„11 септември 2001 г. e един от  най-трагичните моменти в човешката история. Момент, в който всички ние разбрахме, че за насилието и тероризма няма граници и могат да стигнат лесно да прага на нашите домове. Този ден ни промени и ни накара да си дадем сметка, че не можем да живеем в изолиран свят и просто да се надяваме, че ужасът, който се случва на другия край на света, няма да ни засегне.
 
Преди десет години България беше солидарна с жертвите на този ужасен акт.  Днес ние почитаме паметта на  2 977-те невинни жертви на варварското насилие и подлост.  Това бяха хора от различни националности, раси и възрасти, родители, приятели и  любими хора. В този момент ние сме с техните близки и наследници заедно в скръбта и спомена за тях. Тук трябва да припомним и да почетем паметта на онези български войници, които загинаха в Ирак, участвайки в усилията на международната общност в борбата срещу тероризма. Винаги сме казвали, че не съществува цел или кауза, която да оправдава отнемането на невинен  човешки живот. Точно за това и България участва във всички усилия, които светът полага срещу тероризма и политическото насилие.

Десет години по-късно светът е много различен. Терористите от 11 септември 2001 г. претърпяха истинско крушение в опита си да сеят междуетническа и религиозна омраза и нетърпимост. В целия Арабски свят хората поискаха истинска свобода и участие в управлението на държавите. Едно ново поколение, отворено към света, заяви своята воля да бъде активен участник в определянето на собственото си бъдеще. Няма по-красноречиво доказателство за неуспеха на терористите от 11 септември от започналите революционни промени в Близкия Изток и Северна Африка.  Обща отговорност на целия демократичен и цивилизован свят е да им помогне да осъществят своите цели в името на мира и просперитета.”