На състоялия се в Брюксел на 23-24 октомври Европейски съвет бе постигнато съгласие по Европейската политика за климат и енергетика за 2020 – 2030 г.

Целите, които си поставя ЕС по отношение на енергийната политика и борбата с климатичните промени са много амбициозни, но те са и пример за останалата част от света, заяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на Европейския съвет.

Очевидно е, че Европа се превръща в лидер по отношение на действията срещу климатичните промени и в търсенето на модели за устойчиво развитие, посочи още Росен Плевнелиев и подчерта, че ЕС очаква САЩ и Китай също да се включат в зададената от Европа посока.

Държавният глава посочи още, че срещата на Европейския съвет е определила като водещи приоритети в енергийната политика на ЕС диверсификацията, енергийната либерализация, свързването на енергийните мрежи, създаването на общи пазари на електроенергия и на газ, както и енергийната ефективност и изграждането на Европейски енергиен съюз. Страната ни все още плаща една от най-високите цени за доставка на природен газ в Европа, именно поради липсата на интерконектори със съседните държави, припомни президентът. „Удовлетворен съм, че тези смислени приоритети, по които ние дебатираме от три години в България, получиха своето категорично потвърждение тук“, заяви още Росен Плевнелиев.

 Приетите от Европейския съвет заключения отговарят на защитаваната от България позиция в хода на преговорите и гарантират честно и справедливо споделяне на усилията и солидарност между държавите членки, плавен преход към нисковъглеродна икономика по разходо-ефективен начин, ясен стимул за индустрията, запазване на конкурентоспособността и амбициозно послание към международните партньори.

Основните акценти на заключенията в областта на политиката по изменение на климата, могат да се обобщят, както следва:

•   На ниво ЕС се приема задължителна цел от 40% намаление на емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Приема се  и обвързваща цел от 27% възобновяеми енергийни източници и индикативна цел от 27% енергийна ефективност. С това ЕС запазва лидерската си позиция в борбата с изменение на климата преди решаващите за сключване на ново глобално споразумение по климата конференции в Лима, Перу (2014 г.) и Париж (2015 г.);
•   Европейската схема за търговия с емисии ще продължи да бъде укрепвана и реструктурирана;
•   Специално внимание е отделено на секторите в икономиката, които са застрашени от „изтичане на въглерод“ (изнасяне на производството в трети страни извън ЕС, където не са в сила строги ограничения). Разпределението на безплатни квоти за тези сектори ще продължи, като правилата ще бъдат преразгледани и усъвършенствани, с оглед запазване на конкурентоспособността на европейската икономика;
•   На държави-членки с брутен вътрешен продукт (БВП) по-малък от 60% от средния за ЕС (вкл. България) е дадена възможност да разпределят безплатни квоти за модернизация на енергийния сектор до 2030 г. в размер не повече от 40% от общото количество квоти, които ще се предоставят на търг. Така за тези държави се цели избягване на шоково увеличение на цената на електроенергията;
•   Предвидени са механизми за солидарност и за компенсиране на разходите, които ще възникнат за някои държави членки в изпълнение на политиките от Рамката:
1.   Нов резерв от 2% от общото количество квоти за държави-членки с БВП по-малък от 60% от средния за ЕС ще бъдат заделени във фонд. Този фонд ще бъде управляван от дуржавите-членки с нисък БВП за реализация на проекти за енергийна ефективност за модернизация на енергийния им сектор. В избора на проекти ще участва и Европейската инвестиционна банка. До 2030 г. се предвиждат гарантирани дялове за съответните държави-членки, сред които и България, като разпределението на средствата от фонда ще се осъществява въз основа на комбиниран критерий между БВП и верифицирани емисии;
2.   10% от общото количество тръжни квоти ще бъдат разпределени на държавите-членки с БВП под 90% под средния за ЕС (в това число България), в допълнение към полагащите им се квоти, с цел постигане солидарност, растеж и междусистемни връзки в енергийния сектор;
3.   Обхватът на действащата програма за финансиране на нисковъглеродни демонстрационни енергийни проекти (NER300) ще бъде разширен и върху нисковъглеродни иновации в индустрията с мобилизация на приходите от продажбата на 400 млн. квоти;
•   В секторите извън Схемата, гъвкавите механизми ще бъдат насърчавани с оглед постигане по разходо-ефективен начин на общите усилия на държавите-членки. Като основен критерий за разпределяне на усилията между тях за постигане на целта за намаление на емисиите парникови газове, ще бъде брутен вътрешен продукт на глава от населението. Емисиите от сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“ също ще бъдат отчитани след 2020 г.

След международната конференция на страните по Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата в Париж през декември 2015 г., Европейският съвет ще разгледа отново елементите в Рамковия пакет до 2030 г. с оглед да се отчете постигнатото в международните преговори.

Пълният текст на приетите от Европейския съвет на 23-24 октомври 2014 г. заключения може да откриете тук:

 http://www.european-council.europa.eu/council-meetings/conclusions?lang