Въпрос: В течение на години България и Сърбия организират съвместното военно учение "Шабла". Как виждате бъдещето на сътрудничеството между двете страни в областта на отбраната и сигурността?

Отговор: Благодаря за дадената ми възможност да се обърна към вашите читатели и да споделя вижданията си относно развитието на отношенията между България и Сърбия, които смело мога да кажа, че са особено активни и наситени в редица направления, включително във военно-политическата област. Това несъмнено е резултат от положителната динамика в двустранния диалог на високо и най-високо равнище, която успяхме да постигнем със Сърбия през годините.  

Както правилно посочихте, най-видимото проявление на военно-политическото сътрудничество са вече традиционните стрелби на зенитен полигон "Шабла" на черноморското крайбрежие на България. Тези учения, които се провеждат на всеки две години, допринасят за повишаване на бойната подготовка на силите на ПВО на България и Сърбия и за взаимното опознаване на нашите две армии. Но нашето сътрудничество във военната сфера не се изчерпва със стрелбите на полигона „Шабла“. Български и сръбски военнослужещи участват съвместно и в многонационални учения с други държави-партньори, като например "Платинен лъв" на полигона "Ново село" в България. Така също, налице е тясно и ползотворно сътрудничество между висши военно-учебни заведения от двете страни, обмяна на курсанти и др. Бих искал да подчертая, че сътрудничеството между нашите две страни е важен елемент от стабилността и сигурността на региона, като същевременно има измерение и в евроатлантически контекст. 

Както знаете, от 2006 г. Сърбия участва в програмата „Партньорство за мир” и в Евроатлантическия съвет за партньорство (EAPC) на НАТО. Високо ценим ангажимента на сръбската страна за пълноценно развитие на сътрудничеството с НАТО, в посока на укрепване на взаимното доверие. Партньорството „НАТО-Сърбия“ се развива чрез периодични индивидуални партньорски инструменти, като Сърбия има пълната свобода да избира обхвата, същността и структурата на сътрудничество с НАТО по начин, който най-добре отговаря на нуждите й в областта на сигурността и да развива своите способности в набелязаната от ръководството й посока. България активно участва и допринася за успешното развитие на този процес, включително с изпълнение на функциите си на посолство за контакт на НАТО в Сърбия за периода 2021-24 г.  България е доказан ключов фактор за сигурността и стабилността на региона и в тези отношения със Сърбия показахме, че сме готови да надграждаме постигнатото и да работим заедно за укрепване на взаимните контакти в интерес на мира и сигурността на целия регион.

Въпрос: Кризата в Украйна разтърси цяла Европа. Какво е виждането на България за тази криза?

Отговор: Агресията на Руската федерация срещу Украйна представяла най-сериозната заплаха за мира и стабилността в Европа, събуждаща и напомняща ужасни спомени от Втората световна война. Военната инвазия на Русия в Украйна е пряка заплаха за европейската архитектура на сигурност, към която всички ние продължаваме да носим своята отговорност и ангажименти, произтичащи от Устава на ООН, Хелзинкския заключителен акт, Парижката харта и други основополагащи документи на международния правов ред. Години наред европейските демократични общества градят устои и принципи на сигурността в Европа, благодарение на които днес ние имаме условия за развитие и благоденствие на нашите народи. Заплахата от страна на Русия срещу тези устои и принципи е заплаха и срещу всеки един от нас.

Ужасяващо е да видим през 21 век опити за преформулиране на европейската сигурност чрез непровокирана и брутална военна агресия на Русия в Украйна. Това е безпрецедентно посегателство върху териториалната цялост и суверенитет на една независима държава-член на ООН, върху универсалните човешки ценности и права на украинския народ. Русия посегна и върху правото на свободен избор на една независима и суверенна държава да определя сама своето бъдещо развитие. Това е недопустимо и неприемливо. Изграждането на по-надеждна архитектура за сигурност в Европа, за която и самата Русия настоява, не може да се случи на основата на създаването на сфери на влияние, а на спазването на международния правов ред, което включва зачитането на териториалната цялост и суверенитета на всички държави в Европа.  

България остро осъжда руската военна агресия в Украйна. Случилото се е огромна трагедия за целия украински народ, който гордо защитава своята родина. Разразилата се бежанска вълна е най-голямото хуманитарно предизвикателство за континента след Втората световна война. Нашата страна категорично настоява за незабавно прекратяване на военните действия от страна на Русия, спешни мерки, насочени към възстановяване на взаимното доверие, де-ескалация и завръщане към диалог, за което неколкократно изяви готовност и президентът на Украйна В. Зеленски.

Въпрос: Взе ли НАТО решение за изпращане на допълнителни сили в България?

Отговор: Настоящото усилване по Източния фланг е част от отдавна започнал процес и е израз на постоянното адаптиране и укрепване на Алианса в отговор на променената геостратегическа среда за сигурност. Участието на сили от съюзни държави, например в мисията за охрана на въздушното ни пространство, са израз на допълнителните мерки за повишаване на готовността и демонстрират единството и солидарността на съюзниците. Израз на тази солидарност е и участието на съюзници със способности и техника, с които България не разполага. Подобно участие засилва готовността и оперативната съвместимост на въоръжените сили и демонстрира решимостта и способността на съюзниците да действат незабавно при необходимост. Както знаете, на последната среща на върха на НАТО в Брюксел (24.3.2022 г.) съюзниците одобриха създадените четири нови многонационални бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия в отговор на руската инвазия в Украйна. НАТО е твърдо решена да не допуска компромиси със сигурността на държавите-членки. Смятаме, че това ще изпрати силен и ясен сигнал към руската страна за решимостта на НАТО да защитава своите членки от всяка възможна заплаха.

Въпрос: Енергийната сигурност е един от главните проблеми, произтичащи от украинската криза. Разглежда ли се въпросът за спиране на "Турски поток"? Как България планира да реши проблема със снабдяването с енергия ако това бъде направено?

Отговор: С право отбелязвате, че европейската енергийна сигурност е поставена под сериозна опасност вследствие на въоръжената агресия на Русия в Украйна. Действително в Европа хранилищата не са запълнени и цените достигнаха рекордни нива, включително поради опасения за недостиг. Освен това високата степен на енергийна зависимост от руски енергийни ресурси продължава да оказва дестабилизиращо въздействие върху енергийната сигурност в Югоизточна Европа. Мога да Ви уверя обаче, че България заедно с останалите държави-членки на ЕС работят за съвместен отговор на настъпилата криза, който да обезпечи нормалното и ритмично снабдяване с енергийни ресурси за страните-членки. България стриктно спазва поетите международни ангажименти. Важно е да отбележим, че България и Сърбия също работят усилено за диверсификация на енергийните доставки. По време на неотдавнашното посещение на министър-председателя на България Кирил Петков в Белград и разговорите му с президента Александър Вучич и министър-председателя Ана Бърнабич бе потвърдена готовността на двете страни да работят съвместно в тази посока, в т.ч. и посредством изграждането на интерконекторната връзка Ниш-София и свързването й със строящия се интерконектор България-Гърция, което да позволи в бъдеще снабдяването на България и Сърбия с азерски природен газ и с втечнен природен газ от терминала в Александруполис.

Въпрос:  Кои са най-острите предизвикателства пред сигурността в региона на Балканите?

Отговор: Сигурността на Югоизточна Европа е неделима част от европейската сигурност. През последните десетилетия бяха положени основите на сигурността в региона чрез създаването на редица многостранни формати на сътрудничество като ПСЮИЕ, ЧИС, СРС. Движещата идея зад тях е да подпомогнат регионалното сътрудничество и стабилизация, като част от подготовката на региона за членство в ЕС. Европейската перспектива е най-силната трансформационна енергия за държавите от региона. Усилията на много от страните от региона са насочени към установяване на добросъседски отношения и изграждане на устойчиви и силни партньорства.

Същевременно, днес сме изправени пред редица нови предизвикателства. Заплахи от други региони вече силно влияят върху сигурността на Балканите, както се убедихме от военната агресия на Русия в Украйна. За съжаление, продължават опитите за външни влияния от трети страни, които целят да отклонят страните от Западните Балкани от пътя им към европейска и евроатлантическа интеграция. Свидетели сме също на предизвикателства към сигурността от нов характер, засилващи се зловредни действия, съчетани с хибридни и кибер атаки, с дезинформация, които застрашават региона и които всички ние следва с общи усилия да противодействаме.

Сръбското държавно ръководство неведнъж е подчертавало, че европейската интеграция на страната остава основен приоритет за него и съм сигурен, че ще бъдат положени всички усилия за изпълване със съдържание на провежданите реформи. Сърбия остава ключова държава за стабилността на целия регион и ние сме готови, както досега, да продължим подкрепата си за нейния европейски път.  

Интервюто е публикувано на сръбски език на следния линк: https://odbranaibezbednost.rs/2022/04/20/cetiri-nove-visenacionalne-borbene-grupa-su-odgovor-na-rusku-invaziju/