Миграционната ситуация и етапът на изпълнение на приетите до момента мерки за справяне с кризата бяха във фокуса на заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, което се проведе в Брюксел на 9 ноември. България бе представена от заместник-министъра на вътрешните работи Филип Гунев.

Вътрешните министри проведоха политически дебат и приеха Заключения на Съвета с оперативен характер, очертаващи конкретни стъпки за пълно и ефективно прилагане на действията на ЕС в отговор на миграционната криза. Приетите заключения са насочени по-специално върху ускоряване на релокацията, засилването на управлението на външните граници на ЕС, борбата с трафика и каналджийството на мигранти и връщането на незаконно пребиващи в ЕС граждани на трети страни. Съветът изрази подкрепа за обновяването на активираната Интегрираната политическа реакция при кризи (IPCR), като премине от обмен на информация към режим на пълно активиране.

Вътрешните министри се обединиха около необходимостта от разработване на комуникационна стратегия, посредством която да бъдат отправени ясни послания за възможностите за прием в Европейския съюз и относно условията, на които следва да отговорят лицата, за да получат закрила в ЕС.

Съветът одобри допълнителни мерки, насочени към преодоляване на последиците от миграционната криза:

• проучване на идеята за установяване на центрове за обработка на досиетата в държавите, в които към момента не са установени горещи точки с цел организиране на достъпа до международна закрила и/или за целите на връщането;
• дискусии в Съвета относно функционирането на Шенгенската система при отчитане на научените уроци в резултат на възстановения контрол по вътрешните граници от редица държави членки и относно адаптирането на Дъблинската система и постепенното установяване на интегрирана система за управление на външните граници;
• идентифициранe на 4 приоритетни страни: Етиопия, Нигер, Пакистан и Сърбия, в които да бъдат изпратени първите служители за връзка по миграция до края на януари 2016;
• постигане на практически резултати от двустранните диалози в областта на реадмисията и връщането с ключови трети страни: Турция, Афганистан, Пакистан, Тунис, Мароко и Нигерия.

В хода на дискусията по заключенията, мнозинството вътрешни министри настояха за стриктно изпълнение на правилата за регистрация на лица, пристигнали в ЕС, като необходимо условие за определяне на техния статут (нуждаещи се от закрила или икономически имигранти), за препятстване на последващи хаотични движения в ЕС и за избягване на извънреден и непосилен натиск върху системите на държавите членки на дестинация.

Подчертана бе също необходимостта от пълно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, по-специално на снемането на пръстови отпечатъци като основна гаранция за превенция на вторичните движения в ЕС и за справедливо разпределение на тежестта в ЕС. Почти всички държави членки настояха за засилване на контрола на външните граници на ЕС като подчертаха, че ограничаването на миграционните потоци към ЕС вече следва да се възприема като неделима част от общия отговор на миграционната криза.

В своето изказване зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев подчерта ключовото значение на защитата на външните граници на ЕС. Обърна внимание, че огромният миграционен натиск е предизвикателство най-вече за държавите, разположени на предна линия и те се нуждаят от най-много подкрепа. Българският представител отбеляза, че при управлението на миграционните потоци най-важно е сътрудничеството с трети страни, особено Турция, която е ключова в този момент.

Зам.-министър Гунев информира колегите си, че на национално ниво е приет вече механизъм за изпълнение на ангажиментите за релокиране. Той заяви подкрепата на България за ангажирането на капацитета и ресурсите на Европол в борбата с трафика на мигранти, като подчерта, че в тази област сътрудничеството с Турция също е от ключово значение.

Текстът на Заключенията на Съвета може да видите ТУК