Съвместна българо-сръбска изложба „София и Белград. Археологически бисери“ бе открита на главната пешеходна търговска улица в сръбската столица на 14 юни 2019 г. Събитието се състоя под патронажа на председателя на Сръбската академия на науките и изкуствата акад. Владимир Костич и заместник-председателя на Българската академия на науките чл.-кор. Васил Николов, с участието на посланика на България в Белград Радко Влайков и директора на Националния археологически институт доц. Христо Попов.

Съвместната българо-сръбска изложба бе представена по едно и също време в двете столици. На териториите на България и Сърбия съществуват селища от хилядолетия, които са разположени по трасето на т. нар. Диагонален път. Той свързва земите на Изтока и Запада, изграден е по време на Римската империя, а в наши дни продължава да е сред основните европейски пътни артерии.

В София изложбата бе открита от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и заместник-председателя на Сръбската академия на науките и изкуствата акад. Любомир Максимович в градинката "Кристал".

Изложбата от 28–те постера е в резултат на 15-годишно научно сътрудничество в областта на археологията между Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките и Сръбската академия на науките и изкуствата. Повод за представянето й са знакови годишнини през 2019 г.: 150-ата годишнина от основаването на Българската академия на науките, 140-ата годишнина от обявяването на София за столица на България, както и 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Сърбия.

Откриването на експозицията в Белград бе съпроводено с публикуването на съвместен каталог, подготвен от археолога Снежана Горянова от БАН и проф. Весна Бикич.

При откриването на изложбата акад. Владимир Костич заяви, че БАН е най-близката институция, с която сръбската академия си сътрудничи: „Това не е политика, а факт. Стратегическата ориентация на Сръбската академия на науките е да установява добро сътрудничество със съседните страни. Ние разбираме, както и нашите колеги от България, че в историята съществуват сиви зони, които тълкуваме различно. Това е причина да започнем с археологическата история, която е безспорна. От съществено значение е да знаем произхода си, откъде сме тръгнали и какво се е случило на тези територии”. Той подчерта, че археологическите проучвания не могат да бъдат подчинени на държавни граници, а изискват общо сътрудничество, което с БАН е установено на много високо ниво и може да послужи за пример за останалите академии в региона.

Заместник-председателят на БАН Васил Николов заяви, че такава изложба би била немислима преди години, но в момента показва близостта между народите и между двете институции.  „В разговорите си с ръководството на Сръбската академия на науката усетихме приятелското чувство към нас и признанието, че ние сме най-добрият партньор на Балканите. Трябва да кажа, че и нашето отношение към сръбските колеги е подобно. Договорихме се да започнем много по-интензивно сътрудничество в областта на археологията по различни теми от праисторията до средновековието, да покажем заедно, че тук, на Балканите се, че оттук са тръгнали корените на Европа”.

Посланик Радко Влайков изрази задоволството от това сътрудничеството. Според българския посланик най-важният практически резултат е, че до тази изложба се стига след много работа на учените от двете страни.