На 3-ти март 2024 г. в залата на генералното консулство в Одеса бе организирана среща с представителите на БНМ, с изложение на художествени произведения на тримата известни бесарабски художници от Измаил – Иван Шишман, Александър Кара и Михаил Пейков. В нея участваха приблизително 70 етнически българи, включително и лидерите на основните обществени организации, ръководители в сферата на средното и висше образованието, кметове, където живеят преобладаващо бесарабски българи, интелектуалци и приятели на България, представители на БНМ от съседни области.

Генералният консул на РБ в Одеса Светослав Иванов представи гостите от България – зам.-председателя на Народното Събрание на РБ г-жа Росица Кирова, декана на Геолого-географския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Климент Найденов, генералния директор на БТА г-н Кирил Вълчев, заместник-генералния директор на БТА Жени Друмева, българските съвременни писатели Йордан Евтимов и Северина Маркова.

Срещата започна с едноминутно мълчание в паметта на загиналите украински граждани и бесарабски българи във войната срещу Русия. След това генералният консул заяви, че на 3-ти Март 1878 г. е подписан Сан Стефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с което се поставя началото на Третата българска държава и допълни, че днес се прекланяме пред паметта на онези възрожденци, революционери и просветители, които са отдали живота си за свободата на България. Подчертано беше, че отбелязването на националния празник и присъствието на гостите от България е в знак на подкрепа, както към бесарабските българи, които са украински граждани, така и към Украйна. Отбелязано беше, че част от българските революционери, писатели и възрожденци по онова време са живеели извън България, като беше даден пример с Христо Ботев, който прекарва част от живота си в Одеса, като ученик във Втора гимназия през 1863 г., като по-късно като учител в с. Задунаевка. Патриархът на българската литература Иван Вазов след неколкомесечен престой в Цариград също се е установил в Одеса и е написал романа "Под игото" (1886-1887). Друг писател и сатирик, който е живял и получил своето образование в Одеса малко след освобождението е Алеко Константинов, той е завършил Юридическия факултет на тогавашния университет, (сегашен "И. Мечников"), (1881-1885), където на 4 март бе открита негова паметна плоча.

След това етническите българи бяха приветствани от зам.-председателя на Народното Събрание г-жа Росица Кирова, която обеща да положи максимални усилия за подписването на нов протокол за Болградската гимназия "Георги Раковски" между образователните министерства на България и Украйна.

В своето обръщение към българската диаспора генералният директор на БТА г-н Кирил Вълчев започна с думите "днес отбелязваме мира и свободата и жертвите, за да ги има" и добави, че "българският национален празник е на деня, който се свързва с мир и свобода – Сан Стефанският мирен договор и Освобождението на България, а вие сте потомци на българи, избягали от България заради войната и робството", допълни той. В приветственото си слово българският писател Йордан Евтимов посочи, че на 4 март паметна плоча с лика на Алеко Константинов ще бъде поставена в Юридическия факултет на Одеския национален университет като част от инициативата на БТА за честване на 160-годишнината от рождението на Алеко Константинов. Писателят Йордан Ефтимов изтъкна, че "Алеко Константинов далеч не е единственият голям български интелектуалец, който е завършил този университет и който е учил в Одеса. В Одеския университет са завършили юристите Александър Люцканов, Атанас Киров, Георги Бурев – министър на правосъдието в правителството на Константин Стоилов, Петър Абрашев, Димитър Тончев, който не само е бил министър в много правителства, но и председател на Народното Събрание", - добави Евтимов. След това думата за приветствие бе дадена на декана на Геолого-географския факултет на СОУ "Св. Климент Охридски" проф. Климент Найденов, който представи инициативата, която развива съвместно с писателката и пътешественичка Северина Маркова. „Това е платформа за научи изследвания, изследователски мисии по целия свят, платформа за граждански инициативи".

След официалната част срещата премина в свободен формат и разговори, които включваха споделяне на част от историите на бесарабските българи в различните населени места, авторите на художествената изложба показаха своите произведения и разказаха за техните успехи, направени бяха фотографии за спомен.