 г. |
Официално посещение на президента Румен Радев в Египет |
Разговори с президента, министър-председателя и председателя на парламента на АР Египет. |
Очертани нови перспективи за отношенията; Проведен бизнес- форум за насърчаване на икономическото сътрудничество |
|
Февруари 2020 г. |
Среща между външните министри Екатерина Захариева и Самех Шукри |
Министрите разговарят в рамките на Конференцията по сигурността в Мюнхен |
Очертани са рамките за активизиране на политическия диалог |
|
Декември 2020 г. |
Провеждане в София на политически консултации между МВнР |
Участват зам.-министър Петко Дойков и помощник-министър Бадр Абделати |
Извършен преглед на отношенията; Обмен по регионални въпроси |
|
Декември 2021 |
Посещение в Кайро на министъра на икономиката Даниела Везиева |
Разговори с министрите на отбраната, на военното производство, на планирането и икон. развитие, на публичния бизнес. Участие в изложение EDEX
|
Обсъдени бяха възможностите за индустриално коопериране в гражданската и отбранителната сфера. |
|
18 февруари 2022 г. |
Среща на министър-председателя Кирил Петков с президента Абделфатах Ас-Сиси |
В рамките на срещата на върха ЕС-АС |
Обсъдено е икономическото и енергийно сътрудничество |
|
2022 г. |
Първи българо-египетски бизнес форум в София, организиран от БТПП |
|
Насърчаване на инвестициите |
|
6-7 ноември 2022 |
Участие на президента Румен Радев в Конференцията на ООН COP27, Шарм Ел-Шейх |
Проведен разговор с президента на Египет |
|
|
10 февруари 2024 г. |
Посещение в Кайро на вицепремиера и външен министър Мария Габриел. Съвместна комисия за сътрудничество (СКС), съпредседателствана от външните министри |
Участие на министри на отбраната, икономиката и индустрията, енергетиката, транспорта и на иновациите и растежа |
Двете страни се ангажираха да работят за издигане на отношенията на по-високо ниво, съответстващо на стратегическите връзки ЕС - Египет |
|
2024 г. |
Постигнато рекордно равнище на търговския стокообмен - 1, 81 млрд. щ.д. |
|
България се позиционира като важен доставчик на пшеница за Египет. Ръст на интереса на български компании за инвестиции и дейност в Египет |
|
Април 2025 г. |
Политически консултации между МВнР в Кайро |
Зам.-министър Мария Ангелиева и помощник- министър Уаел Хамед |
Преглед на отношенията/ обмен по регионални теми |
|
21-22 май 2025 |
Посещение на външния министър Георг Георгиев в Кайро |
Разговори с министър-председателя Мустафа Мадбули, вицепремиера Камел ал-Уазир, външния министър Бадр Абделати |
Проведен мащабен бизнес-форум за насърчаване на икономическото и инвестиционно сътрудничество |
|
1 ноември 2025 |
Участие на президента Румен Радев в церемония за откриване на Големия египетски музей в Кайро |
|
Проведен разговор с президента Абделфаттах Ас-Сиси |
|
1-4 декември 2025 |
Посещение на министъра на икономиката и индустрията на България Петър Дилов Провеждане на Втората сесия на Смесената междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. |
Срещи с вицепремиера Камел ал Уазир, министъра на планирането, икон. развитие и межд. сътрудничество и съпредседател на СКИС Рания ал-Машат, министъра на външната търговия и инвестициите Хасан ал-Хатиб, министъра на отбраната Абдел Маджид Сакр и държавния министър на военното производство Мохамед С. Мустафа |
Участие в отбранителното изложение EDEX 2025 и провеждане на сесия на СКИС. Осъществи се и втори за годината бизнес форум |
|
2026 г. – отбелязване на 100 годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Египет. |
|||
