Редовната сесия на Съвета на управляващите на МААЕ през м. юни се проведе в условията на нарастваща политизация и задълбочаващи се разделения между държавите-членки на Съвета. Разрушаването на язовира Нова Каховка в Украйна, водата от който се използва за охлаждане на системите за сигурност на Запорижката АЕЦ, постави нови въпроси пред последствията за ядрената сигурност и безопасност в Украйна в резултат на агресивната война на Русия. От друга страна, рисковете за сигурността от ядрената програма на Иран се увеличават, без МААЕ да има пълен достъп за наблюдение при нарастването на неговите запаси от високообогатен уран. Наред с това и острата реакция на Китай срещу програмата на Австралия за придобиване на подводници с ядрени двигатели, допълват картината на разделителните линии в Съвета.    

В рамките на сесията българският постоянен представител посланик Емилия Кралева, като член на Съвета на управляващите, изрази сериозна загриженост от влошаващата се вследствие на войната ядрена безопасност и сигурност в Запорижката АЕЦ. Последиците от военните действия, вкл. поставянето на централата под руски контрол, продължаващият обстрел и честото прекъсване на захранването, създават безпрецедентна ситуация около най-голямата ядрена централа в Европа. България категорично подкрепя мисиите на МААЕ за наблюдение на ядрените централи в Украйна и цялостните усилия на Генералния директор Рафаел Гроси за договаряне приемането на правила и принципи за опазване на физическата цялост на централата в условията на военни действия. Българският дипломат подчерта, че агресивната война на Русия в Украйна и окупацията на Запорижката АЕЦ не е въпрос с регионално значение, а рискува да създаде мащабен по своето отражение ядрен инцидент. Случващото се в Украйна е несъвместимо с ключовия принос на МААЕ за социалнoикономическото развитие на нейните държави-членки. 

България изложи позицията си и по развитието на иранската ядрена програма, като отбеляза ограничения напредък в изясняването на причините за наличието на следи от недекларирани материали в Иран, поради отказа му да предостави пълен достъп за наблюдение на МААЕ. От Техеран се очакват още много и по-категорични отговори във връзка със съмненията по този въпрос. Подкрепи действията на Генералния директор Гроси за ангажирането на Иран в стъпки към диалог, като заяви, че „само пълното и безусловно сътрудничество на Иран с МААЕ би дало възможност на Агенцията да направи заключения за мирния характер на неговата ядрена програма“.  

В традиционната  дискусия по програмата на МААЕ за техническо сътрудничество за 2023 г. България подчерта значението на програмата на МААЕ и нейните проекти като основен механизъм за трансфер на ядрени технологии и развитие на научните изследвания. България подкрепя проекти на МААЕ включително и чрез Националната програма за помощ за развитие, а успешното домакинство от българска лаборатория на международен семинар за обучение по инициативата ЗОДИАК, проведен в София през май т.г., е добър пример за практическите ползи от това сътрудничество.